Малкото водопадче

The Big Boss Брой мнения : 4708

Мястото бе малко и затънтено,но пък за сметка на това много красиво.Доста от растенията бяха рядкост.Те бяха направени от магическите същества.Водопадът беше малък,но шумът му много успокояващ и въздействаш.През ноща магията на мястото се съживяваше-растенията и водата светеха.Навсякъде имаше вълшебен прах.Всичко изчезваше с първите лъчи на слънцето.

Students Брой мнения : 63

Нощта бе тиха и прекрасна. Луната грееше на небето, а сноповете нежни лъчи влизаха в стаята ми през тънката стъклена повърхност и се гонеха по стената. Тихият вятър, нежно люлееше клоните на близкото дърво, които се удряха в прозореца и придаваха още по голяма мистериозност и вълшебство на цялата картина.
Както винаги, спях неспокойно и се мятах наляво-надясно в леглото, спомняйки си ужасния живот, връщайки лентата назад...и по-назад, и по-назад. Изведнъж всичко се прекъсна. Отворих очи и се огледах - Бях се озовал на замята.
"Ясно е , че тази нощ няма да спя" - мина мисъл през главата ми и сънено разтърках очи. Приведох се в що-годе нормален вид и отидох до банята.
Пуснах чешмата. Водата започна да тече и да се разбива в мрамора, издавайки специфичен звук.... звук, който ме успокояваше. В крайна сметка успях да се приведа в човешки вид, доколкото ми позволяваше вампирската ми самоличност и намятайки се с първото яке, което докопах, си грабнах раницата и излязох.
След час ходене пеш, най-сетне стигнах до едно прекрасно място. Настаних се на брега... - там, където водата допираше сушата и се загледах. Красотата на това място ме плени.
Инстинктивно извадих лист и молив от чантата си и започнах да скицирам мястото. Но нито снимка, видео или рисунка, биха могли да запечатат красотата и уникалността на подобна местност.
След като скицирането приключи, реших да си поиграя с дарбите си и незнайно защо пък с хидрокинезата. Концентрирах се и след като издигнах известно количество вода, започнах да го карам да приема причудливи форми, но изведнъж нещо се обърка.
Нали бях вампир и слуха ми бе супер развит, чух стъпки на приближаващ е към мен човек. Обърнах се в същата посока, от която дойде шума и инстинктивно запратих водната сфера в неговата посока. Последното, което чух бе разплискване на вода, но може да съм уцелил някое дърво, затова нямах друг избор освен да чакам събитията да се развият в положителна или пък отрицателна насока.
Докато чаках, дишането ми бе учестено, бях заел позиция за атака и чаках трепетно появата на човекът "Х", който наближаваше все повече и повече.

Students Брой мнения : 36

Отново не можех да заспя.Облякох си дънките,блята блуза ,дънковото яке и ботите и излязох.Първо се лутах безцелно.След малко навлязох в гора.Звездите едва се виждаха,но беше красиво.Изведнъж чух шум от падаща вода.запътих се натам и излязох пред страхотно малко водопадче.Не бях сама.Там стоеше някакво момче.Набръзо го огледах.Рокер..Мм,по -вкуса ми.
-Хей,рокерче.Здрасти.Как се казваш.
Държах се непринудено.Не тярбваше да се страхувам като другите лигли.ох,и аз бях малка лигла.Но готина ине толкова лигавеща се.Аз бях себе си.Усмихнах се.Ех,тази усмивка.

Students Брой мнения : 63

-О... Ъм... Аз...такова... ами нищо... Не можах да заспя и реших да се помотая... Между другото аз съм....аааааа..... - не можах дори да се представя, защото паднах във бистрите води на водопадчето, седнал. Разтърках си очите и изплюх водата, след което се представих:
-Аз...такова... Аз съм Джейкъб... Джейкъб Сторм, а ти? Как е твоето име? - попитах аз излизайки от водата, засрамен, изчервен, а от дрехите ми се стичаше вода и бретона ми падаше върху очите.
Отместих го, защото ме дразнеше и продължих:
-Как се озова тук?

Students Брой мнения : 36

Когато паднах във водата избухнах в смях.
-Сега и аз ли трябва да се катурна във водата?Хич не ми се иска да се мокря.И суха съм добре.Ами аз съм Ния-Пилар.Ами и аз не можех да заспя и се лутах насам-натам.И дойдох тук.Винаги ли говориш на такова и винаги ли заекваш.
Гледах го мокър и с паднал бретон и отново ме напуши смях.
-Изглеждаш като някакъв идот.Не се обиждай.Но с тея мокри друхи и паднал бретон..
Усмихнах се.
-но шоуто с цамбуркането си струваше.По какъв метод ще се изсушиш?Магичски или ъъъ немагически.И спокойно винаги си бъбря така.Падам си малко бъбривка.Къде ти е мотора?Типичен рокер без мотор.

Students Брой мнения : 63

-A не го мисли, рано или късно ще изсъхна, но пък ако остана така, ще настина. - казах аз и се засмях... - А относно мотора, когато настъпи лятото тук ще му се порадвам... - казах смеейки се и отново си вдигнах бретона, който пак ми пречеше.
-О, по дяволите, то се видя, че ще се наложи да се суша магически. - казах аз и събрах малко сухи клони. Струпах ги на безопасно разстояние от Ния и се концентрирах върху тях. По чудо успях да запаля огън. Съблякох якето и тениската и ги оставих на земята да съхнат...
-Ха, тук е толкова уютно... Дори не смятам да се връщам в замъка. - казах аз и се засмях. Свалих медальона си и разсеяно го заподхърлях от ръка в ръка...
-Хмм... Хей, ти си момиче, трябва ми съвет... След седмица имам рожден ден, но почти с никой не съм се сдружил, а и не съм толкова освободен и нахакан... Та, въпроса ми е - Да го празнувам ли и да разчитам ти да доведеш хора или да не споменавам за него на никой? - попитах и разсеяно зачаках отговора на Ния.

Students Брой мнения : 36

-Рожден Ден...-замислено прошепнах.-Ами,не съм сигурна.Ще се опитам да събера хора,но е добре да завържеш запознанства.Но ще опитам.
Настаних се при огъня.
-Да уютно е.И красиво.Обожавам да съм на къмпинг.Но сега не сме.
Усмихнах се.
-Не се чуди.Усмивката не слиза от лицето ми.
Отметнах назад глава.
-Нещо интересно за теб или ще се криеш?
Не се притеснявах,че хм беше без блуза.Бях свикнала.

Students Брой мнения : 63

Засмях се и заговорих...:
-Да, ще е добре да завържа нови приятелства... - казах аз и хвърлих още пръчки в огъня.
-Ами историята ми може да те отегчи, но все пак ще ти я разкажа, накратко:
-Аз съм вампир, чиито родители са изоставили по някаква незнайна причина. Единственото, което имам от тях е тази верижка с пентаграм. - казах аз и повдигнах верижката във въздуха. Нахлуха ужасни спомени в главата ми и една сълза се търкулна по бузата ми. бързо я избърсах и усмихвайки се, заговорих:
-Ами ти? Разкажи ми нещо за себе си? Била ли си някога разочарована...нещастна? - попитах съвсем директно, но ме жегна чувство за вина.
-Аз...съжалявам, но не исках да съм толкова директен... Ако е прекалено лично, не ми отговаряй.

Students Брой мнения : 36

Разсмях се.Този тип започваше да ми харесва.
-Не е лично.Спокойно.Амиии..Да била съм.Избягах от вкъщи два пъти.Бях прокудена от семейството.Но трябваше да се върна понеже бях изпаднала в нещета,а и родителите ми бяха болни.Майка ми де.След няколко седмици бяха ухапани от вампир.Сега те са в затвора заради тона,че са ухапали някакво семейство и заради гоямо влияние в управлението на държавата.Не са се нравели на държавните власти исе гният в затвора.Но ми дадоха богословия ипари.Опитваха да ги измъкна -никакъв успех.Съжалявам,че не познаваш родителите си.Но поне можеш да живееш свободно.При мен поостанаха старите навици.но се опитвам да се променя.Под стари имам предвид двороцивя етикет.Брр,мразя го.
Усмихнха се.
-Не искам никакво съжаление.Не ми пука вече.Живея отделен живот.Не ме мисли обаче,че не обичам родителите си.Просто истината е,че няма как да излязат на свобода.И ен са в първа младост.Аз си имам верижка със знака омега.Той ми е от моите родители.
Погалих нежно знака.

Students Брой мнения : 63

Явно момичето бе доста нахакано, защото се познавахме, хмм, от има-няма 10-15 минути, а вече ми разказваше за себе си... Е, може би, защото и аз попитах, но сега това не ме интересуваше. Важното бе, че сега Ния не избяга пищейки, както правеха повечето, на които казвах какъв или какво съм всъщност аз.
Отпуснах се разсеяно назад и вдигайки глава нагоре се загледах в небето:
-Прекрасно е! - отбелязах и повдигнах доскоро мокрите, захвърлени като парцали, дрехи:
-Ох, все още не са изсъхнали, но аз не бързам за никъде... Нощта е прекрасна и ще е престъпление ако не й се полюбувам. - казах аз и се засмях.
-Пак се разприказвах.... Стар навик.... - казах през смях и продължих:
-Разкажи ми още нещо за себе си. Все пак ти си първата, която говори с мен като с равен, макар че съм тъмно създание на мрака... Поредния изрод и чернова на дявола.

Students Брой мнения : 36

-Всъщност няма да е престъпление.Ще е престъпление ,ако не прекараш ноща с мен.В разговори имам предвид.Ти дори не си и помисляй друго.Нищо,че си вампирче.И не говори така за себе си.Няма лошо да си вампир.Е,понякога елошо.
Допълних аз сещайки се за родителите си.
-Изобщо не си изчадие.И няма само да разказвам аз.А и това е в общи линии.Засега не се сещам друго.Ако се стея ще си пъривя на когото да го кажа.И ъм това не е магически начин,Сто..Джейкъб.Магическия начин е с магия.Магия за изсушаване.Толкова е лесна.И ще е добре да приказавш Ти малко повече.Така се завързват приятелства.Трябва да се държиш по непринудено.Опа,стар навик да поучавам хора.Постоянно се карах с родителите си.Поучавах сестрите и братята си как да не бъдат някакви марионетки в ръцете на родителите ми.А повярвай бяха.Ето,тези неща ми хрумнаха за няма и ъъ една минута.Надявам се бръщолевеното ми да не епроблем?

Students Брой мнения : 63

-О, ъ... Не е никакъв проблем. Аз рядко говоря... По-добър слушател съм. - казах аз и се засмях гръмко.
-Поведението ми може да ти се стори малко странно, защото винаги съм в двете крайности. При мен няма средно положение, но както и да е. Това сега не е важно. Смятам да поплувам малко. - казах аз и без дори да свалям дънките си, скочих във водата.
При допира на водата се отпуснах и се обърнах към Ния:
-Хеей, идваш ли... Чувствам се самотен, тук, във водата. -извиках аз и се засмях и след като й наминах, я напръсках с вода, за да я подразня...
-Хайде, ела ме хвани и си го изкарай за постъпката ми, за това че те намокрих... Какво чакаш, хайде идвай. - подканих Ния и окачих онова си тъповато изражение, което печелеше много хора на своя страна.

Students Брой мнения : 36

-Ти..Си...Ужасен...
Съблякох си якето и обувките.Махнах чорапите и се бухнах във водата.Отметнах бретон и заплувах след него.
-Ти си ужасен.-отново казах аз.-Но с това изражение ме спечели.
Засмях ес и се гмурнах под водата.Дръпнах го по крака и той също беше потопен.След като изпулвах на повърхнастта за глътка въздух казах:
-Сега наистина ще съжалиш за постъпката си.
Изчаках да поеме дъх и го натиках под водата,където го държах известно време.Излязохме отново на повърхноста и аз заплувах към водопада.Минах от другата страна на водорада.Както очаквах имаше нещо акто пещера.беше адски красиво.

Students Брой мнения : 63

След като стигнахме пещерата, казах на Ния:
-ОК. Печелиш, само не ме потапяй пак, моля те. - казах и направих кучешка муцунка.
-Леле! Прекрасно е. Е, искаш ли да я разгледаме и отвътре... Или предпочиташ да се върнем във водата, но - замахнах с пръст - Няма да ме потапяш пак, нали...? Обещай. - казах и тропнах детински с крак като петгодишен и се нацупих.
-Е, какво реши, Ния? - попитах и се вгледах в очите й.
Не можеше да се държа така, както никога... Поведението ми рязко се промени... Нима...нима това бях аз... Истинския аз? Това ли беше истинската ми същност?
-Е, какво реши?

Students Брой мнения : 36

-Муцунката етолкова сладка.Разбира се,че няма да те потапям.Хайде да я разгледаме.напълно съм съгласна.
Черната ми коса се полушна отзад когато тръгнах да се разхождам.Имаше сталагмити и сталактити.
-Ако някой падне върху нас тежко ни и горко .Но ням страшно.Толкова са красиви.Жалко,че си оставих телефона в якето.
Усмихнах се.
-Виж как се отразяват във водата.
Вгледах се в очите на Джейкъб.Бяха красиви.нещо ми ставаше.Исках да покажа добрата си страна.А това го парвех само когато..И се ужасих..Само когато харесвах някого.Не може да е истина.Познавахме се едва от десет минути.Но той беше страхотне.Ох!!

Students Брой мнения : 63

-Прекрасно е. Мястото е великолепно! А моят мобилен, хм, прави компания на твоя. - засмях се и се изчервих.
"Добре, смях, но това изчервяване... Нима аз си падам по нея... Но няма как, та ние се познаваме само от няколко минути".
-И да искат няма да ни намерят тук, а и няма никой да ни чуе тук. - казах аз и като видях недоумяващия поглед на Ния, казах:
-Спокойно, няма да те хапя. На диета съм. Пия само животинска кръв, а не човешка. А и напоследък май съм малко вегетарианец. - засмях се и продължих още по-навътре в пещерата.
По средата на пътя се спънах и казах:
-Ох, не можеше ли да запалят две-три факли тук?!? Сериозно, някой може да се нарани.
Протегнах ръце и на дланта ми светна една огнена топка, която освети пътя ни.
-Идваш ли? - попитах аз и протегнах едната си ръка.

Students Брой мнения : 36

-Много си сладък ,когато се изчервиш.
Моля?!?Това аз ли го казах!
-Забрави,че съм го казала.Ако кажеш на някого...И наистина те моля да не ме хапеш.Все още не съм станала на плодче.Или зеленчук.Както и да е.Да идвам.
Позачудих се дали да хвана подадената ми ръка."Ти го харесваш.кажи му"-обади се някакво гласче в главата ми. "не може да му кажеш.Той първи"-се обади дяволско гласче."Млъкнете!"-изкрещях наум.Понякога имах такива гласчета в главата си.От малка беше така=Бях си ги и кръстила даже.Едната се казанеш Азалия ,а другата Афродита.Сигурно разбархте,че Афродита е ангелското гласче,а Азалия дяволското.Ной понякога обичах да си бъбря с тях.Бяха ми богослов и проклютие-заради древната кръв.И заради верижката.Бях я носима от малка и затова те винаги си бяха при мен-дори когато я свалях ,което ставаше рядко.Хванах ръката му.
-Добре,че не се преби иначе като нищо щеше да се гъкнеш.Погледни какви са остри и големи тея камъни.Ау!И бодскащи.хайде,да тръгваме.
Скоро стигнахме до великолепна пещера.Цялата блестеше от сталагмити,сталактити и други светещи неща.беше адски красиво.Сега или никога.Не!Няма да му кажа.
-Колко е красиво само.
Не си падам по него.мислех си това наум и разглеждах пещерата.

Students Брой мнения : 63

-Тук е великолепно, но трябва да си и с подходящия човек, за да може удоволствието да бъде пълно. - казах замислено и захласнато се загледах в красотата на това място. По едно време отново проговорих, нали не можех да си държа устата затворена:
-Леле, винаги си мислех, че ще поканя момиче някъде в града... В мола, може би... Но пещера....? Е, това вече надхвърля и най-смелите ми очаквания. - казах и започнах да се смея, а гласът ми се разнесе из празното пространство.
Какво ставаше с мен? Какво се бе променило? Ния ли бе причината за тази ми промяна? Наистина ли бях склонен да се чувствам така. Това сега нямаше значение.
Отново погледът ми се закова за момичето, разсеях се и се подхлъзнах:
-Днес май не ми е ден. - оповестих и се засмях.
Но аз си бях такъв - Бях склонен да се смея дори в лицето на Смъртта.

Students Брой мнения : 36

-Да поканиш?-това вече ме изненада.Реших да се правя на две и половина.-Ерози ли искаш?Не съм идеалния човек.Потърси друг.
Усмихнах се.
-Да наиситна трябва да си с правилния човек и задължително да си носиш факла.Няколко факли и ъъ щит срещу падащи камъни.
Тръгнах на разходка из пещерата.
-Виж тук има проход.Ако се изгубим.Но да тръгваме.
Хванах го за ръката и го дръпнах.Навлязохме в някакъв проход.Влажен иот някъде се чуваше звук от..Вода.Да,вода.Падаща иразбиваща се вода.
-Натам има подземна река иможеби с водопад.Отиваме.

Students Брой мнения : 63

-Ъм, добре. Да тръгваме. - казах разсеяно и последвах момичето.
Дълго вървяхме по тесния коридор и след около десетина минути пристигнахме. Пред нас се разкри прекрасна гледка. Водите на водопадчето се разбиваха в земята с глух, уникален по рода си звук, който малко дразнеше слуха ми.
Озърнах се разсеяно и изведнъж се извиках:
-Oх, по дяволите! Ще го кажа! Ще те питам, не издържам повече така - Искаш ли да излезем до мола някой път, може би? - попитах и си поех въздух.
Засмях се и казах:
-Най-сетне мога да си отдъхна. Казах каквото имаше да казвам.

Students Брой мнения : 36

-Ох,помисилх,че ще ме молиш за позволение да ми изпиеш кръвта.разбира се,че ще искам.
Усмихнах се нежно.
-Доста си смел.Повечето момчета чакат аз да ги поканя на среща.Благодаря,че понети ми го спести.
И за първи път се изчервих прде момче.беше съвсем лекичко,но се видя.браво на мен.сега бях хлътнала по ултра сладък рокер.
-Къпахме се навън хайде и под земята.
И без да дочакам отговора му се метнах във водата.
-Хей,сигурен ли си ,че искаш точно в мола?Може в парк,в бар ит.н.Дори тук или в пещерата с кристалите.
засмях се.
-Хайде скачай.
И го напръсках хубаво с вода,както той мен миналия път.

Students Брой мнения : 63

Не дочаках и втора покана. Веднага скочих във водата и напръсках Ния.
-Знаеш ли? Тук е фантастично и потайно и със сигурност ще те доведа отново тук. Стига и на теб да ти харесва. - казах аз и скъсявайки разстоянието между нас с крачка, я напръсках.
Загледах се в нея и май установих, че съм хлътнал и то много здраво.
Без да се усетя как и кога, устните ни се сляха в целувка. Бързо се отдръпнах и виновно извръщайки глава настрани започнах да се извинявам:
-Аз... съжалявам... Наистина съжалявам... Съвсем забрави, че това не е онзи свят, в който аз диктувам правилата и... - не довърших, защото видях погледа на Ния:
-Аз...ами...такова. - дори не можах да вържа две смислени изречения и се изчервих до такъв предел, че изглеждах така, сякаш всеки миг главата ми щеше да експлодира.

Students Брой мнения : 36

-Повтарям адски си сладък когато си изчервен.Не се притеснявай.На мен ми хареса.
За първи път говорех така на момче.Боже,той щеше да ме промени.И го изрекох.
-Знаеш ли,че ти ще ме промениш.И няма да съм онова лошо момиче.
Приближих се до енго и попитах :
-В този твой свят аз съществувам ли?
Усмихнах се.
-Моя свят е много фантастичен.И не става за толкова любовни връзки.Пълно е с битки.Малко си падам фектовачка.Обожавам меча.
Пак се усмихнах.И този път го целунах аз.
-Виждаш ли?Нищо притеснително няма след като си ме поканил на среща.

Students Брой мнения : 63

-Всъщност не. А относно света. Наистина е огромен, просторен и фантастичен, но "ти" в него не си като "ти" тук... Имам предвид, че не си толкова сладка и прелестна там, отколкото тук, макар и да си с имиджа на "лошото момиче". Това не ме засяга, защото за една вечер или за да сме по-точни, ти успя да ме промениш коренно. При други обстоятелства и с някоя друга, едва ли бих имал смелостта.
-Аз от друга страна не съм много на "ти" с меча. Единствено държах меч по време на френската революция и набезите на Наполеон, но не ме споменават в историята, защото Наполеон привличаше вниманието... На много места съм бил и с много хора, но мига тук, с теб е идеален и втори като него едва ли ще има. - казах аз и изведнъж посочих белега си смеейки се:
-А този белег тук, хмм, той ми е от ПИтагор, защото скрих всичките му теореми за простите числа в гората... Часове работа на вятъра.
-Ами ти, каза ми, че си била непокорна и си учила по-малките си братя и сестри да не бъдат марионетки. Навличала ли си си големи проблеми?

Students Брой мнения : 36

-Наполеон?!?Ох,да ти беше вампир.Аз съм на 18 ище ходя с..!Колко си годишен?С едан дума старчок.Но това не ме притеснява.Ами проблеми като проблеми.Наказания,забарин за изилзане навън.Малко ъъъ бой.Просто родителите ни държаха да сме идеални.Аз не бях тяхната представа за идеалност.И как така си му скрил числата?
И се разсмях като луда.
-Отстрани занеш ли колко смешно звучи?Извинявай,онякога се хиля така.Просто си е смешно.
След това започнах да го пръскам с вода иреших,че е по безопаснтно да бягам.Но не беше лесно.Имаше оная вампирска скорост.Уф,да му се невиди!