Тъмните улички

Изръмжах.Този мъж никак не ми харесваше.Издърпах ръката си от неговата и отспътих крачка назад.
- Отмъщение?Ха!Ти си идиот! - изръмжах му.Просто не разбирах защо след две години ще ми иска отмъщение.Защо не ме намери по-рано.... - А и вампири не съществуват.
Добре де...последното беше лъжа.Просто не можех да казвам какво съм на всеки,а и от къде да знам дали той е вампир или просто идиот който се шегува...можех да се разровя в главата му,но...колкото повече използвах копираните дарби толкова повече откачах. - И как е шефа ти междодругото?След като му изпълних сделката...е почти цялата и му дадох всичко...дори повече от това което трябваше...това копеле...дано да е добре и да лежи в някой гроб.
Последните думи трябваше да си останат само за мен,но те бяха изкочили от устата ми...мразех когато ставаше така!

- Отмъщение?Ха!Ти си идиот!
Изсъсках и я погледнах злобно.
- А и вампири не съществуват.
- Сигурна ли си?Я пак помисли..
Извадих един нож и направих бързо една малка раничка на бузата и'.Тя изпищя и се дръпна назад.След малко раната и' я нямаше.Изчезнала.
-Така си и знаех.Е..Няма да те карам да гадаеш..И аз съм вампир.Не те преследвам,защото не ме интересуваш..Все пак ти си само едно безобидно дете...
- И как е шефа ти междодругото?След като му изпълних сделката...е почти
цялата и му дадох всичко...дори повече от това което трябваше...това
копеле...дано да е добре и да лежи в някой гроб.
Удивих се на нейната смелост.Странно..
-Всъщност и аз се надявам да е там..Но ти си глупачка да говориш така на човек,който може да е още верен на шефа си...-погледнах я с една чаровна и леко нагла усмивка и я тикнах да върви напред.

Изръмжах и па ксе дръпнах.Изгледах го накриво.
- Не ми пука дали си му верен или не...Ще си говоря каквото поискам!Това което стана преди две години...не трябваше да е така!Аз направих всичко.Бях измъкнала всичката информация която той искаше!Всички пари които можех да измъкна от Александър му дадох..той взе и повече...и какво...после прати кученцето си да се оправи с мен. - повиших тон.Всъшност сделката не беше точно провалена.Всичко бях изпълнила,но проство не бях огодилана шефа му вечер преди това с Александър и...се сригна до тук. - Всъшност въоще знаеше ли историята...какво ти е казал шефа ти?
Наклоних глава на една страна и се облегнах на стената на една сграда.Това беше малко тъпо тъйкато той така можеше да ме притисне към стената и нямаше да мога да се измъкна...е или поне щеше да ми е трудно.

Тя ми дръпна една дълга лекция.Гледах я спокойно,но отвътре ми вреше и кипеше.Не знаех нищо от това,което тя ми каза.Дразнех се от това и като тя свърши и ми зададе последният си въпрос,който е:
- Всъшност въоще знаеше ли историята...какво ти е казал шефа ти?
-Ами той....Аз...
Замислих се..
-Той всъшност...
Запецнах.
-Ами значи нищо не знаех от това.Единственото,за което ме бяха осведомили беше това,че трябва да те убия и че си ограбила онзи човек..
Подсмихнах се.Тя беше допряна до стената.Дали исках да я притисна..Много бързо се озовах при нея и я затиснах.
-Сега искам да направя това,което не успях..
Озъбих се.

Той се озова до мен.Изръмжах и го избутам щом оголи зъби.
- Не ме докосвай! - изсъсках насреща му.Той не е знаел дори какво е ставало и просто е спазвла заповеди...да.Ако не слушаш шефа си...не се знае къде ще свършиш.Той отново се приближи и аз отново го избутах.Искаше ми се да го убия...беше инат. - Добре...ти май не си наясно какво е ставало преди...Ти се опита да ме убиеш,а шефа ти те е пратил защото отказах да правя секс с него миналата вечер!
Повиших тон.Работата беше там,че се издадох.Никой не знаеше,че съм спала с шефа...никой не трябваше да разбира.Всичко това беше против моята воля,но....иначе той щеше да убие момчетата...зареди тях съм жива...ако не бяха те...просто не можех да го оставя да ги убие.Е естествено нямаше да му кажа и всичко това.Аз да не съм на среща на анонимни алкохолици.

Подсмихнах се.Тя е оказала на шефа.За това ме е излъгал.Ха..Той явно не е могъл да се справи с това диво животинче.Аз можех.Но мислех да го направя по другия начин.
-Добре..Да направим така..Да не се изнасилваме и да не се дърпаме.Все едно сме се срещани случайно в тази прекрасна уличка и сме започнали да си говорим като нормалните хора...
Погледнах я.Тя кимна и ние тръгнахме напред.
-Знам,че се казваш Изабел...Знам,че си вампир..Знам,че си на 17..Сега..Ще те питам няколко въпроса мирно..ако ти ми се изрепчиш ще си е за твоя сметка...Имаш ли си брат или сестра и дали си имаш гадже?
Повече ме интересуваше последното.Тя беше красива..Нещо в нея ме привличаше..Но също така ме отблъскваше...Много странно се чувствах...Дали е защото се опитах да я убия?Помислих..Неее...Не е заради това..

Този тук не беше наясно със всичко.Май само с името ми.Засмях се,а смехът ми отекна наоколо.
- Ти сериозно ли?Ама вие сте си вършили работата през пръсти.Не съм вампир.Не само.И имах брат ,но той беше убит пред очите ми като бях на дванадесет. - не обичах да говоря много за брат си и за смъртта му.Той беше единствения ми роднина...не познавах родителите си тъйче не знаех от къде имам вампирски,вещерски и демонски сили в себе си...Естествено нямаше да му кажа.Той щеше да поискада узнае каква съм още щом не съм само вампир...усещах,че нещо в мен го плаши и не му харесва...исках да знае,че не съм само вампир...за да го е страх още повече.Почти всички се страхуваха от демоните...били гадни същества.Да...гадни са.Паднали ангели.

В ония дни се намираха исполините на земята; а при това, след като Божиите синове влизаха при човешките дъщери, и те им раждаха синове, тези бяха ония силни и прочути старовременни мъже.
Битие 6:1-4

Някои неща просто ми бяха набутани в главата.Брат ми,момчетата,училището...в бандата не бяхме само хора.Имахме и демони,ангели,нефилими...всякакви.То благодарение на тях разбрах какво съм...
- Ами ти?Аз дори и името ти не знам..тъйче почвай да си цитираш автобиографията.

- Ами ти?Аз дори и името ти не знам..тъйче почвай да си цитираш автобиографията.
Чух въпроса,но не отговорих веднага.Чудех се какво ли може да бъде, ако не беше точно вампир...върколаг?Сукуба?Демон?Фея?Вещица?Толкова много вариянти,но нямаше да се интересувам в момента.Мразех,когато някой много ме разпитва,за това няма да я питам по този въпрос.
-Добрем...
Поразмислих и започнах да говоря бавно и провлачено.
-Казвам се Ник..Вампир съм...Какво още...
Спрях.
-На 23 години съм и 950 вампирски....И това е горе-долу..Имам изгубена сестра,която не я познавам...И това е...Какви дарби имаш?

Оооо любимата ми тема...
Въздъхнах и седнах на една пейка която не изглеждаше в хубаво състояние...и все пак ставаше за седене.Чудех се дали да му кажа всичките си дарби или не.То дарбите ми бяха много.Имах само три мои.
- Копирам чужди дарби,видения и трансформация. - казах тихо с досада.Аз не харесвах дарбите си.Зареди тях откачах.Само трансформацията беше нормална..от виденията ме болеше после всичко и усещах болката на жертвата от копираните дарби откачах...мечтата на всеки направо. - Ами ти?
Искаше ми се да знам какви дарби има,но ми беше и интересно това,че не попита каква съм всъшност щом не съм само вампир.
- И мога да правя заклинания,да убивам с целувка,докосване...зависи ако искам де.. - допълних като разкрих какво съм.Да...просто нямаше смисъл да мълча.

- Копирам чужди дарби,видения и трансформация.Ами ти?
Последният въпрос се очакваше много отдавна,но все пак ще отговоря.
-Ами..
- И мога да правя заклинания,да убивам с целувка,докосване..
Това ме накара да се спра и да открия нещо важно.
-Значи ти си...Хибрид..Между вещица,вампир и..
Думата си остана в гърлото ми.Най-мразех тази раса.
-..и демон.
Погледнах я и тя кимна.
-Моите са...Копиране на дарбите и премахване на дарбите.Много полезни дарби,само че мога да се справя и без тези..Все пак съм вампир..
Седнах до нея и се огледах.
-Ами..Кажи нещо..
Завъртях очи с досада.

Той май не харесваше демони...това донякъде ми хареса,но доста хора ме избягваха именно зареди това.Или зареди дарбите ми,расата ми...хибрид.Хибридите бяха доста силни.Наследяваха най-доброто т двете раси...или поне аз.
- Ти не ме харесваш...смисал не харесваш демони.Спокойно.Няма да те изям,аи демонското в мен е доста малко. - смигнах му и се засмях.Наистина демонската кръв във вените ми беше малко,но дори не знаех от къде се е взела.Не познавам родителите си,а брат ми беше убит още като бях малка...просто от малка не ми вървеше въпреки,че с брат ми беше като всичко за мен.Майка,баща,брат...нищо не ми е липсвало.Той ме обичаше и правеше всичко нищо да не ми липсва,но след като умря се озовах на онова ужасно място...не знам другите как не избягаха от този пансион.Всичко там беше ужасно.Включително и госпожите. - Ами ти?Гадже имаш ли?
Той ме беше попитал това затова реших и аз да го попитам...

- Ти не ме харесваш...смисал не харесваш демони.Спокойно.Няма да те изям,аи демонското в мен е доста малко.
Подсмихнах се.Явно не ме беше разбрала добре.Нека и' го поясня.
-Ами..Не..Не понасям демони,защото те са непоносими.Тоест,съм имал спречкване с демони и ,естествено, аз победих,но...-запецнах и не отговорих.
- Ами ти?Гадже имаш ли?
Усмихнах се на този въпрос.Имах ли?
Тъпанар?!Как ще имаш?!Та ти използваш всяка и все пак не излизаш с нея после!
Яяя..От кога не сме си говорили.Махай се..Не съм луд.
Ми да..Не си...Говориш с умен човек.
Да бе да..
-Не..В момента не..А ти?

- Не ме ли пита? - подсмихнах се и го погледнах.Въздъхнах и протегнах ръката си леко напред,а от там се показа едно малко пламъче което бързо изгасна като го духнах. - Не нямам си.Та кой ще ме иска...зареди дарбите си откачам.Нося пистолет,занимавам се с наркотици...та кое нормално момиче го прави...момчетата не си търсят момичета по-силни от самите тях които са стигнали до тук и се занимават с това...търсят сладки,малки момиченца които да въртят на пръста си.
Всъшност наистина си беше така.А и мен са се опитвали да ме въртят на пръста си ,но не им се е получавало.Известно време угаждах на шефа му,но накрая и на него не му се получи.Като ми писне и това си е...аз не съм играчка.И аз имах чувства...и не обичах да си играят с мен.
- И как така си нямаш никоя?Дори и курвичка за вечерта? - изсмях се на последното.Тези които няма приятелки се целиха към курвите или някое момиче с което спяха и после я зарязваха.

- И как така си нямаш никоя?Дори и курвичка за вечерта?
Усмихнах се.
-Ами...Не..Толкова пропаднал свят...
Станах и я дръпнах да вървим.Постоянно я зяпах.Какво ми ставаше?!Да не би?!Не..Не може да е така!
Тук съм..бях до тоалетната.
Ти добре ли си?!Как като аз си бях тук?!
Да ма не и аз..
Луд народ!Тя отново се допря до някаква стена и аз не знам защо.Доближих се до нея.
-Защо спряхме?-попитах я и я погледнах въпросително.Из ме гледаше странно.Доближих се още до нея и тя ме целуна..

Това,че ме дръпна не ми хареса.Той ме контролираше,а аз не харесвах да ме контролират...След още малко вървете се опрях на една стена,а той се приближи към мен.Устните ми срещнаха неговите,но не беше обикновенна целувка.Усещах живота му..как го изсмуквах.Исках да го нараня...демона в мен искаше да го нарани.Изведнъж прост ого избутах и сложих рък на устната си.Всъшност...първо не мислех да го изпивам,но...той беше сладък.Душата му беше сладка.
- Съжалявам... - казах тихо и го погледнах в очите.Точно сега в мойте очи можеха да се прочетът най-различни чувства и едно от тях беше съжаление.Съжалявах,че му бях причинила това...с една целувка можех да го убия въпреки,че при него щеше да е по-трудно защото е вампир...и все пак...аз просто исках да го целуна въпреки,че знаех,че може да стане така. - Не мога да го контролирам...понякога просто става така.

След като ме целуна се почувствах сякаш летя в облаците.Защо ли го беше направила?
Защото те харесва.
Да бе..Позна.Както винаги.Много обичаш да предполагаш и да не става.
Винаги става..
Да,да добре..
Но после...Стана още по-хубаво..Чувствах живота си,че изчезва от такова прекрасно създание като нея.МОЛЯ?!Какво казах?!След малко чувството спря.
- Съжалявам...Не мога да го контролирам...понякога просто става така.
-Няма проблем..Но имам чувството,че не ме целуна само заради това,че искаше да ми изсмучеш живота?

- Аз... - млъкнах.Нямаше какво да кажа.Просто не можех да сформирам едно правилно и нормално изречение. - Не беше само зареди това...прав си.
Думите бяха излезнали толкова тихо от устата ми,че той надали ги е чул...е сигурно ги е чул все пак имаше добре развит слух и беше вампир.И...имаше нещо в него което ме привличаше...не знам какво,но...просто не можех да издържа на това.
- Има нещо в теб...което ме накара да те целуна...не знам какво е. - казах също толкова тихо.Обърнах глава и се загледах в края на уличката.В тъмнината.Отделих се от стенатаи тръгнах с бавни крачки напред като гледах земята.Не можех да го погледна в очите след тези думи.И не само зареди думите,а и зареди целувката...

- Не беше само зареди това...прав си.
Oбичам да съм прав.Наистина обичам.Явно тя ме харесваше.Защо..Като аз се опитах да я убия и тя беше избягала с раната си..За малко да умре..Но сега...Странно.
И ти я харесваш.Не се прави на паднал от облаците.Харесваш я!
да..И ти си прав.
Моля?!Как?!Исках само да те дразня.
Добре.
- Има нещо в теб...което ме накара да те целуна...не знам какво е.
Заковах се на място.Погледнах я и тя също го направи.
-Искаш ли да разберем?
И я целунах.Хванах ръцете и' и просто...Беше уникално.

Гърбът ми се допря до стената.Ник държеше ръцет ми,а устните му бяха впити в мойте.Езикът му проникваше в устата ми и си играеше с моят.Откъснах устни от неговите за миг.
- Ник... - простенах името му.Не беше истина просто.Преди две години едва не умрях зареди него,а сега се целувах с него сякаш ми е за последно и сякаш се познаваме и ходим от отдавна...Леко го избутах от себе си и го погледнах в очите кат оскръстих ръце пред гърдите си. - Добре.Какво става?Преди две години едва не ме уби...сега се целуваме тук като...като Бог знае какви.Всичко ми е толкова объркано и искам обеснение!
На последнот повиших тон.Не,че не ми харесваше да се целувам с него.О напротив.Харесваше ми и исках и още...и повече,но...нещо ставше.Нещо което не можех да си го опиша.Как всичко можеше да се промени за секунда...чувствата ми.Бях объркана и то доста.

- Добре.Какво става?Преди две години едва не ме уби...сега се целуваме
тук като...като Бог знае какви.Всичко ми е толкова объркано и искам
обеснение!
-Aми просто ме харесваш..
Отново се доближих до нея и започнах да я целувам отново и отново.След това минах през врата и'.Исках да я захапя.Да усетя кръвта и'.Толкова ме привличаше.Допрях я още по-силно до стената и забих зъбите си жадно в гърлото и'.Не и' хареса особено,защото започна да се дърпа.Престанах и продължих да я целувам по устните.

Той ме захапа,а това не ми хареса.Почнах да се дърпам докато той не отмести устните си отново на вратът ми.Усетих моята кръв по устните му...аз не обичах кръвта.Не бях толкова голям фен на това...вампирите - някои още от трети курс - почваха да пиях кръв,а аз...аз още мразех кръвта.Само като я видех и...,а зареди шибаните ми видения доста често бях в кръв.
- Ник... - избутах го отново. - Аз ли те харесвам?Хей сладурче!Тук май не само аз те харесвам...не,че казвам и,че те харесвам!
Думите ми бяха объркани,но не беше това...не го харесвах!Нямаше как да го харесвам!Той едва не ме уби!

- Аз ли те харесвам?Хей сладурче!Тук май не само аз те харесвам...не,че казвам и,че те харесвам!
-Аз мисля,че и ти и аз се харесваме..Щом не бягаш от целувките ми,значи ме харесваш...
Отново я притиснах и ръцете ми отидоха точно на задника и'.Доста извратено,но така си е..Започнах да го опипвам и през това време прониквах с езика си в устата и'.Харесваше ми да я целувам.Но как е възможно да я харесвам при това нещо,което направих?
Наслаждавай се!

Той ме целуна като отново ме избута към стената.Ръцете му се плъзнаха по тялото ми и се спряха на задника ми.Точно за момента в главата ми записука една лампичка гласяща внимание.Имах чувство,че този тук просто иска да ме вкара в леглото...Беше ми писнало от такива и все пак тях ги имаше колкото и да не ми се искаше да съществуват.Леко го избутах и го завъртях такаче неговия гръб да опита стената.Ръцете ми се плъзнаха по тялото му и стигнаха издутината в панталоните му докато устните ми се разхождаха по неговите...
- Мммм....Но аз мисля,че един хотел ще е много по-добро място за това. - изрекох тихо на ухото му и стиснах издутината в панталоните му леко - сравително...все пак не исках да го оставя без деца - след което притиснах тялото си към неговот.Устните ми докоснаха неговите,но повече за да го подразня.Отдръпнах се и се усмихнах като му смигнах.

След като хванах първият самолет за Лондон и се върнах дойдох направо тук. Нямах време бала вече беше почнал. Скрих се в сенките и зачаках. Мина някакъв човек пиан и дрогиран. Не мислех да ходя, набала пияна, за това го оставих да отмине. След още малко мина и една проститутка. Друсана до мозъка на костите си... Никога не бих я пипнала. След време не знам колко много видях една дребна забързана фигура като се приближи видях кльощаво малко момче. Стана ми жал. Не можех да го убия... Нямах избор, всъщност имах, но не можех да чакам повече. Изкочих от скривалището си и го ипритиснах до една стне и впих зъби в шията му. Той изписка до бързо заглъхна. Пих жадно като някои присрестен пианица. Мразех се, просто не се понасях. Когато свърших се одръпнах от момчето, дишеш тежко и умираше. Взех телефона инпбрах бърлза помощ казах им улицата и казах че има момче в безсъзнание. Бях толкова груба с него, че направо съм му разкъсала гърлото... беше ужасно. Не можех да стоя повече тук. Изпарих се и отидох да се прова за бала.

..Огледах се. Познато място. До тъмните улички ли ме довлякоха краката? Допрях се до една стена и се смъкнах на асфалта, притиснах краката ми към мен и се загледах в едвам светещите лампи...
Незнам как стигнах до тук, съвсем се бях отвеяла и се разхождах просто където тялото ме повлече, явно ме довлече до тук. Тези стени ми напомняха за някои доста объркващи времена, макар че с всички сили избутвах спомените за тях. Толкова тихо, сякаш целият свят спеше и само аз бях единственният "човек" ходящ из улиците макар и по-мрачните. Незнам колко още щях да разсъждавам на всякакви глупави теми, всичко това прекъсна усещането ми за присъствие на някакво друго живо същество тук, можеби не напълно живо но поне мърдащо. Останах да си седя както и си бях, неподвижна, сякаш не усетих нищо. Но всичките сетива, всичко в мен се вслушваше в нещата произходящите в заобикалящото ме пространство. Макар че чувах само как дишам, усещах че не съм единственната на тази уличка. И едва ли греших.