Стаята на Исабел

Спалня



Баня




Пристигнах в училището.Бях много развълнувана.Вязох и огледах стаята си.Наистина беше хубава, но аз се чувствах изморена затова захвърлих куфарите настрана и легнах на леглото.Охх толкова беше удобно.За миг затворих очи и тооолкова ми се доспа, затова се съблякох, мушнах се под завивките и се унесох в дълбок сън ...

Събудих и се запътих към банята беше ми много любопитно как е обзаведена. Отворих вратата и какво да видя ... банята беше то00лкова приятна. Хмм ... дали да не се топна във ваната? Съблякох си дрехите и се топнах. След малко излязох изсуших се, взех си лаптопа и започнах да си чатя с първия когото видях. Това беше Анабел. Ние бяхме приятелки от малки, но семейството и се преместиха в друг град и ние се разделихме. Казах и, че съм дошла и съм се настанила и тя ми обща, че ще дойде да се видим ...

П.П Пълни глупости пиша ....

Знаех отдавна,че Иси ще идва,но не ми се вярваше,че ще е истина.Тъй като я видях от прозореца реших ,че мога спокойно да я посетя. Бяхме приятелки от малкии,но ние се преместихме ии всичко се развали.Почуках на вратичката и тя отвори:
- Е, гости приемат ли се ? - попитах аз и се усмихнах и се.. явно не се е сетила от първия път,коя съм или на мен така ми се струва..- Анабел- пак се усмихнах.
- Сетих сее, просто се стаписах като те видях - засмя се тя.
- Ааааааааааа...ясно - засмях се на свои ред - Ии как си ?

Както се бях загледала в лаптопа чух едно сладко гласченце...
- Гости приемат ли се? - Каза Анабел и се усмихна ... Стоях и я гледах неможех да повярвам, че след толкова много време отново ще се видим.
- Ии как си ? - попита тя .. Добре съм? - Стоях и гледах Анабел от горе до долу ... всъщност тя не се е променила много ... само дето е станала по красива.
- А ти как си ? Какво правиш тук? - започнах да редя въпросите си един след друг ... и прегърнах Анабел.

- Добре съм!- каза тя.
- Е,радвам се..- изкикотих се..,но докато го направя Иси започна да реди въпросите си един след друг,един след друг..:
- Чакай , чакай..ще отговоря,но си почини първо-засмях се.. - Значи добре съм , даже може да се каже супер,не трябва ли аз да те попитам какво правиш тук, и ако говорим за училището - сестра ми е директорка и според нашите трябва да сстоя тук , апък ако говорим за това какво правя в стаята ти: ами дойдох да те видя,проблем ли има- пак се ухилих..- ИИ чакай , забравих да те преърна!- прегърнах я аз.. - Да ти кажа , никак не си се променила , даже май си станала по сладка и красива.-усмихнах се аз..

- E, радвам се ... - Икикоти се ... Аз започнах да редя въпросите си един след друг и чух Ани, че казва, че сестра и е директорка и трябвала да стои тук ... прекуснах я аз ..
- Какво сестра ти е директорка? - Учудено попитах ... -Ето защо ми е била тоолкова позната.
Да сестра ми е ... - каза тя и ме прегърна ...
- Искаш ли да излезем да се разходим? - избързах да кажа .

Хмм.. Исабел не знаеше,че сестра ми е директорка.. уооу доста е пропуснала.. засмях си се вв главата*
- Ами да директорка е..-казах аз и се ухилих-амм.. сигурно и теб те е развела..
- Искаш ли да излезем и да се разходим?-попита ме тя..
- Ами да , защо не- казах аз и я дръпнах за ръъката:- Недей трябва да се оправя , не мога да изляза така.. - каза тя и се дръпна. - Какво ти има , много си добре даже.. ако излезеш с тези дрехи ще се говори за теб повече от седмица -- пошегувах се аз..
Иси се облече и беше готова за тръгване:
- Хайде-каза тя.- Ами хайде - повторих аз.Докато вървяхме си говорихме си припомняхме за миналите години.. Ох какви времена бяха..

* тва е тъпо :д

Ани ме дръпна за ръката, но аз се върнах да се пооправя... Тя се пошегува с мен:
- Ако излезеш с тези дрехи ще се говори за теб повече от две седмици! Аз се облякох и бях напълно готова за тръгване.
Хайде казах аз ... - Ами хайде - повтори тя. Тръгнахме ... а по пътя си говорихме за детството ни и колко хубаво е било когато бяхме заедно ...



П.П Няма кво друго да измисля ....

Докато си лежах на леглото и си разглеждах ФЕЙСБУКА се почука на вратата ми ...
- Влеез! - казах и оставих на страни лаптопа си. Влезе едно познато лице ...
- Здравей! - казах и се усмихнах. Мисля, че я познавам от някъде, но не мога да се сетя. Опитах се да си спомня, но не ставаше ... Станах от леглото и се приближих.
- Амм ... познаваме ли се? - попитах и я поканих.

Запътих се към стаята на Исабел.Току що бях разбрала, че е пристигнала.С нея не се бяхме виждали от ... повече от 7 години.Дали ме помни?Незнам за нея, но аз я помня ... как мога да забравя братовчедка си?!
Докато разсъждавах за малко да подмина стаята и.Почуках на вратата.
- Влеез! - чу се глас отвътре.
Аз отворих вратата и влязох.В стаята стоеше момиче с лаптоп в скута си.
- Здравей! - каза то и ми се усмихна.
Аз също я поздравих.
- Амм ... познаваме ли се? - попита момичето.
-Аммм ... предполагам да. Ти си Исабел, нали ? - попитах.Леле ... явно не ме помнеше ... , но и аз едвам я познах. Много се беше променила ...

-Аммм ... предполагам да. Ти си Исабел, нали ? - попита момичето.
- Да ... - казах и я огледах опитах си да си я спомня, но не можех.
- Амм ... не мога да си спомня коя си ... - казах и наведох очи. Дали не беше някоя приятелка от старото ми училище или пък ... не. Не знам спомнях си едно такова лице, но не мога да се седя. Ами ще я карам на запознанство пък докадето стигне ... може да ми каже все пак коя е ...



п.п - лелеее нищо не мога да измисляяя хД

Да. - каза Ис. - Амм ... не мога да си спомня коя си ... - добави тя.
Засмях се , отидох и я прегърнах.
- Здравей, братовчедке. - казах и отново се засмях.
Странно беше, че не ме помни ... не бяха минали чак толкова много години от както се видяхме за последен път.Отдръпнах се от нея:
- Е, вече спомни ли си коя съм?

- Здравей, братовчедке. - каза и отново се засмя. Бях потресена, че не помнех братовчедката си.
- Е, вече спомни ли си коя съм? - каза тя
- Анахииии, ти ли си? - казах и я прегърнах.
- Боже колко съм тъпа как можех да те забравя? - засмях се
- Какво правиш? от кога си тук? - засмях се ...

- Анахииии, ти ли си? - каза Ис и ме прегърна.
Кимнах.
- Боже колко съм тъпа как можех да те забравя? - засмя се тя. - Какво правиш? От кога си тук?
-Хмм ... ами карам я все някак си.Иначе съм тук от 5 - 6 месеца ... - отвърнах. - Кажи нещо ... как си? Нещо ново при теб? Ти си вампир нали? - затрупах я с въпроси.Бях много щастлива, че я виждам.Още не бях намерила сестра си , но ... и с братовчедка ще се задоволя.

-Хмм ... ами карам я все някак си.Иначе съм тук от 5 - 6 месеца ... - отвърна. - Кажи нещо ... как си? Нещо ново при теб? Ти си вампир нали? - затрупа ме с въпроси...
- Чакай малко поспри се .. - засмях се
- Ами добре съм ... няма нищо ново при мен ии да вампир съм ... - засмях се и я погледнах
- А ти как си .. до колкото знам и ти си вампир нали? А какво стана със сестра ти? - затрупах я и аз с един куп въпроси ...

- Чакай малко поспри се .. - засмях се Ис и ми отговори на въпросите.
- А ти как си .. до колкото знам и ти си вампир нали? А какво стана със сестра ти? - попита тя.
Ето пак за сестра ми! Винаги, когато се опитвах да си я избия от главата , все някой ми напомняше за нея.
- Ам да ... аз вампир съм. А ... за сестра ми ... ами сега не ми се говори за това. - отвърнах и сведох поглед. - Ти как попадна тук ... смисъл как стана вампир? Какво прави през всичките тези 7 години? - смених темата.

- Ам да ... аз вампир съм. А ... за сестра ми ... ами сега не ми се говори за това. - отвърна и сведи поглед.
- Ти как попадна тук ... смисъл как стана вампир? Какво прави през всичките тези 7 години? - смени темата.
- Ами как станах вампир ли? Амии дълга история някой друг път ще ти разправям .. - казах и ми изплуваха спомени ..
- Искаш ли нещо за пиене? - смених темата

- Ами как станах вампир ли? Амии дълга история някой друг път ще ти разправям .. - оправда се Ис.
Може би не и беше приятно да говори за това ...
- Искаш ли нещо за пиене? - попита тя.
- Ахам ... може една кола ... - казах и седнах на леглото.
Ис ми донесе колата и аз отпих жадно.
- Искаш ли да правим нещо ... ?Може да гледаме някой филм или да излезем някъде.

- Ахам ... може една кола ... - каза и седнах на леглото.
Донесох и колата и й я подадох ...
- Искаш ли да правим нещо ... ?Може да гледаме някой филм или да излезем някъде. - попита тя ...
- Ами не знам ти си избери аз съм нова и не знам много места - казах и я изчаках да реши...

- Ами не знам ти си избери аз съм нова и не знам много места. - отвърна Ис.
- И аз.Не обичам шумните места , така че ако ще ходим някъде няма да е на бар или на дискотека.Може в парка, но по това време там няма никой... - казах.
Отпих от колата си отново,станах и започнах да се разхождам из стаята.
- Според мен ще е по - добре да гледаме филм. - добавих. - Но ти решаваш...

- И аз.Не обичам шумните места , така че ако ще ходим някъде няма да е на бар или на дискотека.Може в парка, но по това време там няма никой... - каза.
Отпи от колата си отново,стана и започна да се разхожда из стаята.
- Според мен ще е по - добре да гледаме филм. - добави. - Но ти решаваш...
- Ами добре да гледаме филм става ли аз да изтегля някой филм, а пък ти да направиш пуканките? - казах и се засмях ...

- Ами добре да гледаме филм става ли аз да изтегля някой филм, а пък ти да направиш пуканките? - рече Ис и се засмя.
- Става. - засмях се.
Опуках пуканките и се върнах с цяла пълна купа.
-Изтегли ли вече филма? - попитах я. - Ако да какъв е ... ужас, трилър ?

- Става. - засмя се.
Опука пуканките и се върна с цяла пълна купа.
-Изтегли ли вече филма? - попита ме. - Ако да какъв е ... ужас, трилър ?
- Трилър - казах и се засмях ...
- Хайде сядай!- казах и се усмихнах ... оставих лаптопа и седнах до нея ...

- Трилър - каза Ис и се усмихна.
Ммм ... предпочитах ужас , но и това не е лошо.
- Хайде сядай!- подкани ме Ис и аз се настаних до нея, като сложих пуканките посредата.
Филма започна. Гледах около 30 мин, но после ми стана безинтересно.
- Още ли ти се гледа? Защото на мен вече ми мина мерака.- засмях се. - Ако искаш може да си говорим за нещо ...за да не е толкова скучно. - попитах. - Но ти избери за какво ...

След около 30 мин:
- Още ли ти се гледа? Защото на мен вече ми мина мерака.- засмя се Ани. - Ако искаш може да си говорим за нещо ...за да не е толкова скучно. - попита. - Но ти избери за какво ...
-Ами не знам искаш ли да излезем някъде? - попитах и я погледнах ... - Ако искаш в парка или кадето кажеш все ми е една? - добавих.