Пещерата в гората

Скоро вече пристигнахме в дома му, който да си призная ме изненада, макар че очаквах точно това...и все пак...Пещера с множество и просторни галерии, а самия факт че бе превърнал тази девствена пещера в свой дом, го правеше някак забележителен и...може би странен.Все пак не всеки втори дом се помещаваше в такава пещера..все тая, толкова за мястото на жилището му, сега малко за това какво точно търсех тук.
Все още не осъзнавах защо ме бе повикал, но явно имаше нещо за което искаше да говорим.Не бях от търпеливите и още щом пристигнахме и слязох от колата извадих кутията с цигари скрили се в джоба на якето ми и запалих една, докато се озърнах наоколо...беше толкова пусто.нямашежива душа, а това май бе нещо добро, а?нямаше кой да го притеснява и най важното, нямаше да има някоя странна изненада...а колкото да такива от негова страна, май не бе толкова хубаво да сме само двамата.И все пак вярвах, че няма да обърне нещата в толкова лоша позиция че да трябва някой да ме спасява...
Обърнах се към него, когато погледа ми срещна неговия...беше някак...страшен...потаен...отклоних поглед от неговия и загледах пространството около себе си.
-Е, за какво искаш да говорим?-попитах отново аз, като вече бях сигурна че е осъзнал как бях забравила всичкото си търпение вкъщи.

Докато вървяхме из сводестите галерии към дъното на пещерата,мислех как да започна разговора.Реших да не говоря с недомлъвки,тъй като нямаше смисъл.Само щях да загубя време.Въведох Саманта в просторната последна зала,която бях пригодил за живеене в съвсем съвременен стил.Дори крадях електричество от един близък кабел.Отоплението което бях инсталирал работеше без проблем и температурата бе приятна.Посочих й стол и седнах срещу нея.
-Е,Саманта стигнахме до същината на въпроса-погледнах към нея.-Ще говоря направо,за да не се изнервяш,пък и да не си в недоумение.
Хвърлих якето си на близката масичка,вгледах се в очите й и продължих:
-Преди няколко месеца дочух разни неща за теб.В началото ми беше трудно да повярвам,но реших сам да се уверя.След като те следях известно време се убедих,че преследваш и убиваш вампири.С повече късмет,не с професионализъм,за да съм напълно честен.-Следях погледа й много внимателно и забелязах как тя се изненада.Повдигнах вежда.-Май не ти звучи като нещо ново?-Засмях се.-Ето какво искам за момента от теб.Искам да знам какви са причините за тези твои действия.Не на последно място ми е много интересно към кого или какво се стремиш.Или пък отмъщаваш на цялата вампирска раса?
Отпуснах се назад в стола и я фиксирах с погледа си...

Той искаше да знае защо убивах вампири..сложен въпрос.Както каза той, май не ги убивах толкова съзнателно, колкото с чист късмет.И все пак вярвах, че един ден ще успея да постигна целта си...и да преодолея страховете си и най вече този късмет...защото ако наситина стигнех до онази своя цел, нямаше да се справя само с късмета...
Погледнах го, като се отпуснах на стола си и погледа ми се рееше в пространството...около него...дори самия него...накрая отклоних вниманието си настрани и започнах да говоря така, сякаш ми бе дотегнало от всяка дума излизаща от устата ми...
-Не мразя вампирите...макар че не са най-приятните същества, аз също съм една от тях...не отмъщавам на никого...всъщност...целта ми е отмъщението...на създателя ми.-за момент си помислих че веднага ще дойде въпрос от рода на "Значи все пак не харесваш да си вампир", но това не бе така...Обожавах този факт...може да бях едно наситина ужасно създание, което единствено и само вредеше, но това ми харесваше...това бях аз...Саманта...не исках да се променям...просто исках Том да си плати за всичко което ми причиняваше.
-Мисля че ако искаше да ме питаш само това можеше да стане и в колата ти, явно разговорът ни е малко по сериозен, но аз не разбирам какъв точно трябва да е той...-казах след кратко мълчание и отново го погледнах...имаше нещо странно в него, сякаш имах чувството, че ако го гледам по дълго време щеше да се расърди...да ме види и ме да ми се скара...а не разбирах защо това така ме смущаваше...



П.П.Ужасно съжалявам че чак сега пиша, надявам се да не се повтори, но музата ме беше напуснала малко и...

Изобщо не се изненадах на отговора й.Тя търсеше Том.Често се случваше някой вампир да намрази създателя си,явно и тук беше така.Замислих се.Можех да й помогна,но дали тя щеше да се справи?Не ми изглеждаше тренирана,а точно обратното.Доста слабичка и объркана.В случай,че искаше да постигне целите си това трябваше да се промени.В главата ми се зароди идея.Погледнах към нея и заговорих:
-Виж сега,сладурче.Нещата не са така прости както си мислиш.Ти си започнала да убиваш вампири с надеждата да попаднеш на Том.Или той да те забележи.Само че не е станало точно така.Всъщност си успяла 50% в плана си.Наистина си забелязана,но от неподходящите личности.Не искам да крия от теб...ти си в опасност.
Погледът й трепна.Не беше очаквала това.За съжалание обаче,това беше чистата истина.Наведох се към нея и продължих.
-За главата ти е обявена награда.-Очите й се разшириха.-Успокой се!Не съм тук за това.Ето какво мога да ти предложа....-Вниманието й беше приковано,тя очакваше да чуе какво имам да й кажа.-Дължа услуга на семейството ти.Едва ли знаеш за това,защото тогава беше много малка.Няма значение,минали неща.Предлагам ти сделка.Аз ще те науча да се биеш,ще те науча на ловкост и издръжливост,ще те науча как да побеждаваш в битка.Това е единствения начин,ако искаш да успееш.Другия е да си тръгнеш и само след няколко дни някой да прибере сумата определена за главата ти.Ти решаваш.Приемеш ли,продължаваме с разговора.Откажеш ли,тръгваш си и забравяме за всичко.
Разбирах колко й е трудно в момента,бореше се с много неща,но аз не бързах.Бавно се изправих пред нея и скръстих ръце на гърдите си.Времето минаваше...

P.S.Не се притеснявай за закъснението,няма проблем.

Думите му ме накараха да се замисля...какво толкова бях направила и на кой по дяволите му трябваше главата ми.Е вярно че бях красива, но не вярвам някой да я искаше само за украшение...Погледнах го...търсех отговора на тези банални въпроси в очите му, защото просто не намирах думи с които да го попитам.
Преглътнах сухо и се замислих какво точно искам.Предлагаше ми да ми помогне и да спаси това което носех на раменете си, но да си призая нямах представа до колко можех да му вярвам, а това бе единствения въпрос в момента.Нямаше място да питам себе си дали искам да живея...желаех това повече от всичко и бях готова да го постигна по всеки възможен начин...
За момент прехапах устни, а погледа ми се заби в земята...вече бях изградила всичко в ума си и сега подбирах думите си...по принцип не правех така, но не винаги трябваше да решавам дали искам да се забъркам с привидно опасен вампир или да се оставя в ръцете на друг, който дори нямаше да успее да похарчи парите за нещо смислено...
-Добре...мисля че разговора ни няма да ми навреди...а пък и...не ми се умира от някой закъсал за пари вампир...-усмихнах се и вече бях спокойна че увладях всичко в себе си и успях да покажа само това което исках...а то бе увереност и спокойствие...
-Само от любопитство...колко предлагат за главата ми?-засмях се леко, като сякаш режех напрежението с нож, но пък това беше моята специалност...И вместо да попитам какво следва сега, аз се интересувах от това колко важна бях за този който искаше главата ми.Не че можех да се предам за да взема парите, но просто исках да се надценя с някоя сума с доста нулички, след еденицата...а защо не и след двойката?

Саманта избегна главния ми въпрос,но веднага забелязах това.Явно трябваше да я питам по два пъти.Сега пък се интересуваше колко дават за главата й.Погледнах я и леко се усмихнах.
-Сладурче,много ще се изненадаш,дори мисля ще се разочароваш.За главата ти дават едва 7000,целта тук е да се спрат глупостите,които вършиш,а не цената която ще платят.Предполагам те вълнува и кой точно дава тези пари.Е...,не знам.Просто в даден момент всички ловци на глави получават информация за поредната жертва,ако мога така да се изразя.Разбираш ли,проблема е в това,че ти убиваш напосоки.Вампири,които с нищо не са го заслужили.Това,че те се хранят по някакъв начин не ги прави опасни.Що се отнася до опасните,ако до сега беше срещнала такъв,щеше да си мъртва.Много мъртва.
Чудех се дали да продължа с обясненията,но сметнах,че съм й казал достатъчно за сега.Малцина бяха посветени в това.А именно,че сред вампирите също има ловци на глави,корупция и жажда за власт.Всичко бяха само слухове.Надвесих се над нея и я покрих със сянката си.Тя продължаваше да седи сковано и да се взира в мен.
-Пак ти повтарям-казах аз.-Нямаш голям избор,да не кажа никакъв.Или трябва да си вярваме или ще се наложи да те видя мъртва в близките дни.За последен път те питам-приемаш ли предложението ми или не?
Всичко щеше да се реши съвсем скоро.Не исках да я видя мъртва,но това в момента не зависеше от мен...

Сумата която спомена наистина ме озадачи...беше наистина разочароващо и за момент просто стоях там, озадачена от казаното от него за смисъла на наградата...явно не бях толкова важна колкото си мислех...е какво пък, това не ми пречеше да се мисля за такава, нали?Понякога самата мисъл че съм повече ме правеше такава...
Той започна да говори за вампирите които не трябвало да убивам и че тези които го заслужавали щяли да ме убият...е може би наистина не бях толкова добра...дори да бъда честна наистина се надценявах, а това не бе добре...но добре знаех че подценения или дори надценение противник не бе на добре и ако точно ти бе този противник, то определено имаше някакъв коз.
Погледнах го..беше се изправил пред мен, а тази сянка която ме бе покрила, ме караше да се чувствам така сякаш не можех да контролирам нищо и сега всичко зависише от него...сякаш ако кажех "да" щях да се оставя в ръцете му и нямаше да мога да хвана дори за момент кормилото...но това сякаш не ми попречи да изрека тези само две букви толкова бързо, сякаш живота ми зависеше от тях...е в общи линии така бе, но просто не разбирах как можеше да ми помогне толкова бързо, че да отърва ловците на глави...или може би той щеше да се погрижи за тях...нямах предтсава, просто не ми се умираше...не и днес.
-Да...съгласна съм...просто не искам да умирам...за толкова малко.-отново се засмях, но сега въобще не ми бе смешно...черния хумор май ми бе обягнал сега...или поне в ума ми, където шегата въобще не си я биваше...

Вътрешно си отдъхнах.Тя взе правилното решение.Поне най-доброто за нея в момента.Оставих я сама за малко и минах в едно малко отделение на пещерата където държах алкохола.Издавих бутилка Джак Даниелс (каква ирония),взех 2 кристални чаши за уиски и се върнах при нея.Саманта продължаваше да седи на същото място,но ми изглеждаше видимо поотпусната.Май напрежението и дойде в повече.Отворих бутилката и налях в чашите.Подадох й едната.
-За правилното решение-обясних.-Сега трябва да поговориме за останалото.
Чашите издадоха мек и приятен звук като ги ударихме леко една в друга.Отпих глътка,която сгря стомаха ми и продължих.
-Сега искам да ми кажеш има ли нещо което те задържа да не живееш тук,ако има постарай се да се обосновеш добре.Не ме разбирай погрешно,сладурче,мисля за безопасността ти.Колкото повече се навърташ навън,толкова по-опасно е за теб.Тренировките ти ще започнат още утре,а ако искаш може и сега да направиме малък тест,ако не си много уморена,но мисля че емоциите ти дойдоха в повече.
Саманта се усмихна.Това беше добър знак.Откакто беше влязла в пещерата не го беше правила.Напрежението от тялото й намаля.Нещата започваха да се подреждат за добро или лошо.

Да не живя тук ли?Искаше да не живея в града или да живея при него?Не че аз много се задържах в общеживието, където уж се водех че живея.Там се мярках само за да поспя няколко часа наспокойствие, тъй като от мног време вече Соф не беше при мен и да си призная не исках да се прибирам в онази толкова празна стая...Е, освен ако не исках малко спокойствие, но това не бе особено често срещано явление.
Усмихнах се и погледа ми срещна неговия..искаше да започнем с някакъв тест.Да си призная никога не съм била добра в писменото изпитване...е, и практиката ми куцаше, но мисля че сега имах право на малка подготовка преди теста.Можеше да ми направи един бърз урок, нали така, 40 минути без междучасие след това...ухилих се на шегата си, тъй като знаех че няма да бъде така смешна ако я чуех на глас.
-Мисля че малко бързаш с теста, имам нужда от малко почивка, не всеки ден ми съобщават че някой ме иска мъртва...а пък друг ще ми помогне да не умирам...-усмихнах се глупаво и потърсих с поглед чашата, която можех да се закълна че бе тук преди да започнам да разговаряме...е, можеше и да не е била тук, но на мен така или иначе ми се привиждаха чаши навсякъде...
-Нямаше ли една чаша наоколо...мисля че имах чаша...започнах да оглеждам много по...нервно и след момент отново го погледнах...
-А, да, безопасността ми...-казах аз, сякаш до сега се занимавах с нещо и изведнъж осъзнах че трябваше да помисля за нещо друго, което вече се бе оформило като мнение в главата ми, но трябваше само да го изрека на глас...
-Не ми е проблем, и без това не се задържам много на едно място...сигурна съм че там имаше чаша!-посочих към масата и след това се разсмях...май наистина ми идваше в повече напрежението, но нали всичко щеше да се оправи...
-Все тая, искаш да живея тук ли?Надявам се поне леглото ми да е удобно.-подметнах аз, сякаш не си спомнях дори какво бях казала преди момент и отново погледа ми се плъзна по стените на помещението...беше някак..странно, но пък удобно...или не, по скоро...уютно...сякаш беше нормално да живееш в пещера...

П.П.Сори че пак закъснявам с отговора, ама имах много домашна и...

Останах доволен.За момента всичко вървеше много добре.Започнах да се смея.Саманта се оглеждаше за чашата си,а дори не забеляза как я преместих зад мен.Имаше доста да учи.Обърнах се към нея.
-Теста свърши-извадих чашата иззад гърба си.-Ето чашата ти.Ти дори не забеляза движението ми.Както сама виждаш има доста да се обучаваш докато достигнеш задоволително ниво.
Тя не можеше да повярва на очите си.Бог знае какво си мислеше.Беше ми любопитно,но не я питах,ако искаше щеше да сподели сама.Станах от стола и й подадох ръка.Ноща вървеше към края си.
-Хайде,сладурче,ела.Леглото ти е приготвено и мисля ще ти хареса.
Въведох я в "стаята" която бях приготвил за нея.Имаше голямо легло с пухени възглвници и мека завивка.Мислех,че точно от това се нуждае.
-Всичко тук е на твое разположение.Ако имаш нужда от нещо ме повикай,не че няма да те чуя ако си станала-намигнах й.-Сега ти желая сладки сънища.
Дръпнах завесата и преминах в голямата зала където беше моето легло.Отпуснех се на него и слушах как тя се съблича.Дрехите лекичко шумоляха по тялото й.Затворих очи и се замислих какво предстоеше оттук натам.

P.S. Много учене,много нещо

Явно все пак там е имало чаша...нямаше да се разберем ако ми криеше чашите си, предпочитах да ми отмъква обувките, както правят послушните домашни любимцци и да не пипа чашата ми...Но все тая, той нямаше как да бъде толкова "послушен" и имах чувството че сега аз трябваше да съм послушната, а не той...все пак не аз го спъсявах от почти сигурна смърт...е ако ми взимаше чашата определено ме обричаше на точно такава, но стига след това да ми я връщаше пълна нямах против...
Не казах и думичка за малкия номер, който ми спретна.Джак бе магьосник и ми бе известно, но от Боунс не очаквах да ми прави евтини номера, да беше извадил заек от шапката си, щеше да ми е дори забавно..
Показа ми къде ще спя и след като огледах новата си стая, поглледа ми се спря на леглото...изглеждаше удобно и сякаш направо ме молеше да легна и да заспя дълбоко...Вампирът ме постави сама и се заех с това да се оттърва от тези джинси, който макар че правеха задника ми секси, бяха адски неудобни.Понякога се чудех защо толкова се стремях да изглеждам добре, като така или иначе тези мъже с които си лягах не помнеха името ми, камо ли дали задника ми е бил секси...Може пък това да беше въпрос на лично мнение...нали казват че когато се чувстваш секси изглеждаш секси...
Съблякох се и след като легнах в леглото почти моментално усетих колко удобно бе...или бе от самото легло, или от възглавниците които ми харесваше да ритам с краката си при необходимост или просто защото до сега не се бях радвала на легло, което иззползвах по предназначение...а именно сън.
Беше ми чудно как изглеждаше един ден в пещерата му...сигурно утре щяха да започнах скучните лекции, а аз трябваше да запомня всичките му съвети.А ако ги подреждаше като "Правило първо...Правило второ" това определено щеше да прилича на нещо като онези стари китайски филми в които Джаки Чан се учи на кунг-фу следвайки нарисуваните на покрива стъпки от онзи скитник, който приютява за вечерта...Е май понякога тези истории ми идваха в повече, но какво да се прави...


П.П.О да, 21 задачи по математика...а аз по някаква случайност не мога да реша и една...

Събудих се от тихи шум.Някой се обличаше и мърмореше.А да,сладурчето Саманта.Усмихнах се и станах.Облякох се набързо и минах в нейната стая.Тя тъкмо закопчаваше сутиена си,докато мрънкаше.Или не се беше наспала,или беше кисела като се събуди.След като вече беше готова я изведох от пещерата,за да отидем до скромното й жилище и да съберем багажа,който имаше.Нали се пренасяше при мен.Постоянно бях нащрек,нямах ни най-малка представа дали вече някой не е по петите й,но скоро щях да разбера.Никой от нас не проговаряше,а за момента нямаше и нужда.Разменяхме си само откъслечни реплики.Багажа беше събран и натоварен.Новият живот на Саманта започваше сега.
Върнахме се и още с влизането,тя се тръшна на един стол и заяви,че е уморена.Тук определено не позна.Хвнах я за ръката и я заведох в стаята й.Докато тя се цупеше,извадих пакет с чисто нов спортен екип и удобни маратонки.Обърнах се към нея и повдигнах вежда,след това обясних.
-Хайде,сладурче,стига си се цупила.Не си мисли,че си на хотел тук.Трябва да започнеме възможно най-скоро.Ще съм ти благодарен,ако се облечеш и ме последваш в гората.Тренировките ти започват с бягане.
Докато Саманта,отново започваше да мърмори и нервничи,аз излязох от стаята.Извадих мобилния си и набрах един номер.След третото позвъняване,вдигнаха.Осведомих се за текущия статус на поръчката "Главата на Саманта Такър" и не останах очарован.Все още никой не бе тръгнал да я преследва,но разбрах,че трима главорези са проявили интерес и са поискали информация.Скоро тя щеше да бъде преследвана и вероятността да се изправиме срещу опасности не бе никак малка...

P.S. Този път,забавянето е от моя страна за което съжалявам.Просто обмислях как да се развие историята

Отидохме до общежитието за да събера багажа си и да го преместя в пещарата му, или както бе според него, "новият ми дом".Нямах много вещи, така че една средно голяма кожена чанта побра чистите дрехи от гардероба ми, а останалите оставих в стаята, тя така или иначе оставаше моя и на Соф.
След като отново се върнахме в пещерата, се чувставах достатъчно изморена че да заявя че ми стига толкова.исках да седна и може би да изпия една чашка, загледана в небето...не че го смятах за толкова красиво, просто хората прекарваха доста време в това да го наблюдават..исках също да разбера какво намират в него, но явно нямах шанса, защото Боунс ме заведе в стаята ми и ми връчи някакъв екип и маратонки...да си призная не бях убувала маратонки от доста време...а за бягането, за което говореше...бях го спряла преди години...все пак мнпого неудобно е да бягаш на токчета, а в повечето случаи в които все пак бях обута, носех сравнително високи обувки.
Започнах да негодувам но, той просто излезе и ме остави да се оправям с екипа...бях кисела от сутринта, макар по принцип да си бях такава и докато се обличах не спирах да мрънкам...от това колко грозно изглеждам, до онова колко мразя да бягам.
Накрая излязох от стаята и го последвах в гората...не ми харесвае идеята че започваме с тренировките, но май можех да се позабавлявам и да го подразня докато тренираме...Вече започвах да си мисля че това не бе толквоа добра идея...дали ще ме убият бързо и не толкова болезнено или пък напротив, той ще ме убие в опит да ме спаси...да си призная хич не харесвах тези сутрешни упражнения...че дори не само сутрешните..и все пак това бе много по добър вариант, от това да ме убият, нали...не исках да умирам...затова просто трябваше да стисна малко зъби...да се надяваме че щеше да е за кратко...

П.П.Няма никакъв проблем

Чаках я да се оправи и да дойде.Мислех си да й дам 10 км. за начало,но се чудех ще издържи ли.Скоро щях да разбера.Загледах се в сгъстяващия се мрак.Кога ли щяха да се появят убийците?Шум прекъсна мислите ми.Саманта се появи зад мен в спортния си екип.Изглеждаше много добре в него.Наведох се леко назад и я огледах в гръб.Подсмихнах се леко.
-Е,сладурче,да започваме-погледнах я.-Ще се справиш ли?
Тя кимна неопределено с глава.Щеше да стане,дали по трудния или по лесния начин зависеше от издръжливостта й.Зададох следващия си въпрос:
-Мислях да започнеме с 10 км..Как ти звучи?Мога да отстъпя с 2км.,но само толкова.В момента съм великодушен към теб,но само този път.
Извих вежда и зачаках отговора й.

10 километра?!Той се щегуваше, нали...моля те, нека се шегува...Това наистина бе много и дори един вампир да бе способен на това, не бях сигурна дали аз го можех и най вече исках...все пак..това са десет километра мамка му!Е, предложи някакво споразумение за 8, но все още цифрата ме плашеше...може би щеше да е снизходителен, ако получи нещо в замяна?
Усмихнах се самонадеяно, та аз бях направо богиня в договарянето, нали така...само трябваше да разбера какво иска..а може би, това което ще му покажа аз че иска..това е от "инята"...все пак и аз съм жена и просто бях убедена, че той ще поиска това което го накрам да иска...
-Два километра по малко..мисля че може да ми подариш още поне един, а?Какво ще кажеш за седем километра бягане...?-усмихнах се миличко и се приближих до него, като едната ми ръка се плъзна по лицето му и се спря на врата му, като съвсем леко докосвах кожата му, и приближих лицето си към неговото...няколко сантиметра деляха устните ми от неговите, когато се извъртях и го целунах по едната страна и се дръпнах бързо назад, като се усмихнах.
-Ако се споразумеем на 7 километра, може да получиш повече от целувка по бузката. -ухилих се и се дръпнах настрани, оправяйки връзките на маратонките си.Не че имаше какво да оправям, просто исках да изглеждам заета докато ми говори...виждаше ми се забавно...

Ето,че Саманта прибегна до обичайните си номера.Много добре ми бе известно как ловуваше.Тук прилагаше същата тактика.Първо съблазняваше,макър че на вампирите не им трябваше много,а след това се стараеше да се скрие някъде с жертвата си и да я убие.За капак на всичко ловуваше без бельо...Подозирах,че някой я беше излъгал,че така подмамва вампирите по-лесно.Важното в случая беше,че бях подготвен.Усмихнах се насреща й.
-Добре,сладурче-казах аз.-Нека са 7,но да уточня.Не го правя,за да се изчукаме.Правя го,защото след бягането ще видиме колко си бърза и какви бойни умения имаш.-Тя се поусмихна,явно беше доволна.Само дето не подозираше каква изненада я чака.-За сметка на това,утре километрите ще са 11-додадох аз и извих вежда.-Споразумяхме ли се?
Измерих я с поглед и зачаках отговора й,преди да я подгоня през гората.

Хъм, не го правил за да се чукаме...господин въздържател, а?Нямаше да говори дълго така, бях напълно убедена, но дали защото аз самата исках да ме чука или защото просто не харесвах откази, това сякаш ме мотивира да му покажа че няма да стои дълго на едно мнение с мен.
Усмихнах се доволна, но същност просто криех раздразнението си, а когато чух новината за 11-те киломтра следващия ден просто се ядосах...той наистона го играеше учител...май нямаше да се получи това на което се надявах, а точно той да ме пази без да се налага всичко това...
Но какво пък, все пак беше просто бягане, нали, можех да се справя...стига съм се оплаквала и просто да започна да изпълнявам...но не защото той така казваше, а защото главата ми все още стоеше на раменете ми поради някаква случайност, но това скоро щеше да се промени...
-Добре, както кажеш, шефе.-засмях се леко подигравателно, като се озърнах наоколо...щях да се състезаваме или какво?Не разбирах какво иска, да види колко бързо бягам или да види дали ще бягам без да спирам всичките 7 километра...
-Ще се състезаваме ли старче?Или предпочиташ да се влачим цял ден?-отново започнах с подигравателния тон, като не усетих как онова гадно чувство на недоволство и гняв ме бяха обвзели и дори не разбрах защо се заяждам..

Ухилих се.Тя си мислеше,че ще тичам с нея,но аз бях тичал достатъчно навремето.Интересното в ситуацията беше,че долавях феромоните й.Предстоеше й тичане,а тя мислеше за секс.Вероятно след края на цялата тренировка щеше да мастурбира,но се съмнявах.Още си нямаше идея какво я чака след бягането.Леко я пляснах по задника.
-Хайде,сладурче,бегом!-подканих я аз.-Ще те наблюдавам.След 15 минути макс,трябва да си тук.
Видях озадачения й поглед.Явно се чудеше как ще я наблюдавам,след като няма да тичам редом с нея,но аз си имах тайни,които не смятах да й разкривам за сега.
Саманта тръгна бързо между дърветата.Ако продължаваше с това темпо,нямаше да издържи много,но се надявах да успее.Издигнах се над земята и следвах Саманта от разстояние.

15 минути?!Без да бяга с мен?Това не ми се понрави, не че ми трябваше компания, бях си достатъчно откачена че в главата ми да не е скучно, но това бе доста дълго разстояние, а аз нямах никакво желание да бягам.Поумувах няколко секунди и реших да не губя повече време, затова започнах да бягам измежду дърветата.
В началото усещах всяка частица от тялото си, всяка кост и всеки мускул, който се движеше толкова бързо че усещах леко парено, което въздуха блъскащ се в лицето ми и въобще в цялото ми тяло охлаждаше.Всичко около мен бе размазано, както когато гледаш асвалта през прозореца на движеща се кола, непосредствено близо до самата кола.Но все пак успявах да форусирам целта си и да избегна дърветата пред мен, който ме караха да завивикам или поне да се отмествам от правата линия, по която ми бе толкова по удобно да бягам.Нямах часовник на ръката си, но този който отброяваше 15-те минути вътре в главата ми показваше че почти свършвах времето което ми бе отредено.Да си призная, ако чувството ми за разстояние и орентираност бе вярно, то май щях да усепя да изпълня това което Боунс искаше от мен.За момент затворих очите си по дълго от необходимото и въпреки че не бях видяла дървото преди момент, сега то сякаш скочи пред мен и аз така се блъснах в него, че след като станах от земята и изтупах дрехите си видях как кората на стеблото се бе отделила и парченца от нея се вплетоха в косата ми.
Направих намръщена физиономия, а вътрешния ми часовник тик-такаше и то без да спира за такива непредвидени ситуации.Оставих останалата част от вплетена в косата ми от малки клонки и листа без да ги пипам и продължих да бягам, като реших че ще ги почистя когато свършва с тази задача.стигнах до мястото където Боунс ме чакаше, но по физиономията му и часовника в главата ми установих че бях закъсняла...може би беше с малко, но все пак не бях навреме, а за това бе виновно онова ужасно дърво, което бих могла да се закълна че не бе на мястото си когато затворих очи...
-Не съм виновна аз!-изсъсках ядосано, докато се опитвах да отплета едно клонче от костаа си, а то се бе заплетло така, че не успявах да го дръпна без да не изпитам болката от скубане.
-Помогни ми де, не стой така!-подканих го и най накрая изкарах клонката счупена обаче на две, като я хвърлих на земята и направих гримаса, сякаш току що бях наругала всичките й роднини до девето коляно.Да...ако не беше клонка щях да го кажа..че дори да изпълня всички закани които ми идваха на ум, но за жалост не биха имали никакъв ефект...

Изпитвах желание да се скарам на Саманта,но изведнъж ме обзе друго чувство.Не че не видях как се блъсна в дървото,но въпреки това исках да я критикувам.Но размислих.Нямаще смисъл да я изнервям още.Определено се беше постарала.Погледнах я замислено,сетне продумах.
-Справи се добре-казах.-Не идеално,но добре.Мисля,че като за първи път е чудесно.Предполагам си доста уморена сега.
По план мислех да я върна обратно в пещерата и да я накарам да ме нападне и да се бие с мен.Гледайки я обаче,май нямаше да се получи.Беше доста отпаднала.Реших да и дам малка отсрочка-една вечер.
-Да се връщаме,сладурче.
Тръгнахме през гората вече вървейки спокойно,като разговаряхме на неутрални теми.Като стигнахме мястото,където се беше случил инцидента,леко се подсмихнах а тя изруга.Типично в нейн стил.Стигнахме пещерата без проблеми и влязохме.Разбира се,Саманта побърза да се настани на дивана и изпъна крака.Направи болезнена гримаса.Какво ми ставаше?Защо отстъпвах?Нямахме кой знае колко време,а аз се канех да пропилея тази вечер.Е,майната му,рекох си,така е трябвало да стане.Сипах уиски в две чаши и седнах до нея.Подаодх й едната.Тя я взе и се поусмихна.Май й влияеше добре.Отпихме и аз се обърнах към нея:
-Тази вечер нищо повече няма да правиме.Виждам,че си уморена и не мисля,че си в състояние да покажеш кой знае колко от възможностите си.Пък и целта ми не е да те измъчвам.Утре,отново километрите ще са същите по съшото трасе,но смятам,че ще си в доста по-добра форма след това.Нямаме време за губене.Сега,ако искаш можеш да си легнеш и да се подготвиш за утре.Аз ще се освежа.
Станах и се запътих към друга ниша в пещерата в която течеше вода.Саманта ме следеше с поглед и лека усмивка,като отпиваше бавни глътки от чашата си.Отидох до нея и сложих ръка на рамото й.
-Почини си имаш нужда от това.Не ми се иска да те убие умората.-Внезапно се наведох към нея и я целунах по бузата.-За лека нощ-додадох аз.-Пропъжда кошмарите.

***Съжалявам,че малко се забавих тези дни,но бях възпрепятстван от други неща.Има вероятност утре да не влизам и за това реших да погледна днес,понеже знам че си бърза (е,не винаги,но по принцип).

Върнахме се в пещерата, където явно за поущрение сипа по една чашка и на двамата.Не бе това което очаквах, защото тренировките и задачите които искаше да изпълнявам не бяха чак толквоа много.Пък и той явно имаше някаква слабост към мен и така лесно отстъпваше от изискванията си.Беше някак удовлетворяващо че правех това което искам аз, а не това което искаше той, но все пак...не усещах че правех достатъчно и сякаш не го заслужаввах.А аз не си падах особено по такъв вид незаслужени награди.
Може би това бе просто покана за мен да изпитам волята му и да видя до кога точно ще ме търпи...дано не трябваше да стигам далеч, защото просто има граница в която заяждането и забавлението преминаваха в нещо много по голямо, за което не бях сигурна че съм готова...
Той тръгна нанякъде, като преди това ме целуна по бузата и на лицето ми се появи мазна усмивка.Колко емблематично...по бузката...не бях на 6, ако не забелязваше!?Бе ми предложил също така да си почина и да се подготвя за утре, но да си призная не ми се стоеше в пещерата цяла вечер...може би имах други планове, с който той просто трябваше да се примири...или пък не?Щеше да е интересно как ще се развият нещата, а за това не трябваше да чакам тук дори и с чаша в ръка...
Отидох до стаята си и извадих чисти дрехи, които възнамерявах да облека след като също се изкъпя.Съблякох дрехите си и облякох еднин халат, само по който се запътих към банята.Взех си един ледено студен душ и побързах да се приготвя, възнамерявах да изляза и да посетя някой бар или дискотека, където имаше някой, който нямаше да ми се дърпа толква за да пия от него...и тъй като бях почти убедена че Боунс няма да ми позволи да пия от него, оставаше вариантаа да се оправям сама...
Когато излязох от банята не намерих Боунс никъде, но да си призная не ми е трябваше...просто написах на една бележка че ще се върна сутринта и тръгнах към мястото където предния ден остави колата си...да, мислех да я заема за вечерта...
Когато стигнах до колата и плъснах ръката си по капака й, усетих нечие присъствие зад себе си...е не нечие, по скоро едно точно определено...това на Боунс...

П.П.Тоя пък закъснях, ама съм тии сърдита, така че имам оправдание

Усетих,че Саманта е намислила нещо още напуснах стаята.Набързо се оправих и се притах,наблюдавах я какво прави.Щом се изкъпа и си взе нови дрехми ми стана ясно какво се кани да прави.Усмихнах се и се изнизах от пещерата.Не се съмнявах,че ще се появи скоро до колата.Как иначе щеше да се разходи нощес?...
Прикрих се зад група дървета и зачаках.Не се дълго,тя се появи подсвирквайки.Изобщо не подозираше,че я следя.Мислех,че се досеща,но явно се лъжех.Проследих я как се приближи към колата и плъзна ръка по капака.Какво си въобразяваше тя?Че ей,така може да офейка,когато си иска?Не я оставих да отключва вратата и да се сблъсква с бордовия компютър на машината.Толу виж се изнервила и да направела някоя глупост.Безшумно излязох от прикритието си и застанах зад нея.Саманта веднага усети това и се обърна към мен.Извих въпросително вежда и попитах:
-Накъде така,сладурче?Хубава нощ за разходки,но не мислиш ли,че допускаш грешка?
Подпрях се на капака и се усмихнах срещу нея.

Грешка?Той явно не Да греша?!Той май не осъзнаваше че не съм от онези вампири които можеха или искаха да карат седмицата без кръв, а камо ли няколко дни.Не възнамерявах да оставам гладна и каквото и да казваше аз просто имах нужда от тази кръв...а колкото до варианта с банките, по дообре въобще да не го споменаваше...
Усмихнах му се някак презрително и тръгнах към него, като го подминах сякаш изобщо не беше там и ссе запътих към седалката до шофьора, сякаш бях убедена че ще ме "хвърли" до мястото до което исках да стигна.Погледа ми се впи в неговия и макар да търсех някаква "вратичка" в очите му която да ми покаже че ще омекне, имах чувството че няма да намеря такава...и все пак, по рано днес успях..
-Искам да се нахраня като хората...така де, като нормален вампир!Не съм особено добър шофьор, така че няма да ми пречиш ако ме придружиш...току виж и ти старче се уредиш с малко топла кръв...
Да си призная исках да го провокирам, пък и не мисля че един нормален вампир, при това мъж би си останал на мястото ако толкова открито му намеквах че не става за лов...е всъщност той беше ловец на глави, но...все тая, въпроса бе че мъжете въобще не харесваха да си играеш с достойството им, а аз точно това обожавах да правя...
-Е, ще ми покажеш ли какво можеш или предпочиташ да мърмориш...чувала съм че на определени години вампирите като теб не правят друго...-засмях се леко подигравателно, но доста небрежно сякаш не целях да го засегна, но да си призная точно това исках.Да разбера до къде ще стигне за да ме впечатли...

Ето,че Саманта,отново започваше да танцува.Да танцува по нервите ми.Тя или не разбираше или не искаше да разбере.Не знаех вече как да й обясня,че е релно застрашена.Ядосах се.Това не можеше да продължава така.За секунда се озовах пред нея и я притиснах във вратата на колата.
-Какво си мислиш ти,сладурче?-попитах я аз.-Че света се върти около теб ли?Кажи ми.
Усещах как тялото й се напрегна,нямаше съмнение,че освен от кръв се нуждаеше и от нещо друго.Не че ме интересуваше в момента.Така и не дочаках отговора й.Долових движение някъде зад мен.Стиснах я за раменете и я повалих на земята.Една стрела излетя от тъмнината и се проби стъклото на колата,точно там където преди малко беше главата й.Изтиках я по земята пред мен и я извлякох от другата страна на колата.Очите й бяха широко разтворени от шока.
-Сега вече убеди ли се!-почти изкрещах в лицето й.-Бягай,бягай бързо оттук.В пещерата,не се колебай за миг.Бягай все едно те гони самият дявол.Точно зад теб съм.
Саманта се изправи и хукна.Надигнах се и понечих да хукна след нея,но не успях.Нечия здрава ръка ме хвана за гърлото и ме трясна върху капака на колата.