Пещерата в гората

Това което всъщност беше пред нас беше едно голямо езеро и се виждаше,че има бряг,но просто имаше и цяла стена на дупки като сирене през която нямаше особено как да се мине.Най-вероятно имаше подводни входове или нещо такова.Е тепърва щяхме да разберем.Нагазих във водата веднаха след Максим и следвах малкото пламъче.Почти стигнахме скалата в средата и сега не можеше да се види добре брегът тъй като кръгчетата на сирената стена бяха високо.
- Ще погледна за подводни входове. - казах и след което се гмурнах под водата.Заогледах се наоколо.Все пак първо искх да се обедя,че нищо няма да ме изяде,но тук не виждах много,много живот.Имаше миди и няколко риби.Странна му работа.Започнах а облеждам скалата докато плувах по-надълбоко защото езерото просто "потъваше."Излизах на няколко пъти на повърхността да си поема въздух. - Тук се оказва доста по-дълбоко.
Бях само на метри от нея,а тук дори не можех да достигна дъното.Ужас.Отново се гмурнах и заогледах.Тогава и видях пролука през която можеше да се мине.Минах веднъж и излезнах от дургата страна.Заогледах се.Да...бях преминал кашкавалената стена.Върнах се обратно за да повикам Макс.
- Хей ангелче...да продължаваме напред ,а? - ухилих се като идиот и я изчаках.

Максим се забори с нещо във водата,но преди да направя нещо тя заледи изхода и нещото.След това бързо излязохме от водата.Леко я прегърнах.Вече можехме да вървим само и единствено напред.Към нищото.
- Спокойно.Ще се справим. - смигнах и след което започнах да махам някои от бодливите клони.След като ги махнах я подканих да тръгваме.Тук беше доста по-гадно.Мракът беше толкова тежък,че направо се усещаше как е около теб.Миришеше ужасно и беше тъмно.Дори пламъка не успяваше да освети по-голямата част. - Май трябваше да вземе и факла.
Стигнахме до някакво разклонение.И трите тунела бяха тъмни и мрачни.Общо взето никой не би влязъл в тях освен,ако не му се налага.За жалост нямаше и табелки кое на къде води или някаква осветена хубава пътечка водеща към хубава поляна.
- На къде?

Продължиха да вървят напред в мрака осветени само от две огънчета.Общо взето не стигнаха до никъде.Мястото беше чист лабиринт и май нямаше да се измъкнат скоро от тук.Лукас се надяваше ад се измъкнат поне живи.Когато Максим поиска да спрат той се съгласи тогава и видяха някакви рисунки на стената.Той се загледа в тях,но не знаеше какво пише.Приличаха му повече на символи които наистина значат нещо.Като онези в пирамидите по филмите дето хората най-често пропускат и после "проклятието на мумията" ги застига.
- Интересно. - каза той и се намуси. - Тези неща не ми харесват.Хайде да тръгваме напред.Ще те нося....а може и да ме яздиш.Така де като съм пума нали.Кое избираш?
Той се усмихна като я дръпна към себе си и обви ръце около кръста и пазейки се от пламъчетата на ръцете и.Просто тук с тея рисунки не му беше много спокойно...сякаш нещо можеше да стане.Като да се появят змии от нищото,да пропаднат в пода или някаква друга глупост.Вярно бе,че той гледаше твърде много филми.

Лукас притисна Макс към себе си като и смигна закачливо.Захапа я леко за ухото ,а ръцете му игриво се плъзнаха по талията и.След което я пусна сякаш нищо не е направил и просто я хвана за ръката като тръгнаха напред.Той оглеждаше стените с надписи с помощта на нейния огън.Всичко беше на всевъзможни странни езици,но нямаше на нито един език който той знае.
- Поне да имаше един надпис на входа на пещерата,че ще ни трябва речник на....инджикитайски. - намуси се той и въздъхна.Точно тогава излязоха на някакво разклонение.Поредното.Скот повдигна вежда и се зачуди. - На къде?Пак ли направо?Макар,че не знам колко ще е щастие там...не искам да те плаша красавице,но почвам да мисля,че вървим към сигурна смърт.Погледни го обаче от добрата страна...ще умреш с красиво момче до себе си.
Поредното закачливо смигване и той огледа и трите разклонения които тънеха в тотален мрак.
- Защо пък просто един от тунелите не е светъл за разнообразите?