Лонднон след няколко дни.

Харесваше ми усещането от допира на устни във вратът ми. Някак си ми действаше възбуждащо. След като бях притиснат до стената едва ли имах много възможности.
- Знаеш ли, някак обичам начинът ти на държание към мен. Харесват ми тези игрички. Тези целувки и всичко друго. Обичам теб и никой друг. Разбра ли? - целунах я, а после се свлякох до врата й.
- Изглежда няма да има закуска, а? Харесва ли ти така както сме сега? - подсмихнах се и я прегърнах.

Отхапах от палачинката, която Максим поднесе към устата ми, но в същото време размишлявах над думите й. Наистина ли съм демон? Тя беше права. Бях мил, но това е само защото я обичах. След като преглътнах палачинката, погледнах Макс отново и й прошепнах на ухо.
- Знаеш ли защо съм мил? Това е само поради простата причина, че се влюбих в теб от първата ни среща. Ето защо се отнасям така с теб. Отнасям се към отсрещният човек така, както трябва. При всеки е различно. В някои случаи не ми пука дали е жена. Но в този случай, ми пука. Все пак сме заедно. Ангел и Демон. Връзка, която повечето едва ли ще приемат, нали? Хмм, радвам се, че те срещнах. Иска ми се да останем завинаги заедно. Едва ли ще е възможно, но все пак.. - подсмихнах се и допрях устните си в нейните.

- Какво друго искам ли? - повдигнах вежда подсмихвайки се. Седнах до нея и я хванах за ръката. Целунах я по бузата, а после се огледах около нас какво има.
- Искам само теб. Искам те цялата само за мен и никой друг. Не бих искал някой друг да те пипа или прочее. Просто остани с мен до края, а после отново. Става ли? В момента не мога да си представя живота без теб. - наистина не знаех какво друго мога да й кажа. Все едно и също ми се навъртаха. Подпрях си главата на рамото й, а после се присетих за въпроса с храната.
- Аз не искам друго. Ако ти се хапва нещо, си хапни. Не съм гладен. - подсмихнах се и я погледнах в очите.

Боже, Максим наистина искаше да ям още. Поклатих глава и протегнах ръка към палачинки. Сложих още от шоколада и бавно прехапвах, докато не я изядох напълно. Взех си и още две след тази. Бяха вкусни каквото и да приказвам.
- Ммм.. Тези палачинки са страхотни. Само се надявам, че можеш да готвиш и ядене. - засмях се на последните си думи и хванах ръката на Максим. Беше толкова топла, а усещането от допира на всяка нейна част от тялото, в моето, ми стана любимо. Наклоних глава към устните й и я целунах.
- Тази целувка е за палачинките.

- Значи така било. Ще ме караш да ям още? Хмм. - ето отново го правеше. Това чувство от допира й. Бих останал така завинаги, но няма такава възможност. Пък и ако беше завинаги, все някога щеше да ми омръзне. Когато устните й допряха отново вратът ми, сложих ръце на задната й част, а после я целунах. Езиците ни отново се сплетоха, а допирът от тялото й, ми въздействаше повече и повече.
- Е, имаме ли планове за довечера? Или просто ще се разделим? - подсмихнах й се и я погледнах в очите.

- К-какво правиш? Опитваш се да ме съблазняваш или така си мисля? - подсмихнах се и отново я целунах. Прокарах едната си ръка по гърба й, а другата по главата й. Целунах я по челото, а после й казах.
- Не бих искал да си тръгнеш. Не и сега. Не и когато имаме бъдеще пред нас. Не бих те изгубил каквото и да ми коства. - отговорих й с усмивка, а после облегнах главата си в нейната.

- Предполагам си объркана от всичко, което става в момента? Вероятно се чудиш защо съм такъв? Както ти казах преди малко, обичам те и искам да сме заедно колкото можем повече. Не искам да те губя. - подсмихнах се и хванах ръката й, която докосваше тялото ми, през тениската. Целунах я и погледнах през прозореца. Птиците си летяха ли, летяха. Имах чувството, че това са най-безгрижните животинчета. Подсмихнах се и сложих другата си ръка през гърба й.

Хвана ме, че чета мисли, но не беше точно така в момента. Личеше й по всичко. Маниерите и държанието. Виждаше се от цял километър, че се притеснява за нещо.
- Хмм. Грешиш. Не се познаваме от дълго време, не се познаваме достатъчно. Може би просто се издаваш сама. Самото ти държание подсказва за всичко. Гледай от сега нататък да не си личи толкова. Когато се тревожиш, просто бъди себе си както си била в мое присъствие. Окей? - подсмихнах се и я погалих по главата.

- Хмм. Само "добре"? Без дори целувка? Обиден съм ти. - засмях се, а после я погледнах в очите и се замислих за бъдещето. Щеше ли да се получи нещо между Ангел и Демон? Или това е просто невъзможна мисия. Надявам се това да не стане при нас. Бих искал да живея с нея. Тя е момичето, което някак донесе същността на живота с пристигането й в сърцето ми. Прокарах ръката си по дясната й буза, наклоних се леко и започнах да я обсипвам с целувки по врата.

- Ако се трябва ще съм ти сърдит и вечно. Стига да искаш. - засмях се отново. Усещах нейните устни отново на врата си. Този допир, това чувство. Всеки път когато го прави се чувствам като на седмото небе. Макар че не съм за света на Рая. Подсмихнах се и прокарах ръката си по гърба й. С другата леко надигнах главата й и отново я целунах. Първият път просто прехапах леко долната й устна, а после заиграха и езиците ни. Докато едната ми ръка бавно се промъкваше по гърба й, другата се присъедини. Бавно ръцете ми започнаха да премахват потникът, който беше облякла. Докато не се стигна до главата. Прекъснахме целувката, а след това беше вече останала и без потника. Отново я целунах.

Не знам как успяваше, но наистина ме преборваше. Тези целувки ми бяха от любимите. До сега не съм изпитвал такова чувство. Боже не искам времето да свършва. Искам да спре, да запечата този момент.
- Знаеш определено как да ме държиш на едно място. - подсмихнах се и я погледнах в очите докато не ме бе целунала отново. Помислих за живота по-нататък във времето. Спрях я отново и я попитах:
- Какво ще кажеш за деца? Имам предвид, че се питах какво ли ще бъде бъдещето ни ако имаме и деца. Дали ще изградим по-силна връзка, дали ще заздравим тази? Или просто ще ни омръзне и ще се разделим накрая. Не искам да се случва такова нещо, разбра ли? Не искам да те губя ! - последва една целувка. Както бях седнал, а Максим бе в краката ми, просто леко я бутнах назад, докато не стигна до едно положение, което ми даваше възможност да я целуна отново. Този път беше по врата.

Добре де, може би мааалко избързах с въпроса за децата. Но може би наистина нямаше да я загубя. Дано да бъде така. Не искам да става каквото и да било докато аз съм с нея.
- Хей, хей, хей. Само да не помислиш да изневериш, окей? - подсмихнах се шеговито и погалих по главата. Отговорих на прегръдката, с която ме омилостиви и отново си облегнах главата на нейната.
- Хмм.. Бих останал така колкото може повече. Замислих се над нещо. Какво ли ще стане ако разберат, че два противоположни вида имат връзка? Може би ще ни разделят, но може и да ни убият.