Къщата за Хелоуин Партито

Алекса Рен написа:

И аз също като нея оголих кучешките си зъби не само тя можеше да ми се зъби.
- Тогава си дръж езика зад зъбите сестричке да не ти се стори малкъ светът.
Изсъсках на свой ред. Понякога много се дразнехме една друга. Това си нибеше запазена мрака. Дори не мога да си спомня колко пъти Алек и Джес са ни разтървавали. Тцтцтцтц... Но всичко е заради Него. Мразех го... МРАЗЕХ ГО. Идише ми да го номарея и да направя така че да съжалява чеми причинил всичко това... чеме остави без право на избор.

Изръмжах насреща и.Тя се мислише за велика,но и аз можех много неща.
- По-добре ти млъквай малката! - приближих се към нея.Аз бях по-голямата с няколко минути,но винаги мен са ме оставяли да се грижа за нея...аз бях по-отговорната докато тя беше просто едно лигаво дете.Мислише само за игри и пакости....Алекса си беше Алекса. - Не знам какво този тук е харесвла в теб!
Двете с Али много се дразнихме.Не веднъж дори сме се били и братята ни са трябвали да ни разтърват.Но това е друга тема...
- А и помни,че зареди него си такава..и ,че зареди него си тук сега..

Мария Морчанд написа:

- Мамка му избягаха! - извиках и съборих нощното шкафче. Слязох долу, да кажа на Клара и тогава го видях. Видях Алекс да е до едно русо момиче. В началото не ми направи впечатление но Клара ми подсказа че я свалял! Бързо отидох там и дръпнах Александър малко по-далеч от това което се опитваше да завладее.
- Какво по дяволите правиш? - извиках му. Може да бе глава на семейството, мой мъж и да го слушах но когато се ядосвах наистина ставаше лошо. Отново погледнах към "местопрестъплението" и забелязах че до блондинката имаше едно момче което изглеждаше намусено. Да, това несъмнено бе приятелят на момичето.
- Тя си има и приятел за Бога! - извиках още по силно и земята под краката ни леко помръдна все едно се канеше да започне заметресение.

Кактпо си говореше с Клеър мъжът се приближи към него замахна но ръката му мина през него и не му направи впечатление
-Когато ти бъдеш на мястото ми приклещен към този свят без перспектива за минаване в отвъдното тогова ще се примиря-отвърна му той и в този момент се появи Мария и го дръпна на страна и започна да се обяснява нещо
-Стига си правила драми жено-изгълча я той и къщата започна да трепери след тона му.
-Ако не си забелязала вече сме мъртви и не сме продължили напред-продължи да нарежда той и мазилка започна на пада от тавана
-Успокой се за михг поне и помисли малко.Тя може да ни помогне може би така поне мисля.Ако на теб ти се остава приклещена тук то аз не искам искам да продължа напред и да мина през светлината-отвърна той като в същото време стъклата на прозорците леко задрънчаха.

Алина Рен написа:

Алекса Рен написа:

И аз също като нея оголих кучешките си зъби не само тя можеше да ми се зъби.
- Тогава си дръж езика зад зъбите сестричке да не ти се стори малкъ светът.
Изсъсках на свой ред. Понякога много се дразнехме една друга. Това си нибеше запазена мрака. Дори не мога да си спомня колко пъти Алек и Джес са ни разтървавали. Тцтцтцтц... Но всичко е заради Него. Мразех го... МРАЗЕХ ГО. Идише ми да го номарея и да направя така че да съжалява чеми причинил всичко това... чеме остави без право на избор.

Изръмжах насреща и.Тя се мислише за велика,но и аз можех много неща.
- По-добре ти млъквай малката! - приближих се към нея.Аз бях по-голямата с няколко минути,но винаги мен са ме оставяли да се грижа за нея...аз бях по-отговорната докато тя беше просто едно лигаво дете.Мислише само за игри и пакости....Алекса си беше Алекса. - Не знам какво този тук е харесвла в теб!
Двете с Али много се дразнихме.Не веднъж дори сме се били и братята ни са трябвали да ни разтърват.Но това е друга тема...
- А и помни,че зареди него си такава..и ,че зареди него си тук сега..

Въобще не се усетих кога бях направил движениета с които притиснах Алина към стенета. Бях оголила зъби и ръмжах. Това беше прекълано преля чашата. Додемидо гуша от нея.
- Не Алина и двамата сте виновни че сега съм това което съм. И за твое сведение сега съм по-силно защото умрях. И още нещо ако ме издразнеш пак наистина ще съжаляваш че не контролираш сянката. От нея и Келъб няма да те спаси.
Отдръпнах се от нея бях готова да я изкормя тука пред всички. Малко оставаше.
Доде ми всичко това в повече за това реших да излезна на малко чист въздух...

Той я погледна и след това погледна Клеър и Нейт
-Е сега трябва да и го съобщя подобаваща не да и метна ей така извинявай ще ми помогнеш ли да се преселя в Отвъдното.Трябва първо да се уверя че ще ми помогна и тогава ще и кажа.А колкото до мъжа е мога да кажа че е забавно да подразня до някаква степен,не мислиш ли,мила моя-отвърна и той и я погледна леко като недочка отговора и.След това се върна при Клеър и приятелят и,само щракна с пръсти и Нейт се отдалечи лекичко настрана от тях
-До къде бях стигнал преди да ни прекъснат така грубо-отвърна той и пак я погледна в очите
-А да искаш ли да поговорим в някоя от стаите на спокойствие-попита я той и се усмихна леко

Тейлър Евънс написа:

- Ще я наглеждам... - каза той усмихвайки се. - Стига тя да иска и да не й преча. - допълни,а след това погледна към Беа и й намигна. Момичето беше готино,а Тей не искаше тя да си мисли,че той е някакъв кретен,затова я изчака да вики какво ще каже. Щеше да бъде много гадно,ако Тейлър се беше направил на някакъв много интересен човек и я бе задърпал нанякъде.
За момент той забрави колко нелепо изглеждаше и се отпусна. От време на време хвърляше по някой поглед на Клеър,колкото да си спомни за онзи момент преди няколко дни,а след това отново поглеждаше към Беа,без да престава да й се усмихва.

Видях,че Тейлър е до нас.не се чувствах никак добре,какво ставаше?!
- Хей добре ли си?А и Честит Рожден ден сестричке! - усмихна се Клеър и ме прегърна.
-Мне,изобщо не съм добре.-казах някак тъжно на Клеър.-Мерсии - бях забравила ,че имам рожден ден, тези случки ми дойдоха малко в повече,но също прегърнах Клеър.Тя каза на Тейлър да ме наглежда.Да, беше ми нужно!Апък и ми беше приятно да съм с Тей,беше гот , както се казва..:
- Ще я наглеждам... - каза той усмихвайки се. - Стига тя да иска и да не й преча. - допълни,а след това ме погледна и ми намигна.
- Разбира се , че искам.Да се разходим,какво ще кажеш?-казах и му се усмихнах.Но докато го казах той ме задърпа нанякъде .Тейлър не спираше да ми се усмихва. :
- Чувствам се ужасно , честно. -казах.Бях много отпаднала и..не , нещо се случваше.И в точно този момент аз започнах да кървя..от ушите, устата,носа..паднах на колене ,болеше ме,но не издавах звук.Умирах,отново.

Roger Gontier написа:

Погледнах Анахи.Незнаех какво да кажа.Да не очакваше да започна да подскачам като някакъф луд и да викам "Да искам при тях!"?Мяй нямахме оттърваване.Не, неможе толкова бълзо да се отчайвам.Това не бях аз.
-Как пък не!-казах и пак задърпах Анахи на някъде.Като сеимаше впредвид бързото ми ходене на вапри и ангелската ми дарба.Бях наистина много бърз.За секунда можех да премина от едната страна на стаята до другата.Но незнаех колко силни са тези същества.Боже вобще можех ме ли да се скрием?Замислих се по въпроса с какво можем д а ги спрем.Щом са духове?!?

Роджер ме погледна.Двамата мълчахме и не знаехме какво да кажем.Дали братовчедка ми е добре?Надявам се нищо лошо да не и се е случило.Докато размишлявах Роджер ме дръпна за ръката и тръгнахме нанякъде.Това дали въобще ще ни помогне?Та те бяха духове, едва ли можехме да им избягаме ... но все пак не трябваше да губим надежда.Погледнах отново към вратата.Беше заключено и не можеше да се измъкнем.Дали няма да успеем през прозорците?Все пак Роджер можеше да лети ...

След дълго седене и скучаене Ани реши да стане и да се поразходи,пак може с някой да се заговори..Тя тръгна да ходи бавничко напред,като гледаше в краката си и държеше в ръцете си празна чаша.Защо изобщо я носеше?Никой не говореше с нея и това я натъжаваше.
-Ехо..има ли живи тука?
Извика тя и повечето я погледнаха странно.Тя се усмихна самодоволно,но отново каза:
-А,сега значи ме виждате..
Направи сърдита муцунка и седна на един диван,като скръсти ръцете си.

Гледах Александър в очите.Бях като хипнотизирана.Мирисът на кръв обаче ме върна в настоящето.Погледнах объркано към Нейт и после видях Беа.Беше на земята и кървеше.Не!Никс моля те!Не!Отидох до нея и коленичих на земята.
- Беа,Беа!Чуваш ли ме... - почнах да я зова по име.Сълзи почнаха да се стичат от очите ми...не не може това да се случва.Не трябваше!Бях я оставила четири години..четири години и после пак да я видя,а мислех,че няма да я видя повече....и само зареди Ерик...защото ме направи така... - Не ти не можеш да ме оставиш Беа!
Почнах да треперя.Толкова много смърт...защо умираха толкова много хора и то все такива които обичах?
Тялото и спря да се движи...Вече беше мъртва...знаех,че ще се върне...знаех го,но тя нямаше да е същата...Щеше да е червен новак.Защо?Оставше и толкова малко да претърпи промяна и...Защо?
Изправих се и огледах всичко с изражение сякаш сестра ми тукощо не е умряла.
- Тя ще се съживи...,но няма да обснявам защо и как.Трябва ми хладнилник..донор или какво искайте го приемайте!Някой от който тя ще пие когато се съживи...иначе ще нападне първия който види.Тя и този някой ще бъдат в някоя от стаите в къщата...в случей,че няма желаещи аз ще я захранвам...Помислете си! - казах,а гласът ми отекна в цялата зала.Погледнах безжизненото тяло на Беа и после докоснах корема си като погледнах Нейт.Ако захранвах Беа това щеше да е доста лошо за мен и за бебето.И без това моята кръв и тази която пиех не ми стигаше,а камоли да захранвам някого..можех да изгубя бебето...,а тази кръв която повръщах тези дни...Бременноста при вампирите беше ужасна!
- Аз...ще бъда някъде из къщата ако някой от вас реши да я захранва...ако няма желаещи...аз ще я захранвам както казах...преместете я в стаята за гости на втория етаж...мисля,че беше в дъното... - казах набързо и излезнах от помещението.

В крайна сметка Жан не знаеше какво прави тук. Не си падаше по цялата идея с празнуването на Хелоуин и навличането на костюми. Знаеше, че ще изглежда нелепо каквото и да навлече и това убеждение го преследваше от както бе на пет и родителите му го бяха пратили на презокеанско пътеществие от Франция към Лос Анджелис; там бе гостувал на роднини и по някакво нелепо стечение на обстоятелствата бе нацелил точно тиквения период в годината и го бяха омаяли достатъчно, че да се озове в костюм на... телетъбис. Беше си умрял от срам, макар и никой да не го бе намерил за смешно. Как го бяха изнудили? Не помнеше но и не искаше да си спомня... само и само да не му се случеше отново и да не го тормозеха по същия начин. От тогава нито веднъж не бе навличал дрехи, които да не може спокойно да носи в ежедневието и дори сега бе в подобно одеания. Прост пуловер с академични шарки( така наричаше безумно опростените зиг-заг излияния с друг цвят върху вълната) и на места тъмно зелената лека материя бе избеляла и дори стигнала до протъркване. Изглеждаше обикновенно, което веднага го правеше явно открояващ се в тълпата от странни създания дошли като че ли от друга планета. Разпознаваше персони от всякакви франчайзи и това го караше да се чувства като седнал на трон от тръни. Не можеха обаче да му направят забележка, имаше поне маска и черното домино бе лепнало като изваяно на лицето му. То бе в същия цвят като новите конвърски, които мъжа бе извел на разходка за пръв път и в момента с известна неувереност ги разхождаше по де що се намери под. Защо беше дошъл?
ОСвен по този празник не си падаше и по... разни мистериозни и страшни сили. Окултното му докарваше бели кичури(метафорично казано) и бе наука далеч от неговата кротка алхимична. Брр, не бе за него, не бе. Но такива неща не съществуваха, нали? Нямаше призраци, да. Вампирите, върколаците, нимфите и малките зелени човечета ги приемаше но не и отпечатъците от души. Тръпки да те побият направо, нали? Внезапно познато лице изплува от тълпата, макар и не с правилната физиономия, която трябваше да има. Жан-Жак разпозна Нейт и за момент го заля добродетелно успокоение. Ето котвата, която му трябваше в това бурно море. Защо обаче приятелят му гледаше толкова... как да го кажем, далеч от всичко? Върколакът си проправи път бутайки в страни някакъв мъж облечен като принцеса и с няколко смели крачки се озова пред Нейт и се опита да срешне очите му. Чуждият поглед обаче бе отнесен и неясно какво съзерцаващ и в кое измерение и това не се промени дори когато Жан щракна с пръсти пред лицето му.

В картинката се появи и една жена дух,която изглеждаше ядосана.Тя започна да вика на Александър.Земята се тресеше зловещо в очакване да се срити под краката на всички и те да изпадат като прегнили ябълки от дърво.Прозорците скърцаха и се пукаха по ръбовете,а стъклата искаха да излезат от рамките си и скоро щеше да се случи ако не намаляха децибелите.Щяха да изпотрошат къщата.
Жената викаше за това духът да не се занимава с Клеър и че тя си имала приятел и бля бля.НЕ изглеждаше много весела,а и Александър и той започна да вика.Голямо викане беше представяте си.
Клеър от друга страна продължаваше да е така омаяна от Него.Сякаш не беше на себе,да тя наистина не беше.Съгласяваше се с всичко което той кажеше и не му се опълчваше много,много.Харесваше й сякаш да е около него..като хипнотизирана.
На всичко отгоре и едно момиче падна на земята и мирисът на кръв се разнесе из въздуха и накара Натаниел и той да се съземе,този дух му влияеше и на него,но по по-различен начин.
Клеър се втурна натам и Нейт се обърна също,познаваше блондинката.Беше сестра й,която и той познаваше...Странно беше,че е бил и с двете горе-долу по едно и също време.Клеър викаше,че някой трябва да я захрани като се събуди,аслед това Александър я отведе някъде като изпрати Нейт далеч от тях и разчовърка мозъка му.
Той отново беше като фраснат от някой и виждаше само звездички посред бял ден.
След малко някой се появи и започна да размахва ръце през лицето му и Нортфилд се съвзе.
-Жан-Жак..-изрече нашия герой.-Точно ти ми трябваше,приятел!
Само да видеше този дух щеше да го направи на нищо.Вече го беше ядосал и изнервил на невъзможна степен.Той тръгна напред да намери къде се бяха настанили.

Нортфилд разбра,че ще има някакво парти за Хелоин.И каква по-добра причина за напиване от един купон,а и щом ще има много мацки-направо рай.Но май страната с мацките нямаше много да му се позволи,защото щеше да държи под ръчичка една доста буйна и секси вълчица.Да,както се сещате точно Виктория.
Крис реши да се облече в нещо типично и което се свърза точно с празника,а и каквото беше той всъщност.Вампир.Е нямаше да е яко да отиде по дънки и фланелка.Не че нямаше да изглежда зашемеяващо,но просто визията на вампир от средните векове беше по инригуваща за вечерта.
Черен панталон,който беше сравнително тесен и тъмни кецове на Найк беше една част от облеклото на Кристиян.А отгоре беше облечен с бяла риза,чиито ръкави се разширяха към китките и имаха някаква доста странна дантела,а яката беше начъгъркана и закрепена с черна брожка.Също и черно наметало падаше по гърба му и стигаше до коляното.
Липсваха му само зъчешки зъби и..оп не му липсваха,та той си ги имаше природно.
Крис застана пред огледалото и пусна една 100 каратова усмивка на себе си.Секси парче.
Прокара ръка през косата си,за да я разроши небрежно и беше готов.
Оставаше да се види с Викс и да офейкват на купона.Той излезе от стаята си като смигна на няколко от минаващите момичета.А след това се запъти към старата и "зловеща " къща.Чудеше се какво толкова й намират хората на къщата.Беше си много приятна даже и успокояваща.
Нортфилд стигна и се огледа на 200 метра от къщата за вълчицата,която трябваше да е някъде тук и да го чака.Да,той я усети и с едно движение се озова до нея.
-Чакаш ли някой?-попита той в ухото й като застана зад нея и след това продължи с устните си надолу и целуна врата й страстно.

Вампира и Виктория си играха още известно време след което той напусна домът и с уговорка,че ще се видят на партито по случай Хелоуин което щеше да бъде в онази къща на хълма в границите на училището.На онези..как им беше името..Морчанд.
Бърз душ и известно време разглеждане на костюми в интернет Виктория се спря на нещо което наистина и допадна.Някакъв костюм който тя трудно можеше да опише.Момичето...кости.Може би това беше най-точното описание.Състоеше се от черна рокля и клин които бяха с дизайн на костите на тялото.Виктория не се и съмняваше,че това щеше да и стои добре.Пък и доставката им се оказа доста бърза и вълчицата не чакаше много.
Малко преди уредения час за партито - нейния уреден час.Тя щеше да закъснее - Викс се зае да се оправя.Отново един бърз душ и обличане на костюма прибавяйки към него черни обувки с висок ток.Косата си вдигна леко..нещо като кок,но и спускащо се сравнително по тялото и.Нанесе червило върху устните си,сложи сенки и спирала и беше готова.Повика си такси и се отправи към това всеизвестно парти.
Огледа се за вампира...той трябваше да е наоколо...и беше права.Усети мирисът му,чу гласът му,усети устните му.Той беше зад нея,обвил ръка около кръста и притиснал я до себе си с устни върху вратът и.Тя се завъртя и устните и откриха неговите,но това не трая дълго.Тя се отдръпна с дяволита усмивка.Огледа го.
- Граф Дракула? - предположи.Беше нещо подобно..пелерина,костюм..някаква странна риза...брошка..интересно.Секси.Щеше да го има.Отново.И отново и отново.Тя отметна леко глава назад и се подсмихна. - Да влизаме?
След което му смигна.Вътре щеше да има много място.И най-вероятно и празня стая.И естествено алкохол.А последното и двамата го обичаха.Особено ако беше в изобилие.