Домът на Раян

Влязохме в къщата и се огледах.
-Добре дошла. Чувствай се като у дома. Надявам се, че тук ще ти хареса, защото ако двамата те харесат ще мрънкат да идваш често. - Всъщност и аз исках да идва често, но предпочетох да и го спестя. Отново се огледах. Обикновенно Роко и Джери ме посрещаха още на врата, но този път не се появиха, явно бяха надуши, че водя непознат със себе си и предпочитаха да стоят настрани докато не ги повикам.
-Естествено, те вече знаят, че има някой с мен. - Усмихнах се на Мел и повиших леко глас макар да знаех, че няма нужда. - Роко! Джери! - Още преди да довърша домашните ми любимци вече се бяха появили. Джери естествено се возеше върху главата на леопарда, който огледа Мел от глава до пети с преценяваш поглед. `Кого ни водиш Раян?`
-Момчета, това е Мел. Тя ми е... Запознахме се наскоро. - Не знаех точно каква ми е и ми се стори прибързано да кажа, че ми е приятелка. - Мел умираше да се запознае с вас и реших да я доведа, бъдете мили. - Погледнах ги и двамата. Роко отиде при нея и леко я подуши, а Джери меко скочи в ръцете ми. Той никак не обичаше непознати, беше прекалено недоверчив.
-Е Мел, това са най-добрите ми приятели. - Погледнах Роко отново, не исках да бъде груб. Той усети погледа ми - `Не се притеснявай де, тя изглежда готина, ще бъдем добрички.` Джери просто измяука в знак на подвърждение на думите му и предпочете да не каже нищо.

Стигнахме доста бързо до къщата му. Или по-скоро имението. Изглеждаше ми огромно отвън, представях си какво би било отвътре. Раян ми разказваше истории докато вървяхме, а аз бях заета да...ъ...стоя с увиснало до земята чене и да подскачам наоколо, повтаряйки колко невероятно е всичко. Е, не бях чак толкова дебилна, преувеличавах, но определено повтарях колко невероятно красиво е всичко. Можех да се влюбя в къщата му, а представях си какво би било като видя Роко и Джери. И в следващата секунда Раян ги повика. При вида им...изгубих ума и дума. Просто стоях и ги наблюдавах с възхищение в очите. Роко бе...невероятен, величествен, красив. Той бе уникален. И аз изпитвах болезнената необходимост да го докосна, за да се уверя, че е истина и няма да се разпадне на прах при допира до кожата ми. Все още бях напълно убедена, че това е сън и всеки момент ще се събудя. Чак след няколко секунди в мълчание и взиране в тях успях да си поема дъх и се извърнах наполовина към Раян с усмивка.
- Дори да не са мили, няма проблем за мен.- засмях се леко като отново се обърнах към леопарда.- Всъщност дори да ме изядеш бих ти се радвала. Такова красиво и величествено животно...напълно ще си заслужава.- коленичих пред него, гледайки го в очите. Вече говорех директно на него, а Раян щеше да ми предава думите му.
- Мога ли да те погаля? Обещавам да съм внимателна.- продължавах да го наблюдавам очаквателно, а ръцете ми вече трепереха. Всяка частичка от тялото ми искаше да го докосне, дори това да е последното, което ще направя. Да бъда изядена от леопард...не ми звучеше толкова зле. но все пак исках разрешението му, нямаше да го докосна ако той не ми позволеше, уважавах го прекалено много. Както и стопанина му...
А след това щях да видя Джери, по думите на Раян той бе толкова мъничък, че щях да му се радвам цял ден ако мога. Нямах търпение да видя мъничето, но първо исках да погаля животното, за което си мечтаех толкова дълго...

Засмях се леко, личеше си, че Мел се влюби в Роко. Когато му поиска разрешение да го погали осъзнах едва не се задавих, това момиче беше пълно с изненади. Търпеливо изчаках Роко да ми даде отговор, но той се насочи първо към първата и реплика. `Не може да я ям нали?` Леопарда ме погледна с развеселен поглед, понякога мразех да си прави такива шеги и просто завъртях очи. Явно на въпроса и нямаше да получа отговор от него, защото той реши, че ще и отговори като положи главата си на рамото и и бързо я облиза по лицето. `Защо не направиш така, че тя да ни чува? Можеш да вкараш мисли в главата и нали си телепат.` Намръщих се за кратко и го погледнах, не се бях досетил за това. Зачудих се дали Джери, който вече се беше настанил на рамото ми, е съгласен и получих захапване по ухото, което май означаваше 'да'
-Мел, имам дарба за телепатия, което означава, че мога да те пусна в главата си... Мога да направя, така че да чуваш само техните думи, какво ще кажеш?

Отговор на въпроса си така и не получих и вече се чудех дали пък не обмисля наистина да ме изяде. Ала само след миг той се доближи и сложи главата си на рамото ми, облизвайки лицето ми. Затворих очи, смеейки се, не можех да повярвам колко мека козина има. Бе направо приказен! Съвсем внимателно го докоснах по главата, докато главата му бе още на рамото ми, при което дишането ми се накъса от вълнение. Погалих го още веднъж, притваряйки очи, след което Роко се дръпна бавно назад. Ала не пропусна преди това да ме оближе още веднъж, предизвиквайки смях от моя страна. Избърсах лицето си и се изправих, за да видя Джери, ала в ръцете на Раян нямаше нищо.
-Мел, имам дарба за телепатия, което означава, че мога да те пусна в главата си... Мога да направя, така че да чуваш само техните думи, какво ще кажеш?- той ми го предложи и аз вече бях убедена, че това е просто сън. Срещнах погледа му и просто нямаше думи, с които да му се отблагодаря. Всичко, което ми хрумваше не бе достатъчно, за да изразя емоцията. Затова просто кимнах, гледайки го признателно.
- Това е повече, от колкото очаквах, Раян...Благодаря ти.- отново го погледнах, след което забелязах котето на рамото му. Прехапах устна, за да не започна да му говоря умалително и да издавам странни звуци от рода на `Оууууу`, но в погледа ми май си личеше какво си мисля.
- Здравей, Джери...- усмихнах се, гледайки му сладката муцунка, беше тооолкова сладко! Можеше да ми се побере в шепата! Това официално бе най-сладкото коте, което някога съм срещала...

Роко я харесваше. Това определено си личеше. `Раян, не знам от къде си я намерил, но това момиче отстава при нас.`
-Хей, леопарда, я го карай по леко. - Завъртях отново очи и прехвърлих вниманието си на Джери, като леко го свалих от рамото си.
-Хайде приятел, не бъди толкова срамежлив, Мел няма да те нарани, а и Роко я харесва. Сега ще те подам на нея, а ти ще бъдеш добър и няма да пускаш нокти. За да я пусна в главата си и да и дам достъп само до вашите думи ми трябва концентрация, бъди добричък. - Имах странното предчувствие, че в момента, в който тръгна да подавам Джери на Мел мъника ще пусне нокти в дланта ми. Все пак си струваше да опитам за това бавно се пресегнах и изчаках Мел да подаде шепата си, след което бавно го прехвърлих. Той покорно се намести в ръката и, но все пак я гледаше недоверчиво. Оставих ги да се опознаят и се обърнах с гръб напрягайки цялата си концентрация. Само след малко усетих чуждото пристъствие в главата си и знаех, че тя вече ги чува. Не ми беше трудно да я изолирам от моите собствени мисли.
`Получи ли се?` Роко ме погледна въпросително и аз кимнах.
-Мда, би трябвало Мел да ви чува. - Усмихнах се. - Мел, имаш проблем, една от предните мисли на Роко... Той няма да те пусне да си тръгнеш. - Ухилих се и леопарда потвърди. `Да, няма да те пусна.`

Когато чух гласа на леопарда в главата си просто останах безмълвна, не можех да кажа нищо. Е, вероятно можех да подскачам от щастие и да издавам странни звуци, но...предпочитах да си остана така. Усмихнах му се широко, след което погледнах Раян.
- Нямам нищо против.- отново се засмях, поглеждайки към Роко. Джери вече се бе свил в шепата ми, ала явно не ми се доверяваше особено. Погалих го внимателно с едно пръстче по муцунката, при което той измяука щастливо. Наложи ми се отново да си прехапя долната устна, за да не започна да му говоря умалително или като на бебе. Ала накрая не се сдържах:
- Боже, ти си такъв сладур!- отново го погалих внимателно, гледайки го мило.
- Раян, ти си такъв късметлия!- погледът ми се насочи към него за малко, при което аз му се усмихнах.

Погледнах я скептично.
-Късметлия? Късметлия ли съм, че въпреки че в леглото има още три възглавници малкото зверче винаги иска тази, на която аз съм легнал, прави всичко, за да ме избута от нея и винаги успява? Или че големия звяр така успява да се намести, че да ми остави една педя място за сън? - Изгледах сърдито домашните ми любимци. - Но може би съм късметлия, че те са най-добрите ми приятели. - Пресегнах се и погалих Роко по главата.
-Мел, той не се шегува, че няма да те пусне.
`Така е, оставаш при нас.` Леопарда изобщо не го интересуваше, че тя е още ученичка или че може да иска нещо. Той леко потърка глава в краката и я погледна. За сметка на него Джери, въпреки че се беше успокоил и и позволяваше да го гали явно все още и нямаше чак такова доверие. Поне така си мислех докато не се изкатери по нея и не се намести на рамото и. Личеше си, че му е по неудобно отколкото на моето, но нейното беше значително по-малко и му се налагаше да пуска нокти, за да се задържи.
-Хей, приятел нали казах без нокти?

Засмях се, когато Джери се покатери на рамото ми. Усещах лекото драскане, а на моменти и по-силно, но не ми пречеше. Даже това щеше да е един приятен спомен за тях.
- Роко, ако искаш мога да дойда пак.- усмихнах му се, поглеждайки го. След малко пак по погалих по главата, щеше да ми трябва мноооого време, за да свикна с усещането- козината му бе толкова мека, можех да се пристрастя към усещането. Затворих за миг очи, след което отново клекнах пред леопарда, почесвайки го под муцунката.
- Но сега трябва да си вървя, вече е към 8 и...честно казано не знам колко време ще ми отнеме.- усмихнах му се още веднъж, а заради мърдането Джери си бе впил ноктите малко по-силно. Свалих го от рамото си, а той се сви в шепата ми.
- Ами ти, пакостнико? Следи ли ще ми оставяш?- засмях се леко, докосвайки го по нослето, при което той поклати недоволно главичка. Засмях се отново и чак сега погледнах Раян.
- Благодаря ти. За всичко.- усмихнах се, след което му подадох котето. То се изкачи на рамото му и аз отново се засмях. Беше толкова сладко. Не знаех дали да прегърна вампира, или просто да му помахам, затова имаше няколко неловки секунди, в които и двамата стояхме и се гледахме. Накрая аз се засмях, намигнах му и тръгнах към вратата...

Ясното и силно ръмжене на Роко ми каза повече отколкото думите му. Той не искаше Мел да си тръгва и ако зависеше от него нямаше да я пусне, но този път явно беше решил да бъде добричък. Джери пък от своя страна се радваше, че отново е в моите ръце. Понякога страшно се изнервях, когато беше толкова недовечив и страхлив. Мъника пак се покатери по мен и нежно измърка в ухото ми.
-Роко, нали знаеш, че не можеш просто да я накараш да стои тук? Явно не те харесва чак толкова, а и тя просто искаше да ви види, не е казала, че ще го поиска втори път. Това, че ще дойде отново го каза просто, за да бъде мила. - Почесах леопарда зад ушите и му се усмихнах. Всъщност Мел го обожаваше, а аз просто исках да го подразня. `Тя ме харесва, а и тя ще иска да те види пак. Но Раян... Тя е моя.` Последното беше съпроводено с ръмжене, което предизвика озадачен поглед от моя страна. Какво, леопарда ми се беше влюбил в нея. Завъртях очи и реших да се отдам на сладка дрямка.

Бяха минали няколко седмици от посещението ми при Раян и щеше да е лъжа ако кажех, че не съм мислила за това. Всъщност всеки ден от последните седем дена се сещах за Роко и Джери, ала също така всеки ден си измислях оправдание да не отида. Мисли като "Може да е зает." и "Мина прекалено малко време, за да се появиш пак, Мел." не спираха да изпълват съзнанието ми, тласкайки ме към евентуалното ми оставане в училището. Но след 3 седмици и 4 дена вече не издържах и изпитвах почти болезнената необходимост да ги видя...всичките. Колкото и да не исках да го призная, Раян също ми липсваше. Той бе първият човек в целия град, с когото можех да се отпусна и да говоря спокойно. Можеше дори да се каже, че го смятах за приятел. И колкото и да се самонавивах, че не мога да му имам доверие и не съм го опознала още, имаше някаква нездрава частица от мозъка ми, твърдяща точно обратното. Точно това нездраво мислене се опитвах да избегна, но всичките ми доводи да изчакам и да не прибързвам със заключенията бледнееха пред желанието ми да го посетя пак.
И ето че днес бях тук. Стоях пред прага на вратата му, хапейки долната си устна. Съмненията ми дали пък това не е прекалено странно бяха станали неотделна част от мен през изминалото време, ала сега се двоумях още повече. В ръцете си държах кутия с шоколадови бонбони, това бе моята "гениална идея" за подарък. Колкото и старовремски да бяха убежденията ми, не можех да се появя с празни ръце, с този тип мислене бях израснала и трудно щях да го изкореня. Пък и не виждах нищо лошо да вземеш нещо малко като отидеш на гости на...приятел. Въздъхнах тихичко и с колебливо движение позвъних на вратата. Е, бях се телепортирала в двора на имението му, защото ако трябваше да извървя целият път пеша , вероятно щях да се връщам на всеки 300 метра. Но в момента, в който чух звънецът, ми идеше да се скрия някъде. Да, държах се детински и искрено се чудех какво, по дяволите, ми става около вампира. Това бе толкова необичайно за мен, със същият успех можеше да ми поникне опашка или трето око. Поех си дълбоко дъх, чакайки вратата да се отвори. Вече чувах тежките стъпки и тропането по пода от ноктите на Роко, а само след миг го последва и тихото, едва доловимо мяукане на Джери. Нямаше как да отрека, че си умирах да видя тези двамата и при звука от присъствието им ме заля вълна на облекчение. Усмихнах се и след 10-ина секунди вратата се отвори....

Бях се изтегнал а леглото с поредната книга, но очите ми само се плъзгаха по редовете. Роко мързеливо беше изтегнал главата си срещу мен и подремваше, но изведнъж рязко се избрави и подуши въздуха. 'Мел!' Леопарда скочи елегантно от леглото ми и се засили към вратата. Определено беше доста по бърз от мен и нямаше как да не се усмихна. Беше очевидно, че се радваше от пристигнаето и, а аз също не можех да отрека, че изненадата беше повече от приятна. С бързи уверени стъпки стигнах до врата и я отворих. Мелинда стоеше от вън и се усмихваше глупаво. В ръцете си държеше кутия с бонбони, които погледнах озадачено. Явно беше, че бяха за мен, но идването и беше повече от приятен подарък. Преди да успея да я поздравя Роко се уви около краката и и едва не я събори. Джери все още не се беше появил и само тихото му мяукане беше показало, че знае, че Мел е тук. Усмихнах се и се отръпнах от врата.
-Здрасти Мел, влизай.

Раян отвори вратата и аз се усмихнах при вида му. Роко моментално се уви около краката ми и аз леко се засмях, залитайки.
- Здравей и на теб.- отново се засмях и го погалих между ушите. Радвах се да ги видя, но все още се опасявах, че мога да прекъсвам нещо.
- Да не прекъсвам нещо?- погледнах към вампира, срещайки погледа му. Не изглеждаше особено зает, но аз все пак исках да попитам. Чак сега се усетих, че държа кутията с бонбони пред себе си, а заради слънцето те вече се топяха.
- Ъм...за теб са.- подадох му ги с неловка усмивка и пристъпих напред, прекрачвайки прага. Роко още се въртеше около краката ми, така че се наведох, почесвайки го под врата. Козината му си оставаше все така мека и аз се усмихнах, галейки го по главата. Леопардът сложи главата си на рамото ми и само след миг бях обвила с ръце врата му, радвайки му се.
- И ти липсваше, приятел.- усмивката не слизаше от лицето ми. Боже, Луси толкова щеше да ревнува ако ме видеше в момента. Никак нямаше да й хареса това, че прегръщам друго животно, освен нея. Усмихнах се при идеята за привързаността на котката си и се изправих, поглеждайки към вампира.
- Съжалявам, че не се обадих, че ще идвам. Беше...импулсивна идея.- опитах се да смънкам последното, сама не си вярвах, какво оставаше за другите. Ако знаеха колко време бях прекарала в обмисляне на пристигането си вероятно щяха да се смеят с глас. Е, аз на тяхно място също щях да сметна такова поведение за глупаво, ала искрено се опитвах да не мисля за това.
Раян от своя страна не изглеждаше напрегнат, а точно обратното. Безгрижен и чаровен, както винаги. Направих още няколко крачки напред, затваряйки вратата зад себе си. С риск да падна, заради леопарда, се пресегнах настрани, оставяйки чантата си на близката закачалка. Имах предчувствието, че днес щеше да е един страхотен ден...

Сякаш възуха в къщата се промени, когато Мел прекрачи прага. Джери се беше настанил на дива и гледаше предпазливо сякаш готов да избяга всеки миг, за разлика от него Роко не откъсваше очи от нея и мислите му бяха страшно доволни. Предположих, че Мел ще иска да ги чува, но я е срам да ме помоли, така че просто впрегнах концентрацията и я пуснах в главата допускайки я само до техните мисли.
'Здрасти Меееееел' Роко ако можеше щеше да подскача около нея. Виждах го как я побутва с муцуна към дива и едва ли не я принуди да седне. Завъртях очи и погледнах Джери, които леко скочи към другата страна на дивана, личеше си, че не му харесва присъствието на Мелинда. Не се държеше открито враждебно, но почти не се доближаваше до нея.
-Джери, не се дръж така с дамата. - Погледнах Мел. - Как си? Какво те води насам?

Роко не спираше да се върти в краката ми, като леко ме побутваше напред. подозирах, че ме води към дивана, а накрая едва не ме събори. Седнах, поглеждайки го, а той само ме поздрави. Чакай...чувах ги? Стрелнах с очи Раян, който само се усмихна в отговор. Явно си личеше, че искам да ги чувам, затова прехапах виновно устна, а след миг благодарих. За сметка на това Роко изобщо не се чувстваше виновен и с ловко движение скочи на една от възглавниците, настанявайки се до мен. След миг положи главата си в скута ми, гледайки ме умолително. Засмях се на неизречената молба и го почесах между ушите, при което той само започна да върти доволно опашка. Не спирах да се усмихвам, а ръката ми сама се плъзгаше по лъскавата козина на леопарда.
- Ами...бях обещала да дойда пак.- вдигнах очи към вампира, като отговорих на въпроса му.- Пък и да си призная, исках да ги видя пак.- вдигнах леко рамене, а мислено поправих изречението: `Исках да ви видя пак.` Нямаше да го призная гласно, но Раян също ми бе липсвал...по един странен начин.
- А ти? Как си? И...да не прекъсвам нещо?- кимнах към оставената до мен книга, а след миг забелязах и Джери, свит в другия край на дивана. Котето ме гледаше изплашено и явно полагаше доста усилия, за да не побегне при вида ми.
- Здравей, Джери.- усмихнах му се мило, но не се приближих към него, щеше да се изплаши. - Не хапя.- засмях се леко, но то само се сви още повече. Явно му трябваше време, за да свикне с присъствието на друг човек в къщата.
- Всъщност...мислех си дали би искал да гледаме филм?- погледнах към Раян, опитвайки се да скрия глождещото ме притеснение. Дали пък не искаше да остане сам, или да чете книга?
` Мелинда! Спри се. Ти изобщо не си такава, къде отиде самоувереното момиче, което не премисля нещата два пъти?!`- смъмрих се мислено и този път се усмихнах уверено, срещайки озадачения поглед на вампира.

Погледнах я и видях как погледа и видях, че гледа към Джери. Аз на свой ред отново го изгледах сърдито, но не казах нищо, нямаше и какво да кажа, щом той беше решил да не я приема, аз нямаше как да го накарам.
-Не му обръщай внимание Мел. - Седнах до нея на дивана като прибвах книгата. - Да, филм, защо не. - Отворих един от шкафовете и я погледнах. Всъщност имах голяма колекция от ДВД-та и я оставих тя да си избере филм. Ако зависеше от Роко щяхме за стотен път да гледаме някоя глупост за джунглата. - Ии Мел, не давай на Роко или Джери да си избират филм.
'Хей, ама защо? Ние гледаме готини филми'.
-Да бе да, готнии, оставете Мелинда да си избере филм.

Раян седна от другата ми страна, а Роко изпротестира, че аз щях да избирам филма, а не той. Засмях се леко, погалвайки леопарда, след което станах, при което получих мърморене от негова страна. Все още чувах мислите му, за разлика от Джери, който бе дал обет за мълчание и само ме гледаше изплашено. Шкафът с ДВД-тата бе на 6-7 метра от нас и аз се приближих с уверени стъпки. Клекнах пред него, накланяйки глава на една страна. Това определено щеше да е труден избор, имаше толкова много заглавия.
` Мел, нека да е за джунглата!`- леопардът отново се опита, ала нямаше да стане. Обърнах се назад, все още клекнала и забелязах умолителният поглед на Роко. Бе толкова сладък като гледаше с тези тъжни влажни очи.
- Оу, недей така. Наистина ще вземеш да ме убедиш накрая.- усмихнах му се извинително и отново се обърнах към колекцията. Плъзнах пръстите си по някои от обложките и накрая извадих една, изглеждаща интересна: `Карибски пирати 4` Вдигнах диска високо, така че всички да видят обложката.
- Някой да го е гледал?- погледът ми се разходи по всички, но май точно това не бяха гледали. Или грешах, а те просто бяха прекалено любезни, за да си признаят. И в двата случая щяхме да го гледаме, така че се отказах да питам още веднъж. Изправих се, а Роко скочи от дивана идвайки до мен. Уви се около краката ми, потърквайки глава в коляното ми, при което предизвика смеха ми. Наведох се, за да го погаля, ала вместо това той просто взе обложката на диска+диска, все още вътре и хукна към другия край на стаята. Там го остави на пода, драскайки с нокти по ръба на нещастната кутия, докато тя не се отвори.
- Рооооко?- направих малка крачка към него с надежда да не направи нещо на диска, но той ловко го взе между зъбите си и го пъхна в ДВД- плейъра. Филмът сам почна, а животното се затича към мен, почти събаряйки ме върху дивана. След като вече всички бяхме седнали, леопардът спокойно сложи главата си върху коленете ми, мятайки опашка игриво. Само поклатих леко глава, усмихвайки се и отново го почесах между ушите. Наместих се малко по-удобно върху възглавниците, но така бях сгушена до Раян, а не знаех дали ще има нещо против. Дръпнах се, поглеждайки го извинително. Със сигурност се колебаех дали ще има нещо против да се облегна на ръката му по време на филма, това бе просто стар навик, който отказваше да бъде изкоренен....

Засмях се на изражението и когато Роко отмъкна диска от ръката и и отиде да го пусне. Животните ми бяха умни, можеха да разботят с почти всеки уред в къщата, бях ги обучил перфектно, което за мързеливец като мен беше изключително удобно. Облегнах се по удобно на дивана и погледнах как Роко намести главата си върху коленете на Мелинда. След известно време трябваше да си напомня да му каже да се махне, защото щеше да започне да и тежи и да и топли страшно много. Не исках домашните ми любимци да и досаждат толкова много, Мел беше прекалено мила, за да им каже да се разкарат. Мила... И всъщност като цяло беше невероятно момиче, въпреки първото ми впечатление, че е враждебна и си приличаме сега я виждах като много лъчезарна. И трябваше да призная - невероятно красива. Усмивката и сякаш озаряваше стаята и ме караше също да се усмихвам, сякаш беше заразителна. Бях се отнесъл в мислите си, когато усетих, че Мел леко се бе облегнала на мен, но и рязко се отръпна с виновен поглед.
-Облегни се Мел, няма проблем. Само се намести удобно, ако искаш даже се излегни върху мен. - Нямаше да ми пречи, дори щеше да ми е приятно, но се въздържах да кажа това на глас. Изчаках я да се облегне на рамото ми и за миг се замислих дали да не прегърна, но ми се стори, че щеше да бъде прекалено нахално от моя страна. Опитах се да задържа погледа си на екрана, но очите ми постоянно се стрелкаха към красивото момиче, което се беше излегнало на рамото ми. Инстинкта ми да я прегърна ставаше все по-силен и беше все по трудно да се въздържа. Изглеждаше толкова малка и нежна...

Раян каза, че няма нищо против това да се облегна на него по време на филма и аз не чаках втора покана. Наместих се малко по-удобно до ръката му, облягайки се върху него. В тази поза плюс факта, че Роко ми служеше като одеало, можех преспокойно да заспя. Бе изключително удобно и усещах как вече се унасям, а бяха минали само 20-ина минути от филма. Джак Спароу бе удивителен, но не можеше да ме разсее достатъчно, така че да не мисля за Раян. От време на време го поглеждах, за да се уверя, че му е удобно, но той явно гледаше филма. Е, това правеха нормалните хора като гледат филм, например наблюдават екрана, а не хората около себе си. Наложих си да се съсредоточа и забелязах, че в момента се разиграваше сцена с русалки. Това предизвика искрената ми изненада, но се постарах да не си проличи, че изобщо не знаех какво точно става.
Но за нещастие колкото повече напредваше филма, толкова повече се унасях аз, отпускайки се върху Раян. При финалните надписи вече бях потънала в един измислен свят, творба на подсъзнанието ми, а клепачите ми тежаха повече от тон. Отказах се от опитите си и мръднах съвсем малко, сгушвайки се още повече във вампира. Ръцете ми съвсем леко се бяха обвили около него и това можеше да мине за някаква странна прегръдка. И след точно 10 секунди вече "не бях в това измерение".

Хвърлях по едно око на филма, просто, за да се ориантирм до къде е. Знаех го наизуст, нямаше нужда дори да се концентрирам върху него, мислите ми бяха свободни да се реят. Всъщност мислех главно за Мел, особено като усещах как все повече се отпуска на рамото ми и сякаш се унасяше. Ръцете и се бяха обвили около мен и сякаш ме прегръщаше, но аз нямах нищо против, дори ми беше приятно. Отместих леко собствената си ръка и я прегърнах, за да и е по-удобно, но забелязах, че е заспала. Беше дори по-красива и невероятна, когато спеше. Устните ми се разтегнаха в усмивка докато я наблюдавах. Беше просто невероятна. Роко и Джери сякаш бяха усетили, че скоро никой от нас няма да им обърне внимание и бавно се преносаха в моята стая, отдавайки се на сладка дрямка. Поне за тях нямаше да мисля сега. Опитах се да издърпам едно одеално, за да завия Мелинда, но при помръдването ми усетих как тя се размърда и явно я бях събудил.

Със някаква странична част от съзнанието си чувах финалната музика от филма, но тя бе прекалено тиха и само се унасях още повече. След миг обаче Раян се размърда и аз леко се намръщих в просъница, открехвайки очи. Дам, филмът бе свършил, а вампирът явно се бе опитал да ме завие, протягайки се за одеало. Преди това Роко вършеше тази задача, но него го нямаше, също и Джери. Май се бяха оттеглили за следобеден сън.
- Здравей.- усмихнах се, търкайки очи. Все още виждах леко размазано, но не ми трябваше да гледам, за да усетя, че Раян се усмихва.- Бях заспала, нали?- засмях се леко, срещайки погледа му. Мъжът от своя страна не изглеждаше сънен, напротив, май бе следил филма. Дръпнах се леко назад, примигвайки, за да се разсъня изцяло, но след секунди отново се отпуснах на рамото на Раян, който ме бе прегърнал. Вътрешно потреперих от този факт, радвайки се на компанията му и надигнах главата си към него. Все още бях облегната на рамото му, а като се опитвах да срещна погледа му почти му дишах във врата. Имаше чаровен вид, нещо, което и преди бях отбелязвала мислено, но чак сега го осъзнавах. Въпреки обичайното сурово изражение, нямаше как да се отрече, че всъщност бе доста...красив. А сега заради слънчевата светлина очите му почти блестяха в шоколадово кафяво. Прехапах долната си устна, продължавайки да го наблюдавам.
` Мел, ще е хубаво да спреш да го зяпаш, знаеш ли?`- рационалната част от мозъка ми се опитваше да ми дава съвети, но аз изобщо не ги отразявах...

Не ми хареса, че я събудих. Беше ми приятно, когато се бе облегнала на рамото ми и я прегръщах, но само миг след отръпването и тя отново се намести в ръцете ми. Косата и меко падаше около нея и придаваше сияние на лицето и. Беше невеорятно красива. Леките слънчеви лъчи, навлизащи в стаята, озаряваха кожата и. Как можех до сега да не съм забелязал, колко невероятна е. Меките извивки на лицето и, плътността на устните и и погледа, погледа с който ме гледаше. Беше само на няколко милиметра от мен, съвсем малко разстояние, но ми се струваше като километри. Леко се наведох към нея и усетих как устните ни се сляха.

Изчаквах да отговори на въпроса ми, ала той просто ме наблюдаваше безмълвно. Вдигнах едната си вежда озадачена и точно преди да го попитам какво има, той съвсем леко се наведе към мен, целувайки ме. Не можех да отрека, че се сепнах, защото това вероятно бе последното нещо, което очаквах. Но въпреки изненадата си, аз не се отдръпнах. Напротив, усещах лекото пърхане на пеперуди в корема си, както когато бях на 10 и за първи път целунах момче по бузата. Това всъщност бе първата и последна поява на "пеперудите" и не очаквах да ги има отново. Ала явно съм грешала...Плъзнах ръцете си по раменете му, придърпвайки го леко към себе си. Не задълбочавах целувката, но сега усещането просто се засили. Вътрешно подскачах като малко момиченце и ако можех да се изчервявам, сега щях да съм като домат. След още няколко секунди го пуснах, но ръцете ми си оставаха на раменете му. Погледът ми се преплете с неговия, пълен с въпроси, но и с искреното желание да го целуна пак. Пръстите ми потреперваха върху кожата му и след 10-секундната пауза, го целунах още веднъж. Но този път задълбочих целувката, прегръщайки го.

Мелинда отново ме целуна и това беше от ясен знак, че не бях допуснал грешка. Ръцете ми обгърнаха кръста и и я притеглиха към мен. В целувката нямаше нищо диво, имаше само страст и нежност, което беше наистина нетипично за мен. Бутнах я леко назад, така че да легне на дивана и продължих да я целувам все така внимателно, ръцете ми погалиха лицето и и леко се отдръпнах. Не исках да спирам, исках просто да я погледна. За няклко секунди очите ми изпиваха лицето и и отново нежно я целунах. Не исках да отделям устни от нея, беше толкова прекрасна, това бе най-невероятната целувка, която бях имал. Леки тръпки минаха през тялото ми, но не бяха обичайните. Напротив, мисля, че можех да започна да изпитвам нещо истинско към Мелинда.

Вампирът ме притегли внимателно към себе си и усмивката моментално озари лицето ми. Преместих се леко, сядайки върху коленете му, докато ръцете ми обгръщаха врата му. Всъщност виждах една съвсем нова страна от него. Никога не си бях представяла, че може да бъде толкова внимателен и нежен към момиче. В целувките му нямаше нищо....прибързано. Нямаше го едва ли не животинското желание за секс, напротив, бе точно обратното. Ласките бяха нежни, сякаш имаше цяла вечност и не искаше да провали момента. И точно това ме плашеше...
Намирах го за чаровен, привлекателен и го възприемах като добър приятел. Но всъщност дали наистина бе само това или започвах да си падам по него? Последният път, когато се бях влюбила, не бе завършило особено добре и сега определено се стресирах при мисълта за нещо сериозно. В главата ми се появи образа на Ал и как той се водеше мое гадже. Е, аз нямах чувства към него, смятах, че е сладък, но...нищо повече. Бях с него, за да видя какво ще стане и дали ще се получи, но със сигурност не бях хлътнала. И щях да се чувствам повече от ужасно ако подведа вампира, най-близкият ми човек в целия град.
Мислите ми се завърнаха в реалността с почти светкавична скорост и аз изтръпнах. Раян бавно придвижваше устните си по врата ми, а ръцете ми бяха под ризата му. Тя на свое място бе почти разкопчана и малко оставаше да я махна съвсем. Поех си рязко въздух, отдръпвайки се от вампира. Бях убедена, че в очите ми си личи какво не е наред и се молех да не го разбере по грешен начин.
- Раян...спри.- гласът ми бе тих и в него липсваше обичайната настоятелност. Но той веднага се отдръпна, поглеждайки ме, а това ми бе повече от достатъчно да се свия заради гузната си съвест. Изправих се до седнало положение, отмятайки кичур коса от лицето си, като искрено се опитвах да избягвам погледа му. Дължах му обяснение, това бе пределно ясно, но все още размишлявах какво да кажа, така че да не прозвуча като идиот...