Големият водопад

Доста магически създания обичаха да гледат този водопад.Там беше много спокойно.Чуваше се само успокояващият шум на падащата вода.Хората които се опитваха да снимат водопада неуспяваха..снимките се разваляха,а когато някой искаше да вземе от водите му ..те замръзваха...Хората доста умували над това,но никой неможал да измисли фак който да докаже това..,а истината е,че магическите същества доста добре бяха защитили своята природа и тя бе напълно неприкосновена за каквото и да било влияние.

-Добре-казах и влезнах при нея.Водата беше хладна.Слънцето печеше и реших да измокря козината си.-Сега ще видиш нещо,но не се плаши няма да те нараня.Зза част от секундата станах пума и се метнах още по навътре във водата.Май бях единствената котка някога кояот обичаш водата.Излезнах на брега и отново станах човек.Усмихнах се на Наташа.

-Мерси,но не се натажавай да си вампир е чудесно-усмихнах се.-Аз обаче ще трябва да тръгвам Наташа.Приятно ми беше с теб ако имаш нужда от мен просот прати някоя друга иисал или извикай името ми с съня си-усмихнах се.
-Чао Наташа.До по-късно-изчезнах в гората..с моето убоняние лесно щях да се върна обратно.

След бурната нощ с Франко,реших да изляза навън и да се поразходя.Знаех,че около академията има красиви водопади.Реших че ми се ходи.Обух къси панталонки потник и маратонки.Не ми се вървеше пеша,та реших да изпробвам телепортацията си.Затворих очи и усетих въртене.След няколко секунди пльоснах във водата.Цялата бях мокра."Сериозно.А сушата е пет метра по в ляво"
-Ооо,Господи с мен ще се изгавриш най-гадно.Нали?-извиках към небето и заджапах към сушата с надеждата.че няма да се появи някой и да почне да ми се сме...Не че не си бях за подигравки,косата ми бе полепнала по лицето,а дрехите също....Седнах на един камък и почнах да правя заклинание,за да изсъхна някак си по-бързо,ала чух стъпки и почнах да се ослушвам,някой приближаваше...

След като си бях взела душ се почувствах готова за нови приключения така да се каже и за това излязох от училището. Започнах да се разхождам и не след дълго се озовах отновопри реката и водопада в магическия свят. Бях идвала наскоро тук. Беше красиво и спокойно и си мислех, че ще мога хубаво да премисля какво се случи този ден, но тогава видях момичето което сякаш се появи от нищото. Тя щопна във водата, явно пробваше телепортирането, но не и се отдаваше много. След това седна на един камък и започна да си говори нещо. А приближих към нея и заговорих:
- Здавей. Какво правиш? Телепортация ли опита току що?

След като Бях прекарал Уникална нощ с Кандис , разхождайки се навън запътен към моята стая .. Усетих че започвам да се влюбвам в нея и хич не го отричах . Тя бе Красива , Умна , забавна и бе Уникална в леглото . Изкъпах се и след което се облякох . Облякох една сива риза и сиви дънки .. И излезнах да се разходя , да подишам свеж въздух .. Докато обикалях училището се запътих към водопадите .. надявайки се да видя красивата природа около училището .. Усещах че се приближавам , разбирайки го по влажния въздух .
От далеч видях един от водопадите и не след дълго две фигури седящи близко до него .. Приближих се към него за да видя кой е .. и след около десетина крачки отличих едната фигура беше на Кандис . Разтреперих се като си помислих че ще я видя , но тя бе мокра . Забързах крачката и вече бях при тях .. Другото момиче него познавах , виждал съм я в училище но не я знаех коя е по-точно . Веднага се обърнах към Кандис
- Добро Утро и добре ли си? - огледах я че цялата е мокра и допълних - А защо си толкова мокра?

До мен се бе долбижила Скайли.Фея от академията трепнах и въздъхнах:
- Здавей. Какво правиш? Телепортация ли опита току що?-усмихнах се и я погледнах.Бе дребничка точно като фея:
-Мдаааа опитах,но не в правилната посока-казах и посочих дрехите си.Набързо почнах наново залинаниети и тъкмо щях да я попитам нещо,когато чух мъжки глас.Огледах се и видях Франко:
- Добро Утро и добре ли си?А защо си толкова мокра?-ЕЕххх,че скоро поговорка.Засмях се и го погледнах:
-Да добре съм и.Телепортация.Стига ти като отговор.Скайли-казах и се обърнах към нея-Какво те води тук?-Зачаках отговорът и мислейки си,какво прави Франко тук....Бе някак си сладък с тази загриженост,ала нямаше как да се държи така,какво щяха да си помислят хората от академията?

Знаех, колко е кофти телепортация в неправилна посока. Веднъж като се тепортирах с баба ми за малко да парнем от една скала, беше си доста стряскащо. Съчувствах и', явно не и харесваше да е мокра. Точно когато ми обесняваше се появи едно момче. Всъщност беше върколак от Академията, бях го засичала из коридорите, но не го познавах лично. Погледнах го и поздравих
- Добро утро.
-Скайли, - обърна се Кандис към мен - -Какво те води тук?
- Ами всъчщост нищо конкретно, просто обичам водата и за това реших да се поразходя насам. Наскоро бях идвала в тази посока, но до Големия водопад така и не стигнах. А вас? - погледнах момичето и момчето които седяха срещу мен.

Кандис се бе телепортирала .. типично за нея като за мързел , помислих си аз и се засмях леко .. Докато продължавах да гледам мокрите и дрехи . Тя се обърна към момичето до мен .. и тогава разбрах че тя се казва Скайли .. Те си говореха за някакви неща .. а аз бях твърде зает да се радвам на прекрасната красота на Кандис .. Тя бе уникална .. след което чух че някой попита
- Какво те води тук? - това бе Кандис питайки момичето до мен ... Което отговори с
- Ами всъчщост нищо конкретно, просто обичам водата и за това реших да се поразходя насам. Наскоро бях идвала в тази посока, но до Големия водопад така и не стигнах. А вас?
Разбрах че се обръща към мен и Кандис .. Огледах се и тогава се включих в разговора им като казах :
- Еми сутришна разходка около Училището и Двора , раздвижвам се и изострям вълчите си сетива когато съм в природата ... така си почивам. - Леко се засмях на мокрите дрехи на Кандис и я попитах - ами теб какво те води тук?

Скайли ми отговори,ала аз не я слушах.Бях се вгледала във водата нешто под нея се движеше право към нас и това нешто не бе от академията.Джеймс каза нешто на Скайли и после се обърна към мен.
-Ами теб какво те води тук?-Обърнах се към него и казах
-След изминалата вечер имах нужда от почивка-казах това и усетих как скалата под мен лвко трепери сякаш нешто се блъскаше в нея.Подскочих на място и се огледах.Наведох се по близко до водата и сякаш нешто ме сграбчи.Дръпна ше надолу към воддата.Не успях да реагирам,дори не изпиштях.Товаа създание ме потапяше към дълбокотО .Опитах се да се боря и да направя заклинание.Пеизовах огънят и насочих силни пламъци към създанието.Хватката около мен се отпусна и успях да се отскубна.Заплувях към повърхността борейки се за глътка въздух,ала късмета не бе на моя страна изчадието пак ме хвана по здраво и на мен ми причерня.Припаднах с мисълта"Дано Фраанко и Скайли ме спасят"

Както си говорехме нещо хвана Канди и започна да я дърпа към водата. Тя започна да се дърпа, но нещото я повлече надолу. Видях как чудовището я хваща и я понася към дълбините на езерото. Без мисля призовах водата и скочих след Канди, започнах да плувам като се приближавах все повече и повече до Канди и съществото. Не можех да изпозлвам водата за съжеление, ако заледях щях да заледя всички, за това, затворих очи и започнах с телекинеза да запращам камъни по чудовището. Местех камъни от дъното и малките ги запращах по него, а с големите се опитвах да затисна опашката му. С едни средно голям камък успях да го уцеля по главата и видях че започва да отслабва хватката си. Надявах се Франко да хване Канди и да я издърпа на повърхността, защото на мен почти не ми бе останал въздух, а и бях съсредоточена да атакувам съществото.

ПП:Сори, че се забавих, но имах малко работа.

Докато си говорихме . Погледнах водопада за секунда и видях как водата магически пада в езерото .. след което всичко се случи толкова бързо .
Нещо хвана Кандис и я завлече във водата , след секунди тя вече бе потопена и бе теглена към дъното. Видях как Скайли започна да се бори със създанието , като пращаше камъни към него , но не знам как го правеше .. Обзе ме паника , но скочих във водата без да мисля. Трябваше да спася Кандис , дори да зависи моя живот . Плувах към нея когато видях че грозното създание я пусна . Успях да стигна до нея забелязвайки че тя е в безсъзнание , бързо започнах да я дърпам към сушата . Трябваше и въздух както и на мен, но това бе безначение . Погледнах към създанието но нищо не видях , не виждах нищо в тази вода освен светлината на повърхността към която се стремях .
Успях да излезна на повърхността и започнах да бутам Кандис към сушата . Изкарах я от водата и я положих да легне , зачаках Скайли да излезе от водата .. Тогава се сетих че мога да приложа техниката "Дишане уста в уста" , звучеше ми странно но трябваше да опитам . Наведох се и хванах за носа и долната и челюст . Допрях устни до нейните и леко започнах да духам кислород в устата и , надявайки се да успея .. Като от време на време натисках гърдите и да излезне водата от нея . Повтарях движенията .. и се чудих къде се губи Скайли ...

Сякаш наблюдавах Скайли и Франко от страни.Сякаш бях напуснала тялото си,но бях все още жива.Скайли скочи след мен и с телекинеза,почна да замеря създанията с камъни.То отпусна хватката си и тялото ми се понесе във водата.Джеймс ме хвана и заплува с тялото ми към повърхността.Обаче вниманието ми бе обърнато към Скайли тя нямаше кислород,а онова създание щеше да хване нея.Усетих,че нещо дърпа духът ми към тялото ми.Сякаш магически въжета ме дърпаха.Видях Джеймс надвесен над мен прилагаше дишане уста в уста.Нямах достатъчно време за да разбера какво става,духът ми бе вече в тялото ми с кашляне се съвзех и скочих.треперех и нямах апсолютно никакви сили,но Скайли тя бе още под водата.
-Стой тук!-Казах на Джеймс и се помъчих да доловя мисли,чувства живот от езерото.Отличих Скайли и се телепортирах.Трябваше да я спасим,все пак тя се жертва за мен,нямаше да я оставя там.Въртенето започна преди Франко да успее да ми възрази.Опиитах се да се насоча към Скайли към мислите й.

Докато се занимавах с чудовището видях Джеймс, който явно беше скочил след мен във водата. Без да го поглеждам продължавах да запращам камъни по чудовището. Видях как върколака взе Канди и я изтегли нагоре. "Добе това е хубаво, сега мога да се заема с чудовището като веч нямаше жертва чудовището се насочи към мен. Започна да плува срещу мен и да се опитва да ме захапе с голямата си и грозна уста. Започвах да се плаша, имаше големи и остри като бръснач зъби, които искаха парченце от мен. Огледах се панически по дъното на езерото за да намеря нещо с коет да се защитя, нямаше с какво. Затворих очи и отново призовах водата. Усетих онова приятно чувство, което ме обзема. Наредих на водата да завихри водовъртеж около съществото, докато аз започвах да плувам към повърхността. Почти нямах въздух в дробовете си, а усещах как водовъртежът започва бавно-бавно да тегли и мен. Наредих му да спре и видях чудовището да лежи на дъното. Събрах останалата си сила и запратих един голям камък да затисне опашката му. Знаех, че това няма да го задържи дълго, но се надявах поне да мога да се измъкна от водата. Точно когато не ми беше останал никакъв кислород и се чудех как ще уцелея я видах. Изникана от нищото. Вярно, че допреди малко беше тук, Франко я беше измъкнал, а и беше в бесъзнание, това, че я виждах тук и очевидно се бе телепортирала ме накара да се усмихна леко. Явно беше добре. Тя ме погледна с ужас в очите и ми подаде ръка, аз на свой ред протегнах моята....

Телепортирах се точно,когато Скайли бе заплувала към повърхността.Погледнах създанието,което бе на дъното,ала явно се съвземаше и щеше скоро да е до нас.Погледнах Скайли ужасена и й подадох ръка.Дръпнах я към себе си и я погледнах.Допрях устни до нейните и вкарах колкото мога повече кислород в устата и.Дръпнах се от нея и посочих повърхността.Давах и знак да плува на горе.Обърнах се и почнах да омагьосвам голям кръг енергия около себе си.Събирах го на топка между ръцете си.Знах,че ако се докосна до създанието с една мисъл ще го убедя да ни остави,ала ако се опитах да направя това то щеше да ме изяде за малка закуска.Кръгът енергия в ръцете ми ставаше все по голям.Запратих го към него,опитвайки се да му отпратя мисъл заедно с това "Няма да те нараним,недей да се опитваш и ти" Кръгът енергия се завихри около него и го запрати към една скала.Сякаш бе загубило съзнание.Наклоних глава очудено и го погледнах.Явно бе пазител на езерото.Езерянин,бях чела за тях в книгите,но никога не бях виждала такова.Заплувах нагоре и излязох на повърхността.Поех си жадно въздух и видях Скайли и Джеймс на сушата.Бях израсходвала почти цялата си енергия и краката ми не ме държаха.Стигнах до тях и паднах.Усмихнах се и казах:
-Скайли благодаря ти!- след това се обърнах към Джеймс и го целунах.

Канди ми даде от нейния кислород и аз започнах да плувам нагоре без да се обръщам и да поглеждам назад. Когато се появих на повърхността си поех шумно въздух и започнах да плувам към брега. Когато стигнах, легнах на тревата и се опитвах да си нормализирам дишането. Е не успявах съвсем, но какво да се прави. Лежах и гледах в небето, когато се появи Канди:
-Скайли благодаря ти!- каза усмихвайки се.
- Няма... защо... - казах аз хриптейки и на свой ред се умисхнах. След това Канди целуна Джеймс, а аз сегна на тревата и опрях гръб в едно дърво. - Знаете ли какво беше това нещо?

Прилагайки отново и отново дишането Уста в уста , забелязах че Кандис започна леко да се прокашля и задавя .. Леко я повдигнах да изплюе водата и тя отвори очи . Погледна ме с прекрасните си пъстри очи и скочи на крака.
Каза - Стой тук!
След което въздуха се завъртя около нея .. и тя изчезна, по-точно се бе телепортирала .. но къде изчезна. Тя не бе в добро състояние , нетрябваше да го прави . Започнах да се оглеждам за да видя дали ще се появи някъде на близо .. След което се приближих до езерото . Видях че Скайли и Кандис правят нещо , но не различавах нищо водата бе мътна от цялата тази случка. "Но защо забога Кандис пак е във водата" се зачудих и почнах да мисля какво да правя . Лутайки се в паника зачаках , помислих че ще се появят скоро време .. все пак Кандис го направи за да я спаси .. да не се удавят . Надявах се всичко да е ок.
Най-накрая видях че излизат от водата .. Помогнах им да излезнат като прегърнах Кандис и я попитах - Добре ли си?
След което тя ме целуна и направо се разтопих .. Огледах се и седнах на земята като подканих и тя да седне при мен след което чук Скайли да пита :
- Знаете ли какво беше това нещо?
-Еми езерно чудовище - отговорих тъпо .

След като го целунах Скайли ми отговори:
- Няма... защо... Знаете ли какво беше това нещо?-усмихнах се и я погледнах.
-Предполагам,че езерянин.Пазител на езерото,явно е гладен или има малки не знам,но до колкото ссъм чела не нападат хора освен,ако не пазят нещо катоо малките си.-Легнах на земята и погледнах една птица която прелиташе над главите ни.Усмихнах се и погледнах Скайли,после Франко-Кажете нямаме ли голям късмет?-засмях се и си поех дълбоко въздух.Меришеше на вода и трева.Дрехите ми бяха по мокри от всякога,а косата ми бе мръсна,но хич не ми пукаше.Бях жива,а също и те.За първи път използвах силите си срещу нещо,което не бе човек или вампир....

Канди каза, че според нея било езерянин. Може, звучеше логично. Надявах се да не ни напада пак, че иначе не знам какво щяхме да правим
-Кажете нямаме ли голям късмет?- засмя се Кадни.
- Голям и още как. Можехме да сме закуската на това чудовище, ако не бяхме реагирали бързо. Късметът ни определено работи - засмях се аз на свой ред. Обичах да плувам, но не и при такива обстоятелства. В момента изглеждах ужасно, а жълтата ми рокличка не приличаше на нищо. Е здраве да, поне сме живи и здрави, атова сега беше най-важното. Загледах се към езерото и се надявах никога повече да не видя езерянин.

Докато седяхме на сушата всички бяхме вир вода . Аз бях щаслив че Кандис е жива и здрава , както и аз , и Скайли .. радвам се че бях ме живи и здрави...
След което чух че споменаха нещо за съществото което ни нападна .. мисля че го нарекога "езернянин" .. Звучеше ми малко странно .. но се радвам че сме добре след което ги чух да си говорят за късмета ни .. Леко запъхтян си помислих .. Имаме уникален късмет.. просто добре че сме живи и здрави . Обърнах се към тях
- Добре ли сте всички , нещо пострадахте ли сериозно? - загрижен зачаках отговор

След като със Скайли се разделихме пред мола аз се прибрах в тунелите.Там си умирах от скука.Нямаше какво толкова да правя и реших отново да излезна.Този път мислех да отида някъде в гората,а не в градът.Реших да отива при големият водопад който беше близо до гората.Вървах по една пътечка - ако може така да се нарече - която би трябвало да води към водопада.Направо вървях през гората,ако питате мен.Разбрах,че съм на прав път когато чух,че падащите струйки се разбиват доло в скалите.Еее то оставаше и да не съм на прав път.Лесно можеше да се открие този водопад.Лесно,лесно...зависи.Ако си човек не е толкова лесно.Стигнах водопада.Усмихнах се.Свалих блузата си и дънките си.Оставих ги на земята и се качих на еднао т скалите и..ЦОП!Скочих във водата.Водата ме обгърна.Не знам защо,но това ми напомни за срещата със Скайли на скалите.Обстановката беше доста по-различна обаче.Еее както и да е.Отпуснах се във водата и затоврих очи.Отстрани сигорно съм приличал на одавник,но...на мен си ми беше приятно.

Исках чисти въздух. И исках силен шум който да ми пречи да мисля. Понякога отчаяно исках да спра да мисля и да оставя съзнанието си чисто. Неисках да правя нищо просто да затворя очи, и да не сънувам илидазаспя. А къдеможех да намеря силензвук във природата. Един водопад вършеше работа. Запътих се към водопада. След малко чух водата и още по-късновидях водопада. Красив както винаги. Водата се сипеше от високо и се разбиваше на пияна в подножието. Видях някой далежи над водата. Доближ се тихо и видях... Кристиан. С него не съм се виждалаот доста време. Нито пък съм говорела. Доближих се до една скала където беше оставил дрехи те си и седнах там. Огледах се да видя дали е сам...

Усетих я още преди да се качи на скалата.Усмихнах се,но не помръдах.Оставих се на течението на водата.
- Здравей малък вампир. - изрекох,а на лицето ми си грееше самодоволна усмивка.С Алекса не се бяхме чували от доста време.Цяло чудо е,че не се метна да ме убие.Завъртхя се и вече бях в нормална права поза.Погледнах Али. Подсвирнах.
- Колко сме секси... - беше си вид комплимент,но тя сигорно щеше да ми се озъби или да ми каже да си затварям устата.Или нещо подобно.Май всичк ижени на този свят ме мразеха.Е баси късмета!Кой е като мен?