Къщата за Хелоуин Партито

Алекс стоеше пред нея когато тя се отдръпна от него и се блъсна в Нейт
-Не исках да го убидя ,но не ми харесва начина по кийто се държи с теб това не е правилно-отвърна той и я погледна с тъмните си очи сякаш те викаха за прошкаШума започна да става доста висок и той погледна нататък и повечето неща отихнаха само Кларта още се забавляваше,а това не му се нравеше много тя бе доста буйна и не слушаше никого но това бе друга тема в този мог той чу някой да вика клеър и се обърна и видя някакво момиче да идва насам.Той я погледна с леко хладно лице

Алекса ме задърпа до едно огледало.Не,не!Не беше огледало тъйкато Ериса беше до него,а и нещото като Алекса имаше друга поза.Повдигнах вежда,а Али каза,че това е сестра и Алина.Значи тя имала близначка?!Уау!Е ние бяхме тризнаци,но както и да е.
- Ъм...аз съм Кристиан... - не направих труд да подам ръка или нещо такова.Не беше в мой стил,а и самодоволната усмивка на лицето на Алина ме караше да потръпвам.Имах чувство,че ще ме изяде жив...

Продължавах с опитите да отворя вратата.Най - накрая се отказах и погледанах Роджер отчаяно.Той ме придърпа към себе си. След секунди чашите и най близките бутилки с вода се пръснаха на парчета а водата се разхвърча на всякъде.Роджер ме хвана за ръката и ме дръпна към мястото където се бяха събрали много и най различни същества.Огледох се за бебето.Май вече не ни търсеше.
- Мисля, че им се измъкнахме. - казах и отново се огледах .

Александър Морчанд написа:

...

Погледнах Александър в очите.Бяха тъмнки и красиви...още повече пропаднах в яма...яма след яма и всяка беше по-дълбока от другата...Отместих погледа си и тръснах отново глава за да се върна в реалноста.
- Няма нищо... - казах и се усмихнах чаровно сякаш някой от неговия вид...някой от семейството му не убиваше мойте хора. - Е господин Морчанд...разкажете ми повече за себе си.
Думите излезнаха от устата ми преди да се усетя.Отново прехапах устни.Не знаех какво ми става...отново откачах,но дори не усещах Клара вътре в мен..сякаш тя спеше спокойно...,а тя никога не спи.

Клеър Монгомъри написа:

....

- Добре съм Клеър - усмихнах й се пренебрегвайки погледа на господина , с когото разговаряше. - Радвам се,че всичко е наред.Е , изглежда,че ви прекъснах ,затова ще си тръгвам.приятно изкарване.
Усмихнах се за пореден път и се отдалечих от тях ,но с крайчицето на окото си ги наблюдавах.Мисля,че Клара пак се опитваше да се прояви,затова не беше зле да има някой около Клеър.

Той я погледна меко когато г попита да разкаже за себе си
-Какво точно искаш да знаеш няма нищо интересно около мен а и као започна да говоря ще отнеме доста време.
Той се огледа за момента само Клара се вихреше докато останалите се бяха окротили вече с нея трябваше да се позанимае повечко не му бе особено симпатична още преди да се ожени за Лукас и сега трябваше да я търпи.Просто бе непростимо.
-Сигурно вече си разбрала че това е моят дом а тези луди призраци мои роднини за съжаление-каза той с лек меланхоличен тон
Едно време този дом бе доста хубав и един от най-уважаваните по мое време но всичко започна леко да запада след смъртта ми-каза той и въздъхна леко

Клеър Монгомъри написа:

...

Докато обикалях в суматохата, за да намеря някой до който да съм..аз не съм така , не би трябвало да ме е страх,но ето..Беше много шумно , всички викаха,беше мноогооо шумно.Обикалях като загубена в някоя къща.Качвах се нагоре и надолу и чувах как хора в стайте крещят.Искаше ми се да виждам духове горе,докато съм сама,е, не че ако съм долу ще съм с някой,но..Реших,че горе е още по-страшно затова слязох отново долу.Видях Клеър и Нейт,говореха с Александър.Огледах се отново и видях ,че и Талия е там.За какво си говореха?..Реших да не чакам много ,а направо да отида.започнах да бутам побърканите хора , докато се осъзная вече бях до тях.:
- Ей,какво става?-попитах стресната.

Мъжеът погледна Нейт и той изпадна в някакъв странен транс..все едно изпадна в черна дупка и очите му за малко бяха като с капаци пред тях и не виждаше нищо само тъмнина,това не му хареса и се ядоса още повече.
Когато някой се блъсна в него той се отръска и прогледна.Видя,че Александър целуна ръката на Клеър и пряко заби круше на нашия герой.А блондинката изглеждаше като опианена,макар че се опитваше и да не се поддава.Но тя започна да го пита да й разкаже за себе си,аа нямаше да я бъде така.
А и тоа си беше мъртъв и това е.
-Ти си мъртъв пич,преодолей го!А и тя е моя..Стой далеч от нея!-каза Нейт и дръпна Клеър за ръката.-И не прави физиономии не отива на възрастта ти.
Нейт повдигна едната си вежда и направи крива усмивка,а след това обърна към Клеър.
-Добре ли си..?А то?-попита той докато още я държеше за ръка.

Думите на Нейт ме изненадаха.Особено за това,че съм негова.Аз не бях ничия!Не бях ничия собственост!
- Добре ли си..?А то? - попита той и ме хвана за ръката.Това ме върна горе-долу в реалноста и ме "качи с няколко ями нагоре".Погледнах го и за хиляден път разтърсих глава.Беа беше дошла при нас...тук ставаше пренаселено.Усмихнах се и се обърнах към Нейт.Целунах го по бузата и игнорирах леко Александър.
- Добре сме...здравей сестричке...и да разбрах го...и не ми харесва тя да ги убива....,но не мога да направя нищо... - погледнах го пак.Отново се хипнотизирах от очите му и паднах надоло в ямите.

Доста се обърках с всичко случило се.Часовника удари дванадесет,а някаква жена дойде при нас и издърпа Александър.Почна да му чете конско,а земята помръдна.Това ме учуди.Прехапах долната си устна.Тази тук май не беше доволна от това което правише той...,а аз исках да зная какво става?
Мернах Бея до мен,а тя не изглеждаше много добре.Обърнах се като игнорирах всичко.До нея беше и Тейлър в костюм на Капитан Америка...Погледнах го и сърцето ми замря за миг,а после пак погледнах Беа.
- Хей добре ли си?А и Честито Рожден ден сестричке! - усмихнах се и я прегърнах.Това ме върна отново нагоре,но съм сигурна,че ако погледна Александър или чуя още няколко думи излизащи от устата му ще пропадна надоло...и нищо няма да може да ме върне в реалност.Обърнах се към Тейлър тъйкато той и поиска някакъв втори шанс,а и не го бях поздравила.
- Здравей.... - прегърнах го набързо. - Ще я наглеждаш ли моля те...притеснявам се за нея....Моля те...

Гледах да не обръщам внимание на страните неща,а гледах само момчето пред мен.Отблизо беше още по-сладък,а на Алекса май много не и харесваше как го изпивах с поглед.
- Е Кристиан...значи ти си великата любов на Алекса... - наклоних глава на една страна.Да беше сладък и секси....Дали имаше брат близнак? - Както каза Алекса аз съм Алина...Александрина,но предпичитам Алина.
Смигнах му.Рядко се представях - и си казвах името - като Александрина,но ето,че го направих пред гаджето на сестра ми...това надали щеше да и се хареса много.

Алина Рен написа:

Гледах да не обръщам внимание на страните неща,а гледах само момчето пред мен.Отблизо беше още по-сладък,а на Алекса май много не и харесваше как го изпивах с поглед.
- Е Кристиан...значи ти си великата любов на Алекса... - наклоних глава на една страна.Да беше сладък и секси....Дали имаше брат близнак? - Както каза Алекса аз съм Алина...Александрина,но предпичитам Алина.
Смигнах му.Рядко се представях - и си казвах името - като Александрина,но ето,че го направих пред гаджето на сестра ми...това надали щеше да и се хареса много.

Мразех да гледа така гаджетата ми. И съм сигурна че много добре знаеше че ме дразнеше. Един път толковаме издразни че й засшлливих шамар. После се счих ме... беше забавно. Отпих от виното си и попитах въпрос коийто сигурно ще я подразни.
- Защо не си Бразилия Лин. До колкотопомня трябваше да си там за да не ставе някой инцидент.
Да с нея от извистно време ама хич не се харесвахме... Всъщност аз и си я мразих малко не много но достатъчно за да я изкормя ако пипне и само с пръст Кристиан... Той беше мой.

Гледах момчето,но думите за Бразилия ме накараха да се обърна към сестра си.Повдигнах вежда.Тя толкова ли не ме искаше тук?
- И аз се радвам да те видя сестричке! - измрънках.Видях един сервитьор който също май не обръщаше внимание на ставащото и си взех една чаша вино.Отпих голяма глътка и я погледнах. - Уж трябва да съм там,но както виждаш съм тук от плът и кръв...
Усмихнах се самодоволно и пак погледнах гаджето на сестра си.Плъзнах поглед по тялото му.От глава до петите и после обратно.Спрях погледа си на едно единствено място за най-дълго.
- Интересна и добра нахотка сестричке...

Господи помогни ми да не й зашливя шамар... или по точно едно круше. Намаше да е новост. Напрво толкова се дразнех че... но и аз си имах косове. Усмихнах се като кучка.
- Е поне не е като последната ни обща нали? Или ти не смяташ така. - Сигурно я езаболяло тя беше силно превързана към Него, но не и аз... трябваше ми само да го видя и щях да го ударя защото така й не успях да го направя последният път благодарение на Алина. До изпих чашата с виното и си взех нова. Наоколо се случваха странни неща но неми се обръщаше огромно внимение. До колокот чух в кащата имадухове. Ъх.. чудо голямо.

Тя намеси Него и това ме ядоса.Идеше ми да я убия....Винаги се ядосвах щом го намесваше.
- Не го намесвай! - казах заплашително и присвих очи.Скръстих ръце пред гъдите си и оголих зъбите си.Тя винаги го е мразила,но не и аз....аз никога не съм го мразила.Той беше...той си беше той. - Кажеш ли още една дума за него Алекса...лошо ти се пише!
Изсъсках и насреща.С крайчеца на окото си се огледах.Някои хора се бяха събрали в центъра на помещението и гледаха нещо,а други по ъгълчетата.При нас бяхме само ние двете,Ерс и сексапила.

И аз също като нея оголих кучешките си зъби не само тя можеше да ми се зъби.
- Тогава си дръж езика зад зъбите сестричке да не ти се стори малкъ светът.
Изсъсках на свой ред. Понякога много се дразнехме една друга. Това си нибеше запазена мрака. Дори не мога да си спомня колко пъти Алек и Джес са ни разтървавали. Тцтцтцтц... Но всичко е заради Него. Мразех го... МРАЗЕХ ГО. Идише ми да го номарея и да направя така че да съжалява чеми причинил всичко това... чеме остави без право на избор.