Тъмните улички

Излязох на вън с тримата върколаци и се опитвах да изглеждам спокойна...до колкото можех с трима върколаци, които се опитват да ме научат на урока ми, по петите си...
Уличката завиваща зад дискотеката бе повече от перфектна за подобни начинания и сега тримата ме заобиколиха правейки подобие на кръг около мен...Погледа ми се стрелна от един на друг минавайки и през тримата и лека нотка на притеснение се породи в очите ми....
Усетих раздвижване зад гърба си и бързо се извъртях, но беше късно и усетих как юмрука на върколака се забожда в бъбрека ми...привих се напред от болката и стиснах оч, като усетих как нечии ръце бавно ме изправят карайки тялото ми отново да разкрие удареното място...сега ръцете ми се бяха увили около кръста и погледа ми се спря на мат, който бързо ги разтвори и изви зад гърба ми...сега само той ме държеше,а другите двама върколака ме оглеждаха...навярно търсеха подходящото място за удар...
Усмихнах се иронично и се засмях за момент...струваше ми се абсурдно да позволят на този "млад" върколак да ме държи сам....та аз бях вампир мамка му, щях да го убия доста бързо...но двамата които ме гледаха ме притесняваха...изглеждаха така сякаш си знаеха работата...нямаше да успея да се справя и с един от тях...просто нямаше да ме бъде тук...
-Мислите ли че да оставите Мат, сам с мен е най добрата идея?-попитах аз като отново се засмях...поне можеше да създам впечатление на много опитен вампир, нали така...
Извъртях се бързо и ръцете ми блъснаха тялото му, като чух как се струполясва зад мен...погледа ми се насочи към върколака който се приближаваше към мен и преди да усетя юмрука му се забоде на същото място като предния...дори не и милиметър в страни, точно попадение...тогава осъзнах че само той можеше да е този който ме удари в началото...
Сега не успях да се задържа на крака и паднах на колене, като едната ми ръка хвана кръста ми за удареното място, а другата се долепи до земята за да задържи тялото ми по далеч от мръсния асфалт...макар сега това да бе последното нещо което ме интересуваше...
Върколаците отново се приближиха около мен и когато повдигнах глава и тримата се бяха съсредоточили върху някой друг...Соф...Соф и Том...двамата стояха отстрани и когато разбрах какво точно бе направила Соф по лицето ми се изписа още по голямо притеснение...дори може би страх...не знаех какво точно ще стане, но тук определено не бе мястото за битка с върколаци...половината дискотека бе пълна именно с такива и затова постъпката на Соф ме разтревожи толкова, но сега не бе време за това...
Трябваше да ги изненадам преди да са се усетили и станах бързо от земята, като забих юмрук в лицето на върколака ударил ме преди момент...заслужаваше си го...не трябваше да се закача с мен...макар сега да следваха още удари от негова страна...От устната му потече кръв и това ме накара да се оближа лакомо, но сега не исках кръвта му...не трябваше да я пия...щях да си навлека само още неприятности...

Реших да се намеся.Все пак защитаването на дама си беше хъм - благородно.А моят живот си беше това - защитаването...
Забързах към Саманта.
-Какво правиш по дяволите!-казах така че даго чуе само тя, когато се приближавах.Съвсем не беше разумно от нейна страна да се заяжда или да се бие с трима върколаци.При това когато повечето от нас сме- идиоти и не можем да се контролираме.Не че говоря срещу такива като мен, но някои наистина си бяха такива...Бях закрил с тялото си Сам и вече вниманието на тримаа върколаци беше насочена върху мен.
-Не са ли ви учили че жена, дори с цвете не се удря?-започнах с по-мирният начин.Но май на тях това не им е харесало.След малко получих удар с юмрук по лицето с думите "Не е твоя работа."
-Май не...-казах избърсвайки с опакото на ръката си кръвта потекла от долната ми устна.С "Мирният преговор" беше до тук.Онзи който току що ме беше ударил получи и от мен един юмрук в лицето, но аз заразлика от него нямаше да чакам.Веднага след това с коляно го ударих в корема от което той се преви на две и след това веднага с лакът получи удар в шията.И точно преди да падне, пак го ударих в корема.Не бях от онези които чакат да се исправиш и да се опиташ да направиш някой удар, но вместо това ще станеш на посмешище.
-Кой е следващият за уроците по обноски?-обърнах се към другите двама.Не паднали - за сега.Обнениха си погледи и с виковете "Ах ти..."съвсем неочаквано за мен ми се нахвърлиха.Събориха ме и се ударих силно с главата по стената,ужастна болка се разнесе из цялото ми тяло заради това.Почуствах болка и в корема, май сега беше моят ред да се "превия на две"Двамата започнаха да ме ритат.След като предположиха че ми стига толкова, се спряха.Чух как се отдалечават.Въсползвах се от това.Станах колкото можех най-бързо.В едната ми ръка се беше появил дебел леден клон - който си беше тежичък...С клона ударих по главата единият който ме ритяше досега.Той падна,без съзнание.Оставаше още един...

Том май си мислеше че му отива да се прави на мой спасител, но не мислех да го оставя да обере лаврите.Така че след като видях да остава само един от върколаците на крака станах бързо и се засилих към него.Спрях се на известно разстояние когато осъзнах че това бе онзи който ме удари преди момент...Усмихнах се доволно, сега имах възможност да му го върна и преди да съм загубила инерцията си и замахнах с десния си крак.Обувката се заби право в зачервеното му лице и обувката ми се обагри от кръвта му като направих недоволна гримаса, понеже макар да не бяха от най чистите не ми допадаше да има кръв по обувките ми...
-Това е за последния удар, задник!-креснах ядосано аз и свитата ми в юмрук ръка се заби точно на същото място карайки кръвта да бликне още повече и да се размаже по лицето му.следващият ми ход бе да го блъсна назад и тялото му се озова на земята.Бързо се качих върху него и след като замахнах назад с ръката си отново я стоварих върху лицето му като вече усещах с ръката си начупените хрущяли в носа му...явно болеше...
-А това за кръвта по обувката ми!-още веднъж извиках и последва нов удар.май наистина ми харесваше да го удрям, но скоро разраних и своята ръка и това не ми допадна особено.Станах от него като изтупах дрехите си върху него и погледа ми обходи тялото му, което сега бе отпуснато на земята.Усмихнах се леко надменно и погледнах към Том, май бе време да се махаме...не исках да ни виждат до тримата натръшкани върколаци които скоро щяха да си отмъстят за всичко това...Определено не бе време да се махаме, или просто да се отдалечим дотолкова че в тази тъмница наоколо да не ни види никой.
-Благодаря...-измърморих едва докато минавах покрай Том и след като минах няколко крачки настрани от върколаците се спрях и погледнах Том и Соф...
-хайде...да се махаме, не искам да ме види някой...-натъртих на "ме", но всъщност не исках да свързват и тях с това.Особено Соф...затова и излязох сама...но тя явно не ме бе послушала, за което съжалявах...май и за двете...

-Май не си ми много благодарна за това че те спасих...-казах недоволно.
-Хъм, да по добре е да се махаме...-съгласих се с Саманта.
Отидох до Софи исбърсах кръвта от устните си и я целунах.Тръгнахме по уличките на някъде.Бях сложил ръката си на кръста на Софи.Отдалечавахме се от "место престъплението" горе-долу бързо.Изведнъж почуствах че с Сара нещо не е наред.Трябваше да проверя.
-Хъм момичета, ще се наложи да ви оставя...-казах целунах Софи и се телепортирах.

п.п. Сори че изчезвам така...

Дани каза,че отиваме на тъмните улички.Бях чувала за мястото,но не бях ходила там.Обаче ми се ходише..исках да видя дали е толкова гадно колко казват всички.Двамата тръгнахме на там...
- Ходил ли си на уличките преди?Чувала съм,че не е никак приятно там...,а храна и сама мога да си хвана...,но те предупреждавам,че не е хубаво като се храня...някак си..противно е за другите същества...все пак пия кръв и...най-добре да млъкна.. - въздъхнах и ние продължихме да ходим.
Не след дълго стигнахме прословутите тъмни улички.Да...беше си тъмно...по-скоро мрачно.Сигорно вечер е истинска тъмница.
Имаше какви ли не хора.Пияници,наркомани,дилари,курви...каквито поискаш.От А до Я.Не беше много приятно място.
Нвлезнахме в уличките като аз следях всичко.Отварях си очите и ушите на четири.Все пак тук се разхождаха и главорези...и какви ли не въоръжени кретени.
След малко видях "целна си"
- Стой тук. - казах на Дани.Приближих се към момчето което се беше облегнало на стената.Беше на нашата възраст и беше видимо...натряскан.Предпочитах чиста кръв,но както и да е.Тук...в тези улички чиста кръв и под дърво и камък да търся - няма да намеря.
Приближих се още повече към момчето и то ме погледна.Запърхах с мигли и почнах да говоря тихо.Правех се на изгубена идиотка...по-точно на изгубена палвница.След по-малко от секунда бях плътно прилепена към него.Избутах го към стената.Целунах го по устните,а после по вратът и накрая забих зъбите си.Кръвта се разля по тялото ми.Харесваше им...обичах тази течност.Мъжът се съпротивляваше известно време,но после спря.
Изпих определено количество и го пуснах.
- Жив е... - осведомих Дани който ме гледаше някак си...странно.Или аз си въобразявах.Облизах сутните си и се обърнах към вещера. - Да се разходим още малко тук?Или ще отидем в басейна..да се позабавляваме..

Тук беше наистина тъмно.Като ми разказваха за това място наистина не си представях чак толкова мрачно. Тръгнахме все по навътре и по навътре. Имах странното чуство,че някой ще излезе от тъмното с нож и ще ни нападне. Но дори и това да стане нямаше от какво да се боим.Все пак бяхме необикновенни хора. Ако бяхме хора де. Можехме винаги да си използваме силите в наша полза. Изабел си набеляза едно момче и тръгна към него. След минута усмихване и подмазване му се нахвърли и пи от него. Накрая ме увери,че е жив. Засмях се и гласа ми се чув е цялата мрачна уличка. Сякаш беше пусто и само неи сме вътре,но всъщност не беше така. Това място наистина гъмжеше от всякакви хора.
- Не ме интересува дали е жив или не. - казах накрая и погледнах към една от проститутките които се приближаваше към мен. Извъртях очи и погледнах на другата страна. Мразех когато ми се лепнеха и трябваше да си използвам дарбата,за да ги прогоня от себе си. Тръгнах към Изабел избягвайки проститутката и я дръпнах още по навътре.
- Нека продължим. Ако си гладна още,но моляте не искам да ми се лепват проститутки. - измрънках под носа си и погледнах назад,за да видя дали не ни следят. Но всичко беше спокойно. А проститутката се беше отказала от мен.

Засмях се.
- Много красив се изкара...не,че не си! - смигнах му.Двамата продължихме да скитаме по тъмните улички.Скоро щяхме да ги "подминем" и отново щяхме да сме на познатите пренаселени улици на града...щяхме да се върнем в училището и да правим някви глупости...стига още да му се скиташе с мен наоколо. - Та такам...сега ще се прибираме ли?Аз не съм гладна...
Погледнах го за миг,а после продължих да си ходя напред.Подухваше лек ветрец който от време на време се усилваше,но както и да е...не ми беше студено.
- Шаляляля... - изтананиках си тихичко...толкова ми беше скучно,че сигорно щях да почна да пея...да пея ама си пеех хубаво.

Боже...комплимент ли бях доловил или просто свалка. А може би и двете. Кой да предположи. Усмихнах се чаровно и продължихме да вървим по уличките.
- Еми, щом не си гладна вече предлагам да ходим на басейнчето. Сигурен съм,че са затворили вече. Може да се промъкнем и....да се поизкъп малко. - засмях се и я погледнах въпросително. Това с по изкъпем малко прозвуча така сякаш не се бяхме къпали от няколо месеца и чак сега ще ходим да се къпем и така след един месец пак. Боже...от къде ми хрумваха такива неща?

Двете с Стела излезнахме от мола.На вън се беше стъмнило и беше станало студено - сравнително - което ме учуди.Двете тръгнахме на някъде като си говорихме.минахме по едни улички които ни отведоха към други улички които пък ни отведоха към трети улички...и...се загубихме.Поне аз се загубих,но и тя беше с мен - и май не знаеше пътя - значи и тя се е загубила.
- Ам..Стела?На къде... - огледах се наоколо.Тук беше тъмно,студено,мрачно,влажно...с една дума ужасно място.Беше и пусто..нямаше жива душа....,но сигорно и призраци не витаеха наоколо.Че кой би искал да е на подобно място?Определено не аз.
Чух шум и веднага се обърнах.Една черна котка ме погледна и леко се изплаши,но не помягна.Взираше се в мен. - Хей мъниче...
Клекнах.То се престраши и дойде до мен.Погалих го.Беше доста сладичко.Исках го!
То май почна да ми има доверие тъйкато се държеше по-свободно и не го беше страх вече.Но мен ме беше страх...намирахме се на място което не ми харесваше.Хванах котето на ръце и се изправих.Беше токова леко и малко..сигорно не беше яло от отдавна.Милото....
Изведнъж някаква миризма раздразни носът ми.Обърнах се и видях два трупа.Един окървавен и един разлагащ се.Изпищях.Стисках здраво котето което измяука.Бях замръзнала на едно място.Не можех да мръдна.Ако убиецат на единия труп - този който беше окървавен - все още беше тук?Това беше от скоро..човека беше убит скоро..О Господи!

П.п:Глупости...;ххх

Ник дойде в тъмните улички направо от гората до езерото. Не знаеше защо, но имаше голямо главоболие. Не помнеше много от предните два часа. Помнеше, че се е напил и се е сбил с един голям, дебел пияница. Но тези спомени... те не му вдъхваха доверие. Смътно си спомняше една червенокоса жена и нищо повече. Искаше му се да разбере спомените свързани с тази жена. Изпитваше някакви чувства. Към образ?! Не, той не вярваше, че красавицата в съзнанието му е само образ.
Той дойде и започна да се разхожда. От всякъде му пробутваха всевъзможни неща "нужни" атрибути за всяко магическо същество.

Ник усети, че мислите му изчезват, когато чу някакъв ангелски глас.
- Здравей! - Каза тя на Ник и зачака отговорът му. Никълъс се обърна и видя едно прекрасно лице.
- Здравей! - Отвърна й Ник. Момичето беше наистина красиво. - Аз съм Никълъс. А ти си? - Мислите на Никълъс изчезнаха на мига. В момента беше обсебен от красотата на момичето пред себе си. Изведнъж в главата му се появи една усмивка - красива женска усмивка. Но в тази усмивка имаше нещо странно, вампирски зъби. Той беше виждал и преди ужасяващи вампирски зъби, но тази усмивка го впечатляваше. Имаше нещо в нея, което го караше да... да мисли всякакви простотии.

Истинска красавица.
- Красиво име, също като теб. - Ник огледа момичето никак не беше зле. - И на мен ми е приятно, Мел. - Той започна бавно да крачи напред, а Мелиса вървеше редом с него. И двамата не знаеха не къде отиват. - Нова ли си в града? - Трябваше да знае. Момичето изглеждаше на не повече от шестнадесет годишно. Наистина красива тийнейджърка.

- На двадесет и една съм. И моля те викай ми Ник. Никълъс звучи много... официално, а аз не съм голям фен на изискаността и всякакви такива. - Ник даваше всичко от себе си да се държи мило с Мел без да й посяга. Искаше му се, но щеше да поеме огромен риск ако го направеше. Можеше тя да е вампир, върколак или нещо от което Ник да си изпати доста сериозно. - Знам, че не е прилично, но ти на колко си години? Не изглеждаш на повече от осемнайсет, но знам ли... - Той продължаваше да ходи напред. Мел беше от лявата му страна. Докато си говореха, двамата бяха завили няколко пъти и вече бяха на някаква оживена улица, слабо осветена. Ник я разпозна, бяха близо до дома му.

- Да отидем в нас? Живея на две пресечки от тук. - Ник се усмихна и я погледна в очите. Очите й, лицето й, всичко в нея беше изумително красиво. Не можеше да е истина. Имаше някакъв капан в нея. Очите й показваха, че не е обикновена шестнадесетгодишна тийнейджърка. Ник имаше чувството, че Мел е вампир. И точно когато си помисли това, в главата му се разкри един образ. Червенокоса жена, с остри вампирски зъби. Миг по-късно той усети болка във врата. Не, Мел не го беше ухапала. Какво му имаше?! Не беше го хапал вампир от около пет години.

Маги написа:

Двете с Стела излезнахме от мола.На вън се беше стъмнило и беше станало студено - сравнително - което ме учуди.Двете тръгнахме на някъде като си говорихме.минахме по едни улички които ни отведоха към други улички които пък ни отведоха към трети улички...и...се загубихме.Поне аз се загубих,но и тя беше с мен - и май не знаеше пътя - значи и тя се е загубила.
- Ам..Стела?На къде... - огледах се наоколо.Тук беше тъмно,студено,мрачно,влажно...с една дума ужасно място.Беше и пусто..нямаше жива душа....,но сигорно и призраци не витаеха наоколо.Че кой би искал да е на подобно място?Определено не аз.
Чух шум и веднага се обърнах.Една черна котка ме погледна и леко се изплаши,но не помягна.Взираше се в мен. - Хей мъниче...
Клекнах.То се престраши и дойде до мен.Погалих го.Беше доста сладичко.Исках го!
То май почна да ми има доверие тъйкато се държеше по-свободно и не го беше страх вече.Но мен ме беше страх...намирахме се на място което не ми харесваше.Хванах котето на ръце и се изправих.Беше токова леко и малко..сигорно не беше яло от отдавна.Милото....
Изведнъж някаква миризма раздразни носът ми.Обърнах се и видях два трупа.Един окървавен и един разлагащ се.Изпищях.Стисках здраво котето което измяука.Бях замръзнала на едно място.Не можех да мръдна.Ако убиецат на единия труп - този който беше окървавен - все още беше тук?Това беше от скоро..човека беше убит скоро..О Господи!

П.п:Глупости...;ххх

Когато момичетата излязоха от мола вече тъмно а Стела бе с две ръце пълни с пазарски чанти с покупки.Тя се огледа двете бяха попаднали в някаква мръсна уличка
-Това вече е прекалено-каза тя остави торбите стисна длани и между тях се появи една малка сфера светлина която осветяваше улицата ,когато я огледа направи ужасна гримаса
-Ужас токова е мръсно и вони ужасно-отвърна тя и в този момент чу писък озърта се и видя Маги да сочи нещо.Отиде и видя два трупа догади и се но се сдържа тя е фея страж изправяла се пред какви ли не ужасии че това ли ще и се опре мислеше си докато се опитваше да спре повдигане сто си от гледката,която бе доста потресаваща
-Кой ли е направил това -запита тя ей така и ги огледа от далеч защото воняха ужасно много.

Някакъв мъжки глас се разнесе зад гърбовете им.Маги едва не подскочи от страх.Отмести поглед от труповете към мъжът като стисна котето още по-силно.Стела и мъжът май се познаваха...поне тя така мислише.Огледа го от главата до петите,а после пак труповете.Той им беше предложил да им помогне да ги закопаят,а после вметна нещо за полиция.Маги настръхна цялата.

Май не е чак толкова хубаво да си голям.

Помисли си тя въпреки,че не знаеше от къде се пръкна тази мисъл.Погледна отново приятелката си и за хиляден път мъжът чието име не знаеше.Е можеше да разбере.Въпроса е как?Дали щеше да е уместно просто ей така да се представи?И тя не знаеше...Реши да рискува.
- Здравей.Аз съм Маги,а ти си?
Момичето го погледна в очакване да научи името му.

Както си стояха двете зад Стела се чу позна мъжки глас и когато тя се обърна го позна-Харпър.Той им предложи да се обадят в полицията
-Добра идея-отвърна тя и той позвъни
Стела се приближи до Маги и я погледна
-Добре ли си,Маги-попита я тя
-Не си очаквала такова нещо когато искаше да станеш голяма,нали-продължи тяи погледна уплашеното момиче.Макар и да изглеждаше хладнокръвна в момента и идеше да припадне.Но все пак бе фея и това не бе решението
-Какво ще правим сега-попита тя накрая и ги погледна