зала "Кентън" 2011 год.

Беше прияна лятна вечер. Нямаше какво да правя у дома и за това реших да потренирам. Облякох си сивия суйтчер със качулка, долнището на анцуга и скъпите найкове. Излязох от дома и затичах по улицата. Правех обиколки, спринтирах по дадени улици и накрая влязох в залата ми. След като отключи по инерция оставих отворено. Влязох на вътре и ъблякох суйтчера си. Сложих си ръкавици и започнах да тренирам с една боксова круша. Тичах около нея и я удрях, а след като свърших спаринга си с нея свалих ръкавиците. Застанах пред един прозорец, който ме осветяваше. Легнах на земята и започнах да правя коремни преси на лунна светлина.

Бях леко издразнена и минах набързо през бар Найт като си взхез една бутилка водка.Вървах по тъмните улички и пиех от алкохола.Бях чула,че тук наоколо - не точно по тъмните улички - имало някаква зала...за бойни изкуства или не знам си какво.Можеше и да посетя тази зала...знам ли.
Да..ще отида в залата.
Продължих да вървя и излезнах на една от главните улици.Тръгнах към училището.Все пак ако ще ходех да тренирам трябваше да съм облечена подходящо,а не с дънки или някоя къса поличка и обувки на ток....Въпреки,че и тогава ще се справя,но айде.
Стигнах училището и бързо влезнах в стаята си.Набутах екипа в един сак и тръгнах към залата.
Стигнах до адреса който бях запомнила и той се оказа ветрен.Това си личеше по името на залата...името което ми беше познатичко.Усмихнах се самодоволно и влезнах тихо вътре.Облякох се набързо и влезнах в салона.Погледнах мъжът който правише коремни преси,а лунната светлина го огряваше.Самодоволната ми усмивка стана още по-голяма.Затворих за миг очи и после ги отворих като се облегнах на касата на вратата.
- Няма ли да кажеш едно здрасти? - попитах го като огледах ноктите си.

Познатия на нея мъж се отпусна и спря с коремните преси. Изправи се бавно и луната продължи да го осветява. Беше със скъпи спортни обувки на Найк и сиво долнище на Адидас. От кръста на горе беше гол. Мускулите му бяха добре осветени и лъщяха от леката пот, от която бяха покрити. Той прокара ръка през косата си и каза:
-И това ако не е най-красивото момиче, което съм виждал - знаех си, че отново ще се държи на ниво. С бавни крачки се доближих до нея и я прегърнах. Завъртях я във въздуха и нежно я държах за кръстчето. Челунах я приятелски по устните, но както винаги се пренесохме на една страстна целувка с език. Отлепих устните си от нейните и с пръст опънах тениската й. Ухилих се й и казах:
Гърдите са станали по-красиви. Ще са ми нужни повече от двайсет доларра за бакшиш. Нали? - погледнах я сериозно и попитах:
-Какво те води насам Клеър?

Той спря с коремните и се приближи към мен като ме прегърна и завъртя.Устните му докоснаха мойте,но не се спраха само с това.Езикът му налвезна в устата ми и докосна моя...После пък се загледа в гърдите ми и ми пропомни споменчето с парите.Тези пари които не му исках....тогава просто ме издразни,че ми пробута двайсетачка,а после педесетачка.
- Този път и педесетачка няма да ти стигне за да ме имаш Кентън! - казах и се подсмихнах.Отдаелчих се облягайки се на стената.Скръстих ръце пред гърдите си и го огледах.Не се беше променил много.Но аз се бях променила.... - Как си?
Попитах го и се отделих от стента като почнах да се разхождам из салона оглеждайки.Милия той не знаеше в какво се бях превърнала,но скоро можеше и да разбере..по добрия или лошия начин.

Засмях се,а смехът ми отекна в помещението.
- Чарли,Чарли.Позна за едно от тези неща - вече не съм същото момиченце.Вече съм много по-различна...вече не принадлежа на света на хората..ако мога така да се изразя. - повдигнах рамене и пак се засмях.Спрях се и го погледнах.Вярвах на думите му,че е станал по-силен...все пак това беше той,но и аз бях станала по-силна.Все пак хилядите тренировки с Ник не бяха напразно губене на време...даже не бяха губене на време,а и той беше добър в бойните изкуства...
- Не само ти си станал по-силен...повярвай ми. - усмихнах се,а кучешките ми зъби леко блеснаха на светлината,но после ги закрих с усмивката си.

П.п:Глупости..;хх

Използвах дарбата си да спра времето. Никой не знаеше че мога това. Дори и тя не знеше какво беше точно това. Телепортация?Това щеше да си помисли. Преминах растоянието от мястото, на което се намирах, до тялото на Клеър. Застанах до нея и отново пуснах времето. Ухилих се й и казах:
-Вече знаеш. че не са хората единствените същества на този свят. Това е добре. - след тези думи я погледнах и попитах:
- за какво си дошла?

Изведнъж Чарли се оказа доста близо до мен и това малко ме учуди,но и той като мен не беше човек.
- За какво си дошла? - думите излезнаха от устата му сякаш не иска да съм тук и при първа възможност ще ме изрита от залата.Повдигнах вежда сякаш казвах "Сериозно ли питаш?" и се усмихнах уж мило.
Отново огледах помещението и направих още няколко крачки.
- Ами...всъшност бях чула за залата,а тъйкато бях малко ядосана реших да дойда за един урок с надещждата да набия секси учителя който ще ми преподава... - подсмихнах се.Приближих се бързо към него.Светкавично се надигна на пръсти и го захапах за вратът...кръвта му се разля в устата ми...
Е сега поне знаеш какво съм!

Отдръпнах се за момент и облизах устните си.
- Да.Кръвта ти е вкусна...,но чувал ли си,че вампир не се прекъсва докато се храни? - подсмихнах се самодоволно.Мислите му достигнаха до мен.Ха...да се усмихвам като преди...е нямаше да стане.От преди почти нищичко не беше останало в мен...е не се бях променила чак толкова,но както и да е. - Искаш да се боричкаме..така ли?
Погледнах го.Приближих се и с едно леко движение го запратих към стената.
- Както казах...и аз съм по-силна,а ако стане дума за дарби... - засмях се.Случайно ми се бяха паднали едни такива хубави дарби и една особено хубава,но не обичах да споделям какви са и така нататък...,но имаш хубави дарби и си силна особено ако в кръвта си имаш кръв от вампир над три века...

Дарбата му не беше телепортиране,а спиране на времето.Изръмжах...благодарение на шибаната си дарба той ми беше свалил горнището и сега стоях само по сутиен пред него.Ееее..бях стояна гола пред цялото мъжко общежитие..от трети до пети курс..тъйче да стоя пред него и то не чисто гола си е нищо.
Чарли ме подкани да го ударя по-силно..щях да го направя....Отново го ударих и този път по-силно.Отново го запратих към стената.Не знам защо неговата дарба ми влияеше като принципно другите дарби не трябвше да ми влияят.
- Кентън!Спреш ли още веднъж времето..... - заканих му се.Все пак не беше хубаво да се спира времето защото се изкривяваше нещо си там и се получавали черни дупки и някви такива глупости.Не,че съм внимавала в часовете по астрономия.Даже чак в края на годината разбрах,че имаме такива,но и без това мажоретките бяха освободени,а след като Ерик ме превърна в новото училище...тоест това училище...учихме съвсем различни неща по астрономия и там не слушах много....

За миг се озовахме в хотелската му стая където го направих за първи път...където го направих с него.Това малко ме уплаши незнайно защо,но бързо свърши и след миг пак си бяхме в залата.Аз си бях с дрехи,а той..той плюеше кръв като спомена,че май съм му спукала някой орган,а след това...след това припадна.
Стоях като вцепенена взирайки се в кръвта която не беше много.Преди имах фобия от кръв...когато станах вампир беше доста трудно,но успях да я преоодолея...или поне така мислех...
Размърдай се!
Заповядах си,но не помръднах.Останах да гледам кръвта....
Уж го бях преодоляла..какво става?
Иамах чувство,че полудявам,но този път Клара не се бореше за надмощие на тялото ми....сякаш не беше в мен.Най-накрая обърнах глава и видях Чарли...Усетих се на кой свят се намирам и клекнах до него като почнах да бутам леко тялото му сякаш ще сабуждам някой.
- Чарли!! - почнах да го зова по име,но нищо... - Не ми прави номера Кентън!Хайде де...
След като нищо не стана се ядосах.Изправих се и отидох до боксовата круша.Ударих я с всичка сила.Не знаех какво да направя...Бях ядосана.Бях ядосана на себе си,но и на него.Всъшност тази вечер целия свят ми беше крив.
Отидох отново до тялото му и леко го подритнах.
- Ставай! - повиших тон,но не,че той можеше да стане.Май щеше да се наложи да ползвам някоя друга дарба и после ако нещо откача той ще си е виновен и ще трябва да ме октори някак....защото ако използвах много дарбите си това ме изтощаваше леко и помагаше на Клара да взема въздействие над мен.
Клекнах отново и доблизих ръка до тялото си като почнах да му вливам сила..живот.
Хайде де...

Той се свести,а аз си отдъхнах.Хем ми идеше да се разплача и хем да се засмея.Чарли ме прегърна,а аз се сгуших в него.
- Ще те убия..знаеш ли как ме изплаши..и да изплаши ме... - прошепнах тихичко.Нещо беше станало с мен,но не знам какво...не се държах много мило въпреки,че все когато бях край нови ученици се усмихвах като идиот и се държах мило.Гледах с учениците от училището да се държа мило...все пак бях директорката там,а понякога да си директорка и Виша жрица не беше много приятно.Имаше си плюсове и минуси.
Той зададе два въпроса.И на двата не знаех какво да отговоря.
- Не съм добре...и не знам...от както станах..вампир съм се променила доста,Чарли.Преди имах фобия от кръв...уж я преодолях...,но сега...като видях твоята кръв.... - изрекох тихичко и се сгуших още повече в него. - Най-добрите ми приятели..единствените на които можех да разчитам умираха в ръцете ми...,а аз не можех да направя нищо...всички които познавах си отидоха...шибания ми създател нито веднъж не ме посети след като ми провали живота..нито веднъж....
Имах чувство,че ще заплача всеки момент,а аз мразех да плача "пред свидетели".

Думите му леко ме издразниха.Сякаш ми се подиграваше,но нямах сили да го размятам като парцалена кукла нагоре,надолу.
- Аз...не знам.Преди..просто ми ставаше лошо...припадах...от четири години насам не съм имала проблеми.Все пиех кръв...убивах...приятели са умирали в ръцете ми целите в кръв...нямах проблем...до днес...до сега. - изхлипах тихо,а една сълза се спусна по бузата ми,а аз я изтрих сякаш никога не е била там.Живота ми се беше объркал за един ден...един единствен ден преди четири години,а сега...сега изведнъж полудявах.

Ядосах се.Бързо се изправих.Хванах го и го вдигнах от земята като го запратих към стената.Притиснах тялото си към неговото и оголих зъби.
- Мери си думите! - изсъсках насреща му.Тази малка Клеър която той харесваше нямаше да се върне!Особено след като в мен беше и Клара.Отдръпнах се и се облегнах на стената срещу тази където го бях запратила.Той наистина не знаеше много неща за мен....за новата Клеър.
- Мисля,че трябва да те осведомя,че имам раздвоение на личноста.... - казах сякаш съм го поканила на кафе,а не съм му казала нещо откачено.Все пак не всеки втори имаше раздвоение на личноста и другото му Аз да е откачена кучка искаше да се чука с всеки..не,че аз не бях такава...

Засмях се на думите му.
Да бе...да познаваш и двете ни...
Направих крачка към него.
- Казах ти!Мери си думите...защото накрая няма да ти остане с какво да ме чукаш... - казах му злобничко.Не,че имах намерение да го кастрирам.Погледнах встрани и въздъхнах.Не знам какво ми ставаше,но наистина откачах. - А и не мисля,че ще искаш да се запознаеш с двете ни...защото аз нямам намрение да я пускам на вън..ако мога така да се изразя.Въпреки,че ще я харесаш доста повече от онова сладко момиченце...защото Клара...тя иска да спи с всеки..и го прави чрез мен...
Засмях се иронично.

Какво съм?Това беше хубав въпеос.
Надигнах глава и го погледнах в очите.
- Аз...аз съм вампир.Вампир с раздвоение на личноста.Създател над три века.Учителка и Виша жрица в едно училище...учителка...ходеща по баровете..натискаща се с учениците и другите учители не и пукаща за нищо и никой.Убиваща хора..аз съм чудовище...кръвопиец... - казах гледайки го в очите.Думите си бяха истина.Аз бях това...щях да съм това и за напред.За вечноста.
- И не няма да съм доволна като няма да ме чукаш.. - засмях се,но не за дължо тъйкато просто ми идеше да ревна...още една сълза се търкулна по бузата ми,а аз бързо я изтрих.