ЛА 29 август 2011

Малкото и едвам намереното, но заслуженото време за почивка...ето я и нея!Ако щях да си почивам, то щях да си почивам наистина, далеч от всички там където мога да се отпусна.С тази постоянна работа, никакво време за губене...И ето най накрая открих време за почивка, можеби ще е малка и ще има пак извънредно позвъняване за някой който решил да е самоубие или подобни.Но дори малко е пак почивка.Реших да ходя до плажа, незнам защо.Можеби щях да се отпусна там?А и аз обичах водата.Бях облечен обикновенно за такова време - лятото.Нямах намерението да плувам, щой знае какво може да стане сле минутка или две.Просто щях да си поседя на топлият пясък, да се отпусна.И след това отново да се завърна съм истощителната работа - спасяване на света...

Май някой ме поздрави, или така ми се причу?Обрнах се и видях момиче, но май не бе човек...
-Ам, здравей...-казах малко объркано.Не си спомням да съм я виждал.Тя ми се представи, но все още неможех да разбера дали сме се виждали някога или не.Да не си спомням бе нормално, всеки ден толкова хора и същества ме поздравяваха и толкова много ги спасявах.Да запомниш всички беше нереално.
-Аз съм Том...-и аз се представих.-Ти не си човек нали?-попитах тихо след като я огледах няколко пъти като постоянно се убеждавах че не е.

-Не, не съм...-казах.И седнах на пясъкът до нея.Незнам защо, просто така...Нали вече апочнахме да си говорим?Неможех просто така да и кажа чао и да си тръгна.Нямаше да е културно...Седнах така че да не и преча, малко по далече.Но и така че ако поска можехме да си говорим без да викаме.
Дочух миризмата на соленото море, птиците, прибоят на вълните.Почуствах, топлият пясък, и лекият ветрец.Беше прекрасно...

-Ъм...добре...-казах и също станах.Нямаше да плувам защото бях с дрехи, и ако някой ми звънне нямаше да имам време да се преобличам, макар и да владея телепортация не винаги помага...Нямаше да имам достатъчно време да се телепортирам да се преоблека и да отида там където ми е нужно.Всяка минута може да е ценна...Събух се и тръгнах бавно към водата.Когато я стигнах, не влезнах много в морето.Само така колкото да ми намокри краката.Водата беше прохладна, което я правеше хубава и приятна...

Усмихнах се леко на това което каза.Бих го казал че не ми е позволено да не бъда сериозен, и до някоя степен това бе така.Трябваше постоянно да съм на щрек.Но щом и други освен мен забелязваха че съм сериозен, при това и прекалено.То наистина трябваше да се отпусна.Нали сега ми бе времето за почивка.А и вече бях мокър.
-Та, викаш че съм прекалено сериозен ли?-повдигнах едната си вежда.-Ей сега ще видиш!!!-извиках и започнах да я пръскам с вода.

Засмях се.Така ако само щяхме да се пръскаме нямаше да е интересно.Гмурнах се докато се пръскахме и бързо доплувах до нея под водата.Хванах я за краката и я повалих в водата.За малко разнообразие, и за по интересно.Странно, познавах я от няколко минути.Не, дори не я познавах.А вече си играехме като някои първи дружки, на играта на малките деца...
Исправих се и се засмях, щеше да си получи заради това че ме събори във водата.И по нейна милост бях целият мокър...

Тя ме попита каво ще правим и започна да ме пръска.
-Не...-опитах се да кажа но не ставаше заото ме пръскаше, закрих лицето си с реце.-Нез...-но пак не успях капките все още летяха върху мен.Засмях се на това че немога да кажа една дума.Започнах и аз да я пръскам като се приближавах към нея.Като се приближих напълно я хванах леко за ръката за да спре да ме пръска.
-1-во незнам.2-ро не ме пръскай когато се опитва да кажа нещо...-казах и се засмях пак.

Повдигнах леко едната си вежда.Какво по?Беше доста странно.Първо си играем а сека вика да ходим някъде...Неразбиращ нищо бавно излезнах от водата и няколко секунди просто я гледах.Това момиче беше странно.Или поне за мен.За някои аз аз бях странен все пак.
-Добре...-казах обух се и тръгнах след ная.Беше доста глупаво от моя страна да я следвам, при това и не я познавам.Но ми беше интересно къде ме води...

Отдръпнах се.Ако и си давах кръвта, то не и просто така...
-Знаеш ли какво ще стане ако аз те ухапя?-попитах.Предполагам знаеше че току що ухапа върколак.А върколаците не бяха от най-дружелюбните същества.Поне повечето...А и освен само едно отдръпване и забележка можеше да получи повече.Друг на ое място би я блъснал или нещо такова, а това пак нямаше да завърши добре.А пък ако на мое мястобе върколак но не толкова въспитан колкото мен.Сигурно щеше да се окаже в болницата.А можеби в болницата дори нямаше и да и помогнат.

Подсмихнах се.
-От къде си толкова сигурна?-повдигнах едната си вежда.Протегнах ръка и махнах мократа и коса назад.Като открих вратът и.Докоснах леко се пръст мястото на вената и веднага почуствах пулсът и.
-Не ми струва нищо да го направя...-казах съвсем спокойно.-Пък и няма свидетели тук.-казах и се огледах.Да, нямаше никой.

Кученце ли?Немири си грешният събеседник за подигравки.Усмихнах се самодоволно.
-С твоето позволение...-казах и я придърпах плътно към мен.Отметнах кичурите от косата и, паднали на рамото и.И ето че сега вратът и беше напълно оголен.Неведох се и доближих устните си до вената като леко ги притиснах.Леко плъзнах езикът си на мястото където мислех да я ухапя.Когато език ми докосна кожата и, почуствах още по добре пулсът и...Оголих зъбите си и ги доближих до кожата и.Пучуствах как единият ми зъб започна да пробива кожата и.Още малко и можеше да умре.Навреме отдръпнах зъбите си от вратът и.Неисках да ставам убийца все пак...

Ето го и доказателството че си бе намерила грешният събеседник за заяждане.Като каза да я пусна не го направих.Нека да види, какво е.Вместо това прокарах пръст през драскотината която преди малко направих.А все пак на нея и оставаше малко до смърта.
-Отказа ли се?Жалко...-казах тъжно и неудовлетворено.Сега вече я пуснах и отстъпих няколко крачки назад.Обърнах се и отидох към най близката стена.Облегнах се на нея и се загледах в небето.Интересно още ли искаше да пие от мен?