Къщата на Джеймс Ричърдсън

- Един от принципите ми, който не съм нарушил е точно този. Веднъж един искаше да убия човек със семейство и кариера, предложи ми акции от компанията си, предложи ми къща - дворец, кола и какво ли не, но не приех. Нямам такива убийства зад гърба си, успокой се. Сега ми кажи, защо гледаше така, когато задаваше въпроса си?! Ще започнеш да мислиш за това, така че ако не говориш ще разбера сам, моля те не ме карай, не ми е приятно да чета мисли. - Джеймс се усмихна и погали Авери по бузата. Беше необичайно мил с нея.

Джеймс я погледна и седна до нея.
- Разкажи ми, Ав. Стига да не те наранявам, искам да знам цялата ти история. Ти знаеш много за мен така че искам и аз да узная твоето истинско аз. Правя го само за да те опозная. - Той отново я погали по бузата и прокара пръстите си през косата й. Толкова мека на допир. Нещо странно се случваше с Джеймс.

Когато чу историята на Авери, Джеймс я прегърна, сега след като знаеше историята й щеше да се грижи за нея като брат и щеше да й осигури много по-добър живот от предишния й. Само това бяха мислите му.
- Как да те предпазя? - Прошепна той тихо. Не очакваше отговор, сякаш задаваше този въпрос на себе си. Прегръщаше я и я галеше по косата. Единственото, което искаше сега беше Авери да е щастлива. Джеймс беше потънал в мислите си, когато телефонът му звънна. - Не сега, Стеф!!! - Бързо затвори телефона си и отново потъна в мислите си.

- И важните неща могат да чакат. Просто не ми е до бизнес. Да, Ав, знам, че си се оправяла сама с всичко, но сега имаш мен, имаш едно същество, което се грижи за теб с цената на всичко и което ще се старае да те опази от каквото и да е било. Просто искам да ми казваш какво ти има и винаги ще намеря начин да те разсея от мислите ти. Можеш да ми вярваш и да си споделяш с мен. Не, не те купувам, нито аз съм такъв, нито ти. За един ден с теб осъзнах колко неща всъщност съм имал, а съм плакал, че живота е несправедлив с мен.

- Моята история е доста интензивна. Единствено дете съм, родих се в малко семейство в Ню Йорк. Майка ми работеше постоянно за да ме изхранва, а баща ми пропиваше всичко и постоянно я тормозеше. Точно когато навършвах петнадесет години, баща ми отново започна да бие майка ми, аз взех нож и го наръгах доста пъти в корема. Изпитах някакво удовлетворение, но все пак си тръгнах от града и започнах да скитам по горите. Там се запознах с един приятел, който ме превърна във вампир и от там нататък във живота ми настъпи възход. В Ню Йорк се завърнах като акционер в няколко фирми със стабилни доходи, а година след това управлявам бизнеса си от разстояние.

- Въпреки че я биеше, майка ми обичаше баща ми и след като го убих, тя не се отнасяше с мен като със свой син. Почувствах се нежелан, започна да ме гризе съвестта и си тръгнах, а след като станах вампир нямах никакви такива проблеми. Осъзнах, че трябва да помагам на хората. Започнах от себе си и след като се уредих започвам да помагам на теб. Ако има нещо просто ми звънкай, ако някой от нас е навън.

Джеймс се загледа в корабчето.
- Всъщност ми харесва и то доста. Ще стои ето тук, на рафта с подаръци или както ги наричам аз "многото опити за подкуп". Това ще е първия истински подарък там. Ще стои там каквото и да става. Няма да мръдне от там, както и ти няма да мръднеш от тук преди стаята ти да стане така както си я представяш. Ти владееш магий, но никоя магия не може да преодолее охранителната ми система. - След това изречение двамата започнаха да се смеят бурно. Авери отлично разбираше, че това е ирония.

- Тази вечер ти ще спиш в моята стая на меко, защото да ти призная, леглото в твоята стая е по-твърдо така че оставаш тук, а аз ще спя в хола. Не те моля, не те питам, аз ти казвам така че не приемам извинения, каквито и да са. - Джеймс се усмихна. Говореше строго, но все пак се държеше мило с нея. Такъв беше неговият глас, когато поставяше някого пред свършен факт, някой който не му е безразличен.

- Aз дa не съм принцесa Че зaдължително дa спя нa меко ? - нaмръщих се. Товa Че се държеше кaто кaвaлер беше много хубaво но..- Прекрaсно , нaнaсям се тук у теб , зaвзимaм стaятa ти и при товa те избутвaм в холa, aaaне, нямa дa стaне! - Погледнaх Джеймс сериозно, не си струвaт тези жертви..- Aз ще си спя в онaзи стaя, a ти във своятa. - Скръстих ръце пред гърдите си, нямaх нaмерението дa отстъпвaм.

- Ей, Авери. Ти нямаш право на глас докато си нямаш стая. - Каза Джеймс в кръга на шегата, но с доста сериозен тон. - Ще спиш тук, аз отивам в хола. Не ме карай да те заключвам за да ти е хубаво. Не стига, че се старая да ти е добре, ами и претенции. Ама-ха. Няма да правиш така. Не казвам, че и сега не можеш да говориш каквото искаш, но просто ще спиш тук.

- Имaм стaя. - нaмусих се. - в общежитието. - добaвих и му се оплезих доволно. - A тъй кaто ти нямaш, то и прaвото ми нa избор нямa дa ми го взимaш. - кaзaх ухилено. Дa ме зaклюЧи зa дa ми е по-добре нямa ли по скоро дa е обрaтното, не много добре.
- Сегa, сериозно не искaм дa ти достaвям неудобствa. Товa си е твоятa стaя ти спиш тaм. Нa мен не е жизненно вaжно, нямa дa се рaзпaднa. Тaкa Че ..- Нaпрaвих еднa крaЧкa нaзaд извън стaятa му.

Джеймс хвана Авери за ръката и я придърпа към себе си.
- Ще останеш в тази стая за през нощта, а аз ще спя на дивана. И не, нямаш стая в общежитието. Обадих се и я освободих, а багажа ти... - Точно в този момент се звънна на вратата и пристигнаха три кашона с дрехите на Авери. -...вече е тук. Утре след ремонта на стаята ти ще го разопаковаш, но след ремонта едва ли ще си искаш точно тези дрехи. Но това е изненада.

- Не питай. Изненада е. Просто дочакай утрешния ден и ще разбереш всичко. - Джеймс се усмихна и излезе от стаята, но преди да затвори вратата... - Ако искаш да пиеш, има мини бар в шкафа, ако не - прави каквото искаш. Лека нощ, аз ще съм в хола. - Джеймс затвори вратата и отиде в хола. Легна на дивана, който беше достатъчно широк и мек за него. Загледа се в тавана и започна да мисли върху днешния ден. Колко бързо летеше времето около Авери...

Джеймс заспа след като видя Авери да влиза в стаята. Вечерта минаваше доста бързо докато и двамата спяха или поне той. Авери беше в стаята, но може би не спеше. На следващата сутрин Джеймс се събуди и се зачуди на себе си. За пръв път позволяваше на момиче да спи в неговата стая, без да е спала с него и без той да има такива намерения. Авери му влияеше в положителна посока. Усмихна се и стана от дивана. Отвори хладилника хапна нещо леко набързо и отиде до басейна. Остави дрехите си на единия шезлонг и започна да плува. Всяка сутрин той правеше по 10-15 дължини на басейна си. Да, бяха малко, но му стигаха за да се поддържа във форма.