Къщата на Джеймс Ричърдсън

- Аз мога да се грижа за няколко човека т.е. и за мен и за теб. Така че не се притеснявай за мен. Тук сме двама, които могат да се грижат за себе си и един за друг. Ти се грижиш за мен само с присъствието си. Друго не ми трябва за да съм добре. Аз мога и да не ям, все пак вампир, но пък за теб не съм сигурен. Така че не оставяй хората без работа.

Джеймс придърпа Авери към себе си.
- Кой е казал, че аз ще работя. - Той извади телефона си, набра един номер и даде телефона на Авери.
- Поръчвай каквото ще ядеш. Какво?! Имам хора в къщата, които готвят. Да, вярно, че са на близо километър от къщата, но пак работят и храната идва до 5 минути след като са я сготвили. Пристига топла и вкусна. Така че давай смело.

Джеймс я погледна - явно вече беше поръчал.
- Какво търсеше толкова яростно? Можеше да ми кажеш и да ти кажа къде е, вместо да търсиш навсякъде. Имам още едно въпросче - защо ме гледаше с уплаха?! Да богат съм, мога да си позволя всичко, но просто не съм такъв. - Каза Джеймс и започна да я гали по бузата и косата. Галеше я нежно, искаше да й покаже, че с него тя е в безопасност и че той няма да й направи нищо лошо.

Джеймс я притисна до себе си още по-силно и започна да я целува сякаш няма да се видят и да се имат повече.
- Не искаш сега, но аз няма да се откажа от теб толкова лесно. Имам те до себе си, но докато не те имам истински - няма да се успокоя. - Джеймс я целуваше по врата, а ръцете му се разхождаха по цялото тяло на Авери. Харесваше му да го прави.

- Не! Как очакваш да съм спокоен за любимия човек след един секс?! Ще се успокоя единствено и само тогава, когато разбера, че ти си щастлива с мен и че дори без материалното би останала с мен... Знам, че не си с мен заради парите, знам, че не харесваш такива хора, но просто още ми е трудно да го повярвам. - Каза Джеймс и продължи да я целува страстно.