3 дена по рано

Разхождах се чудейки се каде пак е Крис,или някой от братята ми,но йок не можех да ги открия никаде,продължих да вървя докато не стигнах двора,а след това и една от полянките в гората. Окей осен аз тук можеше да има от всичко по малко,но какво да направя писна ми да седя затворена в стаята... Пък и исках да намеря Крис и да го видя от отдавна не си бяхме говорили,или той бе зает или аз имах часове,напоседък не намираше толкова време за мен от толкова мноого момичета около негоо....

Да си червен понякога не беше толкова хубаво.Гладът беше ненормален...беше по-силен и по-начесто от този на вампирите или новаците.Раздиваше ме...и исках още и още кръв,но гледах да се сдържам.В тунелите имаше кръв...пиех колкото се може повече за да утоля жаждата си - докато Венера не започне да ми се кара - ,но просто не става.Имам чувство,че ще умра...искам още и още.От живи хора...
Тъкмо се връщах от тъмните уличи където се бях нахранил от някакъв човек...сега си бях наумил да се разходя в гората.Още с пристъпването си усетих познава миризма.
Ашли.
Тръгнах бъзо из гората и след малко се озовах пред нея.
- Бууу! - изрекох и се усмихнах.Да..нашето семейство беше малко странно.Аз имах още двама братя близнаци,а тя беше малката ни сестричка.Беше една година по-малка от нас...следователно четвърти курс и скоро щеше да минава в пети. - Как си сестричке?

Одарих го по рамото като изкочи зад мен ,но бях свикнала не ми изкарваше ъкъла както предии , а след това го скастрих
- Крис..Каде ходиш по-дяволите? Няма те ниакъв - казах му аз и скръстих ръце, и направих онази убийствено сърдита физиономия,за която Крис умираше от кеф като я видеше
- Какво правя ли,тъпея Кристиан Озера ,като те няма да ме избавиш от скуката- намусих се отново аз и го тупнах по рамото

Засмях се.Ашли беше толкова сладка като се цупеше.Като бяхме малки се цупеше най-много когато я плашехме,а после я успкоявахме.От тримата батковци които обаче имаше аз и бях най-любимия.Александър се беше влюбил в едно момиче и не обръщаше внимание почти на никого.Дейлън беше доста зает,а аз...аз защото си нямах друга работа,а и ми беше забавно се закачах със сестра си.
- Ами какво да направя аз малката?Не съм виновен,че почти по цял ден кисна в тунелите.Въпреки,че там си е доста хубаво ако трябв да сме честни. - направих една нацупена физиономия при първите думи,нокогато споменах уюта се ухилих като пет годишно на близалка. - Как е даскалото?

- Не искаш и да знаеш - казах му аз и поклатих глава.Като член на Озера е опрделено не бях приемана добре..но какво да се прави
- Нали знаеш смейното бреме,но нали съм момиче и по си позволяват да ме тормозят,а вас ви няма.. и ох - каза само Аш и седна на земята подпирайки мусунката си на ръчичките
- Искам и аз при теб...-каза му тя и се усмихна нацупено
- Кис не е честно - използва тя един от прякорите който му беше лепнала още от малка ,защото не можеше да казва р и от Крис ,се получаваше Кис..и така си и му и остана

Въздъхнах и седнах на земата до нея..по-точно срещо нея.
- Хей дребен не говори така.Не е толова хубаво да си червен,а и аз не искам да умираш.Нямах си и на идея каква болка е при умирането...надявам се никога да не изпиташ тази болка. - разроших и косата както обичах да правя и се усмихнах.Малко хора знаеха кой е истинския Кристиан,а малката ми сестричка беше от тях.Тя ме познаваше толкова добре...по-добре от самия мен. - Усмихни се и не им обръщай внимание.Знам какво е...А след смъртта ми на лунната поляна всички още повече почнаха да дрънкат за нашата фамилия...понякога ми иде да ги изпепеля до един...някои.
Усмихнах се.В това училище имаше и готини хора,но не всички бяха такива.Тези които не се плашеха от мен се брояха на кръсти.Клеър,Талия,Али,Елинор,Сандра,сестра ми,Дей-Дей,Алекс,Скайли,Керолайн,Кандис...може би и Сам,но с нея беше сложно....
- Е как е любовния ти живот дребен?

-Иууу ...Кисс..- казах му аз поглеждайки го....А след това легнах на краката му и го погледнах отдолу...
- Ама не ставай смешен аз и любовен живот? Кой би посмял с брат като моя,а още по малко след като ми знаят фамилията - казах му аз и поклатих глава поглеждайки го..
- Знаеш ли много си грозен като те погледне човек отдолу - казах му аз плезейки се ,естествено ,че се шегувах ,той знаеше това ,но обичах да го правя с него ,той ме разбираше,знаеше всичко за мен и аз за него. Познаваше ме като 5 пръста на ръката си ,както и аз него,а и той си ми казваше всичко и аз на него
- А как е твоя? - попитах го аз знаейки ,какъв ми е женкарчо

Намусих се когато ми заяви,че съм грозен.Всички в това училище знаеха,че колкото и да съм зъл и каквито и да са родителите ми аз бях най-секси и в това нямаше спор,но малката го беше казала само на шега.
- Моя любов живот ли? - простенах. - Ох не питай.Трагедия.
Всъшност не ми беше чак толкова зле живота,но Алекса,Елинов,Сандра и кой ли още не....Знаех коя от тях обичам,но Алекса и Елинор все се караха.Не ме оставяха аз да си кажа мнението.И да...аз бях способен да обичам.Чудо!Но тя ме промени.Алекса.
- Елинор...учителката по астрономия и Алекса..вече е червен новак неспират да се карат за мен.Преди да умра Елинор едва не ме уби...Алекса ме спаси...после те непсряха да се карат.Понякога ми иде да се гръмна....
Оплаках и се аз.

Леко се изкикотих,но не заради трагедийте му
- Ма Кис ти си мъртъе и от това по мъртъв не можеш да бъдеш...Хей никой няма да прави опити да убива братчето ми - казах аз и цялата почервенях,а след това го погледнах
- Брат ми я ги стегни бе,как така ауу,не може такаа ....Стегни ги да не ги стегна аз,че ти може и да не ги подпалиш,ама аз,аз може и да се замисля- казах му и направих оново злобно погледче в което винаги се появяваха едни малки пламъчета
- А и ти поме мамка му имаш някакъв любовен живот - изкоментирах аз

Засмях се.
- Ти си още малка. - пошегувах се.Тя беше само година по-малка,но доста я пазех от идиотите в това училище.Не исках просто някой да си поиграе известно врем с нея,да я изчука и после да и разбие сърцето или да я зареже ей така.Половината тука бяха така...малко свестни имаше. - А и тук няма никой свестен.Почти.В близко бъдеще ще си намериш някой...Слушай врачката.Аз съм следващата Ванда...по-точно Ванго.
Усмихнах се и пак и разроших косата.Още от какт обеше малка обичах да и роша косата,а тя това много не го харесваше защото така доста често и развалях прическите.
- И не си мисли,че искаш да си като мен!Чу ли ме?

- Че аз съм като теб брат ми. Само като пропуснем обширния ти любовен живот и това ,че не си позволявам да подпалвам нищо за удоволствие - казах му аз и се засмях
- А дядо Ванго вижда ли как се премествам при него? - попитах го аз повдигайки едната си вежда смеейки се ,знаех ,че имаше шега в това ,но също и толкова сериозно го казах..
- Аха значи в близкото бъдеще а,след 500,600 века може и да ми се случи викаш - казах му аз смеейки се..
- Малка лии - зяпнах срещу него - Хей та аз съм само 1 година по малка от теб Кис ,не е честноо
- И спри да ми рошиш косата ,защото ще почна така - изви ръце но не стана от краката му и започна да го гаделичка под ребрата

Избухнах в смях.
- Спи се дребен! - казах през смях,а тя продължаваше да ме гъделичка.След като успях да се измъкна от хватката и все още се хилех.Просто ми беше смешно.Тя ми беше смешна.А все като ме нарече "Кис" и ми ставаше смешно,но и приятно.Като малка все още не можеше да казва Р и от там дойде и Кис.Дей-дей пък беше лепнато на Дейлън,а Алекс...на него неговата любима му лепна Алек. - И не...не виждам да си като мен,но да...за гаджето...след около двехиляди години мисля,че ще имаш.Нямам точен период на време.
Пошегувх се.Знаех,че тя ще си намери момче по-рано от тези години тъйкато беше доста красиво и добро момиче.Това,че е Озера нямаше да и пречи.Алекса и Елинор се караха за мен въпреи,че бях Озера....може би това им харесваше.Сандра и една червена новчака Кейт..и те не се плашеха както и още други.

- Брат ми заявявам го най-честно и отговорно или ти ме убий,да идвам при теб или аз ще се убия и пак ще дойда при теб - казах му аз и се разхили бях сериозна..
- Хъмм 2000 години ..Лол Кис ти си супер брат новер едно." Печелиш пулицър на годината за най-готин брат на планетата " О само толкова малко - никак не ми беше смешно но обичах да го базикам
- А ти хъм момченцее...ще се скарамее ..няма пък ще те гъделичкам колкот си искам - казах му аз ,понякога си мислих,че не ми е добре на главата не говорих смислено от едно отиван на друго на трето,на пето,добре че той знаеше .... и започнах на нова сметка гъдел манията както му виках аз

Отново се разсмях и се извъртях такаче аз да почна да я гъделичкам.След това седнах и я погледнах.
- Малчо..няма как да си като мен...ако те убия или ти се убиеш.То става по друг начин...А и тази награда е малко...трябва ми нещо повече.А и съм най-добър в нашата вселена.Все пак на Марс надали има толкова секси тип като мен.Дори някой мой двойник ...точно мое копие няма да е толкова секси. - подсмихнах се.Да бях си самовлюбен,но аз си бях Кристиан.Какво да направя? - Искаш ли да се разходим дребен?Само кажи къде да отидем...
Аз и Ашли бяхме доста близки.Правех всичко за нея.Все пак тя беше момичето на батко.Не можех да и откажа.

- Навсякадеее кадето ме заведеш,стига да съм с теб - казах му аз и се ухилих като зелка срещу него..
- Хей аз приличам на бате,значи съм секси колкото теб,което означава ,че не си единствения секси тук - казах му аз и присвих очичките си изправяйки се
- Е Кис,хайде на разходка..
- А как става ? - попитах го аз и се захилих още повече

Тръгнахме към един бар.Тя нямаше осемнадесет,но щях да я вкарам вътре.Когато тръгнахме от гората това "Е Кис,хайде на разходка..." имах чувство,че се говори на някое куче,а не на мен...Когато обаче искаше да и кажа как става това с червените и отказах и тя неспря да ме пита през целия път.
- Със секс става. - ухилих се.За да си червен далеч не се ставаше чрез секс,но исках просто да видя реакцията и.Едва се сдържах да не се разсмея.Смехът ме напушваше...напираше да излезе от мен,а вътрешно се хилех като идиот.Преди когато още живеехме заедно просто никой нямаше мира от нас и нашите шефи и глупости.Хилехме се като луди.
Стигнахме бара,а на вратата имаше двама проверяващи и голяма опашка.Отидох до единия тъйкато бях ВИП тук...ако така можеше да се каже.
- Здравей.Тя е с мен. - той огледа сестра ми и за малко да изрече,че иска документи за самоличност,но си замълча и ние влезнахме. - Аз черпя дребен.

Засмях се когато ми каза
- Със секс става - аз повдигах едната си вежда ,а след това се смръщих ,така ли Кис "С твойте камъни по твоята глава" Усмихнах се и го погледнах. Просто нямаше да съм аз, ако точно в този
момент не кажа някоя световна простотия, която да стане на първо място в
класацията за идиотщини. Простотия, ама простотия с главно "П".
- Осъзнаваш, че си ми брат , ама ако трябва да спя с някой за да съм като теб,хъмм айде в кенефа Кис ,и да ме правиш като теб? - и ето на
Голямата награда за идиот на годината се връчва на Ашли Озера. Честито! а след това го погледнах сериозно,въпреки смеха напушващ от вътре

Ококорих очи насреща и,а след това се разсмях.
- Много искаш дребен! - смигнах и след което се отправих към бара.Поръчах няколко бутилки най-различни питиета и се върнах при Ашли.Двамата се отправихме към една маса в кая на заведението.
Оставих бутилките и двете чаши на масата.Много,много не мислех,че ще ни трябват чаши,но както и да е.
- Знам,че съм секси малчо,но...просто няма да ти се отвори парашута.... - отново се засмях.Тя ми беше сестра се пак,а и това си беше поредната и глупост която трябваше да пусна в някой форум с най-различни простоти....

- Хъх не си мисли ,че ще спя с теб защото си секси Кис - каза тя а след това парави физиономия все едно повръща,а после се дигна и продължи - а само за те използеам и да се присламчаа по близоо до теб,да те тероризаирам..и да преча и тормозя гаджетата ти - а след това хвана първата бутилка от масата и я отвори надигайкия ,все пак тя беше момиче на батко си,какво да се прави...Колкото и да го отричаше самия той,тя приличаше адски много на него, и колкото и да бяха еднакви като две капки вода ,толкова и бяха различни...
- Та айдеее дее Киссс,Киссс аидее дее кажии нааа малчоо тайнатаааа ,ще ти се разсърдя - каза му тя оставяйки ботилката на мастаа

Засмях се.Определено сестра ми беше зодия инат..от най-инатливите инати.
- Ами...трябва да умреш.А иначе...трябва червен да ти изпие кръвта...,но естествено и ти да пиеш от неговата и после той да те убие. - казах тихо.Сега ако ми писнеше,че иска да е червен новак...просот не знам!Никога не бих я наранил,а камоли убил...въпреки,че после щеше да се сабуди.Най-вероятно.
Взех бутилката от масата и я надигнах.Изпих половината пише на екс.Извадих си една цигара и я запалих.Дръпнах си и издишах димът.
- Искаш ли?

Взех цигарата от ръката му , а след това си дръпнах ,знаех ,че със Кис мога да правя всичко,а след като ми каза как се става червен и аз исках да съм при негоо,реших да използвам най-голямата му слабост,мен и това да ме изгуби.Отпих една голяма глъткиа от бутилката и го погледнах с онзи поглед дето беше като на малко тъжно кученце и започнах да говоря..
-Кис ,знаеш колко много те обичам нали,и знаеш че не мога без тезз,и съм сигорна ,че знаеш в момента точно какво искам нали? - попитах го аз ,а той се опита да извърти поглед от мен,и поклати глава,окей почваме друга тактика,тази която съм сигорна ,че го беше страх
- Окей ,Кис ако не го направиш ти ,ще накарам някой друг да го направи и отново ще бъда при теб.За твоя вечен терор моя милост,но за теб това не е терор ,защото ти ме обичаш,и занам ,че ще направиш всичко за мен....

Изръмжах.Дръпна хси от цигарата и издишах димът.
- Не! - отсякох веднага.Нямаше да позволя никой да я направи такава.Просто не разбирам защо искаше да е като мен....за да е с мен това го разбрах. - Малчо не е хубаво да си червен.Повярвйа ми.
Въздъхнах.Отново си дръпнах от цигарата и издишах димът.Надигнах бутилката и изпих другата половина след което отоврих нова.С тази моя мания за алкохол и цигари ако не бях вампир за сега да съм хванал рак повече от три пъти.
- Не ме гледай така Ашли! - изръмжах ядосано аз.Поне се опитвха да е ядосано...много да се ядосам на малката ми сестричка....не ставаше.Твърде много я обичах.

Аш се ядоса много,стана и му каза
- Все пък едно някой ще те пита дали ще му дадеш или не да ме направи червена. Не ми пука или ти или някой друг предпочитах да си ти,но щом ти не искаш е някой друг ще свърши тази работа - взе една от бутилките и направи като брат си изпи я до половината,а след това го погледна със свъсен поглед ,все едно някой я бе промушил през корема
- Значи или не искаш ,колко мен да сме заедно или не ме обичаш толкова много колкото твърдиш цял живот - казах му и тропнах с крак,последен опит Кис,последен ти решаваш....помисли си тя,знаеше ,че ако не се успокой най- много да подпали нещо ...

Изръмжах силно.Тя не ми оставаше избор.И дори след тези и думи пак щях да кажа не...тя знаеше,че я обичам.Беше малката ми сестричка.Нямаше как да не я обича човек.
- Ашли!Малчо...чуй ме - аз те обичам.Ти си малката ми сестричка,но и след милярд години няма да те направя като мен.Ако искаш ще се виждаме по-често,но няма да те направя червен новак! - казах и ясно аз.Тя беше инат.Не разбираше от дума.Сега щеше да почне да мрънка...познавах я.Щеше да направи всичко за да получи своето.
Извъртях очи и заплих пореднта цигара.Пушех ги както се дъвчат бонбони.Просто не можех ,а и сега бях под напрежение.Ако Ашли направише някаква глупост и утре е червен новак нямаше да ги простя...и просто заклевам се,че ще убия този който я направи червена.

Поуспокой се малко и седнах до него,слагайки ръка на коляното му и леко го целунах по блузата,уффф какво трябваше да направя за да го убедя ,реших да сменя тактиката
- Кис,не е само до това ,че спряхме да се виждаме почесто,просто не издържам на напрежението в училището,не издържам на тормоза ,на повечето момичета и момчета. Не е само до теб, според мен това е моя избор,и мислех ,че ти ще го уважиш,като най - близкия ми човек,но явно съм бъркала..в това отношение. Ще помоля някои друг да го направи...да знам какво ще кажеш ..че ще го убиеш,но нали знаеш колко ми пука,за горкия човечец - казах му аз с все този мил поглед и с прекрасното си звънтяшо гласче...