Янураи.2011

Graduates Брой мнения : 1594

ИЗлязох от апартаментът си леко съкрошен от снощните представления.Не се бях чувствал объркан от много време.Снощното ми хранене ме бе направило муден и в хем добро,хем лошо настроение.Чск,когато излязох на улицата си облякох якето.Нямаше много хора.В този студ нямаше кой да излезе.Все още имаше лек сняг.Малки подробности на който принципно нямаше да обърна внимание,но....Пъхнах небрежно ръце в джобовете на якето си и тръгнах по улиците.Не след дълго забелязах едно момиче,което също без особена посока и цел се размотааваше.Догоних я и казах:
-Ще иматели нещо против да ви придружавам.-усмихнах се и я погледнах.

Graduates Брой мнения : 98

Днес като цяло денят ми бе скучен, еднообразен и ме караше да се чувствам отегчена. Е, поне бях останала жива до края на деня, без да извърша някоя глупост като самоубийство от скука. Боже, колко глупаво звучеше отстрани. Добре, че никого не чуваше мислите ми в момента. Определено щях да стана за смях.
Нощта вече бе спуснала тъмните си завеси, обливайки всичко в тъмнина. Замислих се и осъзнах, че една нощна разходка никак няма да ми навреди. Съблякох дрехите си за вкъщи и обух някакви тъмни дънки, заедно с някакъв потник. Взех якето си от закачалката и изгасих лампите в апартамента си. Заключих вратата и тръгнах безцелно по някаква уличка, на която нямаше жива душа. Времето определено бе студено, а снегът му придаваше още по мразовит вид. Изведнъж чух някого да бяга зад мен. Рязко се обърнах назад и пред мен се озова високо момче, с черна коса. Усмихна се мило и предложи да ме придружи.
- А аз от къде да съм сигурна, че не ми мислиш нещо лошо? Например да ме убиеш или ограбиш? - попитах закачливо, прехапвайки долната си устна. Надявах се да разбере шегата ми.

Graduates Брой мнения : 1594

погледнах я исе усмихнах вкарвайки ангелският си чар,който имах в изобилие и каззах:
-Гарантирам ти,че никога не бих наранил прекрасно създание като теб!-да наистина не бих го направил.Е освен ако не бях много гладен и супер,мега разгонен.Добре бях разгонен,но нямаше да направя нещо против волята на което и да е било момиче....Никога не ми е доставяло удооволствие да карам някой да страда...Да имало е такива моменти,но....Защо изобщо мислех за това?

Graduates Брой мнения : 98

Повдигнах изненадано вежди при отговора му, а хитра усмивка заигра по устните ми, едва разкривайки снежнобелите ми зъби.
- Е, как е името ти, г-н Примерен? - попитах накривявайки леко глава към дясното си рамо.
Косата ми също бе направила това действие, откривайки доста видимо врата ми. Дали не си играех с огъня? Все пак бе и от части вампир и като нищо можеше просто да си вкуси от ангелската ми кръв. Бях чувала, че действа подсилващо на кръвопийците.

Graduates Брой мнения : 1594

Усмихнах се и хванах ръката й като я целунах нежно:
-Харпър Дейл.Ами вашето?-тя започна с официалното поведение...Май.Изправих се и се загледах във вратът й..Не...Не исках да пия от нея.Преместих погледът си и преглътнах и си поех дълбоко въздух.Колко ли беше часът?Бръкнах в джобът си и извадих телефонът си,да не беше кой знае колко късно.Погледнах момичето срещу мен,което явно не беше човек и се усмихнах лъчезарно...Днес бях в добро настроение...

Graduates Брой мнения : 98

Оу, оказа се, че момчето пред мен бе и кавалер, преди всичко останало.
- Ариана. Просто Ариана. - казах аз, усмихвайки се съвсем леко.
Дългият ми живот ми подсказваше постоянно, че Харпър не бе обикновен вампир, имаше още нещо в него, но уви, умората си казваше думата.
Когато той погледна телефона си, съвсем неволно ми бе припомнил, че днес Анди бе пропуснал да ми се обади и това определено вгорчаваше доста деня ми.
- Е, тук ли ще седим? Не знам за теб, но аз умирам от студ. - повдигнах нехайно рамене, след което пъхнах ръцете си в джобовете.
Почувствах как студения въздух караше устните ми да изпръхват, затова езика ми, съвсем механично премина по тях.

» ЛА 29 август 2011
» Рио де Жанейро, Юли 2011
» Вегас 2011
» зала "Кентън" 2011 год.
» Юли, 2011 година, Венеция