зала "Кентън" 2011 год.

Думите му проехтяха в главата ми...сърцето ми блъскаше в гърдите - колкото и да беше странно - ,а в очите ми напариха сълзи...Отстъпих назад.Бях изплашена от това което може да стане ако онова малко момиченце се завърне.Ако бях слаба щях да изгубя контрол над Клара и тогава щеше да стане страшно...не само за мен,а за всичко защото тя беше като бомба с закъснител...
Продължих да отстъпвам назад взирайки се в него докато не се блъснах в стената и не се свлякох на земята плачейки.
- Не мога..не мога... - прошепнах тихо.Не трябваше да позвоялвам на миналото ми аз да се връща.Това не трябваше да се случва зареди доброто на всички...защото Клара беше...тя беше ужасна.Едва не откачих зареди нея...,а после Луцифер каза,че ми я е "подарил",но после онзи дух...онази сянка... - Ще откача....

Погледнах го отново.Макар той да говорише така не можех да кажа нищо или нещо подобно.Просто....аз бях слаба.Бях безпомощна.Аз бях нищо.
- Не е вярно Чарли...не е вярно...аз не мога...аз съм нищо... - изхлипах тихичко и се свих на земята още повече.Сега се чувствах наистина слаба,а главата ме болеше от Клара която се бутуваше в мен... - Не мога...искам да умра...
Казах толкова тихо,че сигурно дори не ме е чул....Сълзите се стичаха по бузите ми,а той ме гледаше...плачех пред някого....това не се случваше всеки ден.
- Убий ме..ще ми направиш услуга...

Сгуших се в него отново.Малко се разочаровах на това,че няма да ме убие...все пак винаги съм се чудила какво е да си от другата страна тъйкато никой не се е връщал от там да каже....На въпроса му се засмях иронично.
- Чарли...казах ли ти,че аз не мога да обичам? - попитах го.Мисля,че си спомняше това добре...защото аз наистина не можех да обичам...до преди време... - Бях пияна..много пияна..казах на мъж,че го обичам..той ме заряза зареди друга...после се появи друг...и след него друг и друг..и накрая тръгнах с един,а той ми каза,че ме обича....спаси ме когато един дух ме нападна и една не умрях....казах му,че го обичам...и уж беше вярно,но сега....сега аз отново не мога да обичам...Не и в този смисал..не мога да го обесня...хем мога хем не.....
Разплаках се отново.Не можех да си събера и мислите...Усещам Клара която искаше да ме завземе и усетих болка..незнайно защо усетих болка и измъкнах.

Беше лесно на думи,но не и да се направи.Бори се с нея...толкова беше лесно да се каже...,а другия въпрос какво ми се прави беше с повишена трудност.
Какво,какво?
Не знаех какво ми се прави.Правеха ми се много неща...Искаше ми се да убия някой...да се самоубия най-добре.
- Имаш ли алкохол тук някъде? - попитах го и се изправих.Изтрих сълзите си и сложих маска.Сега излеждах сякаш нищо не е станало и сякаш всичко беше наред.Обаче не исках да срещна погледа на Чарли...беше ме видял на плача...бях слаба пред него...бях безпомощна и какво ли още не.Просто нямах сили да го погледна. - А и..хъм..дойдох за урок...или нещо..просто да изпусна парата...

Това,че ме нарече ревла ме изразни,но скоча можеше и да замени всичко...всъшност исках нещо по-ново въпреки,че уж по-старото било по-хубаво.Ударих Чарли като пак го запратих към стената,но този път леко...нямах много сила.
- Искам нещо по-ново Кентън! - казах.Държах се така сякаш преди малко нищо не се е случило.Метнах ключовете на земята до стената и се приближих към него. - И този път без спиране на времето..
Облизах устните си като му смигнах.

Аз въобще не мислех за кръв!
Направих гадна физиономия.
- Не съм пила и ще те разочаровам,но не искам да пия... - засмях се.Това щеше да е гадно и брутално,а аз не исках да пия кръв от нечий...член.Предпочитах от китката на ръката или вратът.Ударих го още веднъж като пак го запратих към стената.Съжалявах,че го удрям...,че му причинявам това,но ми се налагаше. - А и аз дори не си мислех за кръв Кентън.
Приближих се бързо към него.Тялото ми се опря в неговото,а ръката ми се спусна по тялото му и стисна члена му.
Колкото бързо се бях приближила толкова бързо се и отдръпнах.

Засмях се и взех бутилките.Надигнах едната бутилка и отпих голяма глътка.
- Старче...данеби да не си в форма? - попитах го,а на лицето ми проблесна дяволска усмивка.Сега се държах гадно...държах се сякаш нищо не се е случило и мислех да си остане така. - И да мисля да те размятам още...
Приближих се към него.Той си беше поседнал на един стол...е да...разбирам да беше на двадесет,но той беше доста над това,а аз тук го пребивах.
Отидох до боксовата круша.
- Е? - погледнах го и ударих крущата силно.Отидох и взех бутилката отново като отпих голяма глътка. - Искаш ли?

Присвих очи и го погледнах така сякащ ще почна да мятам мълни по него.Отново беше спрял времето,а какво беше правил не знам.
- Чарли! - повиших тон.Излезнах от залата замалко и отидох в съблекалните.Облегнах се на стената и за момент си позволих миналото да ме завладе.Онзи ден....в стаята му....,но само за миг.
Върнах се пак при него и изпих остатъка в бутилката.
- Както казах..съм се променила доста... - усмихнах се.Избутах го леко към стената,а тялото ми се притисна в неговото.Плъзнах се надоло и извадих члена му като го поех в устата си.Почнах да го третирам като близалка...

Още известно време си играх с члена му.После спрях и се изправих като се усмихнах.
- Както ти казах..променила съм се...,но дали ти харесва на теб е друг въпрос...- смигнах му и го целунах страстно като езика ми се заигра с неговия.
Отдръпнах се с палава усмивка,но в мислите ми още излизаха "кадрите" от преди малко...когато аз плачех,а той ме прегръщаше.Дори не разбиах защо се държи мило с мен...не е задължително просто да се държи мило.
- Ако искаш още..трябва да си го заслужиш...

Усмихнах се самодоволно и я погледнах в очите:
-Харесва ми палавнице - след тези думи си погледнах надървения член. Висеше сам във въздуха и аз с детсски отчаян глас казах:
-Горкичкия. Остана незадоволен. Та Клеър, Какво да направя, за да го задоволим? - приближих се на милиметри от нея и с ръка нежно и бръкнах в гащичките, като я погалих между краката и попитах:
-Какво ще кажеш да задоволим първо теб?

Действията му не ме изненадаха....много.Просто се усмихнах и се притиснах към него.С ръка сханах члена му който си беше доста голям.
- Мислиш ли,че си в състояние за това?Все пак..остаравяш...,а и те размятах наоколо като парцалена кукла... - подсмихнах се.Това за староста си беше шега,но другото не...съжалявах,че го размятах,но нямаше да му го кажа..не и сега...не и после.Ще му го кажа само ако падна пак в онова проклето положение.Но щях да направя всичко за да не изпадна в него.
- А знаеш ли как ми се пие кръв?Но не..няма да пия от там...където може би искаш... - засмях се леко и се притиснах още повече.
Ръцете му бяха леко студени и ме караха да настръхвам,но ми беше приятно...добре,че поне сега знаех какво да правя.

Целунах я страстно и с езиче се заиграх с куческите й зъбки, който го разкървавиха. Погледнах я в очите и й казах:
-Може да пиеш колкото си искаш. Мога да контролирам времеро за цирколиране на кръвта ми и това означава, че е безкрай - подсмихнах се и казах:
-А от онова място ще пиеш по специална течност. Не съм ли най-добрата банка за кръв и сперма?

Засмях се.Не е истина за какво си мислише той...
- Ти ми кажи старче... - целунах го като така го извъртях,че да е под мен.Доста се бяхме въртяли на тази стена... - Но..аз дойдох за урок по бокс или нещи друго,а не за това...по това уроци не са ми нужни...
Смигнах му.Бях спала с доста мъже,а и дори жени...бях д0бра според всички,но това беше защото имах добър учител.
- Та..какво ще правим тренер? - подсмихнах се.
Кой за какво говори,кой за какво си мисли.
Аз всъшност не знаех какво искам.

Той отиде до една боксова круша и я удари силкно..Ококорих очи.Стоях като ударена с мокър парцал незнайно защо.
Чарли каза да тренирам на някоя друга боксова круша.Въздъхнах и се приближих към него.Целунах го нежно и прибрах члена му като му смигнах.Отидох до една от крушите и я погледнах като наклоних глава на една страна.
- Да контролирам силата си..така ли? - попитах и ударих нещото.Ударих го силно без да мисля за някви контроли на сили и такива глупости.Не бях от хората които се контролират. - Хем..мислиш ли,че мога да те поваля?Ако успея...какво ще получа?
Усмихнах се самодоволно.Аз бях по-силна,но пък той можеше да спира времето което беше нечесно.

Замислих се над предложението му.Това да контролирам Клара си беше изкушаващо.Какво не бих дала да си почина от нея...
- Става. - съглсих се.Отидох до него. - Без хитрини..без спиране на времето...и ако ти ме повалиш..какво ще спечелиш?
Заинтересувах се.Все пак той можеше да поиска много неща ако ме повали...,а тога можеше да стане защото аз бях изморена...,а едно запращане в стената нямаше да стигне.Все пак тук трябваше да го задържа на земята,а моето тяло беше по-леко от неговото.Опитах се да го нападна,но нещо не ми се получи.Завъртях се и отново го запратих към стената.
- Следващия път трябва да си вземеш място с такива стени..като тези в лудниците...с възглавнички..сещаш се нали...