Лонднон след няколко дни.

<sub>- Харесва ми, че си добре. - усмихнах се. - Няма за какво да ти се сърдя за онази вечер. Знаех си, че ще стане така. Знаех си, че няма да се задържиш много при мен. - казах малко гузно. Гледах я и над мене отново започна да грачи този гарван. Започваше да ме дразни. Чух само как Максим му каза, че всичко е наред и птицата отлетя. Какво по.. се случваше пред мен. Преди да стане всичко това ми каза, че съм я изплашил. Защо да съм я изплашил като нищо не съм направил? Вероятно заради това, че бях настъпал онова клонче и то се счупи. Тя започна да отговаря на въпросите ми един по един. Харесваше ми как действаше. Тя беше от малкото, които ме помнеха. Надявах се и с добро. Много ми хареса и отговорът за това дали съм й липсвал. Хмм. Харесвах я, признавам. Не е грешка. Попита ме "Ами аз на теб?" и без да се замислям отговорих:
- Да. Липсваше ми. От онзи ден не мина и минута без да мисля за теб.</sub>

- Хмм. - усмихнах се и започнах да пристъпвам към нея. - Не искам да стоя на сянка. Ще стоя при теб и ще си правим компания. - исках да остана с нея колкото може повече. - Между другото. Какво мислиш за онази вечер.? - Седнах при нея и легнах. Слънцето ме огряваше, а на мен ми харесваше. Чувствах се супер. Особено след изненадата, която ми поднесе съдбата. Погледнах Максим. Нещо я мъчеше. Реших да използвам моята способност да чета мисли. Проникнах в главата й и разбрах следното. Тя не е искала да си ходи онази сутрин. Просто е искала да остане на саме.
- Явно не си искала да си тръгваш онази вечер. - подсмихнах се и я гледах, а после сложих ръка на рамото й.

- Явно си забравила за дарбата ми да чета мисли? Не бих си и помислил, че ще забравиш, но ти. Както и да е. Щастлив съм, че отново съм с теб и то точно в този ден. Радвам се. Е. Случило ли се е нещо през последните дни? - попитах я заинтересовано полегнал на земята. Слънцето ме обгръщаше нежно с неговите топли лъчи. Усещах как се удряха в тялото ми. Обърнах се към Максим и я загледах. Тя ме попита какво стана с алкохола. Е какво да й отговоря.
- Какво стана. Срам ме е да кажа. Толкова здраво се натрясках, че няма накъде. Изпих колкото можах. Остана около 1-2 шишенца бира и водка и реших да поканя някой съсед. С него се натряскахме, че после едвам се събудих.

- Е как ще забравя. Знам как ми се кара заради това мое умение. - подсмихнах се леко самовлюбено. Природата беше прекрасна. Полянката ни се намираше сред много дървета и храсти. Облегнах се на една страна и погледнах Максим, която след малко промърмори нещо. Тя не е искала да си тръгне. Не можех да повярвам на ушите си. След малко отново я чух да говори. Тя ми зададе въпрос:
- Не съм се натряскал много. Не се тревожи. Стана ми малко лошо и т.н., но го преодолях и заспах.

- Няма да ми се караш повече, обещавам. - подсмихнах се и погледнах към слънцето. То не ми пречеше на очите, защото бях свикнал да гледам светещи тела.
- Да. Нищо не беше това, че бях попил малко. Не е толкова лошо. - Максим си отвори едното око и започна да ме гледа като видяла призрак. Така в продължение на няколко минути и по едно време, Максим се обърна на другата страна. Усетих как бузите й започваха да стават топли. Естествено усещах топлината. Няма и минута, тя се успокои и отново започна да ме гледа. Загледах се в природата, а след това затворих очи и реших малко да дремна. По едно време Максим отново проговори. Тя ме попита дали съм натурален демон или съм направен. Усмихнах се.
- Роден съм си демон. Все още не съм виждал Луцифер, но искам!

Бях задрямал когато Максим ми каза, че не бих искал да се срещам с Луцифер. Защо? Това беше толкова готино същество, че просто нямаше на къде.
- Но защо? - попитах я с любопитство в гласа си. - Защо да не искам? Аз още от малък искам да се запозная с такова същество. Майка ми и баща ми са били приятели с Луцифер. Защо да не бъда и аз? - вярно тя си мислеше, че ще стане нещо, но не мислех така. - Даже баща ми е бил наполовина Луцифер. Майка ми е била ангел като теб. Не знам как, но това значи, че аз съм наполовина Луцифер и Ангел. Така си го обяснявам. Може би затова съм с такова ангелско сърце. - след като си припомних за майка, ми стана гадно, че вече я няма на тоя свят. И нея, и баща ми. Погледнах момичето и се усмихнах. Стана ми по-весело. С нея си изкарвах добре, макар че я познавах от няколко дена. Прекарахме цяла нощ дори заедно. Нямаше как да не бъда весел. Погледнах я, а тя вече беше все още замислена над всичко. Изведнъж извика "Мамка му". Чудех се какво стана и я попитах:
- Какво стана? Защо беше това "Мамка му.."? - хванах й ръката и я държах.

- Имам душа, вярно. Няма да я загубя. Ако я загубя може би ще загубя и теб като човек, приятел и прочие. - Максим ме прегърна и сложи главата си на рамото ми. Отпуснах се и точно преди да сложи глава на рамото ми, аз също я прегърнах. Легнах на тревата и гледах към небето. Много обичах да го гледам, защото някой път облаците образуват странни лица, форми и прочие. Виждал съм облик на животни и много други. Максим започна да отправя разни нежни ласки. Усетих как ръката й минаваше по тялото ми, погали ме и после с пръст погали и устната ми. След всичко това тя ме попита дали има нещо ново около мен. Странно. Защо ли си мислех, че вече ме беше питала? Всъщност може би не.
- Нищо ново около мен. Всичко си беше както при първата ни среща. - усмихнах се и погалих лицето й. Странно, но имах лъв, който обичаше да го галя по лицето и най-вече отдолу по муцунката. Реших да я попитам дали иска да се запознае с лъвът. Не съм го показвал все още пред никой.
- Максим. Имам един въпрос. Понеже имам един домашен любимец, който все още на никой не съм показвал, искаш ли ти да си първата, която ще го види. НО внимавай. Не искам да ти открадне сърцето вместо мен! - изговорих тези думи малко шеговито. - След края на деня ако искаш отново ще се разходим някъде и ще ти покажа моят лъв.

- Нем. Сега не е така. Ти си ми влязла под кожата и обикновенно когато се запозная с някое момиче. Гледам да избягвам от такива срещи. - усмихнах се и погледнах към небето.
- Та искаш да се запознаеш с лъвът ми, така ли? - погледнах я любопитно и я целунах по устата. Просто ми липсваше начинът, по който нейните и моите устни се срещаха.
- Та какво. И ти имаш любимец?

Погледнах я с мил поглед, след като произнесе думите за домашният любимец. Странно. Тази птица е била нейна. Учудено гледах към небето. Чудех се защо тази птица така си ме напъти точно при Максим. Хмм. Интересно.
- Искаш да се запознаеш с лъвчето ми? Хмм. Ще се уреди без проблеми, но нека не е сега. - подсмихнах се.
- Между другото. Извинявам се за целувката. Надявам се, че не ти пречи.

Не й пречеше. Хмм. Тя май ме харесваше. Едва ли, човек като мен няма кой да го вземе. Хмм. Максим започна бавно, бавно да се приближава към мен. Накара ме да легна по гръб на тревата, след което надвиси глава над мен, а кичурите коса се спуснаха и допираха част от лицето ми. Това страшно ме гъделичкаше. Максим ме гледаше право в очите, след което ръката й мина през лицето ми. Макс се наведе и ме целуна. Липсваше ми това чувство с нея. Тя прехапа леко долната ми устна, след което плъзна език между устните ми. Езикът ми също искаше да я вкуси и явно му липсваше това, че не беше срещал езикът й. Заиграха се двата езика, а на мен толкова ми харесваше, че измежду всичките целувки си махнах горната дреха. Понечих да сваля ризата й. Разкопчавах бавно копчетата, докато накрая тя не остана по сутиен. Боже, тялото й ми липсваше. Тя също ми липсваше. Вманиячавах се в нея. Харесвах я. Между целувките спрях за момент. Погледнах я и й се усмихнах. Казах й:
- Знам, че не се познаваме от дълго време, но прекарах една нощ с теб и съм на път да го сторя отново, ако ми позволиш. Искаш ли да се превърнеш в г-ца Блек. - с лека усмивка на лицето я целунах отново.
- Искам да сме заедно. Желая те. - След всички тези думи й се усмихнах отново и започнах да я целувам.

Това е поредното момиче, което иска да остане с мен. Усещах желанието й да бъде с мен. Изключително много ми допадаше всичко. Тя започна да прокарва ръката си по тялото ми и продължи да ме целува докато по едно време не прехапа устната ми. Това се случи след като ми отвърна с думите "Да, по дяволите. Да!". Хмм. Страхотно чувство беше едно момиче да приеме да бъде част от живота ти. Максим започна да обгръща цялото ми тяло с целувки като започна от вратът ми. Тя не спираше да ме целува като не изпусна даже сантиметър от тялото ми. Постоянно слизаше надолу и надолу. Постоянно се опираше до мен и ме опипваше при всяка една възможност. По едно време я прекъснах и й казах:
- Не мислиш ли, че някой може да ни види така през деня на открито? - усмихнах се и я погледнах. Тя не спираше за бога. Максим захапа устната ми отново, което явно й харесваше. По едно време се отдръпна от мен и аз се чудех какво става. Защо ли го прави? Максим се опитваше да ме предизвиква. Харесваше й да ме дразни. Хмм. Колкото пъти се опитвах да я целуна по устата, толкова тя се отдръпваше от мен, докато по едно време се притисна плътно до мен и ми прошепна на ухото, че иска да ме усети. Хмм. Това го чаках от толкова време. Даже първата нощ за малко да го направим, но не. Тя не искаше. Обаче сега явно щеше да опита. Свалих й панталоните, с които беше. Махнах и сутиена след тях. Най-накрая успях да я целуна. Задълбочавах целувката колкото мога повече. Езиците се заиграваха, а Максим от време на време прехапваше устната ми. Боже това момиче е страшно прелестна. Как да повярвам, че поиска да бъде с мен?