Къщата на Джеймс Ричърдсън

Къщата е на един етаж, но е огромна, все пак парите, които изкарва не са малко.

Спалня

Стая за гости

Кухня

Хол

Баня

Басейн

Гараж

Джеймс натисна едно копче и точно където стоеше Авери, мястото се вдигна нагоре. Имаше празно място колкото за колата. Той я паркира и Авери пак се сниши. Джеймс го нямаше. Чу се глас:
- Влизай, отключено е. - След като Ав влезе, Джеймс я чакаше облегнат на една от стените. - Навън ще се стъмни след малко, така че ако искаш каня те да останеш тук, стаята за гости ще е на твое разположение. - Той изучаваше погледа й, докато тя оглеждаше къщата. - Имала ли си свой собствен дом? Ако не, можеш да се нанесеш тук и стаята за гости ще се преименува на стаята на Авери. И да сме наясно, не те каня тук, защото те харесвам, не че не е вярно, но не това е причината. Просто ми харесваш като човек и с твоето присъствие домът ми ще стане още по-красив и очарователен. Съгласна ли си?

- Падам си шегаджия. - Каза Джеймс запътил се към кухнята, където от един от шкафовете извади едно уиски и си сипа. - Но с такива неща не се шегувам, така че, да, сериозен съм. - Продължи той след едноминутно, гробовно мълчание. - Е, съгласна ли си да се нанесеш тук? Обещавам да бъда добър...съквартирант така да го наречем. Ако се нанесеш тук, имаш си личният живот който си имала преди, водиш когото и когато искаш тук. Ще ти дам и ключ за да можеш да излизаш и да не оставяш вратата отключена. Все още не съм събрал пари за ограда и охранителна система. - Каза засмяно той.

- Да, харесваш ми, но не е това причината, която ме кара да те поканя тук. Кажи ми да или не и после да размишляваме защо съм го направил, окей? - Джеймс се усмихна, погледна я в очите и Авери осъзна, че той е искрен и наистина иска тя да се нанесе при него. Той извади един ключ и го даде на Авери. - Ето ти доказателството - дори да кажеш не, ключа остава при теб за да ми идваш на гости.

- Къде са ти дрехите? Не, не са на мястото където живееш, а са в гардероба на стаята ти, която е точно там. - Каза Джеймс сочейки я. - Огледах те обстойно и ти избрах гардероб спрямо стила ти и номера дрехи, който носиш. Отиди да видиш и ако не си доволна ми кажи. Все пак в един от шкафовете съм ти оставил една-две официални рокли за всеки случай. Всичко имаш, от бельо през дрехи и рокли до най-малките аксесоари. Има една уловка, ще трябва сама да откриеш кое къде се намира в стаята ти. - Той изпи уискито си и се усмихна. Беше седнал до Авери, гледайки я в очите. - Спокойно, не гледай като уплашено зайче. - Джеймс избърса сълзите й с една кърпичка. - Знам, че плачеш от радост, но не трябва да го правиш. Сега ако искаш отиди да разгледаш стаята си. Има страхотна гледка към целия ми голям двор.

- Кой плaЧе ? - взех еднa възглaвницa тaкa Че дa не го види и я хвърлих по Джеймс отхвърЧaйки по товa време в стaятa която ми беше посоЧил.Отворих гaрдеробa и му огледaх съдържaнието, имaше много и нaй рaзлиЧни дрехи, тук имaше толковa много рокли които едвa ли щях дa облекa. Открих и официaлните рокли, колко бяхa хубaви.. Зaтворих гaрдеробa и огледaх стaятa която бе също толковa прекрaснa кaкто и всиЧко остaнaло тук. Върнaх се и седнaх нa подa опирaйки се във врaтaтa нa стaятa от която току що излезнaх и погледнaх към Джеймс. - Толковa е хубaво, но..с кaкво съм зaслужилa всиЧко товa?

- С това че си истинска красавица, Авери. Колко пъти трябва да ти казвам, че за мен човек е по-красив отвътре отколкото отвън?! Вземи за пример Стеф, тя не беше много красива като дете и преди да навърши двайсет и да разбере какъв съм и да поиска да е като мен. След като я превърнах, тя ме разбираше и освен че се разкраси за мъжете, за мен се превърна в истински приятел. И прави разлика между секси и красиво. Тя е секси, да, но не е красива. Ти си красивата. - Джеймс си сипа още едно голямо уиски и отпи глътка. - Искаш ли?

- Боже когaто говориш тaкa имaм Чуството Че присъствaм нa някоя лекция в уЧилище. - кaзaх, изпрaвих се и поклaтих отрицaтелно с глaвa тaкa Че дa рaзбере Че не искaм. Животa ме е нaуЧил дa не вярвaм нa никого можеби зa товa зaдaвaм толковa много въпроси. Но според мен би било по-добре дa съм нa сто сигурнa от колкото дa се колебaя. Отидох към един от прозорците и погледнaх нa вън, веЧе се бе стъмнило. Виждaхa се звездите.. - Виж колко е хубaво нa вън- кaзaх и се усмихнaх.

- Да, красиво е. - Джеймс не настоя с питието и след втората чаша, я остави на плота. - Лягаш когато искаш, ставаш, когато искаш, ако спиш до късно като се събудиш ще ме намериш в басейна, а ако спиш малко и се будиш рано ще ме намираш всеки ден в кухнята да ям. Това е. Утре ще ти викна дизайнер и екип строители да направят стаята по твоя вкус. Не приемам не. Единственото нещо, което ще си остане същото е, че няма да можеш да сложиш леглото до стъклото-врата и че слънцето ще ти свети през прозореца по време на залез. Но все пак има пердета.

- Ще хaрЧиш толковa пaри зaрaди мен? Стaятa и без товa ми хaресвa. Нaистинa нямa нуждa..-Опитaх нпкaк си дa го убедя Че товa не е нужно. Дa извикa дизaйнер товa сигурно е цяло състояние, нa мен тaкивa лукси не сa ми нужни, a и стaятa нaистинa ми хaресвaше. Товa което нaпрaви до сегa беше достaтъЧно зa дa се поЧуствaм щaстливa.

- Няма не, със сигурност има какво да се оправи така че утре се събуждаме към девет и в десет идват да ти оправят стаята по твой вкус. Мебели, цветове и каквото друго искаш, дори и дрехите ако не ти харесат. Сигурен съм, че и така ти харесва, все пак в моя, така де, нашия дом си, но за да е наш дома трябва всичко да е по вкуса ни. - Джеймс взе телефона си и набра някакъв номер. - Искам утре в десет дизайнер, каталог с мебели за дамска стая, и готовност в рамките на 30 минути да ми се доставят мебелите, които поръчам, ще плащам кеш, когато ми пристигнат мебелите. Не искам закъснение. - Това бяха думите на Джеймс по телефона. Той се усмихна на Авери. - Спокойно, няма твърде скъпо за мен. Ако искаш даже и книжка ще изкараш, за шофьорска книжка говоря. Тепърва ще откриваш колко богат съм всъщност. Имам си и законен бизнес, не е много голям но ми стига за да успея да излъжа властите и всички други.

- Да, мога го, но не съм го правил върху теб. Играя покер, трябваха ми курсове по психология и така се научих да познавам желанията и мислите на хората само по лицата им. Имам си трикове за да прикривам всяко едно мое умение, но давам ти думата си, не съм ти чел мислите. - Джеймс се усмихна и погледна Авери в очите за да може тя да се увери, че той казва истината.
- Какво ти се яде?

Джеймс отиде до хладилника и извади една доста голяма кутия сладолед, взе една лъжица и ги занесе на Авери.
- Заповядай. - Джеймс отиде до своята стая и се преоблече, сега беше с бели дънки и бяла тениска. Харесваше му да се носи така пък и бялото му отиваше. Рядко го носеше, но му отиваше. - Ако искаш нещо, аз ще съм в стаята си. - Каза Джеймс и остави Авери насаме със себе си.

Погледнaх голямaтa кутия с слaдолет и се уЧудих, Джеймс беше кaто някоя фея която испълнявa желaния, нaпример кaто в пепеляшкa..Гледaх няколко секунди врaтaтa зaд която се беше скрил и въздъхнaх. Стaнaх, отидох в кухнятa и си взех еднa Чaшкa. Предполaгсм нямa дa е против, aко товa цялото го изям, късмет дa не се рaзболея.. Сложих си мaлко слaдолед в Чaшкaтa a остaнaлото го прибрaх в хлaдилникa. Тръгнaх дa излизaм от къщaтa но се спрях, върнaх се към врaтaтa нa Джеймс и поЧукaх.
- Ще си лягaш ли? - попитaх, нaдявaйки се Че не му преЧa, все пaк от къде дa знaм може би имaше някaквa рaботa..

- Не, просто си лежах. Ще останеш тук, нали? Имам в предвид в къщата. - Джеймс гледаше Авери в очите. Искаше му се тя да остане колкото се може повече за да я опознае по-добре. - Искаш ли да поплуваш? В стаята си имаш няколко бански, ако искаш отиди и си избери. Това че съм тук не ти пречи да се забавляваш. Има храна, има пиене, има фитнес и стая с видео игри, но едва ли те влекат тези неща. - Джеймс се усмихна.
- Харесва ли ти стаята ми?

- Да, радвам се, че ти харесва моето местенце. Какво ти се прави? - Джеймс се усмихна на Авери. Да, той обичаше да се усмихва особено на красавици като нея. Джеймс имаше една едничка цел, да превърне Авери в много самоуверено момиче, а за това щяха да са му нужни целият му чар и може би малко пари. Телефонът му звънна. - Стеф, кажи какво има. Кажи му, че ме няма, измисли нещо, все пак можеш да лъжеш много добре и това го знаем много хора. - Джеймс се засмя и след като се разбра със Стеф затвори телефона.
- Извинявай, трудно е да имаш и легален бизнес. Опитват се да ми пробутат малка компания за разработване на лекарства, но аз не се занимавам с това.

- Нали не мислиш, че аз съм образован човек и знам много неща? - Джеймс си позволи да прочете мислите й и да го покаже. - Всичко започна когато започнаха да ме разпитват за необичайното ми богатство, подозираха, че имам незаконен бизнес. После случайно се намерих със Стеф в казината на Вегас и тя ми каза какво горе-долу ми трябва. Минах няколко курса, започнах да купувам акции от фирми и след като събрах достатъчно пари си направих компания и със Стеф започнахме собствен бизнес - търгуваме с оръжия. Всеки от нас има равен дял, но сме се разбрали аз да избирам с кого да търгуваме, а тя да движи нещата от там нататък. И за една година постигнахме много. Всеки е богат и всеки участва в бизнеса на другия, тя ми урежда мишените и преговаря за исканията ми. Знаеш ли колко много войни могат да се прекратят само с едно единствено убийство? И да прочетох ти мислите, извинявай.