Полянките в парка

-Винаги готов да те нося когато, колкото и докъдето поискаш! - каза Роджер, а аз се засмях.
-Но, ако искаш.Можем да седнем някъде.Ако не ти е писнало да се возиш...- добави.
-Не просто се питах дали не си се изморил ... доста обикаляхме. - отвърнах и се усмихнах.
По - возих се още малко докато не видях една пейка наблизко.
-Спри тук. - казах и посочих пейката.
Той ме остави на пейката, а аз легнах и му направих място да седне.Погледнах го.
- Обичам те! - казах.

-И аз теб...- отвърна Роджер и ме целуна отново. След това седна на земята и опря глава на пейката:
-Като те гледам, ти се измори повече от мен.Като се има и в предвид че те носих аз теб а не ти мен.Хм, интрересна логика...но за съжаление не я разбирам.-засмя се той.
Като видях , че е седнал на земята веднага скочих:
- Не моля те ела.Не стой на земята. - казах и този път седнах на пейката. - Иначе не съм изморена. - усмихнах се.

Усмихнах се леко.
-Няма да умра ако поседя малко на земята...но щом искаш.-Станах и седнах на пейката до нея.
-Така ли?-усимихнах се учудено.-Е, до преди малко не си личеше.-Хванах я през кръста и я сложих да седне в скута ми.Погледнах на страни и забелязах нещо на което до преди малко не му бях обърнал внимание.Валеше сняг!И, беше наваляло вече достичко.Кога успя?Май не следя времето...

-Няма да умра ако поседя малко на земята...но щом искаш. - каза Роджер и се усмихна. После стана и седна на пейката до мен. - Така ли?Е, до преди малко не си личеше. - той ме хвана през кръста и ме сложи в скута си. Усмихнах се.Забелязах, че Роджер се е загледал на някъде и проследих погледът му. Валеше сняг! Станах и започнах да се радвам като малко дете. След това направих една снежна топка и уцелих Роджер.
- Не те заболя, нали ? - попитах и се засмях. - Искаш ли да играем на една игра ? Ще се целим със снежни топки и които повече пъти е уцелил другия е победител.Победителят има право на едно желание , което загубилият трябва да му изпълни. Е, искаш ли ?

Изведнъж Роджер стана от пейката и се скри зад нея.Той направи снежна топка и ме уцели. Леле много бърз беше...дори не видях кога стана от пейката.Засмях се и се наведох. Направих една снежна топка и я хвърлих по Роджер. Уфф на косъм беше да го оцеля.Направих още една снежна топка и го уцелих. Мисля, че той ми се остави, но както и да е.
- Ха, вече сме едно на едно . - казах , но точно тогава Роджер се промъкна и отново ме уцели.
- Всъщност вече ти водиш. - казах и се засмях. - До колко точки играем ?

-До колкото кажеш...- каза Роджер.
-Хъмм до шест точки ? - попитах.
Крилата му бързо се появиха, той се покачи на дървото направи салто и се приземи зад мен.
- Бу ! ... - каза той и обви ръце около кръста ми и снегът се посипа по якето ми.
-Знам, знам, не е чесно...знам,знам много съм гаден... - каза той и се усмихна невинно.
Обърнах се към него и го целунах. В ръцете си държах една топка.Докато го целувах я посипах по якето му.
- Нее , не си гаден ... И да знаеш , че и това се счита ! - засмях се.

Роджер ме целуна нежно по устните.Вдигна ме на ръце и се запъти към една поляна, където имаше много сняг.Той ме положи внимателно на снега и посипа якето ми със сняг.
-Ами това брои ли се?-засмя се той и се сгрумоляса до мен на снега. - И кой води?
Хъм честно и аз не знаех кой. Бях спряла да ги броя.
- Ти. - казах , защото ми беше интересно какво желание ще иска да му изпълня. - Ти печелиш ... хайде , казвай сега какво е желанието ти. - подканих го и се сгуших в него.

-Аз, казвам че сме на равно.Така че всеки си има желание...И ти като момиче трябва да си пожелаеш първа. - каза той. После обви с ръка кръста ми, повдигна ме леко и ме сложи да легна върху него. Усмихнах се.
- Амии моето желание е ти първи да кажеш твоето. - казах и се засмях.Нямах представа какво да си пожелая. - Кажи ми какво харесваш в мен и защо от тооолкова много момичета избра точно мен ? Или пък ти със всички момичета си така? - казах макар, че знаех, че той не е такъв. - Иии ако наистина ме обичаш ми го докажи някак си. - добавих.

-Еми, защото си различна.Не си такава като тях...- каза Роджер. - А и кой би искал да ходи с мен...
После той ми каза какво харесва в мен и аз се усмихнах. Придърпа лицето ми към неговото и страстно ме целуна.
-Как да ти го докажа?Кажи, ще направя всичко!... - каза той.Усмихнах се стана ми много хубаво. За първи път от много време се почуствах обичана.
- Вече няма смисъл. Знам, че си искрен. - усмихнах се. - Кажи сега какво искаш да направя за теб ?

-Хммм, дай да помисля... - каза Роджер. -Хайде, сега ти ми кажи какво харесваш в един идиот като мен? - засмя се той.
- Хмм много неща ... например това, че си различен ... не си като останалите момчета, които само мислят как да те вкарат в леглото ... Също така и характера, външността и много други неща. - казах и се усмихнах. - И не си идиот ! Не говори така повече.А , и защо се обиждаш така? Това са пълни глупости. - казах и го целунах.

-Просто съм свикнал така...дълга е историята а и не е много интересна...- каза Роджер и се намръщи. Аз кимнах без да задавам въпроси ... явно не му се разказваше, а и не исках да го разстройвам.
-Виж, вижда се млечният път. - каза той.
Погледнах към небето. Хмм не се виждаше много , но все пак ...
- Да . - отвърнах. - Сега какво ще правим? - попитах, защото беше настъпила тишина.

Роджер прокара ръка по лицето ми и зарови пръсти в косата ми. Надигна се и ме целуна страстно.
-Каквото решиш...- каза той.
Усмихнах се. Колко беше хубаво да те обича някой, да се чувстваш обичана.Той докосна леко с пръст устните ми и отново ме целуна.Отвръщах на целувките му.
-Ами не знам ... - казах макар, че имах нещо на ум. Може би беше прибързано или пък не ? Както и да е - важното е, че съм с Роджер. Надигнах се и го целунах отново.

-Какво ще кажеш да ходим да се преоблечем например?Защото аз вече целият съм мокър. - каза Роджер и се засмя. Аз не бях мокра , но нещо взе да ми става студено. Странно, а уж съм вампир !
- Ами да хайде. - отвърнах.
След това станах и подадох ръка на Роджер , за да му помогна да стане. Сложих си качулката и се сгуших в него защото вече наистина ми стана студено. Целунах го нежно :
- Много студено стана изведнъж. - казах и забързах крачка.