Големият водопад

Той ми направи комплимент който ми носеше повод да се заяда и не пропуснах момента. Усмихнах самодовлно и го огледох.
- Жалко че за теб немога да кажа същото.- Ауу... каква опашата лъжа. Дано го е заболяло. - Е какво павиш тук, Криси? Къде ти е Елинор да несте се скарали?
Всъщност наистина къде беше Елинор? След като видяхме Луцифер не съм я виждала тя май тръгнас него.

Повдигнах вежда.
- Малък дампир..моля те! - казах превзето.Бях красив и секси и тя можеше да го призная.Ммм май трябва да добавя и самовлюбен към автобиографията си.Али изтрела въпрос за Елинор.Въздъхнах.Направих няколко кръга на едно и също място във въдата.
- Елинор,Елинор... - повтарях името и все едно не се сещах коя е.Но кой може да забрави жената която го наръга в крема и която забременя от него.И която изгуби бебето и която му се изсмя в лицето като и съобщеи,че е бремена.Елинор,Елинор.
- Не ме интересува къде е...,а и тя няма спомени.И не е бременна... - изрекох и погледнах Али.

Няма спомени... няма бебе... Еха доста съм назад с материала. Какво е станало... да не би Елинор да е мъртва... " Не Луцифер заличи бебето" каза сянката в главата ми. Единственото което успяхда кажа е ...
- Съжалявам.. за бебето - май не трябвашеде повдигам темата "Елинор" - Та какво правиш тук ... сам?
Наситна защо беше сам. Можеби той искаше да остане насаме.

- На какво ти прилича малък вампир? - отговорих на въпроса и с въпрос.От една част защото се виждаше какво правя и от друга за да я подразня.Отново я погледнах.Май беше мой ред да задам въпроса "А ти какво правиш тук сама".Все пак...тя не трябваше ли да е с онзи..Деймън.
- Няма ли да се понамокриш?Ооо и как е Деймън? - с последното исках да я подразня въпреки,че сигорно ще отвори темата за него както се продава топъл хляб.Ъх!И тя и Дестани ме замениха като...и да не говорим,че Дестани ме замени зареди джедай...джедай!

Деймън Деймън честон казано му бях малко ядосана. Събух кецовете си и блузата. Погледнах той внимателно ме наблюдаваше. Усмихнах му се и събух и дънките. Влезнах във водата и отидох до него. Там където беше той ми беше някъде под гърдите. Почнах да го обикалям докато му говорех. И от време на време "случано" се търкахв него.
- Не знам какво прави Деймън точно в момента. Преди около час ме остави в стаята ми. Сама... оставена сама със скуката. Затова реших да дойда тук.
Когато спрях да говоря бях застанала точно пред него. Толкова близо че почти се докосвахме с ръце на кръста.

Али се съблече и остана по бикини и сутиен.Влезна при мен във водата и почна да плува.От време на време се допираше до мен.Каза,че Деймън я е оставил в стаята и.Сама.Ах Деймън,Деймън...тц,тц.Али се приближи към мен.Бяхме толкова близо един до друг,че пръстите ни се докосваха.
- Ако бях на мястото на Деймън нямаше да те оставя.Ако беше с теб...сега нямаше да си тук...с един червен новак... - придърпах я към себе си.Едната ми ръка беше около кръста и,а другата се плъзна по тялото и.Леко стиснах едната и гърда.Ухилих се като идиот.Али имаше страхотно тяло.Това можеше да и се призная.Имаше и характер.

На лицето ми се появи палава усмивка сключих ръце около него и се притиснах още по-близо. Бръснах леко устни с неговите. После прокорах езих по долната и после по горната устна и тогава езикът ми намри неговият. Въобще не помислих какво ще причиния на Деймън с тов, но просто исках пак даусетя Кристиан близо до мен и то много близо. Но исках да го напрвя по-интересно. Откъснах се от него. И се отделечих малко. Той малко се очуди.
- Свикнал си да имаш всяко момиче на златен поднос Криси, но примен няма да е така. Това -казах и посочих тялото си - си има цена. Ине говоря за пари.

Ммм това което тя правише ми хареса.Докато не се отдели.Почна да плува наоколо и спомена,че съм свикнал момичетата да са ми на златен подност,а нейното тяло - секси тяло - имало цена.И не ставало дума за пари.Въздъхнах и се приближи към нея.
- А за каква цена става дума малък вампир? - ухилих се.Прякорчето което и бях лепнал.Толкова го обичах,а и тя ми беше казала да не я наричам повече така...затова и продължавах.Направих една обиколна по гръб около нея,а после се потопих под вода.Излезнах на повърхноста точно пред Али.
- Секси както винаги.. - обвих ръка около кръста и.Целунах я по вратът и за миг ми се поиска да вкуся кръвта и.Свободната ми ръка се плъзна междо краката и. - Както винаги - повторих.

Обаче знаеше как да възбуди едно момиче. Той почна да ме целува по врата. Ръцетеми обхвана лицетоме го и го целунах страстно. Притиснах се към него. Едната ми ръка се плъзна зад врата му а другата почна да се спуска на долу по тялото. Продоължих да го целувам надолу о челюстта и до врата. Забих зъбивнего без да помисля че прекъсвам обвързването с Деймън. Жадно започнах да пия. Въпреки чедопреди час се бях хранила. Всъщност Демънмепрекъсна такаче...

Тя се притисна в мен и след малко заби зъби въ вратът ми.Почна да пие жадно.Въздъхнах и извъртях очи.
- Малък вампир...не прекалявай... - казах докато тя пиеше от мен сякаш пие сокче от кутийка.Леко я избутх към една от скалите на водопада.Усмихнах се и облизах устните и вземайки останалата кръв.
- Мой ред е... - прошепнах и с бързо движение я захапах.Захапката беше силна и леко груба.Трябваше да съм по-мил знам.Но...трябваше...сега не бях обикновен вампир и можех да я убия ако не спря да пия когато трябва.Поглъщах кръвта и която ми даваше енергия.Ммм...страхотно!Тази нейна кръв...сега беше още по-вкусна.Едната ми ръка се обви около кръста и притискайки я в мен докато се наслъждавах на всяка капка която поглъщах.

П.п:Глупости пиша

Той беше по - груб от колко трябваше. Но ендорфините затъпиха болката. Имах чувството че виреяв облаците, и че не съм на земята. Но след малко почнахда губя съзнанеие. Опитах се да се откъсаното от него, но той ме беше притиснал до една скала.
- Кристиан...-изстенах. -Спри...
Но той не спираше. Вече бях в някакво междинно състояние в съня и реалността, когато той изведнъж се отдели от мен и почна да ръмжи и да се гърчи. Подпях се на скалата. Какво ставаше... гребнах малко вода и се наплисках колкота да се събудя. Погледнах го и видях че някаква сянка го е обгърнала. "Спри!"Изкрещях мислено.И сянката изчезна...

Пиех жадно и не исках да спирам въпреки,че трябваше.Алекса простена името ми.Искаше да спра,но аз не го направих.Продължавах и продължавах докато онази проклета сянка не се опита да ме убие.Имах чувство,че се задушавам докато тя просто...не се изпари.Очите ми бяха червени.Бях ядосан.Тази сянка...защо ме напада като преди години беляза мен.Мен?!Насилих се да погледна Алекса.Сигорно се страхуваше от мен.Но това бях аз.Един жаден за кръв червен новак.
- Е...това съм аз... - изрекох.Беше моето "извинявай",но тя най-много да дойде и да ми удари шамар,а може пак да ме закопае на няколко метра от земята.Да ме убие...е ако ме убиеше щях да съм и благодарен цял живот.

Явно когато стаенш червен новак искаш много повече кръв. Отидохдо него и го прегърнах като обвих ръце около врата му.
- Спокойно няма проблем - Продължих да го прегръщам още няколко мига после се отделих от него. И гопогледнах загрижено.
- Добре ли си ?! Съжалявам за сянката тя просто искаеше да ме защити... - спряхсе веднага като се усетих че никога не бях говорила открито за това че мога да я контролирам и че тя ме защитава.

Засмях се иронично.
- Спокойно ли?Та аз можеш да те убия! - изрекох.Тя спомена нещо,че сянката я защитавала."К'во?Защитавала?Това е...невъзможно!" - помислих си.Ококорих очи насреща и.
- Чакай,чакай..белязан съм от това...нещо от както се помня...то не кази никого.Няма как... - изрекох объркано.Не можех да повярвам на ушите си.Пази я...то я пази...е да.Добре,че беше то иначе можех да я убия.Въздъхнахъ и поклатих глава.За Бога!За няма и един месец светът ми се обърна с краката на горе.Кой е като мен?!

Той явно беше доста объркан от това че сянката пази или правинещо за някога. Да наистина тя е доста зла понякога. "Ей ако си мислиш такива неща за мен няма да те пазя повече."Не съм те молила да ме пазиш..." казах спокойно аз.
- Може да го прави защото баба ми го е контролирала. И е избрало едниственото момиче от внуците й .
Свих рамене. Настина можеше да и е чувтсва задължен...

Повдигнах рамене.
- Не знам..може би.Но добре,че го направи...иначе можеше и да те убия..съжалявам Али.. - въздъхнах.Отдалечих се от нея и почнах да плувам по гръб загледан в небесата.Живота ми преди беше хубав.Преди когато живеех инкогнито и всички ме отбягваха зареди родителите ми.Преди,преди...минало заминало.Не мога да върна времето,а ако можех щях да го върна до онзи ден на уличките...и да не се забърквам и с Дестани...,а ако не се бях забъркал с нея може би сега щях да съм жив.Може би.
- И все пак ми е чудно,но както и да е.Ти как си? -попита като се озовах пред нея.Все пак не бях чак такъв гадняр.Пукаше ми и за другите...чудо!

Той почна да плува по гръб замислен някъде след това ме попита кък съм и застана прав точно пред мен. Добре наистина трябваше да се приднае, че той беше секси. И особенно като е мокър. Как водата се сти чоша по гърдите и корема му и надолу...
- Еми... - започнах с малко усмивка на лицие. А с показалеца си очертавах малки кръгчета във водата. - ... добре съм. Но ако напрвя така - рлиближих се към него - и така. - Обвих ръце около врата му. - Ще бъда много по-добре. - Устните ми намериха неговите. А езикът ми се заигра с неговият. Бях забравила, че мож еда се целува толкова хубаво.
Едната ми ръка се плъзна надолу по-гърдите и мусколите му и се плъзна под боксерките и бавно почна да масижера достойнството му.

Ухилих се като малко дете на голям сладолед.Али почна да ме целуна,а аз и отвръщах.Ръцете и се плъзгаха по тялото ми и стигнаха до малкия Криси.Тя почна да го масажира,а това ми харесва.Тя определено знаеше какво да прави.
- Ммм Али.. - простенах.Почнах да я целувам по вратът и надоло.За миг ми се прииска да я захапя,но преди малко ония Каспар едва не ме уби.Нямаше да рискувам отново.
Ръцете ми се плъзгаха по тялото и и разкопчах сутиена и.Остаивх го на скалата зад нас и почнах да целувам гърдите и.Първо едната,а после другата.Правех кръгове с език около зърната,а от време на време засмуквах едното,а после другото.

Той почна да ме целува по врата и на долу и след малко сутиена ми го нямаше. На негово място бяха устинете му които си игараеха и шареха по гърдите ми. Простонах леко. Обхванах лицето му със и го вдигнах на горе към мен. Целунах го грубои го извъртях така че той да е между мен и скалата. Целувките ми продължиха надолу по врата му и на долу и на долу... Плъзнах боксерките му на долу. Езикът ми почна бавно да опознава достойнството му. И след малко го поех в устата си.

Отидохме на по-плитката част на водопада към скалите.Уж там тряваше да е по-дълбоко...да ама не.Алекса махна боксерките ми и почна да облизва члена ми.Хванях в леко за косата и и го натиках в устата.Това си беше малко грубо,но както и да е.
- Ммм Али...оо да... - изстенах.Пуснах косата и и я оставих сама да прави каквото поиска.
Тя продължаваше да третира члена ми като близалка.Хванях я и леко я издърах към мен.Целунах я страстно и отново се заигра хс гърдите и.Леко се наместих така,че да ми е удобно и проникнах в нея.Отначало почнах да се движа бавно,но после почнха да засилвам.Засилвах с всеки тласък на тялото си...

Издърпаме нагоре към него и ме целуна страстно. Награси ме, така че да съм между него и скала и проникна в мен. Приех го с леко мъркане. Той засилваше със всеки тласък на тялото си, а аз само мърках и стенех от удоволствие. Изведнъж в главата ми се появи образа на Деймън, които е тъжен и съкрушен, заради изневерята. Избутах този образ в едно тъмно кътчена съзнанието си и го заключих в едно чекмедже. Оставих се само на удоволствието от оргазмите които Крис придизвикваше един след друг!

Алекса се остави в ръцете ми.Мъркания се откъсваха от устата и примесени с стонове.Тя си беше страхотна...в тази свера.Всъшност беше страхотна в всичко.Особено когато ни закопа живи
Усмихнах се на последната си мисъл и продължих да засилвам.Алекса беше като наркотик за мен...или по-точно като любимия ми дълър.Знам ли...все пак ходех при други и пак при нея се връщах...На Дестани дете направих после пък и Сандра...защо ли мисля,че имаше и още някой?
Доста бързо свърших в Алекса.Изпълних я цялата,но не се отдръпнах.Просто докоснах нежно устните и с мойте.
- Бъди с мен..бъди моя... - прошепнах тихо упрял чело в нейното.

Обвих с ръце лицето му и погалих скулитемус палци. Усмихнах се леко и тъжно.
- Лесно ти е да го кажеш нали? - казах тихо. - Нали не аз разбих сърцето ти няколко пъти? Не може просто ей така да се върна пак при теб. Не мога да ти вярвам вече.
Дано не го бях наранила с последното ама беше така не можех да му вярвам. Ако пак ми разбиеше сърцето не знам какво щях да нправя.
- А и Дймън...
Не мога просто ей така да го зарежа, той беше готин. Сладък и хубав. И ме разбираше познаваше ме...

Въздъхнах и наклоних глава.
- Знам малък вампир...,но...ти можеш да разбереш кога някой те лъже и кога е искрен с теб,а знаеш,че аз съм винаги искрен... - усмихнах се тъжно.Посля тя спомена за Деймън.Ох!Тоя ми лазише по нервите...особено с това,че беше с нея. - О да!Деймън...как можахме да го забравиме така!- изръмжах.Обаче ако тя беше с мен той щеше да си е виновен,че сега не е с нея....а аз съм с нея и аз и доставих удоволствие.Аз! - Все пак...ти беше с мен...ако Деймън те...харесваше нямаше да те остави така...
Повдигнах вежда и я целунах закачливо по устните.

Отвръщах на целувките му. И наистина исках да съм пак с него. Но исках и Деймън! Дали можех и да съм с двамата... Не така щях да нараня и тях и себе си. Трябва ше да избера. Кристиан които обичах. Без основателна причина той просто си беше в сърцето ми, или Деймън с които се познавах ме толкова добре, които харесвах, но не обичах...
Отобвих краката си от кръста на Крис и стъпих на дъното. Бутнах го внимателно назад и тръгнах да си търся дрехите. Първо намерих бикинте и сутиена които бързо облякох. После се качих при останалите си дрехи и погледнах към Крис.
- Наистина не знам, Кристиан... - обух си дънките - Деймън го познавам знам почти всичко за него, но за теб ... не знам толкова колкото ми се иска... ти просто си в сърцето ми и това е. - Не споменах,че не обичам Деймън. Нямаше да давам напразни надежди. Обух си чорапите и кецовете. Бях седнала само блузата ми оставше.
Изведнъж нещо в гърлотоми почна да ме дразни и се изкашлях доста шумно като сложих ръка пред устата си.
- Ох... възможно ли да съм се простудила... - кашлицата пак дойде, но по-гадна и дразнеща гърлото ми! Пристъпите не спираха кашлях все повече и повече... това кръв ли е... кашлях кръв! Не това не е възможно не и на мен! От носът също капеше кръв както и от ушите. А тази болка в гърдите...
- Кристиан... - изхлипах... О, Никс... дори сълзите ми бяха кървави!