Улиците на града

Students Брой мнения : 437

- Не позна. - подсмихнах се. - Аз съм от онези дето ви пазят гърба. Само че изритани на земята, и от успелите да си запазят добрите качества. - въздъхнах. Е, изритани може и да е силно казано. Но тъй като когато бях ангел там горе бях малка, и нищо не си спомням. Не ми сля че като малка можех да направя нещо толкова ужасно че да ме пратят на земята. Макар че тук не е толкова зле, можеби дори и по-добре.. Това че успях да опазя доброто което имах, за мен си е цяло постижение. Не отдавам предпочитание нито на лошото нито на доброто, по средата да се каже.. Все пак повечето ангели паднали на земята, гневът им е толкова голям че в крайна сметка стават демони. Е аз успях да запазя част от мен и сега съм Паднал Ангел..
- Ммм Зооморф..И в какво животинче се превръщаш? Крилато и пернато, пухкаво..или нещо друго? - усмихнах се и го огледах отново. Интересно..Отпих от кафето, което скоро щеше да истине..
- Моят ментор е Ферис Комън, те с Наташа и двамата са се затрили някъде..

Students Брой мнения : 157

Засмях се.
- Ангелче...оо да..как не се досетих. - подсмихнах се. - Защо реши,че съм пернало,космато или пухкаво...ще ти покажа какво съм после.
Смигнах и.Можеше да отидем на онези водопади на които бяхме ходили с Алекса..,но беше студено.Значи просто щяхме да обикаляме гората докато не попаднем на нещо...хубаво.Ако тя искаше.
- Да се поразходим..мадам? - на лицето ми се появи отново дяволита усмивка.А и наистина предпочитах да съм някъде другаде...независимо,че валеше,но това кафене стана твърде...пълно.Направо се изнервях.Сякаш навън имаше буря,цунами,силно земетресение,ураган,Годзила и Кинг Конг плюс извънземни..и това беше единственото място където човек можеше да се спаси.И никой от тея същества не подозираше,че сред тях има ангел и зооморф.Яко.

Students Брой мнения : 437

- Незнам, предположих само.. - усмихнах се.
- Нямам против, мистър. Но водите вие. - подсмихнах се на това "мадам". Макар че би трябвало да се смята за форма на учтивост, каквото всъщност и е. Като ми каза на мен медам се почуствах не на 17 а... най-малко на 30. Ужас. Доиспих си кафето, и се огледах. Тук излизането ще е като през лабиринт, толкова много хора опитай се да намериш място къде да стъпиш. Оставихме някакви пари а кафето и тръгнахме да си пробиваме път С Лукас, из тази тълпа.

» Улиците на Вегас
» Хотела в града
» Езерото в края на града
» Планини в края на града
» Преди две години в града