Домът на Раян

Устните ми нежно и бавно се спускаха по врата и, а мислите ми бяха единствено в Мелинда и дали това всъщност не беше огромна грешка. Усещах как ръцете и леко разкопчават ризата ми и се плъзгат по гърдите ми. Отново целунах устните, но след миг тя се отръпна и се изправи.
- Раян...спри.
Дръпнах се назад и я погледнах въпросително. В погледа ми се четяха много незададени въпроси и този път не успях да се сдържа да не се разровя из главата и. Мислите и бяха много объркани, така че ми се наложи да задам конкретен въпрос.
-Съжалявам... - Дръпнах се още малко настрани. - Какво стана?

Бях седнала на леглото, но това не ми помагаше да се концентрирам, особено като Раян бе така близо до мен. Отново прехапах долната си устна, където вече се образуваше раничка и се изправих, разхождайки се из стаята. все още търсех думите, с които да обясня на Раян защо съм поискала да спрем, но така и не успях. В главата ми бе каша, а след миг усетих и онова странно жужене, когато някой ти се рови из мислите. Бе нормално да се опита да го направи, не го обвинявах. И аз бих го направила...
- Раян...съжалявам. Просто...не мога.- поклатих глава в жест на отрицание, най-накрая се осмелих да го погледна. Все още ми ставаше гузно само като го гледах, затова просто сведох поглед надолу. Не знаех как да му го обясня, но поне можех да внеса малко ред в мислите си. така имаше поне някакъв шанс да схване какво се опитвам да кажа. Но преди да успея да направя каквото и да е чух стъпки и лекото драскане на нокти по плочките, а след миг главата на Роко се подаде от спалнята. Леопардът ни гледаше сънено, но май щеше да разбере какво е станало- аз бях с разрошена коса и с почти разкопчана риза, а при Раян ризата почти липсваше, крепяща се едва-едва на раменете му. Насилих се да се усмихна, но не стана, затова просто останах така няколко секунди. Май щеше да е най-добре да си вървя, достатъчно сложно бе досега, не исках да усложнявам нещата.
- Аз трябва да тръгвам. Ще...се видим някой друг път.- погледнах за миг Раян и мислено още веднъж му се извиних, тръгвайки към входната врата...

Така и не успях да намеря отговора, който търсех. В главата и бе абсолютна каша и се хващаха само отделни част от мисли, които обаче никак не ми помагаха да разбера истинската причина, за това, какво я беше накарало да поиска да спрем. Беше прекалено сложно, а и не исках да се ровя в преднишните и мисли или по дълбоко в съзнанието и. Роко се появи и ни изгледа замислено, но за щастие успя да сдържи коментара си, за съжаление неговата поява сякаш още повече стресира Мел и тя отнво повтори, че ще си тръгне. Завъртях очи и направих няколко крачки приближавайки се до нея.
-Недей, остани. Обещавам няма да те целувам повече. Само ще си говорим. - Стоях на по-малко от крачка от нея и всъщност страшно много исках да я прегърна, но си наложих да не го правя. Продължих да се ровичкам в главата и търсейки мислите и от момента, в който ме помоли да спра. Трябваше да знам истината, защо ме бе спряла. Това, че не можела прекалено странно и прекалено очевидна лъжа. Мислите ми препускаха и ставах все по-объркан с всяка минута прекарана в главата на Мелинда. Това да ровя толкова надълбоко беше сложно, прекалено сложно, а и се чувствах страшно гузен.

Усещах, че Раян се рови из мислите ми и се опитах да игнорирам жуженето, кънтящо в мозъка ми. Явно търсеше причината на по-дълбоко ниво в съзнанието ми, а това само засилваше шума.
- Добре, ще остана.- отговорих му, отклонявайки поглед.- Но...едва ли ще успея да ти обясня защо те накарах да спреш, нека оставим това за някой друг път.- възвърнах усмивката си, макар и насила и направих крачка към него, хващайки ръката му.
- Отиваме в градината.- засмях се на изражението му, искрената изненада си личеше в очите на вампира. Но това бе една от чертите ми, с които хората трудно свикваха- бях непостоянна. Най-вече в решенията си, но и темите за разговор бяха същата объркана история. Дръпнах г-н Скот още веднъж към вратата, а лекият ми смях огласи стаята.
- Роко, идваш ли с нас?- обърнах се към леопарда, извъртайки главата си и кимнах към входната врата. В момента благодарях на всички богове, че Роко не знае какво точно се е случило...

Погледнах я и се ухилих. Излязох замислено от съзнанието и се усмихнах. Щом искаше да ходим в градината не възразявах и тръгнах след нея воден от ръката и. Роко ли погледна. 'Да, след малко ще дойда'. Тръгна обратно към спалнята и бях сигурен, че ще доведе Джери, двамата рядко се разделяха. С Мел вървяхме бързо, но накрая ми писна и реших, че е време да се спрем на една от полянките. Всъщност бяхме само на два метра от външния ми басей и я дръпнах на там. Каъните там бяха страхотни и беше удобно да се стои на тях. Седнах точно на ръба и издърпах Мелинда да седне до мен. Вече искрено съжалявах, че и бях казал, че ще се държа добре и няма да я целувам. Беше толкова красива и ми беше наистина трудно да и устоя. Лекото мяукане да Джери прекъсна мислите ми и се обърнах, за да го видя как отново се возеше на главата на Роко и след малко се настаниха до нас.
-Хей ние не можем ли да си поговори насаме? Без животинско присъствие наоколо?
'Се едно си говорите, по скоро ще и направиш нещо друго' - мисълта на Роко ме накара да се обърна и да го изгледам гневно, нямаше нужда да показва, че знае какво се е случило.

Раян ме дръпна към градината и аз просто избрах някаква посока, в която да вървим. Около нас имаше най-различни дървета и цветя, но аз търсех нещо...специално. Като полянка с голямо дърво и сянка под него. И накрая го намерих. Усмихнах се, ала вампирът отново тръгна напред, водейки ме към...басейна. Седна на ръба и аз се настаних до него, поглеждайки го.
- Е...- започнах, ала чух мяукането на Джери и се извърнах назад. Там бе Роко, който лениво пристъпяше, а котето бе на главата му. Засмях се при вида им, но Раян ги смъмри, че искаме да поговорим насаме. Предполагах какво е казал леопардът, защото изражението на мъжа до мен се промени коренно. Засмях се повече на гневната му физиономия, отколкото на животното и ги повиках към мен, махайки с ръка.
- Няма проблем, нека останат.- вдигнах рамене, срещайки погледа на Раян. Очевидно не бе особено доволен, но и на мен не ми се говореше за станалото преди малко. Все още не бях сигурна, че е било грешка, а ако наистина е било, то бе една доста приятна грешка, която бих повторила, ако не бе гузната ми съвест.
Ала докато аз размишлявах, Роко се бе приближил към мен, слагайки главата си на коленете ми. Планувах да го съборя в басейна след малко, което едва ли щеше да го направи особено щастлив. Засега поне щях да го оставя да кротува, почесвайки го между ушите. В отговор, той размаха игриво опашка, намествайки муцунката си върху коляното ми. Джери на свой ред избяга при Раян в момента, в който ме видя. Не го обвинявах, явно все още го плашех. Е, не разбирах защо, но явно трябваше да свикна с това, че като ме види ще се изпарява.
- Какво ви се прави, момчета?- засмях се, поглеждайки последователно към Раян, Роко и накрая към Джери.

Джери леко ме одраска с нокти докато се катереше по мен. Сви се на рамото ми и впери очи в Мелинда. Така и не разбирах защо толкова се страхува от нея и защо не я харесва, а и мъника отказваше да ми даде обеснение.
-Мел, аз се опитах да ги разкарам, а ти ги покани да останат при нас. И не знам, ти кажи какво ти се прави. - Завъртях недоволно очи, исках да съм насаме с нея, макар че тяхното присъствие правеше това да се сдържа да я целуна малко по-лесно. Не исках публика и то изобщо, но несъзнателно я бях довел на басейна, за да мога да я съборя вътре и да я целуна. Леко се облегнах назад на ръцете си и се загледах в прекрасното момиче, което стоеше до мен. Какво ми ставаше, тя бе просот момиче, трябваше да бъде поредната, която просто да искам да вкарам в леглото си, но с нея беше различно. Не исках просто секс, можех да се насладя дори на най-малката целувка.
Погледнах главата на Роко и внимателно я избутах от скута на Мел. Леопарда ме погледна сърдито, но не му обърнах внимание, имах нужда да правя нещо, за да се разсея от мисли за това как я целувам. Ухилих се дяволито и я погледнах само за миг, след което рязко е метнах в басейна.

Раян изгледаше недоволен, че поканих животните при нас, но аз само се засмях на изражението му. Изглеждаше...нервен. Не знаех защо, но определено бе намусен. Докоснах носа му с пръст, при което той примига, а след миг избута главата на Роко от скута ми.
- Хей!- възпротивих се, но само след секунди бях във водата, дори не ми остана време да реагирам. Изплувах на около два метра от Раян, обръщайки се към него със сърдито изражение. Бях подгизнала, кичур коса бе залепнал за лицето ми и аз побързах да го отметна, а бялата ми риза прозираше така, все едно я няма. На всичкото отгоре бях със сив сутиен, прекрасно прозиращ през плата на ризата. Нацупих устни, гледайки сърдито вампира.
- Това...- нарочно провлачвах думите, движейки се бавно към него с палава усмивка на уста.
-...беше...- направих още няколко стъпки към него, доближавайки се съвсем. Бавно сложих ръцете си върху бедрата му, прехапвайки долната си устна. Срещнах погледа му, гледайки го палаво и плъзнах ръцете си нагоре по плата.
-...грешен ход...- преди да го кажа се надигнах лекичко, приближавайки се към него. Прошепнах го с мъркащ глас в ухото му, а секунди след това и той бе в басейна, съборен от мен. Засмях се, дърпайки се назад, определено щеше да ми го върне. В момента си играех, но си струваше да наблюдавам израженията му. Беше безценно...

Глътнах малко вода и рязко изплувах нагоре. Дрехите ми бяха залепнали за мен и ме тегленаха надолу така че бързо разкопчах ризата си и свалих тънките си. Хвърлих дрехите си на камъните. Сега бях само по бельо, което ми предоставяше много по-голяма подвижност. Роко и Джери ни наблюдаваха от камъните и в мислите на леопарда виждах, че очаква едва ли не да я изчукам в басейна. Всъщност аз нямах никакви подобни намерения, исках просто да си поиграем, за да може да се разсее от мисли за усните на Мелинда.
Заплувах бързо към нея и след миг я бях прегърнал леко натискайки главата и под водата за няколко секунди.
-Хвана си беля с мен Мел. - Ухилих и се и бързо започнах да я пръскам.

Раян бързо изплува, махайки дрехите си. Това предизвика само изненадата ми, но нямаше как да не призная, че имаше страхотно тяло. С няколко движения се приближи до мен и аз издишах рязко, но след миг ме потопи под водата. Измъкнах се от ръцете му, но ризата ми ми пречеше изключително много и в момента, в който бях над водата, я махнах и метнах при дрехите на Раян.
- Знам. На това се надявах.- усмихнах му се и на свой ред изпръсках вампира. Стояхме на около метър един от друг, смеейки се. Аз лично се опитвах да не се нагълтам с вода при опитите си да го пръскам и да плувам едновременно. Поне бях късметлийка, за разлика от Раян, аз бях с къси панталонки и нямаше нужда да ги махам. Гмурнах се под вода, плувайки към Раян и след миг бях пред него. Наложи ми се да отметна няколко непокорни кичура коса от лицето си, след което просто го погледнах. Е, по-скоро го наблюдавах или дебнех, и двамата изчаквахме другият да реагира пръв. Опитвах се да отвлека вниманието му и да го потопя под водата, но едва ли щях да се размина незабелязано...

Видях как доплува при мен под водата и се ухилих. Наистина ли мислеше, че може да направи нещо без да я усетя. Дори не можеше да ме потопи във водата, бях прекалено силен, да се опита да ме бутне щеше да е все едно да се опитва да побутне скала. Видях как се изправи точно пред мен и няколко секунди просто стояхме и се гледахме. Беше само на няколко сантиметра от мен и сега не можех да се сдържа, особено при вида на полу голото и тяло. Наведох се леко напред и нежно я целунах. След миг си спомних какво и бях казал и рязко се отръпнах. Не исках да има напрежение и просто щях да се престоря, че това не се е случило. Започнах да я пръскам и вече искрено се молех Роко да скочи при нас във водата, само и само да можем да си играем без Мел да е толкова близо до мен и без да имам възожност отново да се изкуша.

Раян продължаваше да ме гледа, докато накрая просто се наведе и ме целуна. Пеперудите отново запърхаха в корема ми, по-силни от преди и ми трябваше цялата воля, за да не го целуна пак, когато се дръпна назад. Но вместо да каже нещо, той просто започна отново да ме пръска, забравяйки за случилото се. Не исках да е неловко, но в момента с цялото си същество исках да го целуна отново. Е, Роко и Джери бяха тук и вероятно това бе основната причина, поради която все още не го бях направила. Трябваше да са по-близо, за да мога да се занимавам с тях, а не с Раян. Но имаше част от мен, отказваща да постъпи разумно и така и не ги повиках. Продължавах с играта, пръскайки Раян, но определено той водеше засега. Аз дори не можех да го погледна, влизаше ми вода в очите. Накрая се телепортирах зад него, дърпайки го назад, но ефектът бе...нулев.
- О, хайде де...- измрънках сама на себе си, защото той не помръдваше. Вече бяхме до ръба на басейна и аз просто направих крачка назад, облягайки се на стената.
Само да не се обърне, само да не се обърне... Молех се мислено да не го направи, защото тогава щеше да е прекалено близо до мен и не обещавах, че няма да направя нищо.
- Роко, Джери!- извиках ги преди да дам на вампира възможността да се завърти, дръпвайки се настрани. Кимнах на животните с глава, викайки ги в басейна. Все още бях зад Раян и с лек отскок бях на гърба му, опитвайки се да го съборя по всякакъв начин. Смеха и на двама ни се чуваше, а надеждите ми бяха в това Роко и Джери да дойдат преди да съм свършила нещо глупаво...

Тя се опита да ме дръпне назад и я чух как измрънка, когато дори не се помръднах. Усетих колко близо зад гърба ми и едва се сдържа да не се обърна. Така отново щеше да е само на сантиметри от мен. Докато водех вътрешен спор със себе си Мел скочи рязко на гърба ми отново опитвайки се да ме събори.
-Мел, какво правиш? Ще ме яздиш ли? - Млъкнах и се усетих как е прозвучало, но всъщност не ми пукаше. Хванах рязко кръста и и я завъртях, така че да е пред мен, отново обмислях да я целуна, но в същия момент Роко скочи в басейна. Видях, че Джери бе останал на камъните, явно наистина го бе страх от Мел, обикновенно обожаваше басейна.

Раян така и не помръдна, а аз дори се качих на гърба му. Но не, даже не показваше да е забелязал. Но в следващата секунда замръзнах за миг, усещайки как точно е прозвучал. Не се сдържах и избухнах в смях, отпускайки се. И точно преди да падна, вампирът ме хвана, завъртайки ме пред себе си. Стъпих на пода, срещайки погледа му и вече знаех, че съм загубила битката. Надигнах се на пръсти, обгръщайки с ръце кръста му, а само след миг устните ми бяха върху неговите. Целувах го жадно и си личеше колко исках да направя това. За разлика от преди, когато той ме бе целунал, аз не бях внимателна и нежна. Напротив, държах се така, сякаш страдам от дехидратация, а устните му са единствената вода в радиус от километри. Но Роко скочи в басейна и това ме накара да се отдръпна, гледайки гузно към водата. Не съжалявах, че го направих, просто не ми се искаше леопардът да е свидетел на това...

Замръзнах при целувката, но след миг ръцете ми обвиха кръста и я притиснаха към мен. Този път целувката беше страстна и животинска. Усните ми жадно се впиваха в нейните, докато Мелинда не се отръпна. Скока му в басейна ни прекъсна и едва не изръмжах срещу него. Исках да се разкара, но ако му го кажех директно Мел щеше да ме убие. Отръпнах се леко от нея, но продължих да гледам леопарда недоволно.
-Роко не забелязваш ли, че ни прекъсваш. - Отново бях на косъм да изръмжа. Извъртях се рязко и изпръсках леопарда след което и Мел. Мислите ми вече не бяха в това да я намокря, а по-скоро да я прегърна.

Усетих ръцете на Раян около кръста си и как ме притиска към мокрото си тяло. Бях на косъм да го притисна към стената на басейна и отново да го целуна, но Роко скочи в басейна. Дръпнах се рязко, поглеждайки гузно. Но при коментара на Раян нямаше как да не се засмея.
- Раян, ти го гониш, аз го викам. Горкият вече не знае какво да прави.- отново се засмях и отидох до него, прегръщайки го. Дори да ни прекъсваше, пак се радвах, че е тук. А на свой ред вампирът започна да пръска и двама ни, може би защото защитавах домашният му любимец, а не него. Отново се разсмях, пръскайки го, явно щяхме да оставим говоренето и обсъждането на предишната тема за по-късно.

Скочих рязко към Мелинда и я съборих във водата. Миг преди да потопя главата и под водата слях устни с нейните. Подводната целувка беше едно и най-невероятните изживявания, които бях имал. Беше толкова невероятно. След миг отново бяхме на повърхността и аз се отделих от нея, за да я погледна. Публика ми пречеше и това си личеше по недоволния ми поглед. Нямах намерение да прекалявам с нея, но все пак предпочитах да сме сами, а и трябваше да поговорим. Исках да поговорим, исках да съм с нея и то не по онзи животински начи, който бе толкова типичен за мен. Усмихнах и се и ръцете ми отново я притеглиха в обятията ми.
-Искаш ли да влезем вътре? Може би трябва да поговорим? - Всъщност наистина исках да поговорим, но Роко ме изгледа скептично. Концентрирах се за миг и пуснах Мел да чува мислите им, това щеше да и бъде много интересно. Леопарда завъртя главата си към нас 'Да, вие само ще си говорите. Поне ползвайте презерватив, малките деца тормозят животните и с Джери не сме говори за нов член на семейството, освен Мел разбира се.'
-А готови ли сте да ви изхвърля от басейна и къщата? - Естествено, нямаше да ги изхвърля, но този път коментара им много ме бе подразнил. Обърнах се отново към Мел.
-Та искаш ли? Или предпочиташ да останем тук?

Раян ми предложи да влезем в къщата, но аз, подобно на Роко, също гледах на идеята скептично. Но при коментара на леопарда, нямаше как да не се разсмея.
- Спокойно, ще са близначета. Едно за теб и едно за Джери.- доближих се до него, почесвайки го между ушите. В отговор последва недоволен поглед и сърдит коментар, на който и аз, и Раян отговорихме със смях. Направих няколко крачки назад, стигайки края на басейна. Не бе особено дълбоко, ала аз едва-едва стигах дъното. Подскочих леко, хващайки се за ръба и след миг бях горе, седнала победоносно на плочките.
- И...да, съгласна съм. Ще си говорим.- срещнах погледа на вампира, замисляйки се какво всъщност знам за него. Не знаех какво обича, нито какви са предпочитанията му. Дали е търпелив, знае ли, че съм вещица? Досега не го бе отбелязвал, така че предполагах, че не знае. Исках да го опозная, може би наистина трябваше да поговорим. Усмихнах се още веднъж, ставайки на крака. Направих няколко крачки, а от мен капеше вода. Взех подгизналата си риза от пода и се извърнах към мъжа в басейна.
- Идваш ли?- вдигнах едната си вежда, гледайки го очаквателно. Тръгнах към къщата, като по пътя изцедих косата си и махнах късите панталонки: бяха прекалено мокри, за да вляза с тях, можех поне да ги изцедя, след което пак щях да ги обуя. Вече бях пред вратата, а от Раян и следа нямаше. Огледах се отново, но не чувах стъпките му. Е, поне можех да използвам момента, за да облека ризата, тя вече не бе толкова подгизнала...

Последвах я към къщата с усмивка. Наистина ли вярваше, че просто ще си поговорим. Наблюдавах я и определено ми харесваше как изглежда без риза, а когато махна и къстите панталонки вече бях повече от сигурен, че няма да минем просто с разговор. След миг се озовах пред нея и отворих вратата на къщата, правейки и път.
-Заповядай. - Ухилих и се и влязох след нея, но усетих леко побутване по крака. Роко и Джери явно бяха решили, да не ни оставят на спокойствие. - Разкарайте се! Веднага! - Гласа ми беше твърд и определено този път нямаше как да възразят. Домашните ми любимци ме изгледаха сърдито и се обърнаха, за да се върнат в градината. Аз поведох Мелинда из къщата и влязохме в големия хол. Все още бях само по бельо, но не ми правеше впечатление, бях прекалено зает да гледам как нейната риза бе плъно прилепнала по тялото и. Усмихнах се и се насилих да кажа нещо, само и само да спра да я зяпам.
-За какво искаш да си говорим?

Раян се озова пред мен изневиделица и аз подскочих. Като истински кавалер ми отвори вратата, при което аз само го погледнах озадачена, но след миг влязох, усмихвайки се. Направих няколко крачки навътре и вече бях в хола. Имаше най-различни картини по стените, а по полиците- красиви вази, изрисувани от явни майстори. Брей, наистина бе впечатляващо. Усетих, че вампирът крещи по някого и май току-що бе изгонил домашните си любимци по доста груб начин. Погледнах го намусена, ставаше ми жал за тях, едва ли са искали да бъдат прогонени толкова брутално.
- Раян, нямаше нужда да си груб. Те просто искат да си намерят занимания.- оправдах ги, срещайки погледа му. Наистина ги харесвах и аз никога не бих им крещяла така. Но с променливият характер на Раян, явно бяха свикнали.
- Та...разкажи ми за себе си. Какво харесваш, какво правиш през свободното си време?- докато говорех разглеждах картините, накланяйки главата си на една страна. Не можех да определя какво точно означаваше една от тях, май бе абстракция. Или това, или художникът бе разлял по погрешка боя върху платното. Засега оставах с твърдението си, че е абстракция, звучеше достааа по-логично.

Почувствах се виновен, че бях крещял така на Роко и Джери, но наистиня ми бяха излазили по нервите. Въздъхнах, щях да им се извиня и реванширам по-късно.
-Наистина нямаше нужда да съм толкова груб, права си. Ще им се извиня по късно, по принцип никога не им крещя, това се случва за втори път откакто са при мен, просто не издържах. - Замислих се, наистина беше за втори път. Знаех, че Роко има отличен слух и бях сигурен, че подслушва разговора, но не казваше нищо. Май ми се бе нацупил, но щеше да му мине както обикновенно. Обърнах се към Мел и се помъчих да си припомня въпроса и, явно мислите ми бяха изключили изцяло разговора с нея, но все пак се сетих какво ме бе попитала.
-Ами... Обикновенно или тренирам във фитнеса, или си играя с двете зверчета или просто се мятам на мотора си и си осигурявам някакъв адреналин. - Усмихнах и се. Мотора беше една от слабостите ми. - А ти? Какво обичаш да правиш?

Замислих се над думите му, това определено не ми даваше много жокери в опознаването му.
- Ами аз...тичам в парка, чета книги, слушам музика...Дразня Лусинда.- засмях се на последното. Е, не я изкарвах извън равновесие, но често й лазех по нервите, изпросвайки си изръмжаване от нейна страна. Но май щеше да ми се наложи да уточня коя е Лу, не бях казвала на Раян, че си имам котка.
- Луси е котката ми. Изключително ревниво животно. Изглежда сладка, но може да е истински демон към непознатите. По принцип не одобрява нито приятелите ми, нито...ами общо-взето никого.- отново се разсмях на изражението на Раян.
- Всъщност...ако знаеше, че толкова много обожавам домашните ти любимци, вероятно щеше да ги мрази вече.- вдигнах рамене, усмихвайки се. Последният път, когато бях у Раян, Лу е раздразнителна три дни. Е, имаше си причина, аз миришех на леопард и това я изнервяше. Боже, в момента бях благодарна, че не мога да говоря с животните, досега щях да съм полудяла от мрънкането на котката си.
- Тя е египетска мау, обожава ме, но не си ме дава.- допълних в заключение, обръщайки се към Раян отново. Все още ме глождеше въпроса дали знае, че съм вещица. Е, това не можех да му го изтърся току-така, но..трябваше да пробвам.
- Ъм...Раян? Ти си вампир, нали?- дори не знаех защо го задавам като въпрос, можех да си заложа главата, че е така. Донякъде ме глождеше любопитство, той бе първият вампир, който срещах и нездравото ми любопитство ме убиваше. Честно казано си умирах да му видя зъбите, но вероятно само щях да го разсмея...

Засмях се при историята за котката. Това животно щеше да ме намрази в мига, в който ме видеше. А и определено с нея щяхме да поспорим доста за Мелинда. Ухилих и се дяволито и обърнах внимание на следващия и въпрос.
-Да, вампир съм. А ти си вещица. До тук с очевидните неща? - Засмях се, беше ми ясно, че тя знае какъв съм не може да не го бе усетила. Върнах се на темата за котката и я погледнах.
-На Лу ще и се наложи да си те даде. - Отново се усмихнах, но този път далеч по невинно. Прегърнах я през кръста и я притеглих към мен. - И ако Лусинда ни види така, какво ще направи? - Представих си вбеса котка, която стои и съска срещу мен. Щеше да е забавно, трябваше задължително да се запозная с това животно, а факта, че щях да разбирам и мислите и щеше да го направи още по весело. Дарбата ми си имаше и готина страна, никое животно не можеше да скрие нищо от мен, колкото и да се опитваш.
-Кога ще ме запознаеш с Лусинда? - Ухилих се и внимателно се наведох напред, но не я целунах.

Засмях се на ентусиазма му да се запознае с Лу.
- Ако ни види така, прегърнати, ще те мрази. Ще те ненавижда.- отново се засмях, прегръщайки го на свой ред.
- Пък и не мисля, че Роко ще я хареса особено. По-скоро ще се опита да я изяде.- срещнах погледа на вампира, вече облекчена, че знае, че съм вещица. Е, поне това не ми се налагаше да го казвам.
- И...бих те запознала с нея още сега, но вероятно спи в стаята ми в училището. Ако я събудя, ще мрази не само теб, и на мен няма да ми е голям фен.- вдигнах рамене, познавах Лу, нямаше да ме нарани. Вероятно щеше да ми ръмжи и да се прави, че не ме чува, но нямаше да ме одраска, камо ли да ме ухапе.
Раян се приближи още малко към мен, срещайки погледа ми, при което аз се дръпнах назад. В момента го дразнех и си личеше по предизвикателната ми усмивка. Изплезих му се, вървейки назад, след което се обърнах, настанявайки се на дивана.

Завъртях очи, когато се отръпна. Защо изобщо си правеше труда при положение, че искаше това, което и аз. Издърпах я отново към мен и пак се ухилих, дори да не я целувах ми беше добре, докато е прегръщах.
-Защо мислиш, че Роко ще я изяде? - Е вероятно, ако котката ме одраскаше или ми направеше нещо, той наистина щеше да закуси с него, но можех да го убедя да не тормози животното. Той можеше да бъде много мил стига наистина да го искаше. В главата ми нахлу разговора между Роко и Джери в градината и аз погледнах сепнато Мел.
-Явно Лусинда не е единствното рениво животно, разкрих мистерията поради, която Джери не те харесва. - Предполагах, че и тя ги е чула, но все пак реших да го кажа, за да се заслуша. Изглежд мъника прекалено много се тревожеше, че Мел може да ме открадне от тях. Донякъде успявах да го разбера, до скоро те и семейството ми бяха най-важните същества в живота ми, но послед срещнах Мел и Джери бе видял, колко бързо се привързах към нея.