Полянките в парка

Продължавах да се опитвам да направя нещо с тревата, но не ставаше нищо.Докато се опитвах, чух глас и концентрацията ми изчезна на мига.Чух името на бившата на Ферис.Дигнах си главата от тревата и погледнах първо към Ферис който каза едно невярващо "Моля?", а след това и жената.Хъм, сега сигурно щяха да си говорят за Ана.Е, можеби поне щях да разбера каква е била...

Може би направих грешка,че го казах,но той трябваше да знае.Можеше да провали живота му,но детето беше по-важно.Силите му рано или късно щяха да се появят.
- Познавах Анна - започнах предпазливо.Добре Талия трябва да му кажеш. - Преди да загине в онази катастрофа имаше дете от теб.Не могла да ти каже,пък и си ангел.Тя роди,отгледа детето и то е необикновено.Тя сама ми каза ,че го чувства.
Стоейки права пред него казвайки тези думи се почувствах точно като в мексиканските серияли,но сега не беше време за сравнения.

Унемях. Просто не знаех каково да кажа.Дете? Сериозно ли? Ако беше това вярно,защо тогава не ми беше казала ами го е пазила в тайна. Погледнах към момичето явно на нея не и беше много лесно да ми каже всичко това.
- Чакай. Какво дете? Защо не ми е казала? - започнах да разпитвам. - Преди една година когато паднах и отидох да живея при нея тя нищо не ми е казала. - започнах да обяснявам. Бях ужасно притесен. Не разбирах нищчко. Как така има дете а не знам за него?

- Тя си имаше своите причини.Не съм много наясно честно казано,но доколкото реши да сподели с мен каза,че не го е направила,защото не искала да те задържа и такива работи.
Притесних се и дланите ми се изпотиха.Трудно е да предадеш обърканите изречения на даден човек ,пък и той като е мъртъв.
- Виж знам къде е детето ако това те интересува.В приемни родители е и на 3 годинки - поех си въздух преди да продължа. - Смятах,че бях длъжна да ти го кажа.

3 години? как може 3 години да съм имал дете и да не съм знаел за него. Даже дори и подозирал.Погледнах към момичето.Дали ме интересуваше ли? Естествено,че да та това беше моето дете.
- Да интересуваме не бих си и помислял да не ме интересува. - погледнах я леко объркващо. През цялото време държах здраво ръката на Силвия и не я пусках.
- Ще можеш ли да го земеш от тях и да ми го дадеш. Или трябва и аз да дойде с теб? - попитах без много да му мисля.
Имах чуството,че това е някакъв откачен сън,но това беше реалноста.

Той изглеждаше много объркан,а приятелката му още повече.Дали с моите вести не станах причината за развалянето на една връзка.За миг се почувствах щастлива за детето.Той щеше да си има необикновен баща,който да го въведе в този необикновен свят.
- Попринцип би трябвало ти да говориш с тях.Все пак са в момента приемното семейство.Следват и куп документи ала бала и може да се противят,да искат ДНК тестове и прочее,да те псуват,но аз ще ти помогна с това,пък и вярвам ,че ти си имаш своите начини - леко се усмихнах.За първи път откакто говорехме.

Разбирах това което казва и наистина беше под разбиране да искат да подписвам разни докоменти и да ми взимат кръвна проба. Но наистина бях гото да направя каквото се иска от мен,за да взема това дете при мен. Все още не можех да повярвам,че Анна е крила това от мен цели 2 години и нищо не ми в казала. А възможно ли е да са ме изгонили точно поради тази причина,че съм имал дете? Кой би казал.
- Няма проблем. Ще направя какото е нужно. Само ми кажи къде да идем,за да го вземем и идвам. И наистина смятам да го направим честно а не по "моя си начин" - казах и спокойно и погледнах несигурно към Силвия. Искрено се надявах да се съгласи с мен а не да ми каже да го оставя. Но много добря я познавах и едва ли щеше да каже подобно нещо.

Боже...Имаше 3 годишно дете?!?Те си говориха и се надявах да не забелязват че ченето ми беше паднало "чак до земята".Незнаех как да реагирам на това и за това мълчах като просто ги слушах.Бях шокирана от това което чух.Имаше дете?!?Не можех просто да повярвам.Опитвах се да докажа на себе си че това е истина но май беше прекалено...хъм изненадващо, станно и... немога да го опиша с думи...
Ферис погледна към мен, май искаше да подтвърдя онова което бе казал.
-Ааа, ъъъ...-протегнах.Незнаех какво да отговоря нито как да реагирам.Осъзнавах че така изгеждам доста глупаво, но какво можех да направя?Още не бях осъзнала до край получената информация, или я осъзнавах но неможех да повярвам.

Кимнах при отговора му.Значи ще действа законно.
- Добре няма проблем,но едва ли приемното семейство ще се съгласи толкова лесно.Трябв ада го имаш предвид - не познавах много тези хора,но те сигурно са се привързали вече към детето.Погледнах към жената до него и после пак към него.
- Съжалявам,че така ви прекъснах.Ако искаш може по-късно да отскочим до тях.Тъкмо ще са се прибрали от работа.

Силвия беше шокирана,но по шокирания тук бях аз. През главата ми минаха всички моменти които съм имал с Анна и тя нищо не ми беше казала.Дори не бях забелязал,че крие нещо от мен. Не можех да си редставя такова нещо.
Погледнах към Силвия. Сигурно сега щяхме да се скараме...незнам защо,но имах такова някакво странно чуство.
Погледнах отново онова момиче и и кимнах в отговор на въпроса й.
- Да искам. - казах твърдо решен,че поне ако не ми дадът детето ще го видя. Дано само Силвия беше на моя страна.

Не ги слушах много бях заета да се боря със себеси..."Така Силвия, успокой се.Всичко е наред...Не!Как всичко ще е наред?!?Имаше дете!!Това...това е...ааа..." хванах се за главата и погледнах тревата.Сега се чуствах като във филмечетата...сякаш ми говорят 2-те мои половинки дяволчето и ангелчето и аз трябва да избера едното от мненията им.Но...това бе прекалено сложно.Неможех...
От мислите си се върнах в реалността, така и не решила какво ще правя.Сигурно гледах като някой обезумял идиот.Усетих че мълча като риба и не съм казала съвсем нищо освен онова тъпо "ааа, ъъъ".Трябваше да кажа нещоили щях да изглеждам като пълна идиотка.Отворих устата си...но след това я затворих, незнаех какво да кажа...Неможех да реша на чия страна бях на тази на дяволчето или на тази на агелчето..

Добре..Щяхме да вземем детето по-късно и то щеше да се срещне с биологичният си баща.Стана ми малко неловко.Стоях там като идиот ,а същевременно те имаха доста да си казват с момичето.
- Аз ще ви оставя насаме - казах и насилих да се усмихна.Отдалечих се и се замислих как аз бих реагирала ако гаджето ми се окаже ,че има дъщеря от бившата си.Едва ли бих реагирала по друг начин.Седнах под едно дърво и затворих очи.Трябваше да си отпочина.

Момичето си тръгна и ни остави сами. Да наистина имахме нужда да поговорим малко.Все още не можех да повярвам всичко това,че се случва. Това,че аз имам дете и то от Ана, беше като грм от ясно небе за мен. Никога не бих го очаквал. В главата ми се навъртаха всякакви въпроси. Като...защо не ми е казала за детето? или дали ще ми го дадът да го взема.
- Силвия....аз....не знаех. - измърморих и погледнах към Силвия плахо. Можех само да си преставя какво и е на нея точно сега.

Докато момичето се отдалечаваше я гледах с приотворена уста...
- Силвия....аз....не знаех. - чух Ферис да казва и се обърнах погледнах го, след това пак отдалечаващото се моиче.
-То...това...истина ли беше?...-питах шокирано.Все още не бях избрала на коя страна да съм и май по лесното беше да не повярвам...Боже!!!

- Да. - казах тъжно и продължавах да я гледам.Не свалях очи от нея. Искаше ми се да я прегърна,но не знаех как щеше да реагира. Ако ме отхвърлеше щеше да ме боли много.
- Чуствах го като истина. Така,че...- допълних към отговора ми и я прегърнах като я притиснах към себе си. Боже...не исках да стават така нещата.
- Сигурно няма да ти хареса моето намерение. А именно това,че трябва да го взема детето от онези хора. - казах тихо. - Но то е мое... и...не мога да го оставя така като знам за него. - обясних.
Бела дойде до нас с една пръчка и ни погледна. Видя Силвия,че е разтроена и веднага пусна пръчката. Отиде при нея и забута моцунката си в ръцете й.

Погалих Бела и бавно се откъснах от Ферис.Придърпах краката си към себеси и започнах леко да се клатушкам на пейката.
-Постъпваш правилно...-казах тихо.Наистина смятах така.По-добре беше детето да има истински баща отколкото приемен.Помислих си как ли бих живяла без баща си а в приемно семейство.Едва ли би било хубаво особенно пък и ако щяха да са хора...
Все още не знаех как да реагирам на всичко това...По дяволите.Защо бе толкова сложно!

Намръщих се когато тя реши,че трябва да ме замести с кучето и се отдръпна от мен. Изпуфтях и седнах на другия край на пейката,за да съм по дълеч от нея. Наистина не ми харесваше как се държи в този момент с мен. Точно сега когато ми е ужасно тежко да разбера,че имам дете и тя да се изскубва от прегрътките ми.
- Не го правиш по лесно като бягаш от мен. - казах тихо и погледнах на другата страна. Разбирах много добре,че и беше лесно да научи че гаджето и има дете и то от бившата си ,но не ми беше лесно и на мен.

Почуствах как Ферис се отдалечава...
- Не го правиш по лесно като бягаш от мен. - чух го да казва.
-Сякаш преди секунди когато не "бягах" от теб беше по лесно!-Казах бързо и ядосано, като повиших глас.
Испуфтях и се хванах за главата.Почуствах как вятъра се развя около мен, чух и ядосаното шумолене на листата в дърветата.Елементите ми започнаха да чустват това което и аз...Оф!

- Извинявай. Просто незнам какво друго да направя. Познаваш ме какъв съм. Не бих оставил детето само. - усмихнах се тъжно. Нямах ни най малка представа какво да направя за Силвия,за да и се оправи настроението. Разбирах,че и беше ужасно да научи това,но дори и аз самия не знаех.
- Аз само не натъжавам и те ядосвам. Ужасно е за мен да те гледам така. - погледнах я с натъжени очи. Ами сега? Какво щях да правя. Имах нужда да съм сам...може би точно това трябваше да направя. Да остана сам за малко.
- Трябва да събера мислите си. Ще...ще бъда...и аз незнам къде. Сигурно някъде из гората. - усмихнах се тъжно и се приближих до нея. Целунах я по бузата,защото там единствено успях да достигна пък сигурно и без това щеше да се дръпне.

- Извинявай. Просто незнам какво друго да направя. Познаваш ме какъв съм. Не бих оставил детето само.-Ферис говореше тъжно...наистина много тъжно.Как ми се искаше да го прегърна.Но вместо това казах за втори път само..."постъпваш правилно" но го казах тихо, едвали дори го беше чул.Каза и че само ме натъжава и не може да ме гледа такава.Разбирах го ... неможех да слушам как ми говореше с тъжен глас камо ли пък и да го гледам тъжен...
-Трябва да събера мислите си. Ще...ще бъда...и аз незнам къде. Сигурно някъде из гората.-почуствах как се приближава към мен.Сърцето ми направо замря...Ферис ме целуна по бузата.Поех си бавно въздух и го издишах също така бавно.
-Да и аз имам нуждата да се усамотя...-казах тихо.Станах от пейката, като поисках да го прегърна.Но пак не го направих.Тръгнах бавно и имах някакво странно чуство...сякаш с Ферис се разделяме за дълго...че скоро няма да го видя.Стана ми толкова хладно сърцето, толкова гадно колкото никога.Спрях се и си обърнах леко главата.За да го видя, можеби за последен път днес...
За някои един ден може да се струва като нищо, но за мен щеше да е вечност...

Тя каза също като мен тъжно,че има нужда и тя да остане за малко сама и стана от пейката. Тръгна на някъде. Стана ми още по гадно за това,че трябва да е толкова тъжна и че едва ли не сега се разделяме. Тя се обърна глава към мен, сякаш да ме види за последен път и аз и се усмихнах сложих си ръката на сърцето и изписах с устни "Обичам те". След това се обърнах и тръгнах на някъде дори и аз незнаех на къде. Искаше ми се да ида да я прегърна и да не я пускам повече. Но сигурно нямаше да ми даде и сигурно щеше да се дръпне от мен. Трябваше да ида да намеря онази жена която миказа за детето и двамата да идем да го вземе. Теябваше да ида да го взема.

Стоях от страни под едно дърво.Избягвах да гледам какво става с Ферис и приятелката му.Нуждаеха се от усамотение ,а не от зяпачи,макар в парка това да беше невъзможно.В крайна сметка работата им не завърши много добре и Ферис идваше към мен и ми каза,че е готов да тръгваме към детето.
- По това време е с родителите си на площадката.Само днес.Изкара голям късмет - казах и двамата тръгнахме към площадката.

Заведох Настасия в парка с голямата поляна. Тук на воля щеше да си тича и да играе. Беше малко студено,но това на децата не им правеше впечетление. Седнах на една пейка и отпих от кафето. Настасия си беше изяла закуската още преди да стъпим в парка. Тя започна да тича наоколо и да се радва на всяко малко нещо което видеше. Откъсна едно цвете и ми го донесе.
-Да го дадеш на мама. - каза,протягайки ръка с цветето към мен. Засмях се и взех цветето.
- Задължително.
Тя се врътна и отново тръгна да тича наоколо.

Тръгнах към Настасия,защото беше започнала да се отдалечава от мен а колкото и да и виках тя беше погълната в играта си. До нея се пияви едно момиче и я заговори.
- Здрасти. - каза Настасия и вдигна глава към мен,тъй като ме беше усетила,че идвам. Момичето което дойде при Настасия се приготви за бой. Колко сладко.
- Споконо! Аз съм баща и. - кимнах към Настсия и тя направи една крачка назад от момиченцето. Беше ми страно да се наричам баща на дете. Клекнах,за съм на разстоянието на Настасия а и на момичето.
- Как се казваш?- попитах я а Настасия на спря да гледа момиченцето,сякап не беше виждала преди такова нещо. Сигурно не беше виждала друго дете като нея,което да има някакви сили.