Красивата поляна

-Аха...-казах като пак погледнах луната.Джо, определено не беше човек и четеше мисли.Я ледай ти, някой сроден по дарба...Само че аз можех да се пазя, нямаше повече да ми чете мислите, нямаше да стане...Обградих мислено съзнанието си.Сега ако щеше да се опита да прочете нещо, щеше да се натъкне на...нищо...Хм, а докато тя не е разбрала че и аз чета мисли.Можех да се въсползвам, от това...Отместих погледа си от Луната.Момичето вече беше седнала на едно паднало дърво.Какво ми оставяше да правя, отидох там.Само че нямах намерение да сядам.Облегнах се на е дно друго (стоящо) дърво.Което беше съвсем близо до това на което седеше Джо.Така че можехме да си говорим...

-Аз...-казах но не си довърших изречението.Сега вместо човек до дървото стоеше един белоснежен вълк.Погледнах луната и издадох едно "ууу".Можеби щях да продължа да гледам луната ако Джо нямаше да изпищи, ей така изведнъж...Обърнах се за да видя какво толкова я е оплашило.Но скоро се оказа че няма нищо страшно, просто едно обикновенно куче...Върнах си човешката форма и пак се облегнах на дървото.
-А ти, какво си?-попитах като погледнах момичето любопитно.Имаше хубаво куче, обичах животните.Само че нямаше как да си имам, нямах никакво време за това...

Усмихнах се и погалих вълкът в който Джо се превърна.Хей, можехме да си потичаме, отдавна не съм се забавлявал в формата на вълк...Превърнах се в вълк.С бяла пухкава козина, очите ми си останаха сиви, не много дълга и не много къса опашка.Побутнах с муцуната си вълчицата до мен и изръжмах леко, подканвайки я да побягаме по полето.Погледнах кучето на Джо и пак се обърнах към вълчицата.

Усмихнах се леко.Пристъпих напред размахвайки леко с опашка.Първо ходих много бавно, след няколко секунди ускорих крачката.Преди да започна да бягам се спрях като погледнах Джо.Изръмжах, погледнах луната.След няколко секунди огледах поляната.Ние се намирахме на някой от краищата и, колко ли беше голяма?Когато започнах да бягам, не бягах бързо.Ако Джо щеше да иска да бяга първа, просто щях да я следвам.Ако не, щях да съм първи аз...

Започнах да бягам по бързо.Почуствах вятърът, на който пътят му беше в срещуположната посока.Така че чуствах вятъра да бие в лицето ми, затова си надигнах главата.Дългата ми козина се вееше, а аз се насляждавах на прохладната нощ.Погледнах вълчицата, която вече беше от дясната ми страна и изръмжах закачливо.Погледнах луната и се затичах към нея.Знаех че нямаше да я стигна.Но все пак да тичам на някъде...

Разхождах се безцелно. Напоследък нямаше нищо интересно, не бях виждала никого от моите ознати и започнах да се чувствам като аутсайдер. Хммммм познато чувство, е какво пък, никога не ми е вървяло с приятели или познати. Разхождайки се из гората стигнах до красивата поляна. Това място беше наистина много красиво и си беше заслужило името. Поляната беше голяма, зелена и чиста. Имаше безброй цветя. Задуха леко вятър и разнеше прекрасния аромат. Започнах да ходя по поляната и спрях за да седна. Роклята ми се разпиля около мен, а аз започнах да разглеждам цветята.

Това училище беше ново за мен,но вече започнах да свиквам с него. Не се притеснявах,че не познавах никого. Все пак никой не познаваше мен,което беше хубаво. Сега можех да започна наново. Запознах се с някакво момче още,докато се настанявах. Беше доста голям досадник. Поисках да ми каже някое интересно място,на което мога да отида. Той ми даде цяла карта и каза,че има някаква красива поляна,на която мога да отида. Тръгнах натам,след малко вече бях на въпросната поляна. Започнах бавно да се разхождам и оглеждам. Видях някакво момиче. Преближих се към нея и се усмихнах леко.
- Здравей,в училището ли учиш? - попитах я,без да се интересувам от факта,че веднага и зададох въпрос.

Докато се радвах на красивата поляна, на цветята и на гледката като цяло до мен се приближи някой. Още преди да съм го погледнала усетих, че е вампир. Аз успявах винаги да усетя вампирите, винаги съм се чудила, дали е защото кръвта на феите ги привлича или защото имах развито шесто чувство за тези неща. Още преди да съм успяла да го огледам той ме попита дали уча тук.
- Здравей и на теб - усмихнах му се мило, май от както бях тук ми беше станало навик да се усмихвам на ляво и на дясно. - Да, в уча в училището. А ти, да не би сега да пристигаш - попитах на свой ред - Впрочем аз съм Скайли - усмихвайки се му подадох ръка.