Юли, 2011 година, Венеция

Ау, ау, ау, хиляди пъти ау и от горе още толкова. Как можеше да е толкова глупав? Това, което трябваше да е просто почивка в момента се равняваше на налудничав филм на ужасите и Жан играеше главна роля. Наистина ли? Богове, той искаше само и единствено да си почине от всичко, да е далеч от академията и всички познати(били те и близки и далечни) и да го оставят на мира. За да го постигне един изключен телефон и един билет до най-далечното място, самолетът за което заминаваше веднага трябваше да свърши работа и кожения сак с дрехи би му стигнал за около две седмици. Можеше в момента да се радва на спокойствие, да нахрани жаждата си за история с богатството, което предлагаше Венеция и дори да не му шавне окото в страни и да се почувства гузно. Периодично правеше такива "бягства", по-близките му знаеха много добре за тях и не го търсеха... прекалено много. Понякога от злост го пускаха за издирване, друг път го набеждаваха пред полицията за нещо дребно и така нататък. Сценариите бяха разнообразни макар и да следваха обща закономерност. Общо взето бе забавно.
Това сега не бе. С кой късмет бе попаднал на грешното място предната нощ? Имаше много барове, под път и над път, но точно този в който бе влезнал да изпие халба бира се бе оказъл сборен пункт на местната върколашка глутница... която не бе приела добре присъствието му, решила, че като представител на чуждото е тук да завладява и кой знае какво още. Ограничени катили. Жан бе далеч от това умишлено да търси конфликт и да се натиска където не му е работата просто за да се прави на голяма работа. Стандартната му тактика да бяга обаче не се бе изявила първично и цялостно и бе отнесъл доста. Пробегът през града във вълчата форма го бе оставил с доста грозни рани в човешки вид, които не правеха логика поради липсата на разкъсаност в дрехите. Бялата риза бе напоена обилно с кръв и почти бе придобила цвета на шалчето му. Ярко и наситено. Прекрасно. А дори не можеше да потърси правилна медицинска помощ, щеше да привлече прекалено много внимание.
Поне мястото, на което бе изгубил съзнание бе далеч от територията на глутницата и като мястото на което се бе събудил носеше невинно очарование. Уличката бе сумрачна и забутана и явно няколкото минувача не бяха желали да му обърнат внимание. Плюс. Явно бе в по-бедните квартали и понеже не изглеждаше безопасно с тази кръв по себе си(мръднеше ли раната странично на торса продължаваща до бедрото се обаждаше и отново започваше да го източва). Жан-Жак въздъхна и се огледа за сетен път. Какъв бе планът му от сега нататък? Може би щеше да изчака до вечерта за да се добере до хотела си, където да изпадне в няколкодневна летаргия и да чака бавно стоплящата му регенерация да поправи щетите до степен в която да не му трябват пет болкоуспокоителни на час.
Понеже в момента всичко му бе размазано и .. бавно, Жан имаше лек проблем с далекогледството и така пропусна грандиозното падане на Саша. Поваленият от кашон мъж обаче щеше да успее да го мерне лесно дори и от земното притегляне, което бе осъществил, защото в момента се намираше в началото на тази пресечка.

Саша го бодна и "трупът" се оживи моментално, без дори да се налага период на изчакване и прочее. Чу се едно много звучно "Ау!" и оцапаното с кръв тяло лекично потръпна изразявайки лична неприязън. Така де, движението бе доста ограничено и си личеше, че е крайно нежелано но инстинктите да отговори на провокацията бяха по-силни и по-надълбоко вкоренени от чувството за самосъхранение. За Жан като че ли бе минала цяла вечност от последният път в който бе отварял очи- а кога реално ги бе затворил? За Саша сигурно бе минута-две от както бяха стигнали до контакт но за горкичкия върколак бе малко по-сложно и не съвсем розово. Всичко му течеше бавно, да, за което виновник бе липсата на кръвообръщение, което пък бе плод на простата липса на кръв в тялото му. Всичко бе свързано... като, като в хранителната верига! Да, точно така. И ако не направеше нещо сигурно щеше да стане храна за хлебарките и каквото там е решило да се нахрани с плътта му. Щом отрепки и добри души не му бяха обърнали внимание какво бе това същество, което освен, че го бе боднало с крайник кой знае какви нечисти помисли имаше към почти безжизненото му тяло. Не, Жан не мислеше за изнасилване и други перверзии, въртяха му се параноични идеи за донори на органи и тяхната нелегална разпродажба навсякъде по света. Класика. С неговият късмет нещо подобно му се мъдреше като подарък от кармата и сигурно някъде там някое малко африканче шеф на местна мафия щеше да ходи на краката му само след седмица гордо от покупката.
Жан-Жак вдигна на правилното място сините си очи, които ясно издадоха, че му е малко трудно да фокусира заради мъгливостта на цвета си и странната стъкленост. Изглеждаше малко по-празноглед от обикновенно и привлекателната живост на поглед аму никъде я нямаше. Саша нямаше как да знае за нея де, така че можеше просто да си прави изводи от сегашното, което получаваше. Върколакът се опита да изръмжи, но не се получи достатъчно качествено и главата му лекичко се клюмна напред.
- Жив съм, жив съм, по дяволите... - искаше да продължи с мрънкане, че изглежда жив, че е крайно жизнен и прочее и просто да стане и да се измъкне, но шегата не бе на негова страна и думите вече произнесени звучаха като долна лъжа. Жан-Жак бе като пред-топо-хвърляща фаза и основна причина бе изтощението. Раните може би не бяха ЧАК толкова сериозни, но на подсъзнателно ниво това бе активно преиграване. Наистина болеше!

Тялото на Жан възрази веднага щом се оказа преместено и сложено върху гърба на Саша, където да легне много внимателно намествайки своите извивки на чуждите. Върколакът се отпусна като чувал с картофи няколко секунди по-късно, макар и реално да можеше да се усети, че мускулните му връзки са под строго напрежение и нещо не му позволява да се отдаде изцяло на приложеното снизхождение. Част от него искаше но това малко парченце всъщност нямаше сериозни доводи за поведението си- то бе изтощено, страдаше от кръвозагуба и малката предложена топлина и уют го блазнеха и спомагаха да убеди уж останалата част, че е удачно да се изгуби съзнание точно сега и да се остави в чуждите ръце. Жан-Жак обаче не се чувстваше като благородна девица в беда, която да е попаднала на своя прелестен мъж с чорапогащи, който по една или друга причина е благороден рицар и я спасява от евентуален депресиран змей с много свободно време. Първо на първо, за девственост не можеше да се говори в неговият случай и може би от там идваше цялата проблематика; може би се криеше и в това, че не бе девойка и някак си между два представителя на мъжкия род трудно можеше да говорим за крехка спасителна операция. И все пак... този непознат човек, който се бе появил просто от нищото го караше да се чувства особено- Жан подозираше, че е някакъв шок причинен от това, че реално му бяха обърнали внимание в това си му състояние а не го бяха подминали като всички останали. При това се опитваха да го заведат някъде, сигурно с добра умисъл но дали нямаше да свърши при същите тия донори на органи?
Върколакът изсумтя нещо, а ако Саша можеше да види по-добре лицето му в момента щеше да види само една очарователно обезнадеждена физиономия, която се опитва да се скрие срещайки се в рамото му. В момента сетивата му бяха много объркани, много изменени но отбщото можеше да го долови. Непознатият и неговата арома го обхвана и започна да попива в него, да попива и да се просмуква навсякъде; всъщност беше приятно, миришеше приятно и го караше да се чувства много по-спокоен от колкото трябваше да е. Жан усети как тялото му се предава съвсем и нервните възли спор се стопиха, сега той бе просто реална парцалена кукла цапаща гърба на новият си "собственик" с кръв. Колко лесно вееше знамето, отбеляза той на ум и се зачуди какви са тези пари, които ще трябва да търсят по-късно. Да не би непознатият да имаше някакъв проблем и да вербуваше собствена армия? О, това звучеше забавно и логично, по-логично от колкото бе ситуацията в която бяха. И къде къде по-смислено от това, което бе тръгнал да прави.
Жан вдигна лекичко глава но му бе малко трудно да я държи изправена заради внезапната атака на световъртеж. По тази причина той само я намести в позиция в която да е опрял брадичка на чуждото рамо и топлит му дъх да играе по чуждия частично гол врат.
- Вземи... - простена той и Саша осъзна, че с леко разместване една оцапана с кръв ръка му подава малък ключ на странен ключодържател, вероятно от някой хотел. -. по... по-близо е.
Шепотът приключи остро и върколакът изпадна в някакво състояния на пред загуба на съзнание, което го накара да изпусне ключовете на земята и немощно да остави ръката си да се свлече на една линия с тялото му.