Тъмните улички

Охо ето я и неприятната част на лондон. Е и най-хубавите градове си имат не приятна места където се извършват нередности. И се преминава закона!

То йбеше казал Лондон. И за това тръгнахме към Лондон. Тъй като не каза определено място в Лондон. Завих на нъкъде и вай се оказахме в неприятната част, но ако ме питате мен не ми пукаше много. обърнах се към него като бяхме още на мотора облегнах се назад и го разгледах. май си беше мислел, че ще ни отнеме повче време да стигнем.
- Е имаш ли някакви определе ни идей където да отидем или какво да правим?
Попитах и си огледах. Тук много приличаше на тъмните елички в града. Може би това бяха тъмните улички на Лондон. Често никога не съм била тук, като човек. И като вампир.

Тя наистина тръгна към Лондон.Боже...ама аз не говорех сериозно.След известно време бяхме в доста тъмна уличка.Тя се обърна към мен и ме пита дали имам конкретки идеи какво да правим и място.Засмях се.Издърпах я към мен и прокарах ръка по бедрото и.
- Това място е идеалн...за всичко... - смигнах и.Почнах да я целувам по вратът,а ръката ми се озова междо краката и.Другата ми ръка се плъзна под полото и и почна да мачка гъдите и.
- Ммм...

Да настина беше иделно за всичко. Включително и за това което се канехме да правим. Ръката ми се плъзна по якето и го свали. Разкопчах ризата му. И плъзнах ръце по гърдите му и на долу... на долу... стигнах до дънките и ги радкапчах. Пъхнах ръка по боксерките и почнах да масажирам достойноството му. Целунах по устните и после по врета... леко го бутнах да легне . Езикът ми остави влажна диря по гърдите и корема му. Свелих полото и потника. Наведох се напрад и поех достойнството му уста. Една ми ръка беше на бедрото му а другата на корема. Косата ми закриваше гледкат, но ибез това можеше да разбереше какво става.

Тя явно беше съгласна да правим това тъйкато свали полото и потника си.Извади члена ми и го пое в устата си.Стон се откъсна от устата ми.Хванах леко коста и зарявайки пръсти в нея.

- Али.. - простенах името и.Леко я издърпах нагоре откъсвайки я от играчката и.Имах чувство,че може да се изръсим от мотора всеки момент.Усмивка заигра на лицето ми.Откопчах сутиена и и го метнха на земята."Настроих" я на удобно положение за мен и почнах да си играя с гърдитие и.Прокарах език около зърната и ,а после ги засмуквах.Тя стенеше от удоволствие.

- Деймън... - простенах. Беше притно да ми доставя така удоволствие. Принципно нямах нищо против. можех да го оставя да прави каквото си иска, но тако само той щеше да се забалвява. А това не беше честно. Смъкнах дънките му малко на долу. Една ми ръка се качи до рамото и го отделих он себеси. Целунах го по устните и после му прошепнах.
- Не може само ти да си играеш. В тази игра сме двама.
Пак го лутнах назад този път по-грубо и се наведох. Този път не към "малкият" Дей. Целунах го лекоот вътрешната страна на едно то бедро и после леко забих зъби и почно бевно да смуча... до колкот помня от часовете по социология. Когато вампир пие кръв от някой... му доставя суксуално удоволствие.

Тя почна да пие от ме,но не от вратът,а от бедрото ми.Това ми хареса въпреки,че не обичах някой да пие от мен.Издърпах я по грубо към себе си и я извъртях под мен.Зъбите и бяха оголени,но ако щеше да има битка аз щях да победя.Бях по-силен.Ухилих се и се спуснах надоло по тялото и и на свой ред я захапах по бедрото.Почна хда погълтам жадно кръвта и. - Мммм - изрекох .Преместих се към интимните и части които бяха прикрити с гащички.Еее с едно движение тези гащички бяха аут от играта.Почнах да ги обхождам с език,а тя почна да стене.
- По-сладка си от преди..имаш вкус на праскови...обичам праскови...-измърках.

Той ме издйрпа не много нежна на горе и ме обърна под него. Наведе се надолу и почна да пие от бедрото ми а после се премести към интимните ми части. Добре предавам се този път, но няма да му се размине без наказано това. Една ми ръка се премести на долу и зарови пръсти в косите му. А другата стискаше меката седелка на мотора.
- Деймън... да ... иес - все некви подопни звуци и стенания излизаха от устата ми. Гърбат ми се извиваше и превиваше в дъга. По едно време вецче имах чувството че ако до 2 мин. пенисът му не е в мен ще се пръсна.
- Деймън... - този път като изрекох именото му беше с доста настоятална нотка в гласа. Харесваше ми това което прави. Харесваше ми че го прави за мен. Но ако и не ме оставяше и аз да си играя няма смисъл.

Спрях с това ми приятно занимание за да обърна малко внимание на Али.Надигнах се и с мощен и рязък тласък проникнах в нея.Тя извика,а аз се ухилих.Само да можеше да е по-тиха защото не ми се лежеше една нощ или повече в ареста само и само защото сме се чукали на "публично" място.Въпреки,че тук нямаше никой освен нас.Засилвах с всеки тласък на тялото си каайки я да стене и вика.Бях на ръба и след малко свърших в нея.

Най-накрая Деймън благоволи да се изправи. И да пристъпи към сеществената част. Тази път беше малко груб. Но пак оргазмите бяха на ниво. Ниво капащо ме да стена и да се късам от викове. След като свърши, като аз се изнизах из под него. Тъй като явно той винаги е по-уморениято то двамата и нищо чедно тъй той прави всичко. Та изнизах се ипочнах ад се обличам бързо. Първо бикините, после сутиена, дънките и потника. Обух ботушите и усетих чче в десният имаше кама. Супер! Обърнах се към Деймън.
- Трябва ли ти кръв?!
Като гледам беше доста измолен.

Кръв?Бях пил от нея достатъчно.Можеше да се каже,че ми стига.
- Ъъъ не..благодаря... - поклатих глава.Станах и се облякох набързо,а после погледах Али.И тя се беше облякла.Еее явно сега щяхме да се върнем в Шадоухуд.
- По пътя ще спрем ли някъде да похапнем?Или в училището...в столовата? - попитах.Исках свестна храна,а не кръв.Свеста...по-скоро вредна.А в училище не предлагаха такава.За жалост.Подуха вятър който разроши косата на Али,а аз се усмихнах.Беше сладка...секси и красива.

Подухна лек вятър. Вдишах далбоко и усетих доста непритни миризми, като алкохол, мухъл, мърша, но и една много приятна... кръв. Затворих очи и се заслушах. На не много далеч оттук някой се разхождаше. Отворих рязко очи и се обърнах към Дей.
- Да, да ще спрам някъде, а... ей сега се връщам.
Имах странното чувство че нещо в очите ми се променя. Изчезнах от полезрението му. Завих на ляво после пак ляво и ето я вечерята... леле мислех като някой извратен хищник. "Еми ти си." каза един познат глас в главата ми. "Млъквай!" сопнах му се мислено. Жертвата се приближаваше все по-близо и по-близо. доли не си направих труд да я/го разгледам. Изведнъж скочих пред човека и го избутах до стената. Оказа се той. Не си направих руда да кажа вещо. Просто забих зъби във врата му.

Али се намуси.Извъртях очи.Какво пак пък бях казала?Тя отиде на някъде.

- Али! - повиших глас,но нищо.Тя просто махна с ръка.Седнах на мотора докато тя си свърши работата.Усетих мирисът на кръв.Станах и отидох към уличката където беше отишла.Беше притиснала едно момче към стената и пиеше от кръвта му.Искаше ми се и аз да му се метна,но като по-голям трябваше да съм по-мъдър.Мъдър..аз..каква щега.

- Алекса спри! - казах и като я хванах за раменете и я отделих от момчето което беше пребледняло.

Както сладко, сладко си пиех изведнъж някой ме хвана за ременете и ме издърпа от храната. Обърнах се рязко и видяах Деймън. Извъртях очи от досада.
- Не знаеш ли, чене е културно да се прекъсва човек по време на хранене. И то по-този груб начин. - Изсъсках буквално заела поза все едно ще скоча ище го разкъсам на парчета... какво ми ставше?! "Просто си ядосана" каза познатия глас насунката в главата ми. "Аз не ти ли казах да млъкваш" изсъсках и на сянката мислено. Бавно се отпуснах и избърсах кръвта от устата си. Едалибях приятно гледка... и едва ли ми пукаше де.

Али ми изсъска,че не било културно да прекъсвам някой докаот се храни.Извъртях очи.

- За Бога,Али успкой се! - казах строго.Какво и ставаше.Никога преди не се беше държала така.Не,че и аз бях от много дълго време с нея.Въздъхнах.Момчето се надигнах.Хванах Алекса за ръката за да не реши да избяга и да тръгне след него.Той се беше отдалечил и когато изчезна я пуснах.

- Добре ли си? - попитах я.

Дали съм добре ама той верно ли ме питаше това. Искаше му да се отскубна от ръката му и да се втурна след момчето ама вече небях гладна.
- Първо дабре съм. Не знам какво ми има. Просто бях жадна и отидох да се утоля жаждата си. А ти добре ли си? Пуснаго без дори да изтиеш паметта му или да го убием. Аз уж трябва да си по-опитен в тези неща.
Като казах убием имах предвид убия. Исках в момента да убия нещо. Можеби ако си потърсех да се сбия с някой друг върколак щях да се почувствам по-добре.

Изръмжах.Боже!Това момиче беше голям инат ,ако поиска.Намусих се.

- Айде.. - казах и я дръпнах леко.Тя изръмжа,а аз извъртях очи.Тръгнахме към мотора.Е още не бяхме тръгнали когато се чу вълчи вой.Беше близо.Обърнах се към Али.Аз се бях спречквал с върколаци няколко пъти,но не знаех за нея.Едно ухапване от върколак можеше да е смъртоносно за вампир.Мирисът им беше във въздуха.Обърнах се отново и тогава те бяха пред нас.Във вълча форма.Ооо мамка му.

- Имаме си компания. - съобщих на Али.

Страхотно! Тази компания ми харесваше. Бяха само 3-ма. Най-накрая някъде където да изпусна парата. Огледах върколаците със светналиочи. Исках да видя койбеше главният и етого. В средата най-големият както и очаквах. Не казах нищо. Просто скочих къмвълкът. Май неочакваха точноаз да нападна. Май даже очакваха да бягаме или Деймън да нападне. Е не са познали. Стоварих се въхуварколака и гообърнах по гръб, но веднага станахи отскочих назад. Не исках де се озова под него. Той стана бързо. Скочи към мен. Аз се одръпнах такаче дасъмвудобнапозиция дагоитнов муцуната това й направих. Запатихго към стената. Тогава друг скочи към мен. Извадих бързо кинжала и преведохсе иго забих в сърцето му. Първитя въколак явновечесъвзелсе скочивъхумен. За нещастие не видях когаисе озовах под него. Тъкмо щеше да ме ухапе,когато се изнизах бързо.Изправих се и заела позиция за следващото нападение... Тогаваняко толкова силно меудали... батна или ритна незнам ,че се забих в стената.

Бяха трима.Едрия вълк в средата беше главатаря им.Преди да направя или кажа нещо Алекса се метна срещо тях.Изръмжах.

- Алекса! - извиках,но тя се направи,че не ме чува.Тя повали върколака.Исках да напавя нещо,но един от другите ме нападна.Бързо го павлих и извадих един нож който винаги носих.Прерязах му гърлото,а Алекса заби един кинжал в сърцето на главния.Тогава друг върколак я избута и тя се удари в стената.С бързо движение бях до нея.

- Али...Али чуваш ли ме?Добре ли си? - запитах я.Върколака се опита да ни нападне,но аз го погледнах в очите и почнах да го хипнотизирам "Добро момче.Стой...ти няма да ни нападнеш.Ще се махнеш от тук.Сега!" - говорих му спокойно само и само и той да се успокои.След миг върколака беше под мой контрол.Махна се от тук бързо както се и беше появил.

Вначалото не разбирах точно къде съм и какво става. Беше ми пречерняло пред очите и не знаех какво става, но когато се оправих видях Деймън да внушава на на върколака да се разкара и подейства. Хванах се отзад за главата където болкатабеше най-силнаедва седокоснах имезаболя зверски. Изръмжах. Станах с доста усилия.
- Добре съм. Да се прибира ме преди да са дошли още става ли?!
Не изчаках отговори тръгнах към мотора. Когато стигнах до него седнах и се облегнах на кормилото. Болката беше адски гадна.

Али се изправи.
- Добре съм.Да се прибираме преди да са дошли още става ли?! - попита тя.Донякъде не беше въпрос,а "заповед".Не,че на мен ми се стоеше тук.Кимнах.Тя се отправи към мотора.Седна и се облегна на кормилото.Застанах до нея,а после седнах и аз.
- Айде.. - подканих я.Разменихме си местата.Този път аз щях да карам.Потеглих към училището.

***
Слезнах от мотора,а Али ме последва.Дадох и ключовете и я изправих до стаята и.Като минахме през общежитието ни гледаха малко странно.Извъртях очи.
- Еее лека и мека...ако има нужда от мен...знаеш къде да ме намериш. - казах и.Целунах я по бузката и си тръгнах.Донякъде не ми беше много приятно,че я оставам така,но трябваше.И аз си имах живот.Тя също.

За малко се бях откъснала от онова проклето училище и онова градче.Е за малко...обаче нямах никакво свободно време.Трябваше да доставя на някякъв си там някаква си стока...Пфф!Момчетата толкова ли ги мързеле те да му я доставят?Не,че ми беше проблем,но постояно правех това което кажат и понякога има хчувство,че само аз работа за това всички те да са живи!
Вървах по тъмните улички - о направо идеално място за това.. - и видях човека на който трябвше да доставя всичко това.И преди се бях срещала с него.Размахах пакета във въздуха,а той се намръщи.Не се харесвахме особено.
- Първо дай парите татенце! - изсъсках му.Наоколо нямаше жива душа и беше безопасно - най-вероятно - той извади парите и аз се приближих към него.Взех ги,а той посегна към това което трябваше да е неговот. - Още педесет.
Той ококори очи насреща му,но не каза нищо,а даде парите след което му дадох това което иска и изчезнах в ноща.Продължих да скитам по улиците като отварях очите и ушите ис на четири.Имала съм лоши мигове на такива места...не исках да ги повтарям отново....Понакога на такива места много се дразнех,че работи по една лампна на от улица до улица...
Имах обаче чувството,че не бях сама...,че наоколо има още някой...

Спрях колата си и реших да се разходя.Подуших въздуха.Тъкмо можеше да намеря някой..Повече ме интересуваха жените де,но ако няма ще се задоволя и с кръвта на някой мъж.Огледах се..Нямаше никой.Започнах да се движа тихо и изведнъж подуших момиче,чиято миризма познавах добре..Тя беше...Подсмихнах се.Погледът ми стана жесток..
Историята е следната...Преди няколко години тя провали една сделка.Избяга с парите,но не достави стоката.Стрелях по нея,за да не ме заподозре,но тя ми избяга.Сега няма да има този късмет.Шефът изгуби много пари тогава.Все пак се махнах от тази работа,защото не ми харесваше.Забързах крачките и усетих,че тя е на две пресечки разстояние от мен.Не беше много.Движеше се бавно,но май беше усетила.Как?!Тя не беше вампир..Или пък аз не знаех нещо.Бях пропуснал нещо съществено..Забързах крачка.Не трябваше да тичам..Излязох на пресечката и я видях..Хванах я за рамото и и' казах:
-Какво правиш тук,сладурче?!Не ме ли помниш?!Това съм аз..Онзи с пистолета..

Забързах крачката,но след малко една ръка се озова върхо рамото ми.Преди да кажа или направя каквото и да е думите излезнали от устата на мъжа ме смразиха на място.Този мъж ме беше прострелял преди две години и едва не умрях.Историята беше следната - аз трябваше да се запозная с едно момче Александър Озера - вампир от фамилията Озера - трябваше да ходя с него и да извлека колкото се може повече информация и пари.Ако не правех всичко това и аз и момчетата щяхме да сме отдавна мъртви...,но аз прецаках тази сделка.Александър се влюби в мен и аз му казах истината като го зарязах и всичко останало...След това когато бях в тъмните улички се появи тоя тип и ме простреля.Така и не разбрах защо...добре де разбрах,а и знаех.Добре ,че го отнесох само аз тъйкато аз провалих всичко...шефа му просто не беше никак доволен.
- Да помня те и то много добре! - изреко хс равен глас.Обърнах се толкова бързо и се озовах лице в лице с него...добре де не точно.Той беше с около глава по-висок и трябваше да надигна глава за да го погледна в очите иначе срещах гърдите му. - Какво искаш?

Тя се врътна и ме погледна.Обичах това,че съм висок.Гледах хората от високо.Това нямаше никакъв смисъл,но така да изявим мнение.Нека се върнем в Тъмните улички.Подсмихнах се,когато тя каза:
- Да помня те и то много добре!
- Знам..Би ли могла да ме забравиш?
Погледнах я с нагъл поглед и ръката ми докосна мястото,където куршума ми я беше уцелил.
- Какво искаш?
- Ами нека помисля...Отмъщение..Но като гледам си се разкрасила..Преди две години беше по-зле..Сега си..-усмихнах се и я хванах за ръката(лакътя).
-Нека се разходим тук...Между другото как ме усети..Да не би да си вампир?!!