Улиците на града

Helpers Брой мнения : 1550

Е знаете каква са улиците и какво се прави на тях нали?!

Helpers Брой мнения : 1550

Малко се обидих. За толкова лоша шофьорка ли ме мислеше. Е ннямше да му се сърдя много. Щом се качи на мотора потеглих. Веднага дигнах с над 100 километра в чес. За щастие нямаше много коли на улицита които да ми пречат. Е нали беше нощ. Дори на спазвах огриничания знаците ли пък сфетофарите. Всъщност ако Арек ме видеше щеше да ме убие. Той беше маниак на тема "Правила". всъщност не знаех къде отивам просто си обикалях улиците. Усещах вятъра да се забива в лицето ми като милиони скали но все едно. докато се осъзнах бях над 200 километра в час. Накрая решихда спра на един сфетофар. За да питам Деймиън на къде.
- Е на къде да отиваме?! нЯмя си и идея.

Students Брой мнения : 311

Али караше доста бързо.Мисля,че беше с превишена скорост,но то почти нямаше коли такаче...,а и полицаи не видях.Тя спря на един светофар - като по чудо - и ме пита къде отиваме.
- Лондон? - педложих.Сигорно щеше да се съгласи ако кажа Вегас,но..за там ще ни трябва самолет, а до Лондон с мотор...може би щяхме да стигнем за около час-два.Подухваше вятър и това май доставяше удоволствие на Али.Тя се кефише на мотора и пътуването като малко дете на сладолед.

Red Брой мнения : 566

Вървях безцелно в града подритвайки една камъче. За пореден път ми беше скучно. По някога този град беше толкова скучен че при първа възможност бих го напуснала. Разбира се, човек би казал че можех да съм в тунелите и да разглеждам новия си дом но там беше пълно с непознати и се чувствах неудобно. Последния път, когато се бях чувствала така беше преди 5 години когато пристигнах в училището. Тогава разбира се бях много по-зле.
Седнах на една пейка, с ръце в джобовете и потънала в мисли. Не че можех да правя нещо друго. За жалост много рядко се случваха такива интересни неща както на Хелоуин партито.

Teachers Брой мнения : 204

Излязох от кабинета на директора на училището с усмивка. Приеха ме като учител и се радвах, но сега. Какво щях да правя. Реших да се поразходя. Излязох от училището и закрачих спокойно. Оглеждах се насам-натам и се чудех какво да си купя. Един магазин, втори магазин, но.. нищо не ми харесваше. Накрая се изморих и видях една пейка. Върху пейката имаше красиво момиче, което изглеждаше отчаяно. Трябваше да я развеселя, за това купих два хот дога от една количка за такива вкусотийки и нахално седнах до нея. Подадох и едната питка с продълговатото парче месо и казах:
-Заповядай. Хапни си - след тези думи загризах моя и зачаках да видя отговора й.

Red Брой мнения : 566

До мен седна някакъв мъж и ми предложи хот дог. "Брей откога хората са толкова дружелюбни" помислих си.
- На какво се дължи този жест? - казах колкото можех по-безразлично и изобщо не си извадих ръцете от джоба. Не бях гладна но би било много грубо да откажа. И все пак никога не съм била мила.
Накрая реших да взема хот дога за да не ме помисли за някоя откачалка. Огледах го по-внимателно и установих че не съм го виждала да се мярка наоколо преди.
- Ти си нов тук, нали?

Teachers Брой мнения : 204

Преглътнах и с лявата си ръка изтръсках трохите от брадата ми. Погледнах я и казах:
-Ами... да.... толкова ли ми личи? - след тези думи отново отхапах, сдъвках го и преглътнах. Облегнах се спокойно на пейката и допълних:
-Преди 30 години трябваше да ме затворят в това училище, но реших да избягам. Живях си нормалния живот, но.... сега съм тук. Отново и реших да помогна. - погледнах я и не усетих кога съм си изял хот дога, а тя просто стоеше и гледаше своя. Посочих го и попитах:
-Ще го ядеш ли? - но явно нямаше желание за това. Взех си го обратно и го захапах. Погледнах я и допълних:
-Аз съм нов учител. Идвам от... впрочем до сега съм нямал дом и реших, че е време да се задомя. - след тези думи продължих да се тъпча и изядох и втория хот дог. Издишах доволно и попитах:
-А ти? От колко време си тук?

Red Брой мнения : 566

Преди 30 години? Уау сигурно беше много по-голям от мен. Попита ме от колко време съм в града.
- Почти 6 години- казах докато обмислях думите му. Да живее нормалния си живот... Та той човек ли беше? И защо са искали да го затворят в училището след като е бил нормален?
- И аз учех в училището докато не... - спрях. Трябваше ли да му казвам че точно преди няколко дни не претърпях промяната на вампир и станах червен новак?
- А впрочем ти какво си? Искам да кажа тук няма много нормални хора... Не знам дали ме разбираш.

Teachers Брой мнения : 204

Погледнах я, като изкривих леко главата си. Ухилих се и казах:
-Какво съм? Еми мислех си че съм човек, докато мутацията ми не се събуди. Гените ми се промениха и... аз съм мутант - след тези думи я погледнах и казах:
-И да.. знам.. исках да живея като хората, но.. трудно е да гледаш как всички умират - след тези думи преминах с език по зъбите си. Имах месце заклещено между два от тях. Започнах да се опитвам да го извадя с пръст и накрая се освободих от мъчението. След като се наядох я погледнах и попитах:
-А ти? Нормален човек ли си? - ухилих се и зачаках отговора й.

Red Брой мнения : 566

Мутант? Не бях чувала за подобно нещо до сега. И все пак реших да зъдам страшно тъпия въпрос.
- Какво е мутант? Иначе аз не съм от най обикновените. 5 години бях вампир докато точно на Хелоуин не умрях и не станах червен новак. Иначе сега щях да съм в училището но се преместих в тунелите където са всички..Червени новаци - казах накратко. Добре че беше той, да ме разсее малко иначе щях да умирам от скука.
- По какво преподаваш?

Teachers Брой мнения : 204

Изглеждаше заинтересована:
-Еми.. мутант е еволюирал човек. Нещо като нормалните хора, но с еволюирали гени и днк... от там се получават и супер силите. Дарби, който научаваме как да контролираме. Аз научих сам моята. Точно това ми е специалността - след тези думи се изправих. Свалих коженото си яке и полепналия сив потник по тялото ми се отличи. Както и мускулите, който имах от тренировките. Усмихнах се и казах:
-Аз съм учител, който помага в усвояването на дарбата - застанах с ръце пред тялото, като защита в бокса и направих няколко удара - комбо - във въздуха:
-Също така съм учител по бокс, самозащита и други физични тренировки.

Red Брой мнения : 566

Оказа се че беше учител по бокс и самозащита.
- Преди се занимавах с бокс но откакто станах вампир спрях. За жалост - много, много направо обожавах да се занимавам с такива работи. Обожавах да тренирам преди да стана вампир. Разбира се, това отчасти се дължеше на секси учителя си, иначе нямаше да започна да се занимавам. И дори не подозирах че ще е толкова забавно.
- Знаеш ли, бих се радвала ако ми дадеш някой и друг урок въпреки че знаех доста неща.

Teachers Брой мнения : 204

Погледнах я и казах:
-Еми.. ако искаш може да направим един спаринг. - след тези думи я погледнах и допълних:
-Даже имам идея. Ще е по-забавно ако има залози. Примерно както във стрип покер-а. Там залагат дрехите си или пари. Тук.. може да заложим.. нещо, което ще направи играта по-сериозна, но да знаеш. Аз не играя мръсно и няма да използвам дарбата си. - после я погледнах в очите и допълних:
-И не удрям момичета - след което се засмях.

Red Брой мнения : 566

- Тогава няма как да стане. Стига де.. Не съм толкова безсилна. А и, само със сила нищо не постигаш винаги е нужна и малко хитрост. Хайде да го направим. Заведи ме на по-подходящо място и да започваме. А за залога...Пари, ами така не е забавно, това обаче с дрехите ми харесва - знаех че най вероятно ще загубя но нямаше да се откажа. Помнех някои неща, а и нямаше да е зле да започна да се обучавам отново защото това да можеш да се защитаваш е важно дори при вампирите.

Teachers Брой мнения : 204

Облякох си якето и с движение в рамената ги наместих върху тялото си. Изпуках врата си и казах:
-Добре. Отиваме в моята зала. Но да знаеш. Ще съм нежен - след тези думи се ухилих и тръгнах с бавна крачка, като очаквах да ме последва. Вървяхме по улиците и си говорехме за различни движения в бокса. След около 5 минути бяхме пред една сграда. На първия етаж имаше табела Зака "Кентън". Отключих и влязохме..

https://magic-world.catsboard.com/t973-topic#30208

Students Брой мнения : 437

Бях излязла от хотела и се запътих на някъде. Незнам точно на къде, без определена насока.. Всички се бях запътили, на работа или някъде другаде а аз просто си вървях из улиците на града за да си убивам времето. Когато изведнъж от нищото се сгъстиха облаците и заваля силен дъжд. Аз пък бях без чадър.. Въздъхнах. Прекрасно, сега на нищо нямаше да приличам с тоя дъжд. Бях стигнала до някакъв светофар, който доста дълго светеше с червено. А от среща имаше поне можех да се скрия някъде, когато от тази страна не. Добре де този светофар нарочно ли не искаше да свети зелено..

Students Брой мнения : 157

Тоя проклет град,това проклето училище..всичко тук ставаше от скучно все по-скучно.Направо да ти иде да умреш.За моя ирония бях прикрепен тук докато не навърша двадесет..е още една..още една година.Щях ли да я издържа обаче тая година беше големия въпрос.С всеки следващ ден...с всяка следваща капка алкохол,всяка следваща запалена цигара аз имах чувството,че откачам все повече.Най-добрите ми приятели бяха Алкохолчо и Цигарчо и двама-трима откачени кретени от даскалото.Еее имаше и няколко свестни,но...с тях не общувахме толкова много.Защо ли...
Докато си вървях по улиците на Лондон почна да вали.Като из ведро.Ама направо уцели момента тоя дъжд.Целия станах мокър,но всъщност не ме интересуваше.Накрая намерих убежище в едно кафене което беше сравнително пълно,но като ,че ли от всички мокри аз бях най-много.Намерих една празна маса до един от прозорците и седнах там.Загледах се навън докато чаках сервитьорката или сервитьора.Не знам к'во имаха в наличие.
Е оказа се сервитьорка..младо тъмнокосо момиче с красиви сини очи.Яко.
- Какво ще желаете? - попита тя.Плъзнах поглед по тялото и.Добре,че имах предни зъби иначе вече това което си мислех да е излязло от устицата ми.
- Едно кафе. - казах вместо това което исках да изрека...което пък беше "Теб",но момичето си го биваше...нямах вина.

Students Брой мнения : 437

Проклетото нещо най-накрая си смени цвета и пресякох на другата страна. Първото което забелязах, за да се спася от този дъжд беше едно кафене. Влезнах вътре. По мен сигурно сухо място нямаше. Дрехите по мен бяха полепнали от този дъжд..Бррр. За косата направо неискам да си помислям.
В кафенето нямаше свобоно място да се стъпи, камо ли да седнеш някъде. Всички бяха мокри от този дъжд, сигурно за това и бяха влезнали тук. Е, като мен. Проправих си път навътре, всичкото което исках сега е да се стопля.. Навънка зпочна и да духа сиен вятър. Ужас.
Мернах с поглед едно свободно място, до някъде. Там седеше един мъж, сам.. Доближих се до него.
- Може ли да седна тук? - попиах го с лека усмивка.

Students Брой мнения : 157

Кафето ми цъфна пред мен почти веднага.Усмихнах се на сексапилната сервитьорка и отпих голяма глътка от горещата течност.Беше точно такова каквото ми харесваше.
Почнах да си щракам с пръстите на едната ръка,а към мен се приближи някакво момиче.Попита дали може да седне при мен...можех да и откажа,но тя беше сладка,а пък и в заведението нямаше повече места,а не бях чаак такъв задник.
- О'кей... - казах и посочих стола срещу мен.Отпих отново от кафето си и пак се загледах в прозореца навън.Дъждът се усилваше и почваше дори да духа вятър...нищо чудно и в сняг да го обърнеше и да замрази половин Лондон..е добре де чак до там нямаше да стигне.Надявам се.

Students Брой мнения : 437

Седнах срещу непознаият.. Дойде една сервитьорка и ми донесе кафе което бях поръчала преди да седна тук.. Погледнах през прозореца, времето само се влошаваше. А вчера беше толкова топло.. Погледнах към момчето което седеше срещу мен. Той също беше мокър, явно и той бе влезнал след като заваля. Ох този дъжд. Огедах го, странно. Нещо много ми беше мълчалив и замислен. Не ми преличаше много на някой замислен учен. Най малко му трябваха очила и някоя друга книжка която да чете за да си съответства с замисленият му вид. Отпих от кафето си.
- Как се казваш? - реших да попитам.

Students Брой мнения : 157

К'во ти пука?
Запитах се на ум и я погледнах.Взираше се в мен и беше обвила ръце около чашата с кафето си.Подсмихнах се.На лицето ми заигра дяволита усмивка и се облегнах назад.Отпих отново от топлата течност която беше почнала да изстива.
- Лукас. - казах и отново я огледах.Милото момиче..как успя да попадне на задник като мен?Добре..щях да се опитам да съм мил. - Ами ти красавице?А и..знам,че "дама" не се пита за възрастта и,но..на колко си?
Не и давах повече от седемнадесет-осемнадесет.Беше младо и хубаво момиче....струваше си.

Students Брой мнения : 437

Лукас? Първото което ми излезе в главата след като си каза името беше : "Приключенията на Лукчо.." Ейп.. Затворих смехът в себеси преди да успее да излезне и само се усмихнах. Е не, името си беше доста хубаво.
- Максим. - казах като вдинах главата си от кафето към Лукас.
- Толкова беше тихичък до сега и изведнъж реши да завържеш някое друго приятелство ли, че ме питаш на колко съм? - Подсмихнах се и отхвърлих няколко кичура коса назад. - Иначе едно до седем..Ти? - попитах и аз за да се поддържа някак си разговора. Знаех си че не беше новият велик учен..

Students Брой мнения : 157

Максим ли?Ооо като онова хубаво списанийце...подсмихнах се.
- Я Муси...опа Макси..ти си била много младичка. - подсмихнах се.Отпих отново от кафето си.Настаних се по-удобно сякаш съм си у нас. - Едно до девет.Батко съм ти.
След тези си думи се засмях.Много интересно..няма що.Да видим тоя разговор до къде щеше да ни отведе.
- Къде учиш малката? - попитах.Кооолкото и странно да беше се опитвах да завържа някакъв разговор.И това което казвах беше първото което ми изникваше в главицата.

Students Брой мнения : 437

Седемнадесет, вече седемнадесет години на земята. Още не се знае кой на кого е батко или какичка.. Помислих си.
- Да.. точно Муси, Лукчо.. - подсмихнах се и отпих от кафето не сваляйки очите от Лукас.
- Ау, дъртачко. - тук се засмях. Независимо от настроението на природата навън, аз пък се чуствах добре. Вече се бях събудила напълно. Когато ме пита за училище отново се засъмнявах дали не е новият велик учен в секси форма? Брр, не му отиваше това.
- ShadowHood. - усмихнах се. Колко интересно, ще си говорим заучилище извън учебното време?

Students Брой мнения : 157

Ха!Малката сладурана се оказа момиче от моето училище.
- И какво си?Кръвопиец?Да не помислиш,че имам нещо лошо против вампирите...или..не,не..ти си фея..толкова си красива,сексапилна и изкусителна...хм...,но и върколачките са секси.... - облизах устни и я огледах отново. - А да..между другото и аз съм от ShadowHood.Зооморф...шести курс.Метро ми е Наташа Фицрой..макар,че тя се затри някъде...за моя жалост.
Отпих отново от кафето си и пак погледнах през прозореца сякаш до сега не сме говорили за нещо което по принцип не съществува.

» Улиците на Вегас
» Хотела в града
» Езерото в края на града
» Планини в края на града
» Преди две години в града