Къщата на Джеймс Ричърдсън

- Дa, но не съм им фен. Пушa когaто не ми е много хубaво, не смятaм дa си тровя оргaнизмa.- Усмихнaх се. Пушех нaистинa сaмп когaто ми беше лошо, но не в буквaлен смисъл a лошо душевно. Товa е нещо кaто вместо дa плaЧa, aз плaЧеa рядко, нaистинa много-много рядко и зa дa ме рaзплaЧеш трябвa нaистинa дa се постaрaеш.
- Мaлко ншудaЧен въпрос но все пaк.. Ето, aз си нямaмсемейство и aко бихa ти кaзaли би ли ме убил? aко нямaше дa ме познaвaш..? - Погледнaх Джеймс с зaмислено изрaжение. Незнaм от къде ми изникнa този въпрос, но aз просто се опитвaх дa го опознaя повеЧе.

- При жените факторът ми не е парите които ми дават, а причината за която искат да убия жена. Не ми се е случвало да убивам жени, няма и да ми се случи. А точно теб не бих те докоснал, дори да не те познавам. Аз убивам само хора, не убивам други магически същества. Имам нюх и ги усещам от далеч. Мога по снимка да позная дали си човек или нещо друго. Никога не докосвам магически същества.

- Ясно.- усмихнaх се исе зaвъртях тaкa Че дa лежa по корем зa дa могa дa виждaм Джей по-добре.Протегнaх ръкa към него и зaпоЧнaх дa го гaля по лицето. Незнaм зaщо и кaквa силa ме притегляше към него, но ми хaресвaше товa Че сегa бях тук с него a не някъде другaде. Можеби беше този когото търсих толковa дълго? Този който ще ме рaзбере или поне ще се опитa..
- Ей! Къде е усмивкaтa?! - кaзaх строго когaто си помислих зa товa йоето си говорихме преди мaлко. Зaщо тогaвa бе сменил темaтa? Кaквaто и дa е приЧинaтa нямaше дa се оттърве толковa лесно..

- Искаш ли да излезем из града? Имам много да ти показвам. Ще се поразходим из любимите ми места, а после ще отидем да хапнем някъде. - Джеймс се усмихна само заради Авери иначе не му беше до усмивки. Да, той я обичаше с цялото си сърце, но все още не можеше да свикне напълно с нея. Джеймс започна да я целува по устните докато прекарваше пръстите си през косата й и галеше лицето й. Харесваше му да е до нея.

- Щом казваш. - Каза Джеймс между целувките. Той беше прав, Авери го държеше за врата, а той за кръста. Двамата отново влязоха в къщата. Джеймс притисна Авери до една от стените и започна да я целува по врата, а ръцете му бяха около кръста й. Докато я целуваше той леко си плъзгаше ръцете нагоре и надолу по гърба й, а на нея това очевидно й харесваше. Джеймс я искаше, но нямаше да го прави ако тя не го искаше. Какво му ставаше?! Винаги е взимал каквото иска без да пита, но сега беше различно - Авери беше различна.

- Няма нищо. - Каза Джеймс и продължи да я целува все едно нищо не е казала. Да, той нямаше да спре с целувките, но нямаше да продължи натам. Щом Авери не искаше сега, Джеймс можеше да чака. - Е.. искаш ли да излезем някъде? На среща. - Каза той между целувките им. Харесваше му да са двамата. Двамата се искаха, но и двамата усещаха, че е рано, колкото и Джеймс да не го признаваше. Двамата бяха притиснати силно един към друг и не искаха да се пускат. Искаха да останат в прегръдките си за винаги, а Джеймс нямаше да има против ако светът свършеше точно сега.

- На мен доста бързо ми се сменят настроенията. Хайде избирай преди да съм размислил. - Усмихна се Джеймс и продължи да я целува. Притисна я още повече до себе си. Усещаше всяка част от нейното тяло сякаш двамата бяха едно цяло. Авери му харесваше и очевидно и Джеймс й харесваше. Той продължаваше да я гали и да прокарва пръстите си през косата й. Двамата се усещаха по-близки от всякога. Когато Авери си взимаше дъх, Джеймс гледаше да се усмихва. Все пак му било отивало.

Джеймс се облегна назад и притисна Авери до себе си.
- Няма да се отървеш толкова лесно, мъник. - Каза Джеймс целувайки Авери. Той усещаше, че за него тя от просто познато момиче се превръща в любимата жена. Двамата можеха да прекарат много време заедно притискайки се един друг и целувайки се. Това им беше достатъчно за да са щастливи въпреки че можеха да напреднат и още напред, но да наистина беше рано за тази крачка. - Съзнаваш ли, че дори и годините си не знаем?!

- Окей. Ти според мен си на 17. Изглеждаш малка, прекалено малка за да си минала двадесет, но пък и не изглеждаш като петнадесетгодишно хлапе. Така че според мен си на седемнадесет. - Каза Джеймс и целуна Авери. Името й точно подхождаше на личността й. Ако се казваше по друг начин, тя щеше да загуби част от своя чар. - Е, познах ли, дребосъче? - Каза той с насмешка и я целуна още веднъж.

- Близко беше, но не позна. Еми според мен щом не си на седемнадесет, нямам право да ти дам повече от осемнадесет. - Джеймс я целуна и се усмихна още веднъж. - Не, не изглеждаш толкова малка. - След строгия поглед който Авери му хвърли Джеймс се извини.
- Хеей, бяхме се разбрали да не си четем мислите само за годините. И не съм ти ги прочел, няма и да го правя. Ще попиташ как знам какво чета ли?! Всяко нещо има своята тайна.

- Искам...искам...какво да искам от една красавица?! Реших, искам... просто искам да си щастлива - това е желанието ми. А сега твоето?! - Каза Джеймс и я притисна до себе си. Двамата все повече и повече се чувстваха като едно цяло. Той имаше чувството, че ще умре ако Авери не е покрай него. - Колкото до тайната, бих ти казал, но просто не мога, повярвай ми. Всичко бих ти казал, стига да не е за способностите ми.

- Нямам друго желание. - Каза Джеймс и я целуна. Обичаше тези моменти и се радваше, когато се случваха често. Това, че той е част от щастието на Авери го караше да се чувства щастлив и значим. Джеймс знаеше, че е значима личност, но го усещаше само когато беше около нея - любимата жена. Тя му даваше всичко което не е имал досега, любов, искреност и още много. Той знаеше, че може да й довери всяка тайна без да се страхува от това, че тя може да стане явна на целия свят.

- Имам само едно желание. Да спреш да си мислиш, че това което говориш за миналото си на мен не ми е интересно. Съгласна ли си? И да си и да не си, искам да не го правиш повече. Когато казваш, че нещо около теб не ми е интересно аз имам чувството, че не ми вярваш достатъчно. Винаги когато става дума за теб, мила, аз просто слушам с интерес и бих направил всичко за да те предпазя. Разбери го и не говори, че нещо около теб може да ми е безинтересно.

- Интересно е не това, което правиш за да те забележат другите, а това, което правиш за да се усъвършенстваш сама без чужда намеса. Така че, споделяй с мен когато искаш. Но не сега. - Каза Джеймс и започна да целува Авери. Точно сега чувстваше, че ако говори ще оплеска цялата магия. - Покрай красавица като теб, не усетих кога стана вечер. Гладна ли си?! Ако да, ще направя нещо набързо - пица, спагети или пък може и да поръчаме нещо. Каквото решиш.