Гората до езерото ( преди три месеца)

Graduates Брой мнения : 1594

Все още стоях подпрян на дървото....Оставаха две минути....Не...Хукнах и за половин минута бях пред него.Ухилих се и зъбите ми отново пробляснаха:
-Губиш!-леко го блъснах назад и казах:
-А сега какво да правя с теб?-започнах да го обикалям,както хиените обикалят плячката си.Подсмихнах се на сравнението си и продължих:
-Бих могъл да те убия...,но ще е жалко...Знаеш ли коя идея ми харесва най-много?-не дочаках отговорът му:
-Искам да те превърна.Ще бъдеш вторият който превръщам.Не ме бива в това...сестра миз а малко не умря...Да се надяваме че ще оцелееш.Имам странното предчувстиве че ще си интересна личност....-заковах се с лице към него и очите ми почнаха да се променят.Зъбите ми се удължиха...усетих отровата която щях да прехвърля в него...колко интересно.Пристъпих още една крачка и преди да е успял да избяга го захапах.Отровата от зъбите ми почна да се процежда бавно в тялото му....

Graduates Брой мнения : 209

Внезапно спрях и поех дълбоко дъх.
-Какво? Изкимтях изумено и вдигнах поглед. Стоях мирно и можех да усетя как обикаля около мен.
- Превърнеш? Преди да направя каквото и да би било, се парализирах на място от ужаса, който ме обвзе когато ме прониза с погледа си.
Докато се осъзная, вече беше пред мен, забил острите си кучешки зъби в плътта ми, малко над лявото рамо.
Не можах да помръдна, само при сблъсака леко поддадох назад.
Острата болка започна да се разпространява. Колкото и да исках да се съпротивлявам не можах, бях в нещо като транс.
Не можех да мисля за нищо, дишането започна да се забавя...

Graduates Брой мнения : 1594

Вкарвах отрова в тялото му и не след дълго се дръпнах от него.Той се сгрумоляса на земята.Болеше го.
-Знаеш ли парализиран си,а те боли?Странно!-погледнах го и застанах над него:
-Сега Нейт..ще умреш!-прекърших вратът му и го оставих така.Загледах се в него и забелязах как тялото му почва да трепери,дааа промяната започваше.Пдпрях се на едно дърво и се загледах в него.ОО нямаше да чакам три дни...Тръгнах към тялото и го вдигнахпреметнах го през рамо и хукнах към домът си.ПОне щях да играя видеоигри....КОгато стигнахме оставих тялото му в една от стайте за гости и слязох в кухнята,поръчах си храна и не след дълго започна един три дневен филмов маратон придружен с видеоигри.От горният етаж,често се чуваха стенания.Да Нейт го приемаше мъжки,а може би фактът че му бях прекършил вратът също бе плюс...

Graduates Брой мнения : 209

Отровата ме повали бързо. Усетих как сълза се стича от дясното ми око, но нищо не можах да направя.
"НЕ!" Както се появи мисълта, така и изчезна. Отровата каточели съживяваше тялото ми, но по странен начин. Гърча ме измъчваше, имах чувството че от гръдния ми кош ще изкочи нещо!
Не знаех къде ме води, не че можех нещо да направя.
Главоболие ме мъчеше, както и доста други работи.
Болката във връта, някои начални фази на деформаций. Всичко ставаше бавно и мъчително.
Нямах волята, дори да се мръдна. Тялото не ме слушаше, можех само да пъшкам и да викам.
За пръв път изпитвах такава болка, изгаряща, непоносима болка...
Три дена на мъчение, вече не знаех къде се намирам. Бях загубил ума и дума. Само част от зрението не ми беше поразено и можех да виждам малко...

Graduates Брой мнения : 1594

Краят на третият ден настъпи.Беше време.ИЗправих се и тръгнах към спалнята,преди това минах покрай хладилника и извадих една кръвна банка.Когато влязох тялото му беше все още неподвижно.Седнах и оставих кръвта до него.Дишаше...едвам едвам ,но дишаше.Скоро щеше да се събуди...И бях прав след около половин час очите му се отвориха.Усмихнах се и казах:
-Здравей Нейт.Добре дошъл в моят свят!ИЗпий кръвта и ела..писна ми да играя игри сам!-потупах го по рамото и излязох.Вторият ми опит бе успешен!

Graduates Брой мнения : 209

Останах без капка сили и едва дишах. От нищото, обаче, изведнъж ми изпука връта и поех дълбоко дъх. Очите ми се отвориха широко, а аз останах известно време на земята.
"Сънувам, не може да е истина..." Опитвах се да се залъжа, колкото и да беше невъзможно.
-Дейл? Казах тихо, а той вече беше напуснал помещението. Главата ме цепеше а аз бавно се набрах на леглото и седнах. Хванах банката с кръвта и я огледах. Не след дълго я метнах на земята и бавно започнах да се изправям. Нещо ме подтикваше да изпия кръвта и в последствие си взех обратно банката. Започнах да пия... В началото ми се стори странно и ново, но свикнах. Нещо определено не беше наред. Бавно завървях да търся Дейл. Не бях сигурен къде се намира, но скоро щях да го намеря. Движех се бавно и се опитвах да държа равновесие. Виеше ми се свят и не след дълго стигнах до него.
-Как...какво стана? Попитах го, подпрян на една стена с ръка на главата.

Graduates Брой мнения : 1594

Погледнах го и казах:
-Ами беше ми скучно,не исках да съм единственият хибрид в този град освен Мариса и сестра ми,който един бог знае къде са,та реших да те превърна да ми станеш протеже и да си под моя опека.Нямашш избор така или иначе.Имаш нужда от мен.Нашите взаймоотношения са много по-различни от тези на вампир и създателят му.Вампирите са като котките,подли и неблагодарни.Не се подавай на тази си страна момче!Ще загубиш!-ухилих се и му намигнах:
-Още кръв?-попитах и станах.

Graduates Брой мнения : 209

-ЕЙ! Обичам котки! Ухилих му се и вече острите ми зъби се показаха. Не можех да ги контролирам оше от първия път.
-Може ли да ми разясниш тези "взаимоотношения" и не, не искам повече кръв...
Преди ми се гадеше от кръв а сега не. Очевидно доста неща се бяха променили.
Усещаше се някаква енергия, странна при това нечовешка.
"В какво се превърнах?" Замислих се, но нямаше да откажа на такъв живот, прокълнат живот.
После направих крачка напред и седнах до него.

Graduates Брой мнения : 1594

ПОдадох му едната контрола и включих играта,като почнах да говоря:
-Амиии виж сега ти ще имаш голяма нужда от мен,трябва да те обуча,да ти помагам...аз съм твоят батко,баща все тая!!!Тъкмо убих едно зомби,когато някак си убиха и мен.Изръмжах се изправих рязко:
-Как мразя тая шибана игра!!-изритах масата и го погледнах:
-Хайде на лов!Ооо трябва да се научиш да се превръщаш във вълк,но ти е още рано,болезнено е ,но пък скоростта....-въздъхнах и го погледнах.

Graduates Брой мнения : 209

"Ще имам ли?" Помислих си и се огледах. Не бях свикнал с много резките движения и това с масата ми беше излишно. Не исках да ставам като него, да се нервирам лесно...
-Вълк ли? Аааа, тази, как да я нарека, "вампирската" част повече ми харесва! Ухилих се и се подпрях с дясната си ръка.
-Нужно ли е да го правя? Смисъл, да убивам, не може ли да си седя на банките с кръвта?
Цялата тази какафония ми се струваше доста смешна, но ми беше интересно как толкова бързо ми се възвърнаха силите, като до преди малко лазех...

Graduates Брой мнения : 1594

Погледнах го и поклатих глава:
-Протежето ми е вегетарианец?Само аз имам такъв късмет.Заради кръвта ти се възстановяват силите!-смигнах му и седнах отново на дивана.
-Вампирската част е основно хапане и дарби...поне при нас.Вампирската част от теб има нужда от лов,върколаците не са така.И те се хранят но в тази си форма ще можеш да се храниш с животни.Да първоначално ще ти се повръща от соровото месо,но после...-поклатих глава и се протегнах,после го погледнах....Моето протеже...О да,само да му избия мислите "Аз не ям хора" от главата и перфектно...

Graduates Брой мнения : 209

-Сега като се сетя, всъщност винаги съм бил вегетарианец, ще изключа това с животните, но нужноли е да убивам хората, не може ли само да пия от тях, те няма да ме издадът на никой!?
Подпрях се на коленете си с лакти и се наведох леко напред, изпъшквайки.
Не знаех какво да правя. Беше доста конфузно, но щяха да се наредят нещата.
"Дарби а?" "Страхотнооо." Ухилих се, видимо без причина и после зачаках отговор.

Graduates Брой мнения : 1594

Погледнах го и го потупах по гърба:
-Спокойно....Някой ден ще го направиш без да искаш...Аз самият убих първия човек от който пих без да искам.-поклатих глава при спомена.Все още помня думите на женатаНе моля ви,имам дете...Умолявам ви недейте!.Тогава все още не правех разликата между невинни хора и хора за ядене,а Мария дори не се бе постарала да ми я покаже...

Graduates Брой мнения : 209

Ухилих се и се опитвах да отклонявам темата. Нямах особеното желание да "ловувам".
-Ужас... Казах за историята му и наведох глава.
-Хайде да правим нещо друго а? Засмях се, но си беше така, не исках да го правя.
Усещах жажда за кръв, но се въздържах. Интересно ми беше как се получават дарбите.

» Брага на езерото преди 2 месеца
» Гората,преди два месеца.
» Гората преди 8 месеца
» Гората..преди няколко месеца..
» Преди два месеца ..