Преди два месеца ..

Humans Брой мнения : 91

Вървях неспокойно по тъмните улици на града. Отвсякъде се чуваха пронизителни звуци. Сякаш бяха по - скоро в главата ми, отколкото реалност. Неприятната истина.. Може би вече бях полудяла напълно. Единственото нещо, което ми пречеше да спра и да се вцепеня от страх както онази нощ бе ярката светлина идваща от някаква табела. Не се замислих нито за секунда, промуших се през вратата доволна, че звуците си отидоха. Не бях забелязала хората, които бяха втренчили поглед в мен. Не.. Това не можеше да е истина !
Бягах вече няколко минути без да спра. Погледа ми се луташе ту наляво ту надясно. Съмнението, че някой ме следи не можеше да се изпари толкова лесно от съзнанието ми, обръщах се отново и отново, за да съм сигурна че всичко е наред... Всичко се преобърна сякаш само за секунда. Бегло усетих натискът върху левия си крак. Инстинктивно затворих очи, а когато успях да ги отворя се бях озовала на земята. Тишината ме побъркваше.. Нямаше никой.. Миризмата на кръв се разнесе във въздуха. Познавах тази миризма, долавяше се някаква метална нотка. Надигнах се внимателно. Стараех се да не нараня крака си допълнително. Болката идваше от там, което моментално ми подсказа, че миризмата на кръв също е от там.
- По дяволите.. - изругах едва чуто. Приближих се до някакво дърво и нетърпеливо се настаних под него. Трябваше да отдъхна и да се отърва от проклетата параноя поне за миг.

Graduates Брой мнения : 1594

Измъкнах се от едно момичешко общежитие,като зад себе си оставих едно момиче,което бе получило удоволствие от мен,но не и аз от нея.ДА...харесваше ми да чувам стенанията на наслада,но...въпреки всичко в една такава игра има двама.Излязох навън и тръгнах по една пътека.Вървях преспокойно,когато чух някъв кух звук,като..от падане.Бавно тръгнах натам и усетих мирисът на кръв.Сладка кръв,сякаш миришеше на ванилия.Чу се тиха ругатня....женски гллас,приятен момичешки глас.Като образът на красивото създание изплува пред очите ми бях впечатлен.Зачудих се защо е сама,но....
-Имате ли нужда от помощ?-попитах учтиво...все пак бях джентълмен в някой отношения...Беше найстина хубава....Да заслужаваше си да й помогна и да прекарам една нощ с нея.Такива жени никога не ги забравях...Самият им аромат на чистота и младост,сладостта им,само тя би могла да те умае...

Humans Брой мнения : 91

Трепнах , когато чух мъжкият плътен глас до себе си. Не бях забелязала да идва някой. Толкова ли се бях унесла в собствените си мисли ?.. Въздъхнах тихо и вдигнах поглед. Кой беше той ? Кожата му бе бледа , а лицето му .. красиво. Не бях виждала толкова красив мъж от толкова много време. Сякаш бе ангел, а не човек.
- Да.. - отговорих просто. Повдигнах се също толкова внимателно, колкото й седнах. Вдигнах поглед нагоре, за да погледна непознатия в очите. - Преди малко паднах. Можете ли да ми помогнете ? - беше глупаво да моля непознат за помощ и все пак той вдъхваше спокойствие и увереност, последвано от огромно его.

Graduates Брой мнения : 1594

Усмихнах се и я погледнах,гледах я внимателно в очите,наведох се и нежно я повдигнах:
-Спокойно няма да те нараня!-поне не по този начин по който можех,или някой щеше.Беше много слаба.Някак си...все едно вместо жена бях вдигнал малко дете.Притииснах я към тялото си и прошепнах в ухото й:
-Кажете ми красива госпожице....къде да ви заведа?-"у вас или у нас?На леглото или може и на масата в кухнята"довърших наум...

Humans Брой мнения : 91

Погледа му бе хипнотизиращ, поразителен. Сякаш се опитваше да ме прикани. Нямах изора, тялото ми отказваше да ме слуша. Усетих доволната усмивка да се разлива върху лицето ми. Още преди да се осъзная вече не усещах земята под краката си, но силните му ръце ми вдъхваха повече доверие отколкото някога можех да се доверя на себе си. Отпуснах глава върху гърдите му и бавно затворих очи.. Къде можеше да ме заведе ? Може би той трябваше да реши, не бях сигурна че разсъждавам трезво.
- Не знам.. Просто ме заведи някъде.. на сигурно. - подсмихнах се на собственото си изречение. Беше толкова просто и глупаво. Сякаш бях малко дете.

Graduates Брой мнения : 1594

Погледнах я и кимнах.Тръгнах към колата си,беше паркирана на няколко метра от тук.Топлото й телце някак си ме сгряваше целият.Всяка чааст от мен.Въпреки,че на мен винаги ми бе топло,сега ми бе горещо.Не не се потях,а самото присъствие на това прекрасно създание.Мястото където бях паркирал колата си вече бе пред нас.Тръгнах по бързо на там и като задържах синеочката с една ръка бръкнах в задният джоб на дънките си да извадя ключовете.Отключих и и се усмихнах.Минах от дясната страна и отворих вратата.Положих слабото й тяло на плюшената седалка.и Веднага затворих вратата,огледахс е и бързо седнах на шофьорското място,като се обърнах към момичето:
-Някакви претенций имаш ли?

Humans Брой мнения : 91

Той просто кимна и тръгна. Не можех да проумея какво по дяволите правеше тук. Защо се държеше мило с мен ? Имаше нещо скрито в доброто му намерение или аз напълно бях изгубила доверие в хората.. Инстинктивно преплетох едната си ръка около врата му и мълчаливо загледах напред. Опитвах се да свикна с тъмнината. Присвих очи, но дори това не помогна. Можех единствено да забележа осветлението, което наближавахме.
Когато отпусна едната си ръка от мен потръпнах, погледнах право напред подготвена да стъпя на крака ако се наложи, но той така и не ме изпусна. Постави ме върху удобната седалка и затвори вратата.
- Не.. Просто карай. - прошепнах и отново впих поглед в лицето му. Не знаех къде ще ме отведе, доверявах му се на сляпо без видна причина.
- Как се казваш ? - опитвах се да се разсея. Името му нямаше значение. Така или иначе щях да го помня като "Ангелът" ..

Graduates Брой мнения : 1594

УСмихнах се,като запалих колата.Мъркането на двигателя погали ушите ми.Обърнах се към нея и настъпих газта.
-Наричай ме Харпър....ами ти?Бих могъл да те нарека боогиня...но мисля,че ще ми е приятно да чуя истинското ти име..?-зачаках гласът и отново да ме обгърне.Беше приятен.Цялата бе уникална.За сигурно пет минути бяхме пред един хотел.4 звезди...не ми пукаше.Излязох от колата й отворих вратата,вдигнах я отново на ръце и затръшнах вратата след нас.Заключих колата й влязох в хотелът.Беше....не не бях добър циник.Тргнах към рецепцията й казах:
-Един...Не най-хубавият ви апартамент и...лед за младата дам,навехнала си е кракът също няма да откажа и марля!-усмихнах се на възрастният господин.След като записването приключи.Картата ключ бе в задният ми джоб и се запътих към асансьорът...

Humans Брой мнения : 91

Бузите ми пламнаха в обичайният си розов отенък, докато Харпър най - любезно отправяше комплименти към мен. Въпреки целият срам, който изпитвах всеки път когато чуех добра дума за мен, ми харесваше. Обичах вниманието и това определено бе една от най - лошите ми черти.
- Много непохватна богиня.. - подметнах шеговито. - Джейн.. Казвам се Джейн. - представих се тихо. Отпуснах глава върху седалката и се втренчих в правия път. Не знаех къде отиваме,вероятно и той не знаеше. Просто караше, както го бях и помолила.
Колата спря.. бяхме се озовали пред хотел. Нямах достатъчно време да прочета надписа. Той ме вдигна толкова неочаквано, сякаш бях кукла или играчка от която не искаше да се отделя. Пренесе ме вътре и любезно помоли старият мъж да ни донесе лед и марля. След което просто ме понесе към асансьора. Пътувахме мълчаливо, докато не влязохме в апартамента. Все още се удивлявах от умелите му движения.
- Зашо ми помогна ? - попитах спонтанно.

Graduates Брой мнения : 1594

Погледнах Джейн и се усмихнах...:
-Ами...така се са ме възпитавали да помагам на хората в беда....а и красиво младо момиче,което няма как да избяга,ако някой тръгне да я напада....Не ми е най-приятната мисъл-отново се усмихнах и отворих хладилникът извадих една бира и я погледнах:
-Да ти предложа нещо?-имаше сокове,кола...алкохол....

Humans Брой мнения : 91

- Много мило.. - отбелязах тихо.
Явно все пак на тази отвратителна планета, пропита със злоба и насилие, е останал един свестен човек, който не искаше нищо в замяна на помощта си. Или може би в действителност искаше, но все още не го бе показал. В крайна сметка не ме интересуваше. Бях му длъжница.
- Нещо силно.. Без значение какво. - лукавата усмивка се плъзна на лицето ми.. Отново се завръщаше. Чуех ли за алкохол лицето ми светваше, сякаш бях две годишно дете , на което му бяха предложили лакомство. Може би тази вечер все пак щеше да бъде забавна.

Graduates Брой мнения : 1594

Усмихнах се и извадих една бутилка водка....Погледнах я и се сетих за една игра,която играех преди в колежа.Да полееш тялото на момичето с алкохол и да пиеш от там.Прехапах устна и й подадох бутилка.
-Наздраве!-казах и изпих бирата си на един дъх...нямаше само тя да пие водка.Огледах се и си свалих якето.Останах само по тениска,но ми беше топло....Самото й присъствие,да заради нея беше.....

Humans Брой мнения : 91

Изпи бирата си толкова бързо, че отново се усъмних дали изобщо е човек. Бях виждала само двама,които успяха да го направят, но по лицата им бяха изписани гримаси от горчивия вкус. Разбира се, перфектното гладко лице на Харпър си остана така. Без нито една гънка. Повдигнах рамене и лакомо впих устни в шишето, отпивайки няколко солидни глътки. Не, не беше добра идея да пия толкова много, като се имаше в предвид, че се напивах по - лесно от когото и да било.
- Наздраве ! - казах ясно, почти пискливо и му подадох шишето. Доколко ли можеше да поеме от спиртната течност ? Цялата ? На половина ?

Graduates Брой мнения : 1594

Взех бутилката и кимнах с глава към момичето в знак на благодарност.Погледнах шишето,което бе почти пълно.Долепих го до устата си и почнах да пия.НЯколко големи глътки и водката се разля в гърлото ми,сякаш отмивайки всичко по пътя си.Още две глътки и й подадох бутилката,която беше доста празна:
-Ти си!-казах и се засмях...очите й бяха впити в мен с голяма изненадата.

Humans Брой мнения : 91

Погледа ми се разля по тялото му. Не можех да проумея как успяваше. Дори алкохолиците не умееха такива неща, а той дори не се бе замаял. Изкривената усмивка все още стоеше на лицето му в целия си блясък. Смехът му бе тих, но гърлен. Беше трудно да сдържа собствената си усмивка. Не се и опитвах. Просто поех бутилката от ръцете му и отново долепих устни до отвора. Течността опари гърлото ми, изостри всяко едно сетиво, цялата настръхнах.
- Надявам се да ме изненадаш с още някоя бутилка. - подсмихнах се и му подадох празното шише. Докъде щеше да стигне тази наша малка игричка ? Аз определено щях да се окажа в неприятно състояние, а той.. Като че ли алкохолът не му влияеше , сякаш поглъщаше минерална вода.
Огледах се наоколо.. Погледа ми се опитваше да зърне така желаната кутия. Радио, касетофон, уредба, дори Ди Ви Ди щеше да свърши работа. Нуждаехме се от малко музика, забавление... Невероятно колко удобно се чувствах в компанията му.

Graduates Брой мнения : 1594

Засмях се и се огледах,наблизко имаше един шкаф най-вероятно вътре имаше уиски.Обичах уискито.Тръгнах натам и отворих вратичките.Вътре имаше уредба и...алкохол.Извадих една бутилка....малцово уиски.Това ми допадаше повече дори от човешката кръв.Взех и дистанционото към уредбата й и го подадох.
-Давай,ти си!-отворих бутилката и отпих една голяма глътка.Невероятно.Погледнах я и й го подадох....Загледах се в нея в леко разтворените й розови устни....искаше ми се да я целуна...тялото й бе така слабо и дребно..представих си как я покривам със своето....Прехапах дяволито устни и се усмихнах лукаво...

Humans Брой мнения : 91

Поех дистанционното и натиснах копчето за включване. Не ме биваше особено в технологиите, но бях убедена, че ще се справя, стига да имаше някаква музика поносима за слушане. Уредбата прещрака и в стаята се понесе стара, но приятна песен. Ритъмът й бе достатъчно приятен и лесен, за да се танцува.. дори някой като мен щеше да се справи.
- Готово . - ухилих се доволна от постигнатото. Взех бутилката и отпих. Уиски ? Вкусът бе неустоим, но никога не бях харесвала миризмата на това питие. Главата ми се замая само за миг, вероятно поради действието на алкохола. Погледнах към Харпър.. Останах изненадана когато установих, че той също ме наблюдава. Прехапваше долната си устна, усмихваше се, а очите му. Тъмните му очи проблясваха дяволито, сякаш току-що се бе сетил за неустоим план..
- Какво ? - попитах тихо. Чувствах се абсолютно неловко. Бузите ми отново пламнаха , надявах се да не е забелязал или поне да реши, че е заради алкохола.

Graduates Брой мнения : 1594

Усмихнах се отново и свих рамене.
-Красива си...-бях честен,не винаги но честен.Заслушах се в песента.Взех бутилката й изпих няколко големи глътки.Наблюдавах я с крайчеца на окото си,забелязах че се е изчервила леко,но...нямаше да го приемам никак.Поех си дълбоко въздух и издишах бавно.Седнах до нея й се отпуснах.Беше удобно.Добре де...беше ми топло.Това момиче....Поклатих глава и отново надигнах бутилката.

Humans Брой мнения : 91

Опитвах се да не следя всяко негово движение, да не го гледам в очите или където и да било. Гледах напред в нищото.. Бях се съсредоточила върху цвета на тапета. Създаваше уют въпреки, че не го харесвах. Протегнах ръка без да откъсвам поглед от тапета. Очаквах бутилката си , но така и не я получих в първия момент. Обърнах се, просто не издържах. Беше глупаво..
- Цяла нощ ли ще пием ? - попитах тихо. В началото бе забавно да наблюдавам огромното количество, което поглъща, но вече привикнах. Просто не обръщах достатъчно внимание, за да се тревожа за всичко това. Той не се напиваше.. вероятно можеше да изпие още няколко шишета..

Graduates Брой мнения : 1594

Усмихнах се и се обърнах към нея.Огледах я и казах:
-Не...няма да пием цяла нощ!-придърпах я към себе си и я сложих да седне в скита ми.Приближих се към лицето й и прошепнах нежно:
-Кажи ми какво ти се прави?-зачаках отговорът й с нетърпение.Бях на един дъх разстояние от устните й исках да я целуна...Найстина много.Ръцете ми бяха на талията й и почнаха да галят гърба й....

Humans Брой мнения : 91

Едва усетих когато ме придърпа в скута си. Колкото и неловко да се чувствах не можех да отрека, че удобно, дори приятно. Мислите ми бяха тръгнали да клонят към съвсем различна посока, а това не беше на добре. Тялото ми настръхна от наслада, когато пръстите му започнаха да галят гърбът ми, винаги ми беше харесвало да ме докосват там. Устните му бяха на сантиметри от моите. Усещах приятният му топъл дъх, който отново и отново се разбиваше в лицето ми.
- Не е от значение какво искам. Нямам особено голям избор.. - зашептях, сякаш вършех нещо нередно и се боях да не ме хванат. Доста глупаво от моя страна.
- На теб какво ти се прави ? - попитах уж небрежно, но гласът ми ме издаде отново.

Graduates Брой мнения : 1594

ПОдсмихнах се и скъсих разстоянието между нас бях на милиметър от устните й:
-Ще рзбереш!-целунах я нежно.Притиснах слабото й телце към моето и задълбочих целувката.След миг се отдръпнах и я огледах:
-Надявам се нямаш нищо против,а също и да ти е харесало....-наклоних глава любопитно.Вгледах се в очите й и сякаш потънах в тях....

Humans Брой мнения : 91

Още бях шокирана. Устните му се впиваха в моите толкова настоятелно, а аз просто му отвръщах без никаква съпротива. Беше странно приятно, наелектрезиращо.. Никой не бе целувал така, дори Дани.. Беше нещо ново от което определено исках да вкуся отново. Не отговорих просто се усмихнах дяволито и нагло го целунах, стараех се да е възможно най продължително, не исках да спира. В този момент срамежливото момиче го нямаше.. Просто си отиде..
- Ще разбереш .. - повторих без основателна причина, просто се отскубна от устните ми. Прекрачих го и нетърпеливо плъзнах ръка по тялото му. Правех безуспешни опити да се справя с тениската му.. Не можех да я разкъсам , а съблечеше ли я устните ни щяха да се отделят дори за миг, а този вариант не ми допадаше. Отказах се.. Просто си позволих да пъхна ръка под тениската...

Graduates Брой мнения : 1594

Усмихнах се на ум и спрях ръката й.Не откъснах устни от нейнита,а бързо си скъсах тениската.Беше толкова лесно...за мен де...тя все пак бе просто човек при това жена....Усетих ръцете й на тялото си и издадох стон на удоволствие.Прокарах ръце по нейните дрехи,някак си настойчиво...исках да ги свали...много исках да ги свали....Отлепих устни от нейните й прошепнах :
-Махни ги...!-настоявах да се съблече...ако беше гола...в моето легло не в това тук,исках да я любя в собственото си легло,но...стиснах зъби и се загледах в перфектното й тяло...

Humans Брой мнения : 91

Не се съпротивлявах, не исках. Просто се отдръпнах и смъкнах дрехите си. Установих, че вероятно той ще иска да се заеме с бельото, но дори и да не искаше щеше да му се наложи. Приближих се до него, но устните ми не се спряха върху неговите. Спуснаха се надолу по ключицата , докато не стигнаха врата му. Захапах го съвсем леко, без никакво намерение да му причиня болка, всъщност не бях сигурна, че мога. Едната ми ръка настойчиво продължаваше да се наслаждава на перфектното му тяло, докато другата умело разкопчаваше колана му. Нямах търпение, цялото ми тяло гореше от вълнение.

» Лондон, преди 3 месеца
» Гардения преди два месеца
» Гората,преди два месеца.
» Гората преди 8 месеца
» Лондон преди 2 месеца.