зала "Кентън" 2011 год.

Ококорих очи.Как така стана това?Бях доста объркана и не можех да раегирам много бързо.Той се оказа до мен.Вместо да ме удари спря и каза,че това е възможност да го поваля.Намръщих се.Хванах го и го метнах отново към стената.Преди да погледна дали се е забил в стената нещо ми стана и се почувствах странно.Като затворена в собственото си съзнание.Обърнах се и видях Чарли,но сякаш не точно през мойте очи...ами някка си....Клара!
Ти долна кучка..как успя?
Почнах да крещя в главата си,но тя нямаше да ми обърне внимание.Както когато тя крещеше и аз не и обръщах внимание.
- Чарли,Чарли..само толкова ли можеш? - засмя се Клара,а на мен ми идеше да я убия.Но той нямаше да разбере,че в момента не съм аз там,а Клара.С нея се различавахме само по едно единствено нещо което беше не много забележими.Когато тя беше "на бял свят" имах татуировка на тялото си.

ЧАРЛИ!
Клара се засмя исе приближи към него.
- А ти как мислиш?Но внимавай...все пак това е тялото на твоята малка Клеър.Дори не знам как успя да ни различиш...е да..аз съм доста по от нея въпреки,че на външен вид сме еднакви... - засмях се тя,а аз вътрешно почнахда блъскам по невидими стени.
Пусни ме Клара!Какво се опитваш да постигнеш?Какво искаш?
Тя само се усмихна и се отдалечи от него като му смигна.Ядосах се....искаше ми се да я няма и никога да не я е имало.
ЧАРЛИ!

Трябваше да разбера повече за Клара. Да разбера как се е появила. Изпуках си тялото и казах:
-Дори няма да ти посегна. Все пак е тялото и на двете. Може да си злобна кучка, която иска да убие всеки, но пак ми пука за теб. - ухилих се й и казах:
-Все пак съм ти първия.... Съм ви първия. Искам да те опозная, мила моя. Защо и как се появи в моята Клара..

Ироничен смях излезна от устата на Клара...от нашата уста.
- Моля те!Това,че си първия на тази кучка Клеър не означава,че трябва да се занимавам с теб,да го ударим на споделяне или нещо такова.Аз съм тук защото искам и защото ми се е отдала възможност да си стоя на бял свят без да се мъча с ония болен мозък.... - подсмихна се тя,а аз изръмжах.Поне можех да крещя колкото си искам и така щеше само тя да ме чува и само на нея да доставям главоболие.
- Междодругото...тя се къса да крещи името и..може да и кажеш да млъкне... - засмя се отново тя.

П.п:Забила съм ;хх

Самодовлна усмивка се появи на лицето на Клара и тя бързо се отърва от Чарли.Чувствха се като на филм и гледах от очите на главния герой...само пуканки ми липсваха,а кофтито беше,че се Клара играеше с моето тяло.
- Успокой се де...кой е казал,че искам да те убивам?Кой въобще е казал,че съм тук зареди теб? - подсмихна се тя.Сега предусещах,че ще каже нещо невярно...някоя огромна лъжа и ще изкара мен виновна...ии както обикновенно.
Клара!Какво искаш по дяволите?И си мери думите!
Млъквай Клеър.Знаеш,че мога да му кажа един куп лъжи,а той може да ми повярва...
Изръмжах.Отново почнах да блъскам по невидимите стени защото исках да излезна...исках да съм там.В залата с моето си тяло..моито си мисли и Клара вътре в мен,а не аз вътре в нея.

Клара както и аз ококори очи.Никога не бях виждала Чарли да се държи така...може сега Клара да беше на преден план,но мен ме заболя.Клара само се усмихна,но аз...аз не можех да се усмихна.
Чарли...
Изрекох тихичко.И без това думите ми можеше да ги чуе само Клара.
Стига си циврила за него!
Ти не разбираш Клара!
Усетих отново онова странно нещо...сега обаче отново си бях в салона.Тя ме беше пуснала доброволно.Това ме учуди...тя никога не го е правила...
- Чарли... - извиках и тръгнах към душовете.

Чисто гол, насапунисан стоях под водата, отпуснат и спокоен. Тогава тя влезе и без да я поглеждам попитах:
-Явно онова същество в главата ти е решило да те пусне за малко. Сега си безчувствената Клеър, която не знае защо е тук? Къде отиде Клара, която въобще не желае да е тук. Да знаеш, че явно съжалението ти към теб я върна обратно там, където е била. За теб не беше хубаво да чуеш, че казах това, но... явно не си ме разбрала. Аз смятам че Клара не съществува, така както ти се сещаш че аз съществувам в определени моменти. Кажи какво наистина искаш.

Думите му ме объркаха.Тръснах леко глава и се опитах да ги преосмисля.
- Чарли... - изрекох тихо.Чувствах се ужасно...наистина ужасно.Как ми се искаше той да върне времето до онзи момент когато ме беше прегърнал до стената и аз плачех....тогава всичко щеше да е по-добре от колкото да го размятам нагоре,надоло и държейки се като зла кучка и Клара сигурно нямаше да излезне,но той така или иначе не вярваше в нея..и сигурно ме смяташе за тотално луда.
- Ясно ми е,че ме смяташ за тотално луда,но...аз...не знам какво искам...аз... - погледнах го в очите.Болеше ме...не знам защо,но ме болеше.

Спрях времето и с бързи крачки застанах зад Клеър. Прегърнах я и пуснах времето. Тогава тя усети как я целунах по бузката и казах:
-Накарах ли те да излезеш? Все пак ти обещах, докато кучката Клара беше тук. Ти не си луда. Вие не сте луди... обичам ви и двете и вярвам във вас. Вие имате ли ми доверие. - след тези думи я завъртях към мен и я целунах. Усмихнах се и попитах:
-Какво мисли Клара за това?

Усмихнах се леко и се притиснах в него.
- И ние те обичаме Чарли...колкото и странно да ти звучи.И да...тя те обича..иначе щеше да те е пребила отдавна... - засмях се леко.Познавах Клара и знаех на какво е способна.Така се бяха провалили нещата с Шон и с Ерик...Дори не разбирах защо точно Шон.С него бяхме излязли по приятелски,но както и да е.
- Ти как си?Аз..съжалявам..,че...за всичко... - целунах го по бузата и го погледнах в очите.Малко бях измокрена и малко в сапун зареди него,но това не ме интересуваше.
Взех малко пияна на показалеца си и после я сложих на носът му.
- Виж колко си сладък така... - засмях се.Исках да разведря положението,но все още се чувствах странно и скапано.Беше ми гадно за всичко станало.

Засмях се на постъпката й. Направих същото и сложих пяна на нослето й, прегърнах я през кръста и й казах:
-Искам да знаете че съм тук. Ако искате да пребиете някого, ако искате да споделите с някого, ако искате да пиете кръв от някого, ако искате да изнасилите някого, ако искате да тренирате с някого, ако просто ви трябва някого аз ще съм тук. Чу ли Клеър? Чу ли Клара? - след втория въпрос почуках по главичката й и я загледах в очите, все едно ще я видя. Засмях се и допълних:
-Като заговорихме за такова... изнасилване. Защо си в мъжката баня? Имам чувството, че нямаш търпение да отмия пяната от тялото си и да видиш едно тяло, което не си виждала мнооооого отдавна. Нали?

Засмях се и махнах пияната.
- Ами... - усмихнах се невинно. - Аз съм добро дете...
Смигнах му и плъзнах поглед по тялото му.Огледах помещението.
Наистина какво търся в мъжката баня?
Е на този въпрос имаше няколко отгоовра,но както и да е.Пък и тук беше по-добре от колкото да седя сама в салона докато го чакам,а и исках да съм тук.
- Ако не ме искаш тук...ще се върна в салона,но...ще ти липсвам... - направих една тъжна сизиономия,но едва се сдържах да не се засмея.Настроенията ми се меняха много бързо и това дори изненадваше и мен.

П.п:Стана мазало,но уж уча...и нещо нямам муза и...охх

Ръцете ми малко грубо я притиснаха към станата. Тялото ми се долепи до нейното и тя усети как дрехите и вече бяха мокри изцяло. Целунах я стастно и нежно. След това я огледах. Всичко беше полепнало по нея. Ухилих се и казах:
-Сега да те изкъпем. - започнах да я събличам и след малко бяхме долепени един до друг и вече нямаше плат, който да пречи на телата ни да се докостат едно в друго. Взех сапуна и започнах нежно да я сапунисвам, като обърнах внимание на всяка част от дупето й. Погледнах я в очите и казах:
-Сега Клара може само да ти завижда, миличко. Нали?

Усмихнах се и се притиснах в него.Двамата бяхме под душа,а водата ни обливаше.
Да,може само да завижда.
- Така е...,но не я предизвиквай.Не искам пак да стоя затворена в собствената си глава...там дори телевизор няма. - леко се изкизнах.Естествено,че нямаше да има телевизор,но когато гледах Чарли когато Клара е там и когато тя говорише се чувствах като на някой филм.Незнайно защо.
- А и все пак аз съм малката Клеър... - усмихнах се и го целунах.
Малката Клеър...обаче порасна.
Ръцете ми се плъзнаха по тялото му,а неговите се плъзгаха по моето тяло.До преди малко ме сапунисваше...,но той вече се беше сапунисал веднъж и нямаше нужда аз да го сапунисвам отново...
Ръцете му стиснаха задника ми и аз го погледнах като повдигнах леко вежда.После обвих ръце около ватът му и го целунах страстно,а езикът ми се заигра с неговия.

След като я хвана за дупето я повдигнах и краченцата й бяха във въздуха. Тя ги обви около кръста ми и това разкрачване ми даде възможност. Покрития ми с пяна член навлезе бавно и нежно в нея, а пяната придаваше леко гъделичкащо чувство и за двама ни. Езичето ми си играеше с нейното, а ръцте ми я държаха във въздуха. Топлата вода и студената стена я накараха да почувства нещо като смесица на чувства. Усмихнах се доволно и забързах движенията си с надежда тази малка Клеър да се зарадва, че тати чарли се е прибрал и отново е едно цяло с нея...

Гърбът ми опираше в студената стена,а топлата вода обливаше мен и Чарли.Тази смесица на студено и топло беше някка си приятна...
Езикът ми си играеше с неговия,а той..той ме проникнал в мен и с всеки тласък на тялото си засилваше темпото.Краката ми бяха обвити около кръста му,а ръцете ми - около вратът му.
- Чарли... - изрекох тихичко като отдръпнах устни от неговите за момент.Зъбите ми се удължиха от възбуда.Сега бих му дала съвет да не ме целува или да не си вре езика в устата ми защото...можех случайно да го захапя или одера,а езика беше доста чувствителен.


П.п:Мали ;хх това с езика пък от де го изкопах хД..то не,че не е вярно...май....

Но понеже той обичаше да вре разни неща в нея реши да стане оня груб мъж, който за пръв път дари това момиче с. една невероятна нощ. Едното му пръстче нахално навллезе в дупето й и започна да прави въртеливи движения, а езика му ссе навря в устата й и дори той сам се одраска на кучвките й зъбчета. До кръв. Пениса му навлизаше на дълбоко в нея, че чак можеше да се усети колко малко му оставаше, за да разпори това нежно тяло. Той я натисна надолу и тогава се чу крясъка й от болка и удоволствие едновремменно. Също като чивството от толата вода и студената стена, но този път явно и харесваше повече. Чудно щеше да е ако тази малка Клеър покаже съпротива в момента. Чарли усещаше как се разтапя от удоволствие в ръцете му.

Извиках от болка и удоволствие.
- Чарлии.... - извиках името му.Това наистина си заболя,но пък беше и хубаво.Смесица и от двете...както студената стена и топлата вода.Устните ми бързо намериха неговите,а езикът ми си преплете с неговия.Ръцете ми се обвиха още по-силн около вратът му и забих ноктите си.
Чувствах го целия...болеше ме...беше ми приятно...Още едно силно проникване и отгазъма ме заля,а писък се откусна от устата ми.

Усмихнах му се.
- Ами..предлагам да ме изкъпеш..нали съм малко дете...,а след това да продължим... - смигнах му и отново взех гъбата като я прокарах по гърбът му,а после и по мусколите му.Стиснах я и от нея излезна доста пияна.Взех малко и отново я сложих на носът му,а другата я духнах и тя се разхвърча.
Засмях се.
- Но ако ме гониш...ще си тръгна... - направих тъжна физиономия.Дори и да ме гонише нямаше да се отърве толкова лесно от мен.