Сидни, 3 години по-рано

Graduates Брой мнения : 61

Брей успя да се оттърве от мен, само защото я пуснах аз накрая. Беше малко неловко това, но какво да се прави като така се натискаше другата ми страна да го направи.
- Какво си мислиш, че правиш? - попита ме ядосана тя след като я пуснах.
Ухилих се пак. Нима характерът си ми бе същият, н осега бях малко по великодушен, ако можеше да се каже така. Ами май нямаше лесно да се сети, а и нямаше да й подсказвам повече. Вече нямаше да я уставя да ми прочита мислите и така нататък. Сега умът ми си дойде на мястото, защото не исках лесн ода рабере тайната, която бе очевидна. Използвах дарбата си Щит, за да се защитя от дарбата й. Беше удобно да го имаш. Можех да се предпазвам и от физически и от психикески атаки, но физически само ако бяха направени от нещо като пирокинеза, хидрокинеза, електронеза или нещо такова. Но ако решиш да ме цапнеш с юмрук щях да го понеса върху себе си.
- Ти какво си мислиш, че правя? Не, те целувам защото те харесвам или нещо такова. Просто бе необходими, за да напра това което правех. - само толкова казах като сега бях спокоен, че не може да чуе мсилите ми.
Щитът ми бе също силничък, а и си бе така като си ги овладял толкова добре и ги използваш толкова много години наред.

Graduates Брой мнения : 318

Хибриди, древни... вече ми лазеха по нервите, какво им правеше удоволствие това да се гаврят с по-младите? Толкова ли им беше скучно, че да се забавляват толкова цинично? Все уместни въпроси, дам.
- Не съм си помисляла, че може да харесваш някого, още по-малко мен. - отвърнах все така равнодушно. Просто мислех, че щях да го подведа с въпроса си, но къде ти. Не поддаваше по никакъв начин, а сега не можех да чета и мислите му. Вероятно поредната му дарба, мразех ги.
Не се чувствах по-различно, но нямаше как да не ми е направил нещо, просто ми беше пределно ясно, че правеше всичко възможно, за да ми навреди по някакъв начин.
Вдигнах глава отегчено.
- Знаеш ли, загубих интерес към игричките ти.
Като ме държеше настана от тайните си не подбуждаше любопитството ми, но ако бях по-млада може би щях да подскачам от желание да разбера какво крие. Не, вече не ми беше забавно.

Graduates Брой мнения : 61

След като бях взел малко енергия, може би се бях пооправил малко, защото гладът ми бе намал значително и сега не се държах толкова налудничево. Исках да си поиграя, но в крайна сметка, накрая нещата нещо се развалиха. Защо ми трябваше да огладнявам точно сега? И дали това бе развалило всичко. Ах, ядосвах се вече. Глупавото ми поведение вече изчезна от лицето ми и умът ми. Добре, че щитът си вършеше работата.
- Знаеш ли какво? Ти си едно малко момиченце, което когато нещо вече не й е интересно се предава и настроението вече е скапано. Да бях ти изпил кръвчицата, но не не ми се занимава с такива кто теб. - дам това бях аз вече.
Откаченото ми държание се изнесе, но все пка си бях луд. Добре де токова ли не можеше да мисли сама, че искаше да чете мислите на другите хора. Може би сега щеше да стане много тихо или пък не знам. Забавата си отиде, а аз не исках така. Но какво друго да направя, не можех да я убия, защото бях казал, че няма а азспазвам това. Оле убих се сам. Направо се ядосах много, защото ми стана тъпо и скучно.
- Знаеш ли какво? Ти не можеш ли да мислиш сама и да се досетиш, защо бях направил онова. Разбира се, че имаше цел.
Бах сериозен, много сериозен сега и не се държах като шут.

Graduates Брой мнения : 318

- С твоите идеи по твоята глава. - отвърнах.
Че той какво си мисли, като не подхранва интереса ми няма как аз да го правя. Освен това едва ли щеше да се издаде сам, а аз бях безсилна да го обеждавам. Но може би пропусках нещо важно за него... какво ли бе то?
Чувствах все по-силна жажда, която ми пречеше да мисля и все повече намаляваше интереса ми. Ами ако се интересувах каква смесица са всички хибриди на света, щях да откача, тъй като повечето бяха по-древни и нямаше да ми позволят да разбера. Сега беше таква ситуация.
- Вероятно си взел от енергията ми, а има не едно и две създания, които го могат, така че ще има да се лутам в тази главоблусканица с месеци. А и какъв е смисъла, мога да си върна енергията при следващия лов...
Това беше тактика, че кой загубва интерес толкова бързо? Просто исках да го объркам и да го накарам сам да си изпее песента.

Graduates Брой мнения : 61

- Че това му е интересното да се луташ и да налучваш. Нали знаеш, че никой не знае всичк она света. Може да научкваш, но какво да се прави. - вече се правех на убиден.
Да, бях сериозен, защото гладът ми почти си отиде, но пак си бях аз оня с психозата. А това момиче определено знаеше как да дразни някой и то много добре. И защо подяволите винаги попадах на такива момичета, с които да мога да се дразня или пък да споря за нещо. Просто не беше истина, че когато си помисля, че имам късмет исе оказва нещо с егахти и увъртяните работи в него. Хм, такъв си бях не сериозен и за това несериозни неща мисе случваха.
Та сега да се върне в настоящето, къде се правех на убиден. Ми какво друго да правех. Забравих изведнъж какво да правя. Не се сещах как да привлека интереса и към мен. Може би ако махна щита, но пък тогава... Честно даже се бях объркал, което не бе често срещано при мен.
- Хаде, кажи какво ще ти привлече вниманието? Знам, че това е глупаво, но просто изгубих форма. - да малко преигравах с тези думи и сигруно тя го знаеше, но поне можех все още да реша пак да си поиграя, защото така или инак си седяхме един срещу друг.

Graduates Брой мнения : 318

Въздъхнах примирено и го погледнах с укокорени очи, сякаш наблюдавах научен експеримент.
- Искаш да научквам, добре...
Нека помисля малко, едва ли другата му част беше ангелска, защото би убила поне малко от злобата му.
- Нещо демонично... Инкуб?
Това беше единственото създание, за което се сещах в момента от демоничните. Е, сещах се и за други, но все пак трябваше да отговаря на изискването "изсмуква енергия". А инкубусите бяха мъжката версия на сукубите - демони, който се хранят с енергия... е, правят и други пакости, но само ако имаш глупостта да си легнеш с тях.
- Познах ли? - попитах с любопитен поглед.

Graduates Брой мнения : 61

- Ето, че сната номера. - изкоментирах първоначално.
Изненадващо беше, че бях стана лс някакво скапано настроение, но пък не бях нещо ядосан или нещо друго. Чудна работа бе. Но какво да се прави. Нещо ми ставаше. Може би е от психозата, която ме тресеше постоянно. Лудоста не можеше да изчезне. Гадният ми характер и себелюбието ми си бяха част от характерът ми, който ме докарваха до някакво откачено сътояние доста често.
- Всъщност хибрид между вампир и сукуб, защото майка ми бе сукуб. Но нали съм мъж по добре ще е да казвам инкубус.
Сериозната ми физиономия седеше на лицето ми и не проличаваше нищо, ама нищичко. Направих крачка напред към Кат нарочно. Чудех се какво да измисля сега, защото тотално забих. Да почнех да правя илюзии или пък нещо друго не м исе искаше, но ако не измислех нещо може би щях да се върна на първоначалната си идея.

Graduates Брой мнения : 318

Не ми се щеше да изпълнявам желанията му, но засега изглеждаше спокоен, така че май изпълняването беше добра тактика. Все пак още нямах нищо счупено, което си беше добър знак.
Усмихнах се вяло, всъщност отгатването на гатанката не ми носеше някакво върховно удоволствие, може би този път беше различно. Странно.
- Макс, мога ли да те попитам нещо? - е, вече попитах нещо, но исках позволение за следващия си въпрос, тъй като той беше малко по-личен. И вероятно след него щях вече да имам нещо изпотрошено. Едва дочаквах отговора му, исках да знам толкова много неща, а като отвличах вниманието му с разговори, само печелех.

Graduates Брой мнения : 61

Тъкмо бях кротнал за малко. Може би след минути пак щях да направя някоя щуротия. Бях с такъв характер, че постоянно избухвах, постоянно се дразнех, аи бях гадняр по принцип. Какво да се правя. Харесвах се така, но нещо вътре в мен ми викаше, че не би трябвал ода съм такъв. Но кой му обръща внимание. Така си бях добре и бях силен. Нямах намерение да връщам човечността си на мястото й и да стана мекушав. Не исках да бъдя някакув си мекодушен и да не мога да правя каквото искам, защото ще ме гризе съвестта. Така си бях добре без да ме гризе нищо отвътре.
- Макс, мога ли да те попитам нещо? - чух гласа на вампирката до мен.
Дам, сега се зажаламосвахме с думички и приказки, но зависи какво щеше да каже след малко като й позволя да ме пита. Само ако беше нещо, което да ме ядоса май нямаше да й серазмине само с нещо леко.
- Кажи, какво искаш да ме питаш, Кат... - накрая натъртих на името й, защото нямах търпение да чуя въпросчето й.

Graduates Брой мнения : 318

Вече се колебаех дали да задам въпросът, който бях намислила или след него щях да се чудя в какво да си събера зъбите, но все пак се реших.
- Какво... те превърна в това, което си днес?
Имах чувството, че този въпрос ще го ядоса, но исках да рискувам, можеше и да спечеля отговор. Всичко има повече от една страна, така че или ще ми отговори или няма. Е, имаше и трета възможност - да ме излъже, въпреки че не вярвах това да се случи.
- Как се стигна до днешното ти аз, това ми е много интересно?
Чаках с голямо нетърпение да чуя причината, но можеше и преди това да видя нещо, знаеше ли се.

Graduates Брой мнения : 61

Тъкмо се бях успокоил и това почти не исках да си го припомням, но наща вампирка тук реши да ме пита точно това. Нима можеше да тане по лошо от това. Това си бе като наливане на масло в огъня.
Погледнах я с един поглед, който направо беше не остър, а убийствен. Дали щях да й отговоря не знам, но нещо ми се врътна в главата. Добре щеше да бъде така. Направих още една крачка към Катрин. Дали знаеше ,че ще има големи последствия от този въпрос. Просто големи.
- Добре ще ти отговоря на въпроса. - казах през зъби аз като изпуснах въздух.
Как улучи болната тема не знам. Сякаш все си натрисаше проблеми това момиченце. Мислех си ,че ще питя някой глупав въпрос, но тя точно този реши да задава. Но какво да се прави. Така ми бе кипнала кръвта ,че не можах да се сдържа. Ръката ми трепна и след миг забих един шамар на Кат и то силен. После я накарах да застане на ръце и да седи така, доакто се свърша да разказвам.
- Така това, което съм сега се получи много сложно. След като нещо се промени в мен правех почти нещата както са сега. Но по едно време почнах да се влюбва мв едно момиче. После заживяхме заедно. Почна хда се променям към добро малко по малко. Но веднъж бях закарал "закуската" си вкъщи като знаех, че приятелката ми ще се прибере късно вечерта и щесе насладя. Но не тя се прибра доста рано и ме завари да пия кръвта на човека, а тя приятелката ми бе човек, обикновен човек. Тя откачи и ме нарече чудовище и какво ли не и се опита да ме убие, че да се оттърве от мен. Но тогава аз откачих и я убих и от тогава съм това, което съм сега. - погледнах я как седеше на ръцете си, защото нали така и внуших да направи. - И това е отговора на въпроса ти. - това беше знак, да не седи вече на ръце.
Но така бях се раздразнил, защото си спомних това нещо. Хванах за гърлото кат като я опрях в едно дърво.
- Знаеш ли какво ще ти коста този въпрос? - погледнах я с глевен поглед.
Толкова мразех това нещо от историята си, че просто не се знаеше какво може хда направя. Но сега не бях сигурен дали нямаше да я убия. Сега бях пак се побъркал и беше страшно около мен.

Graduates Брой мнения : 318

Ето че сега вече знаех причината за лошия нрав на древния хибрид пред мен. Определено историята не беше от най-приятните, а още по-гадно щеше да я слушаш увесен надолу с главата. Не знаех дали да съчувствам на него или да съжалявам самата себе си, тъй като яростта му се бе завърнала с пълна сила. Но такава си бях - винаги си търсех белята, бях изтърпяла какво ли не заради характера си, а сега... търпях нещо заради чужди грешки.
Беше жалко, но не за мен... И колкото и да исках да му помогна, не можех. Той нямаше да ми позволи, а и това не е нещо, което може да се оправи като с магическа пръчка. Имаше начини, но нямах точните познанства, за да помогна по някакъв начин.
- Значи уби момичето, което обичаше... - констратирах замислено, докато все още се клатушках в опита си да свикна да стоя на краката си. - Защо просто не използва внушението си, за да я накараш да забрави? - извърнах смръщения си поглед към него.
Но това, което казвах би било възможно, само ако не й е давал върбинка или нещо подобно.
Може би след малко щях да получа подарък за любопитството си, но вече не се страхувах от това, исках да знам цялата история докрай.

Graduates Брой мнения : 61

Маслото в огъня ставаше твърде много вече. Защо продължаваше да се бърка и да иска да знае какво е станало или защо нещо е станало или не е станало? Нима не бях достатъчно ясен, че ще й коства много ако продължава така да любопитства. Дори я бах накрал да седи на ръце, докато слуша, че да знае, че няма да бъде лесно да ме питаш за такива въпроси без последствия. Все пак бяха лични и доста болезнени ако мога да се изкажа за мен.
Погледнах я с все още злобният си и гневен поглед, в който се виждаха как сините ми ириси почерняваха бавно. Скоро очитеми щяха да бъдат черни изцяло. Тогава може би щях да бъда неконтолируем, но какво пък. Мръднах за секунда и я хванах за ръката и така я извъртях ,че щях да й счупя ръката.
- Убих я, защото тя беше откачила и за миг не ме уби. Имаше дървен кол в чекмеджето и знаеше как да борави с него. За съвсем малк оне ме улучи в сърцето. А и как да й въдействам като и давах тайно върбинка и някой други работи, че да не може да й внушавам неща, който ми хрумнат в лудата глава. - пускан ръката на Кат като се отдръпнах от нея.
Чрез контрола над тялото направих така, че да се наведе максимално назад и то на един крак на пръсти. А после й създадох илюзиия, че е на ръба на бездънна яма, и ако не успее да се задържи, докато духа силен , ама силен вятър, ще падне в тази яма и никога няма да ве върне.
- Още въпроси да имаш Катрин? - доста твъдо й казах това като наблюдавах това, което й правех в момента.

Graduates Брой мнения : 318

Може би прекалено много насилвах късмета си и чрез прекаленото си любопитство си изпросих поредната ужасяваща илюзия.
- Благодаря, че ми подари тази вълшебна илюзия, успях да се порадвам на висотата на една изключителна скала, какво и на някаква пропаст...
Нямаше да загубя увереността си преди да се случи нещо наистина сериозно като например да се озова в гроба, където ми беше мястото. Всъщност ако се сетя още нещо нямаше да се посвеня да го попитам, но сега идеите ми бяха изчерпани.
- Нямам повече въпроси, ами ти искаш ли да ми кажеш нещо...
Вероятно искаше да ми подскаже да не си играя повече с огъня, но човече седемстотин години не се научих да съм предпазлива, та сега ли да се уча. Е, сигурно имаше много интересни истории, които да ми разкаже, но едва ли исках да ги чуя, след като можех само да предполагам за последиците.
- Сигурно през живота си, колкото и дълъг да е той, си претърпял доста неща... - просто отбелязвах.

Graduates Брой мнения : 61

Нямах вече нерви да стоя мирно на едно място и да слушам какво ми приказваше Катрин. Просто нещо вече никак не ми се занимаваше да се правя на някакъв си глупак, а още по малк ода разказвам нещо. Бях наистина зле в момента заради това че си спомних онази случка в миналото ми. Не исках никаога повече да си я спомням, но тази вампирка някак си ме накара да си спомня и да й го разкажа на всичкото отгоре. Но пък сега дали нямаше да пострада сериозно от това, че така и аз не знам как, ме бе накарала да си призная, защо съм такъв егоист, гадняр и коварен тип.
- Разбира се, че доста неща съм преживял за тези си години. - не ги казах, защото не исках, а и нямаше нужда да ги казвам.
Не беше от значение на колко години съм сега точно. Погледнах към девойката пред мен. Изглеждаше м идоста уверена и не се плашеше от мен, което е добре. А аз точно сега се отегчавах и бях гневен едновременно. Колко хубава комбинация само за мен. Огледах се наоколо за миг и ми прещракна нещо през ума, който беше доста бърз в момента. Не бе най хубавата идея или каквото е там. Поне щях леко да се развеселя и да "подаря" още един "интересен' спомен за Кат.
Усмихнах се за миг, само за миг. Отидохмного близко до Катрин и използвах внушението си. Ах, колко забавно м иставаше сега.
- Ще отидеш до онова дърво, ще отчупиш един клон и ще се прободеш през стомаха със всичка сила. - казах ясно и бавно използвайки силата си.
Останах на едно място и наблюдавах интересната картинка пред мен.

п.п.: много се извинявам, че пиша ча ксега, но нямах много време, а и музата ми бягаше доста често ;дд

Graduates Брой мнения : 318

Очаквах да пострадам, но странно не изпитвах страх от болката, нито пък от това, което можеше да ми причини. Може би беше време да си седна на задника или да... как се казваше? Да отида в ада.. Не още не му бе дошло времето, затова можех да си поиграя с нервите на един древен хибрид, иначе кога отново би ми се отдала такава възможност?
- Личи си, че си преживял доста... сигурно е имало доста разочарования, защото хората не са съвършенни, нали така? - попитах без след от някакво чувство изобщо.
Той си мислеше, че единственият, на когото са се случили неприятности и си връщаше на всеки, който можеше да контролира или нарани по някакъв начин. Мен не можеше, физическата болка е нищо, абсолютно нищо пред психическата болка, която ти доставят спомените.
Още щом застана пред мен, знаех, че ще последва нещо, което да ме нарани. Гледах го със завидно спокойствие.
- Добре... - кимнах, примигнах няколко пъти и тръгнах към най-близкото до нас дърво. Беше дъб, ужасно стар и клюмнал на една страна дъб. Откърших един от по-ниските клони, въпреки това беше дебел. Това щеше да боли...
- Ах... - изстенах тихо, насочвайки погледа съм към кървящото място. - Това доставя ли ти удоволствие? - попитах с притихнал глас, изгваждайки клона от тялото си с отвртителен джакащ звук.

ПП. Няма проблем, знам как е

Graduates Брой мнения : 61

Гледах направо към вампирката, която в момента ме питаше дали това ми достая удоволствие. А, не се ли подразбираше от случващото се. Не знаех дали да й отговоря или да я игнорирам и да продължа напред да си правя каквото съм си наумил. Извъртях очи веднъж и като се приближих към нея реших да й отговоря макра и да не беше точно някакъв отговор свързан с въпроса й. Направо вече се чудех какво да правя, ако беше някой друг да бе умрял или пък аз да го убия.
- Да речем, че ми харесва да гледам някой като стрда. Не знам какво имаш в предвид с удоволствие, но определено това е добро за гледане. По добро и от филм на ужасите. Харесва ми да разигравам хората около мен, защото вече скуката си казва думата. Толкова години да живееш, ти писва вече от едно и също. - една лукава усмивка се появи на лицето ми като отивах с бавна походка към Кат.
За сега мислех какво друго да я накрам да си причини под моя контрол, но да е нещо интересно, поне за мен самият и да усети болка тя самата. Нямах намересние да се занимавам с глупости и за това сега това бе едно да река занимание за мен самият.

Graduates Брой мнения : 318

Човек можеше да убие с този поглед, но на мен странно, но не ми действаше така. Хубаво беше да те изненадват, но само ако изненадата е приятна, а в момента се чувствах като мишка, която ще бъде нападната не от котка, а от тигър. Какво ли бе наумил, какъв ли щеше да е следващия му ход... Вече мислех, че ходовете му са напълно безмислени и не водят до нищо грандиозно. Просто ме измъчваше за удоволстие.
- Защо не ме уби досега? - попитах скептично, гледайки го право в очите.
Не че щях да разбера дали лъже или не, просто показвах сила и достойнство. А дори не знам колко от тях ми бяха останали след като вече всяка кост в тялото ми беше чупена, бях мокра и какво ли още не.
До някаква степен разбирах действията му или поне разбирах как се чувства, минала съм през това, но тогава бях млад вампир... непредпазлива, както и сега. Но с една разлика, сега убивам при нужда, не за забавление.
- Защо просто си играеш с мен... като можеш да го правиш с някой човек и да го убиеш след това...

Graduates Брой мнения : 61

Бях забравил, че задаваше доста въпроси Кат. Бях се отнесъл за миг и не бях отговорил на въпроса й. Минали бяха около две-три минути и седях на едно място, но се отърсих веднага след поредният въпрос отправен към мен.
- Защо не съм те убил до сега ли? - повторих си въпроса аз, защото така ставаше още по напечено положението.
Изглежда хедин злорад в момента все едно щях да почна да се заяждам и да правя някакви откачени неща. По откачени неща от тез исега даже, които я бях накарал да прави. Но това бе преиграване от моя страна. Честно бях гаден, но пък чак толкова да бях, е не. Щом си бях казал, че няма да правя нещо и не го правех. Май трябваше да й повтарям това за трети път сега. Бай й казал това преди известно време. Паметта да не би да й изневеряваше, че ме пипита сега това.
И както седях така с тази моя физиономия изведнъж се засмях. Не, честно това момиче ме разсмиваше, но и понякога ме изкарваше извън кожата ми.
- Защото не искам да те убивам. Нали ти го бях казал или не помниш това? Толкова отдавна ли беше. - ухилих се глупаво и очите м исе загледаха в нейният поглед за малко и след миг, само миг продължих. - Защо да убивам такова хубаво момиче? Няма да оставя света без теб. - кривнах глава както правеха откачалките, не че аз си бях много нормален де.
Обърна хсе с гръб към нея и седнах на земята. Загледах се в небето. Имаше облаци, които бяха хубави и с най-различна форма.
- Писнало ми е от хора. И да ги мъчиш и не, те са такива инати и викат "Убий ме чудовище!" по хиляди пъти, а ти им казваш, че ще ги измъчваш и те пак викат по теб и така. Убивам ги когато се храня само, за игра не ми харесват както споделих. - малко почивка щеше да ми дойде добре.
Виждах, че това уж удоволствие бе почнало да става в нещо, което вече почти не ме забавляваше. Както каза Кат защо не я бях убил до сега. И сега ми се прииска да го направя, но какво щях да спечела с това. Най-добре бе да ми се избистри ума малко. Но така бях гладен мамка му. Всеки път огладнявах все по-бързо. трябваше да се нахраня добре, но кой знае кога щеше да бъде това.

Graduates Брой мнения : 318

Тъкмо бях решила, че няма да получа отговор на въпроса си, когато чух тихия му и хищен глас. Побиха ме леки тръпки, пълзещи по гърба ми като хиляди малки насекоми.
- Зададох ли ти вече този въпрос? - попитах озадачено, май губех разсъдъка си. - Съжалявам, явно нещо не ми е наред.
Начумерих се, крачейки бавно зад него. Не исках да се мяркам пред погледа му, въпреки че той май бе загубил интерес към това да ме измъчва. Е, нямаше да разчитам натова, просто щях да кротувам тихичко. Седнах близо до него, но не толкова, че да нарушавам пространството му или да го извадя от унеса, в който бе изпаднал. Погледът му блуждаеше, сякаш не бе тук... може би в ума му летеше на километри оттук. Значи би ми отговорил на всичко, стига да задам въпроса тихо и деликатно.
- Жаден си... и бих ти помогнала, но знаеш как е. - може би малко ми харесваше да го дразня така. - Но тук е пълно с хора, защо просто не задоволиш жаждата си?
Това е като да си в океан, но да не пиеш нито капчица вода. На мен лично ми е непонятно, защото съм егоистична и удовлетворявам всяко свое желание, каквото и да ми струва това. Явно той нямаше такова намерение, странно.
- Понякога не се ли отегчаваш от цялата моногамия на света? - погледнах го със сключени вежди, но той не ме отбелязваше. Все едно бях досадна муха.

Graduates Брой мнения : 61

Свих ръце в юмруци и след миг ги отпуснах. Бях готов да строша още някоя кост в тялото на вампирката до мен, но се спрях. Не исках да си показвам колко ме подразниха тези въпроси, но то май всички въпрси ме дразнеха. Не всъщност ме подразни въпроса за хората и задоволяването на жаждата.
- Виж какво. не м исе бъркай в работите. Като искам ще си задоволя жаждата, като не искам - не. - изръмжах й насреща аз като се бях обърнал точн орещу нея.
И да бях гаден не можех вечно да бъда такъв. Понякога се омораваш от това. В главата ми се завъртя нещо налудничево, но сега нямаше кака да не стане.
- И разбира се, че се отегчавам от моногамията на света. Не съм живял почти 4400 години на вятъра. Свикнах да не й обръщам толкова внимание, макар че се дразна все още от това нещо. - отговорих и на другият й въпрос, но по спокойно вече.
Ако имаше късмета да ме подразн ис още един такъв въпрос щеше да стане лошо. Въпроси, които ме ядосват и не ми харесват ме подлудяваха направо. Обърнах погледа си пак към небето. Но щом искаше да се дразни мс въпроси сега бях аз на ред да се сетя за някой, който не знам дали щеше да я подразни много, но все пак бе нещо.
- А ти щом толкова много знаеш, защо търсиш с кой да си отнемаш от времето в парка? Нямаш ли си причтелчета, с които да се разхождаш, с които да лолуваш нещичко? А, Кат! Или може би са те зарязали, защото си толкова досадна. - погледът ми бързо прошари към нейният като след това се направих на разсеян нещо.

Graduates Брой мнения : 318

Имах чувството, че каквото и да попитам, го дразни. Може би просто трябваше да си мълча и ако друг вампир бе на мое място вероятно би го направил, но не и аз. Кат да мълчи - да бе, къде ти!
- Да, точно така, изоставиха ме, защото съм досадница и си търся кого да ядосам, за да ме изпотроши веднъж завинаги, но откъде този късмет?! - подметнах иронично.
Е, когато си вампир винаги успяваш да си намериш приятели, които не оправдават очакванията ти - или да вещици, върколаци и прочие, чудещи се как да те пратят в гроба. Или са хора и откачат като разберат що за чудовище си и се опитват да направят същото.
- Ами ти? Да не би да пребиваш всичко живо и неживо?
Знаех си, че този въпрос не само ще го ядоса, а направо ще го побърка, но не ми пукаше. Просто седях и си късах малки стръкчета трева, които се изплъзваха през пръстите ми като вода, която се опитвах да задържа в шепите си.
- Ние с теб всъщност би трябвало да сме от един отбор, но съдбата не е на моя страна...

Graduates Брой мнения : 61

- Моля? - само казах изведнъж без ниакъв смисъл.
Би трябвало да бъде към въпроса й, но аз просто така си го казах. От предния въпрсо ми бе кипнала малк окръвта, но този не бе досаден, малко но не колкото предният. Направих се на ударен, все едно не му пука за него и итгивирих като си имах на ум, че малко раздвижване щеше да бъде от полза сега. Застояхме се наместата си доста дълго време.
- Я-я-я... как позна, Кат. Ама точно така е. - засмях се иронично накрая на изреченията си, което подсказваше, че никак не бе права в това.
Но преди да я попитам нещо друго тялото м ине издържа на изкушението. За секунда бях до нея. Хванах я за косата и след миг можеше да се каже, че я забих в едно дърво няколко пъти подред. Тръшна хя на земята и се наведох към нея.
- Защо си мислиш че трябва да сме от един отбор? До сега не видях нещо, което да м подскаже нещо. - ама бях толкова нагъл.
Туко що я удрах, а псоел и говорех все едно нищо не се бе случило.

Graduates Брой мнения : 318

Наместих носа си, както бях намествала доста части от тялото си днес и избърсах вадичката кръв, която напираше да се стече надолу по челото ми. Разнесох кървавият си пръст под носа му с нагло изражение.
- Това не те ли изкушава,а?
И да го изкушаваше, моя си е и той няма дори да я опита! Облизах пръста си, но дори не си направих труда да се изправя. На земята ми беше добре, въпреки че не виждах нищо интересно от грамадната му глава надвесена над мен.
- Ще мръднеш ли, закриваш ми гледката?
Освен това като казах "един отбор" какво си бях мислила, аз никога не съм била като него. Е, началото не се брой, тогава бях бясна на всичко и всички, но сега е различно. Няма смисъл от безразборното убиване и изтезаване. Дори това малко ме отвращава.
- Не искам да съм в твоя отбор... просто исках да видя как ще реагираш на тази реплика.
Но каквото и да кажех, той се палеше по-бързо и от плечка кибрит, така че просто реших да изпробвам на кое се дразни повече и на кое по-малко.

Graduates Брой мнения : 61

Размаха пръста си пред мицето ми, но не, не ме изкушаваше това макар и да бях жаден за кръв. Можех да се контролирам много добре и нямаше нищо да стане дори да имаше кървящ човек на близо. Дори не ми пречеше това сега, че ме дразни с кръвта си.
- Че какво има да гледаш, че да се мърдам. - заядох се аз. - А вярно искаш малко въздух, че да се свестиш от удъра с дървото или пък да се срещнеш пак с него. - засмях се и се отместих настрана като станах прав.
Подпрях се на дървото като погледнах към земятя, където все още лежеше вампирката. Ох, какво да й кажа още. Май нищо не й действаше вече, не й пукаше май какво щях да имзмисля да й причиня сам оза да се забвлявам. А дали да не пробвам да блъфирам малко. Да се направя на добро момче и да се правя на издухан от вятъра и все едно до сега съм искал да пробвам нещо. На дали щеше да се хване, но поне щях да си играя все още.
- Пускам те, притрябвал м ие някой, който не изпитва болка. А и само те пробвах да видя до къде ще се стигне. - врътнах поглед на дръгата страна като попарен и това бе.
Блъфирах, все едо щях да я пусна скоро време. Най-вероятно пак да измисля нещо, което да я накара да се нарани ли не знам и аз какво щях да измисля после, но сега блъфирах и то много добре. Не си личеше да не са истински думите ми.

» !0 години по-рано.
» Училището,три години по-рано
» 3 дена по рано
» Няколко дни по-рано
» Ел Ей 6 месеца по-рано