Сидни, 3 години по-рано

Graduates Брой мнения : 318

Сидни е от градовете, които впечатляват с толкова много забавления, но с какво можеш да впечатлиш човек, живял повече от седемстотин години?! Не с много неща...
Бях наела малка крайбрежна къщичка, където да се наслаждавам на залезите, но през деня просто не можех да понасям това място, чувствах се като затвориник между четири стени.
Намирах се в някакъв парк, предполагам, където имаше дозина хора и то повечето по двойки. Приближих се до мъжа, ходещ пред мен и го докоснах по рамото като се надявах да не е каратист или да не си помисли, че ще го нападна.
- Извинете, много ми е скучно, бихте ли имали нещо против да ви досаждам за момент? - попитах с най-милата усмивка, на която бях способна.

Graduates Брой мнения : 61

Какъв скучен ден беше днес само. Вече от доста дни бях в Сидни, но всичко вече бе започнало да ми писва. Всяка вечер си вземах някой за занимавка и после го убивах, но това вече ми писваше. Исках нещо друго, нещо с което да мога да се забавлявам. Може би някое момиче, но не да я убивам, а просто да си направя веселие, че да не взема да направя нещо по откачено като например да убия хират в парка по сред бял ден.
Точно сега се разкарвах из парка и оглеждах хората наоколо. Надявах се да си харесам някой и да си направя кефа. И ето, че нещо стана. Някой ме пипна по рамото и аз се обърнах. Пред мен седеше едно момиче, с някаква мила усмивка на лицето и ми каза.
- Извинете, много ми е скучно, бихте ли имали нещо против да ви досаждам за момент?
Погледнах я със спокоен поглед. Първо си помислих, кой нормален правеше подобно нещо, но след това като я огледах по хубаво реших, че може би щях да й позволя да ми досажда, но след това може би щях да се позабавлявам по своя си начин. Колко мразех да се правя на мил, но не този път нямапе да се правя на мил просто щях да бъда себе си. Усещах, че това момиче не бе нормално, не бе обикновен човек. Ама разбира се че не бе. Беше вампир, естествено че разпознах това. Аз самият бях такъв от много, много време. Ако можех да се нарека така, защото не бях чист вампир.
- Не, не бих имал нищо против. Но може би няма да ти бъде птиятно с мен, след мъничко. - огледах я пак от главата до петите.
Макар да бе вампир ми изглеждаше апетитно. Ах, бях толкова лошо момче.

Graduates Брой мнения : 318

Определено не очаквах да каже точно това, по-скоро очаквах нещо от типа "а може ли да ми се разкараш от главата?", но се радвах, че не ме изгони. Всъщност малко нетипично за един нормален човек. Следователно или не е нормален, или не е човек... и залагах на второто.
- Катрин, и сигурно ще ми е приятно да се запознаем. - казах несигурно.
Като забелязах леко налудничавия му поглед, който сякаш изследваше всяка частица от мен, ми се стори, че наистина му има нещо сериозно. Това беше типично за древните и хибридите, играеха си с по-новите от тях. А ако преценявах правилно, бях по-млада от него.
- Много ми е интересно какво може да прави един вампир в парка посред бял ден.
Стрелях в тъмното, отказвайки да използвам дарбата си, за да разбера какъв е, така щеше да се загуби ефекта на изненадата.

Graduates Брой мнения : 61

Продължавах да я гледам все едно щях да я изям за закуска или по точно за обяд. Добре, че бях попаднал на момиче вампир инак май щеше да се случи това, което си мислех до преди малко. Усмихнах се с фалшивата усмивка накрая като отговорих.
- Брей много си досетлива. Само че не съм точно вмапир. - догатвах само и не исках да й казвам точно че съм хибрид, щеше да се сети тя е умно момиче. - Какво да правя посред бял ден в парка? А вампир като теб какво прави в парка по това време?
Почнх вече да покавам малко по малко характерът си. Продължавах да седя на едно място, но след миг направих крачка. Обиколих я веднъж и седнах на близката пейка като скръстих краката. В умът м исамо какв осе въртеше. Исках да си поиграя с нея, но може би след малко. Точно в парка не исках да пвирличам внимание, макар че не ми пукаше за това.

Graduates Брой мнения : 318

След като обиколи около мен както хищен тигър около малко котенце, направо щях да се изкикотя. Предположих, че сигурно иска да си поиграе с мен и предимно това се въртеше из мислите му, но нямаше да стане.
- Не виждаш ли какво правя... в скуката си се закачам с минувачите... - отвърнах, стоейки пред него с целия си, макар и не чак толкова внушителен, ръст.
Не знам как успявах да устоя на огромното изкушение да погледна в съзнанито му и всяко негово желание да се разкрие пред мен.
- Какво ли се върти в тази хубава главица? - попитах сядайки до него.
Давах всичко, за да разбера мислите му, но изречени гласно.

Graduates Брой мнения : 61

Ето, че тя седна до мен на пейката. Искаше да знае какво ми се върти в главата. Имах чувството, че можеше да разбере сама. Не знам защо си мислех че може да чете мисли първоначално, но за сега не бях видял нещо, което да го показва.
- Е... щом искаш да знаеш ще ти кажа. - най-вероятно това да я учуди, но бях такъв.
Не криех тайни от никой щом искаше да знае какво щях да правя. Точно сега идеята ми не бе кой знае каква.
- В тази хубава главаица се върти един доста извратен план. Мислех си първо да си побъбрим, а после да отидем на някъде да се разкарваме и тогава да взема да си поиграя с теб за забавление, защото м ие много скучно тук. Всеки ден едно също да правя ми втръсна и ми се бе приска нещо различно. - ето я, ето я моято лукава усмивка, която беше истинска вече.
Сам ода не решеше да избяга от мен, защото тогава щеше да стане груба играта. Пак щях да си направя науменото, но по доста по труден начин.

Graduates Брой мнения : 318

С учуден поглед и затаен дъх чаках разкриването на тайната, а след като я научих се отдръпнах леко от него. Вероятно инстинктивно.
Дам, може би трябва да проверявам за извратени мисли преди да реша да се запознавам с някого. Вероятно и вампирите трябва да са предпазливи, но къде ти.
- Шегуваш се, нали? - попитах с почти искрена усмивка, но само един поглед в съзнанието ми беше достатъчен да разбера, че хич не се шегуваше. - И какво включва израза "да си поиграя"? - надявах се неговата представа да съвпада с моята иначе щеше да се наложи да бягам бързо преди да съм на три метра под земята... или нещо по-лошо.

Graduates Брой мнения : 61

Ухилих се с самодоволна усмивка. За миг мълчах и не казвах нищо. Правех се на глупак може би нарочно или пък не. Забелязах, че първо ме попита дали се шегувам, но само след миг май си промени мнението по въпроса. Май имаще способността да чете мисли. Е, добре че не използвах силата си Щит, че тогава може би нямаще да прочете нищо.
- Спокойно Кат, няма да е нещо лошо. Днес не искам да убивам никой, нито пък теб. Точно от това ми е писнало тези дни. С "Да си поиграя" имам в предвид, че мога да използвам малко една от способностите си върху теб, но просто за малко забава. После ще спра. Както казах, няма да е нищо лошо. - или само я залъгвах, че няма да бъде толквоа лошо.
Разбира се, че нямапе да я убия. Тя бе едно много красиво момиче. Нямаше да лиша света от нея. А и днес бях настроен малко по позитивно. Щях просто да си поиграя на кукловод чрез контол над тялото й, чрез способността ми. Малко да я накарам да направи лоши неща за нея самата и после пак може би да си поговорим или знам ли.

Graduates Брой мнения : 318

Ах, тази усмивка не ми харесваше, въпреки красотата й. Мисля, че това не вещаеше нищо чак толкова хубаво. Май се превърнах в мишка... и попаднах в играта на гладна котка.
Всъщност от какво ме беше страх?!? Вече съм мъртва, мога да поема още една смърт.
- Добре, щом искаш ще играем... така да бъде. - отвърнах с лукава усмивка, въпреки че не знам защо се радвах толкова. Какво пък чак толкова можеше да се случи, най-много да отнеса някой и друг удар, ако е изверг. Но какво можеше да стане в най-добрия случай, дори не исках да мисля.
- Всъщност мисля, че се досещам накъде биеш, но може и да греша... ще оставя на съдбата да ми покаже.
И в никакъв случай нямаше да се уплаша отново, нямаше от какво.

Graduates Брой мнения : 61

Брей, брей този мой пуст късмет. Тези дни само попадах на точния човек, не че е нещо добро. Добре че бях попаднал на вампирче инак дали щях да измисля такова планче с моята главица. Едва ли. Може би ако беше обикновен човек, да се бях опита лда я убия веднага след като приключа с глупавото си занимание. Може би бях леко откачен, но се надявах да не се превърна в някой извратеняк по късно, защото като гледам все какви работи правех, най вероятно на хората да им изглеждах доста извратен с тези мои мисли и работи.
Бяхме на сред парка имаше доста хора, но се чудех дали да не направя нещо още сега. Не че се отегчавах. Беше м изабавно да наклаждам леко огъня, не че нещо щеше да стане и не че щешеда бдъе пък чак толквоа откачено.
- Може и да се окажеш права, ако си мислиш каквото и аз. Или да кажа ако си прочела в мислите ми какво имам на ум. - ах, тази моя усмивка обичах я, но ставах нахален да я показвам толквоа време, но какво пък.
Малко подраних и реших да направя нещо със способността си да контролирам чуждите тела. Мръднах едната си ръка и ето че се почна. Накарах ръката на Кат да се мръдне и в следващият миг ръката й или по точно ноктите й се забиха в коляното й доста силно мисля.
- Упс, това отговаря ли на представата ти? - и само след миг отпуснах ръката си и прекъснах влиянието на силата си.

Graduates Брой мнения : 318

След като ме пусна от контрола си, погледнах към ръката си, а след това и към току-що направените следи от нокти на коляното ми.
- Човече, сигурен ли си, че това ти е представата за игра. - попитах с растяща дяволита усмивка. - Че това е като да играем дама или да скачаме на въже.
Играех си с огъня, но така ми харесва - да съм на ръба, да танцувам по тънкия лед.
- Може би щеше да е по-забавно ако ми създаваше илюзии за нещо дразнещо или болезнено, но това не е вида игра, който очаквах.
Мислех, че е кръвожаден и готов да ми причини болка, която не мога да понеса... и може би щях да моля за смърт. Или това беше само началото?!?

Graduates Брой мнения : 61

Усмивката ми леко намаля, но защото не обича хда се хиля много дълго време. Обърнах синият си поглед към този на Кат. Загледах я миг. После станах от пейката като преди да направя нещо казах.
- Че кой е казал, че това е цялата игра или че изобщо е играта. - погледът ми почна бавно да преминава в нещо като дяволски.
Това бе само показ, защото имаше толкова хора около нас. Можех и тук да почна, но след това каква работа щях да имам. Да избия всичк итук, че да няма свидетели след това. А никак не ми се занимаваше да убивам никой сега освен по късно през ноща.
Е, щом вампирката даваше толкова зор да почнем да си играем, или по точн ода си играя с нея нямаше проблем с това. Без да казвам нищо само помръднах ръцете си, за да активирам способността си. Тръгнах напред, а колкото и странно да бе повлякох Кат след себе си, като карах тялото й да се движи само. Отидохме навътре в парка, доста навътре в близост до парковото езеро. Спрях да ходя и се обърнах с лице към вампирката, която всеки миг щях да почна да си разигравам като искам.
- Е, нека да започваме щом желаеш толкова да видиш какво всъщност имам в предвид. Първо нещо семпло като за загрявка. - физиономията ми стана сериозна.
Направих така, че едната ръка на Кат да хване пръстите на другата и в следващият миг я накарах да ги прекърши. Чу се звука на изпукване. После се доближих до нея и използвах Внушението си, което бе много силно и съпротивлението не вършеше работата.
- Сега ще отидеш во езерото и ще скочиш в него. Ще стоиш подводата, докато не щтракна с пръсти. - а след това бях си намислил още много по гадни.

Graduates Брой мнения : 318

Е, след като това не беше част от играта, то нямах търпение да видя какво ще представлява тя. Може би щеше да се застъпи с това, което си мислех преди малко... вероятно щеше да има доста болезнени преживявания, които да помня цял живот, колкото и дълъг да е той.
В един миг просто седяхме и се гледахме, аз недоумяващо, а той с онзи поглед, който преди малко ме плашеше. А в следващия момент ума ми се изпразни от мисли, чувах само гласа, който ми нареждаше какво да правя. Отначало се опитвах да се противя, но той бе по-силен от мен, пречупваше силата ми.
Просто знаех, че трябва да го направя... и го правех. Имаше момент, в който не помнех нищо, а в следващия се бях озовала в езерото. Нямах представа как е станало, но бях мокра като коте и усещах дразнеща болка в едната си ръка. По дяволите, трябва да му го призная, че го бива. Наместих счупените си пръсти и секудни по-късно те бяха напълно здрави, а аз цопках към брега на езерото.
- Ти си най-откаченото нещо, което съм срещала досега... честно.

Graduates Брой мнения : 61

Ухилих се като чух думите й. Ама разбира се, че бях откачен и то много. Не знам и аз как се получи това, но със сигурност имаше едно нещо, което ми бе повлияло толкова много, за да се стигне ча кдо тазми ми коварност и лудост.
- Такъв съм си, какво да се прави. Но отначало не бях такъв. - казах това като видях, че вече идваше към мен.
Само с едно щракване на пръстите ми и хоп почна се пак като дори не й дадох шанс да каже нещо, ако е искала да каже. Създадох илюзия, че всяка кост от тялото й се чупи и след това, че я изгарят с огън. Видях как бе запоанала да се превива от болка макар, това бе само една илюзия. След тези излюзии последва нова, която бе все едно й откъсват всяка чакт от тялото.
Гледах как тялото на Кат бе почнал ода се гърчи от болката, която изпитваше от илюзията. Все пак илюзиите бяха опасни, защото сякаш се спучваше наистина на дадения човек, а той просто ги чувстваше като реални.
След няколко минути на измъчване с най-различни илюзии почнах с другото - да контолира мтялото й, а тя бе може би леко за сега изморена от ужасиите, които и създавах до предималко. Накарах я да се хване за гърлото с ръце и да почне да се души, като в същото време се наслаждавах на гледката.

Graduates Брой мнения : 318

Тъкмо исках да попитам нещо, но още преди да отворя уста и ужасиите започнаха. Ту се чудех от какво да се пазя, ту се предавах под напора на огромна болка... нямах време да дори да си поема въздух пред сменящите се пред очите ми бедствия и ужаси, който ми се случваха. Не можех да мисля и разсъждавам, просто крещях и вероятно гласът ми огласяше мястото, на което бяхме... където и да бе това.
Тялото ми се гърчеше ту от неистова болка, сливаща се с ужасения ми писък... ту се опитвах да се предпазя от огнените езици, които се опитваха да близнат тялото ми... и успяваха.
В миг пламъците изчезнаха, аз опипвах тялото си, за да съм сигурна, че е все още цяло... и преди да имам възможността да напарвя нещо друго - се задушавах. Последното, което си спомням е как всичко потъна в мрак....

Graduates Брой мнения : 61

Гледах с удовлоствие как се душеше сама, но след миг май загуби съзнание. Освободих я от контрола си, за да може да се съвземе от случващото се инак нямаше да мога дасе забавлявам. Нямаше да умре от тези работи все пак бе вампир, но болката, която й причинявах беше непоносима. Аз само от гледането разбирах какво й бе, но пък това ми доставяше голямо удоволствие. Бях такова зло същество, че можех да уморя някой само с "игране" ако това бе игра.
Минаха няколко минути в тишина и ето, че Кат се свести. Бях застанал до нея и я загледах. Бях толкова нерабираем и даже може би психозата ме тресеше.
- Брей толкова бързо ли се измори? Ак ое така май няма да мога да се забавлявам и да последва нещо друго? - заплаших я аз, макар че аз я тормозих.
Да видим какво щеше да ми каже. Исках да чуя гласчето й пак, че тези викове преди малко ме проглошиха.

Graduates Брой мнения : 318

Щом го видях надвесен над мен се стреснах и веднага отстъпих назад, обхващайки коленете си с ръце. Все още дишах тежко, припомняйки си ужасиите, с които ме мъчеше.
- Недей, моля те...
Не бях от хората, които казват лесно "моля", но нямаше да издържа на още една порция от неговите илюзии и игрички. Но ако щеше да ме мъчи до смърт нямаше и да се моля, нямаше да умра като мъченица.
- Прави каквото искаш с мен, ако това ти доставя удоволствие... нека поне един от нас да се наслаждава, но ти си животно... - наплюх го, гледайки го с яростно святкащите си очи. - Ако искаш, убий ме, но дори и от ада ще те намеря и ще си платиш за причиненото.
Знаех, че заплахите няма да ме спасят, но нямаше да му мълча като послушно кученце.

Graduates Брой мнения : 61

Засмях се на думите и избърсах лицето си, защото тя ме бе наплюла. Тя ме разсмя какво да правя. Казах й, че нямам намерения да я убивам, а просто да се забавлявам.
Това беше доста забавно, бях психично болен ако ме питате или други, които съм мъчил. Да може би се бях побъркал заради това, което бе станало преди време. Но какво да направя като приятелката ми се прибра по рано от очакваното и ме завари да пия кръвта на човек и изглеждах като чудовище. Тъкмо бях тръгнал да се променям тогава, но от това само по лош сътавам и даже вече не бях себе си. Но на кой му пука за тези стари работи, на кой? На никой?
- Колко пъти да го казвам. Не искам да те убивам, но ако ти инастояваш... - приближих се леко към нея, което май я накара да мисли, че ще го направя. - Спокойно, Кат. Може да съм психопат, но като съм казал, че нещо няма да го направя, значи няма. - отдръпнах се назад.
Но след миг се стрелнах до нея и хванах ръката й като я пречупих. Леле, че гаден бях това беше неочаквано. И като първият път като я видях м исе стори някак си апетитно. До сега бях пил само веднъж от вампир и да си кажа ,честно кръвта на вампирите бе хубава, зависи дали ти харесва, а и особенно като си един от по древните вампири.

Graduates Брой мнения : 318

Не можех да разбера що за човек би измъчвал за удоволствие, но дори и хората не бяха способни на подобни зверства. Никой не е способен, освен самия дявол.
- Не ме доближавай, изверг такъв.
Какво си мислех, че ще ме послуша ли?! Едва ли, но вече знаех, че няма намерението да ме убие, а успокоение ли бе това, след като щях да понеса незаслужена болка...
Изправих се, макар с една счупена ръка... нямаше да понеса нищо повече от този психопат, нямаше да се предам...
Наместих счупените кости и побягнах преди да е усетил, но едва ли можех да се скрия. Ако се наложеше щях да се боря макар и не за живота си... нямаше да понеса повече унижение и болка, нямаше да поемам чужда вина.

Graduates Брой мнения : 61

Уау, тя избяга. Защо ли си бях мислил това още от преди? Може би защото като разбере каква е играта ми ще избяга. И как няма да избага, всеки би го направил. Та аз такива илюзии правех и работи, че от болката първия път, втори не искаш да усещаш. Но тъкмо по интересно. Да бях извратеняк и откачалник. Признавам, не бях нормален. бях много егоистичен и коварен тип с болен мозък може би. Ами може би ли, та аз съм си такът.
Сега почна още по интересна игра. Гоненица. Точно като котка и мишка. Тя е мишката, а аз котката. Да видим мишката колко бърза бе. Оставих я малко да избяга напред. А и къде се бахме забутали, по точно къде ни бях забутал аз. Тръгнах след нея след около три минути. Вампирската ми скорост бе достатъчна, за да успея да я намеря. Може да бях хибрид, но точно това ме правеше по силен. По обиках наоколо.
- О, къде си Кат? - почнах да се правя на шут. - Рано или късно ще те намеря?
Усещах миризмата й. Все пак вампирското ми обоняние бе силно. Сега като ибяга м исе прииска още повече да отпия от кръвта й поне малко. Наближих мястот, където бе. Намалих скоростта малко и ето, че я мернах на погледа си. Вървях бавно зад нея. Исках да я оставя малко, да избяга пак, че да бъде по забавно. Ох, така не бях забавлявал от доста време.
- Катрин, можеш ли изобщо да се скриеш от мен. - бях на около педесет метра като викнах леко.

Graduates Брой мнения : 318

Усетих още първия път, когато ме откри, но какво можех да направя. Нямаше да му играя по свирката, гладната мечка хоро не играе. Да, точно така аз бях гладната мечка...
Вторият път, когато ме откри бях на брега на езерото, точно там, където ме удави първият път... докато си играеше.
- Не викай, чувам прекрасно. - отвърнах сопнато. - Не ти ли е по-интересно да гониш жертвите си преди да хапнеш от тях? - попитах, обръщайки се точно в момента, когато той се приближи достатъчно. Каменното ми изражение едва ли можеше да го изпаши, но той също не можеше да предизвика моя страх. Можеше да направи каквото поиска.
- Ако искаш може да ме изпотрошиш и после да ме гледаш как се влача, но какво ще спечелиш от това? - обикалях бавно в кръг около него, чаках момента, в който ще ме нападне и причини някаква болка. Вече нямаше изненада в действията му, нямаше нищо, беше безсилен, защото не ме плашеше. Не ми пукаше какво ще се случи с мен... дори нямаше да изпищя при следващия му номер, колкото и коварен да бе той.

Graduates Брой мнения : 61

Ох, да беше забавно да гоня жертвите си преди да ги убия и да изпия кръвта им. И да усещането, че искам да вкуся кръвта й се бе усилило. Що за желание само? Та аз бях на половина сукуб, а таз истрана никак не се проявяваше в мен сега. Или пък се проявяваше? Кой да знае? Никак не усещах, кога се събуждаше сукубската ми страна, защото вампирската бе по силна от двете. Но сега дали не се б включила, защото не исках да я убивам а само даси играя с нея ей така за разнообразие.
- Какво ще спечеля от това ли? Не знам. Забавление. - казах като умело прикривах онази част, която искаше да да каже, че ще спечели малко кръвчица след малко.
От доста време на сам не бях ставал като дете даси играя, носамоче някое доста лудо дете трябвапе да бъда аз. А играчката ми бе доста жива и красива. Боже вече напълно откачих. Защо по дяволите си мислех това? Само да небе това. Нима сега трябваше да стане. Ето, че щом си хибрид между две странни същества си странен и ти. Сукубската ми страна просто откачи сега. Не исках даси играя с нея и да гледам как страда, а както казах да си опитам от кръвчицата й.
- О, няма да те наранявам. Поне не като преди малко. - една усмивка се лепна на лицето ми след толкова време.

Graduates Брой мнения : 318

Спрях да кръстосвам около него и го погледнах очи в очи, това беше последния ми коз и може би сега беше времето да го извадя от ръкава си. А дали не трябваше да почакам още малко... не! Скръстих ръце зад гърба си и със съвсем спокойно изражение заговорих :
- Искаш да пиеш от кръвта ми, добре! Но като си живял толкова много време на тази земя сигурно знаеш, че ако поемеш от кръвта ми ще се свържеш с мен...
Не ми се искаше това да става, дори никак, но ако беше толкова луд колкото изглеждаше, то след малко щях и аз да откача.
- Ако не си се отказал... - отметнах косата си и наклоних глава, надявайки се че няма да усетя зъбите му върху шията си.

Graduates Брой мнения : 61

Да, имах това желание и знаех заобвързването, но никак не ми се искаше и на мен да става така. Нямаше да бъде добре за мен. Но аз исках да опитам от кръвта й толкова много, което ме караше да почна да се държа още по тъпо, но нещата се обърнаха още повече. Кат знаеше, че съм хубрид между вампир и още нещо, но не знаеше какво е другото. И сега вече чувството за кръв намаля, но все още исках да се храня, но по другия начин. Това му бе хубавото да си хубрид между вампир и .... Нямаше даси помисля това, защото изненадата нямаше да бъде хубава.
Направих няколко крачки напред и застанад срещу Кат. Извадих зъбите си ги доближих до врата й. Опрах ги, но нищо повче. След миг вдигнах глава и се засмях. Да беше забавно и още как.
- Нали беше забавно, Кат? - пак се правех на глупак.
Смеех се ей така. Но нещо друго иман на ум, нещо друго. Видях как ме погледна вампирката, но не я бе страх или такаси мислеше тя. Аз само се усмихнах и в следващият мигн аправи ходаси без да му мисля, че да не рабере какво имах направя сега. Хванах я с двете си ръце за главата. След миг я целунах и започнах да издърпвам енергия от нея както правеха сукубите. Ах, толкова сладко бе да се усети енергията на вампир. Почувствах се доста по-добре.

Graduates Брой мнения : 318

За момент си помислих, че въпреки това, което знаеше за кръвта и обвързването, ще пие от кръвта ми. Стиснах зъби уж примирено, но окото ми нямаше да трепне и щях да пия от кръвта му само да се наведе над мен.
И той се наведе, но след секунда просто се отмести и отстъпи назад. Изглеждах равнодушна, но вътрешно ликувах. Знаех си!
- Да, всъщност това беше забавно.
Знаех, че всяко негово действие има някаква цел, но това, което направи преди малко беше безмислено. Затова дебнех всяко движение, всяка мисъл, за да съм подготвена, а той пак успяваше да ме изненада, мамка му!
Да ме целува... че какъв смисъл имаше в това?!Опитах се да го избутам от себе си, но беше сякаш да блъскам планина - не помръдваше.
Сигурна съм, че имаше някаква полза, но каква?! Мисли Кат, мисли...
- Какво си мислиш, че правиш? - попитах ядосана, след като успях да се откопча от него.

» !0 години по-рано.
» Училището,три години по-рано
» 3 дена по рано
» Няколко дни по-рано
» Ел Ей 6 месеца по-рано