Парк"Ривърти"

Нат ме доведе тук. Тук беше мястото за един вампир. Интересно. Какзо искеше правим тук. С тия изгарения трябваше да се приберем и да ги намажем.
- Рен нека се приберем и да оправим тезе изгаряния.
Каза малко троснато. Тяседна на тревата.
- Ще оправя изгарията сега ще е по-бързо.
Седнах до така че да сме лице в ръце.
- Хвани ръцете ми - каза тя.
Хванах ръцете и тя почна да шепне нещо.

След като си хванахме ръцете с Ериса почнах да шепна молитва към Земята.
- Земя ти си наша майка и сестра. Ти си на тази коя то приютява след смъртта ти си тази от която взимам храната си. Ти ни пазиш и обичаш. з атова те моля излуквай мойте рани и тези на Ериса въпреки че тя няма връзка с теб.
После усетих как ме изпълва една подната сила. Толкова добра и чиста че нямам думи да я опиша. Ериса ахна когато изгарянията и болкат изчезнаха.
После тази тъй хубава сила ни напусна. Изправих ме се.
- Е по-добре ли си? - попитах Ериса.
- Как го направи? - попита тя учудено.
- Елеманта Земя е хубав - казах.
Тя рязбра намекя ми и само кимна после си тръгнах ме .

-Софи!-едвам я бях нагонил.
-Софи спри!-Вече бяхме навлезли в някакъв прак.В който нямаше нито душа.Софи вървеше много бързо.И не казваше нищо.Нагоних я и я хванах за ръката.Погледнах я умолително.Може би беше по-добре да си тръгвам?Само влошавам нещата.Толкова ли зле се чуствах?Толкова тъп ли бях?В момента нищо не разбирах.

-Да?-попита тя ядосано.
Нещо й ставаше.Но и на Том му ставаше.Той я беше хванал за китката.тя с опита да се отскубне ,но той я държеше.Тя се извърна към него.Явно е бил близо до нея ,защото почти допряха устни,от което тя се ужаси.
-Виж,но защо трябваше да казваш,че не смве искали да говрим за Силвия и теб?!?Като аз дори не съм искала.-сега вече крещеше.
-Не си ти виновен.Но просто...Не и двамата сме...-прошепна тихо тя.-Извинявай,че избухнах..нещо ми става...
Тя усещаше дъха му...И в този миг искаше само едно...Бутна го..той се удари леко в едно дърво и тя започна да го целува..така,както целуваше само като се извиняваше...

-Извинявай,моляте.Не сам на себеси,и нямах представа какво говоря...-Тя ме бутна към едно дърво.Аз отвръщах на целувките и.
-Простен ли съм?-питах я задъхано между една от целувките.Прегърнах я и я притиснах към себеси.Нямаше никой тук.Чуваха се в далечината кули.Но само и само това.Колко бях щастлив.Сигурно колкото никога...

-Напълно...-задъхано отговори тя.
За малко се откъсна от него.
-Къде искаш да отидем?този път искам да сме сами.Искаш ли в къщата ти?
После пак потъна там...Където беше прекрасно..Потъна в целувки и прегръдки..
-Ох,моля те...Нека като отидем някъде другаде.-промълви тя.

-Добре хайде.-усмихнах се.Пуснах я,но не напълно.Ръката ми лежеше на кръста и.Откраднох още една целувка.И ние потеглихме.Запътихме се към къщата ми.Към голямата ми къща.Когато стигнахме там.Отворих вратата.И ние влезнахме в синият ми хол.
-Да знам много е синьо-засмях се.и оставих ключовете до едната ваза с цветя.Просто на пода.Нищо нямаше да им стане ако никой не стъпва там.

-Софи...-виках като тичах след нея.Стигнахме така до парка.Спомних си че вече се карахме тук,но всичко стана добре.Но сега всичко беше по-зле.Сложих пръста си на раничката която Сам успя да направи и избърсах кръвта.Тя скоро щеше да спре,но кога скоро?Това не ме интересуваше...Почти бях стигнал до Софи която се струполи на земята.Спрях се погледнах я и започнах да се приближавам по-бавно.
-Софи...-казах тихо и сложих ръката си на рамото и.

-Остави ме.Защо не отиваш при Сам?По-добре се бягай ,защото като нищо ще те убия.Да ти е ясно.
Опитах да се изпаряв,но краката ми изневериха и се строполих отново.
-Отивай при нея.И ми се махай от очите.-изсъсках аз.(
Гръм порази мястото до Том.
-Не се прицелих добре.-изръмжах аз.Блесна светкавица ирукна дъжд,но той явно реши да ми изчерпи силите и азтярбваше да го спра иначе като нищо можех да пирпадна или направо да умра.Явно здравата се бях разстроила.погледнах през сълзи Том и поршепнах:
-Аз си мислех,че ме обичаш!Колко съм се заблудила!!Как може да съм такава!

-Ако исакш ме убий,но след това ще съжаляваш че го направи.-казах тихо.
-Софи,аз те обичам!-извиках и като ехо из целия парк се чу "обичам".Кое ли видя от игричките на Сам.Но което и да е видяла,от всичко това което се случи,нищо от това неисках да се случва.Съвсем неисках.Забравих за раничката и за кръвта която се стичаше от нея,която се стичаше с малка струйка надолу по шията ми.Софи сега не беше добре и не ми беше до това.Опитах се да я вдигна.

Надигнах се с помоща на Том и успях отново да се свлека на най-близката пейка.
-но ти я целуна!видях го с очите си.И каква е тази кръв?
Лека струйка кръв се процеждаше от врата му.Веднага се досетих какво естанало.
-Още е малка и няма да ти напарви нищо.Спокойно.
Осъзнах,че говоря нежно и ласкаво и замених този тон с твърд и сериозен тон.Погледнах го и сълзите пак рукнаха от очите ми.
-Няма да те убия.Но ти...Ти ми изневери.
И Софи се разхълца като малко дете.Това за нея беше голям удар.Просто за едни миг беше адски щастлива ,а сега момечта на мечтите й се беше целувало с друга.

Софи се беше успокоила или поне донякъде.
-Не съм я целувал!-Стоях пред Софи.Тя пак започна да плаче.Седнах до нея и я прагърнах.
-Не съм ти изневерявал и нямам намерение да го правя,заклевам се!-прошепнах.
-Обичам те теб,и само теб!-казах нежно.

-Но..но...
Заекнах и реших да млъкна.Погледнах го и се усмихнах лекичко.Сгуших се в него и прошепнха:
-Съжалявам за гръмотевицата.Добре,че не те уличих иначе щях да те изпепеля.Сега идвамата сме мокри като кокошки.Но ти си петела.
Усмихнах се и този път беше доста по-уверено.Надигнах се лекичко и го целунах.Тази целувка обаче беше обикновенно,но покрита с обичи нежност.
-Извиняай..Много извинявай.Просто..Аз толкова..Гадно ми беше..Съжалявам..Ще янауча аз Сам затова,че целува моето момче.

-Не се извинявай.-усмихнах се.Сега вече всичко беше наред.Сложих пръст на устните и като в знак да не се извинява а просто да мълчи.Махнах пръста от устните и.Наведох се и я целунах страстно и продължително и целувката казваше едно голямо и силно "ОБИЧАМ ТЕ!".След целувката си отдръпнах устните от нейните но все още бяхме много близко.
-Така и не успях да опитам питието което би трябвало да поръчаш.-какзах замечтано,сякаш си мислих какво би трябвало да е това загадъчно питие.

-В момента то лежи на пода в бара.Изпуснах го ,когато..Когато..
Не се насилих да довърша изречението.
-Така ли иначе-беше бира.видях,че при Силивя пийна и реших,че обичаш.За себе си бях взела мартини.Обичам мартини.А ицелвиката ти беше страхотна.Подаряваш ли още.
И макар да бях слаба се надигнах се настаних отново на коленете му.Започнах да го целувам.Между една почивка за въздух прошепнах на ухото му:
-Пак се натискаме.Явно не издържаме едни без друг и наваксаме за времето,когато не сме се познавали и когато няма да сме заедно.
Захапах лекичко ушенцето му,но така ,че да не го заболи.Бях сигурно,че хапеше по-добре от мени доста здраво.Усмихнах се.

Засмях се леко.Това с хапенето започна да ми харесва.Засмях се леко.
-Да сигурно...аз немога без теб!-казах тихо и погалих с бузата си нейната буза.Прегърнах я,силно,силно.Сякаш казвах "няма да те пусна никога" но знаех че ранно или късно това трябваше да стане все пак нямаже как да седим под този дъжд вечно.Но сега неисках да се разделяме и не ми пукаше вали дъжд или не.Съвсем бях забравил за това случилото се преди няколко минути...
-Софи...-казах нежно и загрижено.-сего по добре ли си...-преди малко определено не беше,сигурно и сега също,трябваше да направя нещо.

Усмихнах се.
-Ами не съм перфектно.Явно доста си ми повлиял и това тичане...Хайде да се телепортираме някъде?Но нямам представа къде.Но може ида сотим тук.Да се гушкаме и ...
Млъкнах.Стига съм се натрапвала.
-Доста здраво стискаш,коте.Но не е проблем.добавих аз усмихнато.-Толков аси сладък когато си пиртеснен.

Усмихнах се.Допреди малко викаше че ще ме убие а сега съм сладък.Засмях се вътрешно.
-И ти си сладка!-Целунах я.
-Искаш ли в стаята ми?Или в твоята?-питах,доспа ми се.Вече сигурно беше полунощ.Не беше стратнно че чак толкова ми се спи.Сякаш ей сега ще заспя на пейката.

-О боже,коте,как може толлкова да ти се спи?Утре може и да не се видим,а на теб ти се спи.-шегувах се аз.-Разбира се,съгласна съм да спа с теб.
Пуснах поредната си шега и млъкнах.Възцари се неловко мълчание.Попритесних се.Зяпочнах страстна целувак,но побързах да я спра.мислех си за другите момечта ,с които ..Опитах са да ги изключа от ума си,но някакво инатливо гласче казавше,че искам да спас Том.Аз ис казвах,че докато не стане сериозна връзка няма.И го знаех,защото много момичета щяха да искат да ми го вземат.Аз щях да си го пазя със зъби и нокти.

Да спи с мен?Не прибързаваше ли малко.Само още един ден да я опозная,незнам дали толкова ми стигаше.
-Е къде отиваме?-казах сънено,но не чак толкова.Целувката и ме върна и се събудих до някъде.Станах от пейката и дръпнах Софи да стане.Тя сигурно все още не беше добре така че я задържах за да не падне.Целунах я.

Оттървах се доста леко.Не успях нито да си изкълча глезена нито да го счупя.Усмихнах се едва-едва.
-Уф!И дъжда и ъъ другите неща ми везха силити.Хайде,да се паркираме в моята сатя,а пък после ако искаш ще си ходиш във вкъщи.
Напарвих жалък опит за усмивка.
-Всъщност целувките ми едйстват по-добре.Тук се сдобрихме пак.-ще го запомня този парк.Още в първия дне от вързката си се скарахме,сдобрихме,скарахме и сдобрихме.Колко евълнуващо само!
И този път вече се засмях.

Засмях се и аз.
-Да,така е.-усмихнах се.Хванах я за ръката.
-Знаеш ли кое число е днес?-питах преди да се телепортираме.Тя ще трябва да ми отговори след като се телепортираме.Минаха няколко секунди и вече бяхме в стаята и.Задържах я за да не падне,на всички им прилошаваше.Но не и на мен аз бях свикнал.
-Добре ли си?-последва още един въпрос.

Парк"Ривърти"..."Тук е малко зловещо, помислих си, но продължих да тярся място, където да седна" Намерих пейка, намираща се до една лампа(казват, че вампирите не издържали на светлина, но примен не е така) огледах се, беше ми малко скучно, търсех си компания... Втози момент едно момиче седна да мен, обърнах се и й казах:
-Здравей!!!

Не ме свърташе бкъщи. Обичах да съм навън, независимо къде съм. Бях израснала в къща с двор, така че беше разбираемо.
Без да познавам околията, стигнах до тук. Кое беше това тук - нямаше значение. Фотоапаратът в ръцете ми заснемаше всяка подробност, която се покажеше пред мен - клонче, птичка и други, неуловими за човешкото око, неща. Така малко по - малко се озовах тук.
Когато най 0 сетне усетих умора в краката си и репих, че е крайно време да седна да почина, се заоглеждах за свободна пейка. Не ми се вървеше и се отбих при едно момиче.
- Здравей - поздравих пресилено. - Може ли да седна?
Още не ми беше отговорила и аз са натресох.