Малкото водопадче

-Вярвам ти напълно.Ти си моето послушно вампирче.Не обичам да сотя много в замъка-напомня ми малко за дома и когато бях наказана.Искам нощ със закачки,приказки и веселба.Идеалната нощ за мен.А за теб,послушно вампирче?Харесва ли ти прякорчето?
Сгуших се в него.
-Водата е малко студена изапредлагам да излезем.Съгласен?
И без да чакам излязох от водата.
-Уф,сега е още по-студено.Но нищо.Е,връщаме ли се и да прекараме остатъка от деня при огня и тав във водата?Навън. А и ,ако няко ни е окрал !!О,ужас.Горкото ми телефонче.
И се засмях.

-650?!?Доста е.
След млако излязохме в пещерата от кристали.Поспяряхме там,а после продължихме към водопада.Излязохме там и без предупреждение се бухнах във водата.Заплувах към брега и се свих при огнъя.
-Брр,искам го този ваш плюс.Хм,не са ми откраднали телефона.
Наметнах се с якето и казах:
-Жаден ли си или гладен?Или нищо от това.
И се опояви вода и храна само за нас двамата.Аз отпих глътка фанта.
-дай да го разгледам този медальон.Ето го моя.
Свалих верижката със знака Омега и му я подадох.

Стана ми адски жално за Джейкъб.Той едва и мен не разплаак,а аз рядко го правех.
-Трбява да говриш в минало време.Моите родители са в затвора,което е почти същото като да нямаш родители.Но наиситна преди ги познавах.
Залюлях верижката в ръката си,а след това я дадох на Джейкъб.По-точно аз му я сложих.
-Виж,хайде да мислим за нещо по-весело и да не проваляме първата си вечер.Знам,че е малко егоиситчно ,но ти си първото момче ,с което говоря толкова..Ами с което.С една дума-най-се забавлявам.Май не е само една дума.
Засмях се.
-И не мисля,че съм едниствената.Не си ли имал някога приятелка?Ако си имал значи тя не е избягала с писъци нали?Във вампирите няма нищо страшно,Джейкъб.И ти и аз го знаем.Както и няой по-умни хора.

-Няма лошо да се държиш като поет.Амии..Аз ти разказах интересното..
Замислих се.
-Ами...Обичам да чета.Фанатстика главно.Все пак ние живеем в едни такъв фантастичен свят и знам доста за различни същества от магическия свят.Обичам и митологията.Особенно гръцката.
Усмихнах се.
-Все още продължавам да пуша,но не пия вече много-много след като веднъж едва не си изпорвръщах червата.Започнах да упша още на 13 и родителите ми здравата ми се накараха и ме наказаха.Обичам луди и нетрадициони неща.Мога да карам мотор и кола.На 18 ще взимам книжка.Ами засега само това.Задай ти въпроси.
Изобщо не мисе разказавше,а и пак бях започнала да говоря глупости ,които не трябва.Но беше добре ,че му казах за цигарите.Аз също отпих от фантата.
-А на теб какви са ти дарбите?

-Дракула ли?!?Едни от любимите ми.А е по-добре да не говорим ,а?
И лекичко го целунах ,но бързо се одръпнах.
-Ако ставам нахална-само кажи.
Засмях се и се гушнах в него.
-Разкажи ми за Дракула.Моля те.Иначе и аз ще тропна с крак.
Добавих припомняйки си как той ми тропна.
-Но може да те бутна във водата и да ти потопя главата.Аз лично предпочитам това.
Засмях се.
-Но после ще си имам неприятности.
Усмихнах се.Все пак с тази негова вампирска бързота.

Засмях се.
-Амии..Има момичета,които са като мен,макар а съм си уникалан по свой начин.
Ех,каква си бях самовлюбена.
-Малко съм ъъъ по-точно много съм самовлюбена.С фанта името ми е много красиво.
Изведнъж няколко клонки прелетяха край нас.Няколко цветата и даже камъчета.
-Телекинезатае моя специалитет.Втория е тока или още електричество.Но надявам се не искаш да ти пусна ток.Пробвала съм върху себе си.Боли,а и косата ти щръква на всички страни.цели два часа ми трябваха да я оправя.
Усмихнах се.
-Значи Дракула не е страшния.А добрия така ли?

Аз също се разсмях,но после се опитах да стана сериозна,което ен се получи.
-Да,ъъъ..Как беше името?да,мистър.
Подсмихнах се.Някак занех,че не това беше името,но точно сега не ми пукаше.
-И четири минути са достатъчни.
След като потанцувахме без предпуреждение се хвърлих във водата.
-Така сега ще се оставя на вълните да ме отнесата ,за да забравя за този злополчун танц.Напълно съм забарвила да танцувамвалс.Преди бях много добра,но сега съмдобра в друг вид танци.
След това се засмях.
-Съжалявам за многобройните настъпвания.
Усмихнах се и го напръсках.
-Идваш ли или ще стоиш и ще си лекуваш пръстите от моите настъпвания?

-За нищо на света няма да ти ударя шамар или ток.Освен ,за да се спестиш малко ток.
Изкисках се.
-Радвайте се,госопжице Сторм-отвърнах аз,-че и аз не ъсм полу-гола.
Не можах да запазя сериозиня тон и се разсмях.
-Обикновенно се справям добре с ролите си.-казах ан джейкъб.
След това се гмурнах под водата и напук го хванах за гезена и потопих под водата.Е,сега той може да ми се кара,аз мога да го потапям.Усмихнах се под водата и го дарих с подводна целувка.Изтласках се и жадно поех въздух.
-Жалко,че нямам и аз дарба пирокинеза.Доста е полезна.

-Да по-добре е.
Кихнах лекичко.
-Ако се разболея!Ужас!Много мразя да съм болна.
Сгуших се в него и нещо май започнах да се унасям.
-Дай да парвим нещо.да си говорим или даже да играем на топка,но да правим нещо,че иначе ще заспя.
Усмихнах се.
-Значи вампирите не се нуждаят от много сън?

-Да, така е. Почти не спим. - казах аз и се засмях. Прегърнах Ния и й изшептях:
-Ако ти се спи, заспивай спокойно. Аз ще остана тук, до теб и ще те наблюдавам. - казах аз и малко подсилих огъня. Целунах нежно Ния и прокарах ръка през косите й.
-Знаеш ли, започнахме едно ново начало на доста нестандартно място, но ми харесва в каква насока се развиват нещата. - казах аз и отново я целунах, заглеждайки се във звездите, луната и облаците.
-Виждаш ли, дори звездите ще бдят над теб, не само аз... Но онези далечни звезди не ме впечатляват, интересуват ме само тези две, които виждам. - казах аз и се загледах в очите й.
-Е, аз ти казах какво точно харесвам и мисля за теб. Сега ти си на ход. - казах аз и й намигнах.

-Пак го изби на поезия!Изобщо ен ме бива в нея.
Усмихнах се.
-Какво ли?Ами...Сладък си -особенно когато се изчервиш и паднеш във водата,забавен,поетичен.
Засмях се при последното прилагателно.
-И харесвам почти всичко в теб,освен това,че май си голям мързел!Но съм твърдо решена на го променим.Малко трудно,но възможно.Или вампир на 650 години трудно се полменя?
Усмихнах се и го целунах.
-След отговора ,ако трябва с магия ще те накарм да правим нещо.Или да ти пусна около пет хиляди волта ток?

Тръгнах да го гоня,но той се блъсна в едон дърво и от смях се ппреъпанх така,че едва не се пльоснах.
-Така ти се пада,глупчо.Защо не гледаш напред?Ау,да толкова съм красива.
Засмях се весело.Бутнах го във водата.
-Да те потопя ли?Видя,че не се измъкна безнаказано.
Усмихнах се и седнах на брега.При всеки негов опит да излезе го изтласквах отново във водата.
-Само да не се разболееш.
Съсредоточих се върху няколко топки.Те се появихо от нищото ис помоща ан телекинезата нападнаха Джейкъб,като нежно го удряха така,че да не го боли.Подсмихнах се.Скоро спряха да го нападат и паднаха безжизенно във водата.

-Няма да се разболея, спокойно. А ако се случи, ти ще ме навестяваш, нали? - попитах и направих кучешка усмивка и целунах Ния. Изправих се и я повдигнах от земята, завъртях я във въздуха и се настанихме под едно дърво.
-Не, че не те харесвам сега, но повече ще ми харесваш ако спиш. - казах аз и прокарах ръка по лицето й.
-Е, отново ти направих признания и без ток, сега е твой ред. - оповестих с усмивка на лицето и се засмях.
Нощта беше прекрасна а момичето до мен дваж повече. Летях в облаците... Сякаш не бях аз.
-Хайде, кажи за какво ти се говори, щом не искаш да заспиваш... - казах аз и прегърнах Ния... Макар и да бях мокър.
-О, съжалявам. Намокрих те.

-О,моля те стига с тези тови признания.Аз не знам как да бъда толкова поетична.
засмях се и го прегърнах.Наистина ен бях поетична.
-Но обичам да се смея и забавлявам.И не се притеснявай.Аз така ли иначе съм мокра.
но едно малко клонче все пак падна върху главата му.
-Все пак трябва да има отмъщения.
засмях се.погледнах часовника си-6часа.Егати!
-Аз ще тръгвам.
Станах целунах го.
-Ще се срещаме тук.Утре в полунощ.
След това изчезнах.