Красивата поляна

След боулинга с Клеър,ми се поиска да се поразходя.На вън валеше,нямах чадър.Но и не ми пукаше за дъжда.Вървях...вървях.Незнам на къде се запътих,бях потънал в мисли.Ходих на където ми водят краката...Сигурно излязох на някаква поляна защото видях че от мокрите клони и влажната земя под краката ми започна да се появява трева.Сигурно тук имаше още някой,чух шум...някой мървеше.Мислите ми се разсеяха и аз погледнах в посоката на шума.Беше момиче...

-Здрасти-усмихнах се и ние се здрависахме.-Да от училището съм.Пети курс съм.Предполагам че и ти също.Какво правиш по такова време навънка?-Питах.Видях че вали,разроших косата си и забелязах че е много мокра.Е не беше нещо чудно,все пак валеше.Поне щях да съм със рошава коса.

-Еми нямам голяма причина,исках да се поразходя.Не забелязах че започна да вали.-посочих небето.-Ъм,така и не казах как се казвам.Е,аз съм Ерик.-Усмихнах се със една от най-чаровните си усмивки.-Какво стоим на едо място??Хайде да се поразходим-предложих аз,и пак си разроших косата с едната ръка,докато другата все стоеше във джоба.

Реших да се поразходя из гората и се изгубих.Е така е като не познаваш мястото.Направо върховно.Разхождах се и попаднах на една голяма и красива поляна.Дъждът галеше нежно кожата ми.Забелязах едно момче и едно момиче в далечината.Както си и помислих и те бяха от училището.Чуствата им които усетих бяха,че тукощо да се запознали и обичаха да се скитат като мен под дъждът.
-Ъм..зравейте.-казах и им помахах като се приближих към тях.
-Аз съм..ъм нова тук и се поизгубих.Вие сте от училището нали?Аз съм Ванеса.-почнах да говоря врели некипели.Попринцип бях срамежлива и в такива случей или мълчах като пън или говорех толкова много,че направо ме заболяваше устата.

-Здрасти.-усмихнах се мило.-Да и ние сме от училището.Аз съм Ерик.-Усмихнах се с чаровната си усмивка.-Е,ние с Пами-обърнах се и я погледнах.-нали може така да ти викам?-пок се обърнах към Ванеса-ние нямаме намерения да си тръгваме от тук,ако искаш остани с нас.След това ти обещавам че ще те отведем при училището.-Усмихнах се погледнах Пами,след това небето,след това Ванеса.И пак си разроших косата.

-Добре.Тъйкато исках да се видя с менторката си по късно..-казах малко несигорно след което се усмихнах.
-Приятно ми е.Какви дарби имате?Като гледам сте вампири.-отново почна хда ръса глупости . "Хайде Ванеса съвземи се!" каза вътрешния ми глас.Дъждът се усили,но това не ми се понрави.Бял цялата мокра и така ми харесваше.

-Аз съм вампир,за Пами незнам.Аз говоря с животни...ъм дърбата ми е е точно като за момче-изхилих се-а ти какво си?каква дарба имаш?

След като излезнах се запътих към гората.Самата аз незнаех защо.Училището беше пусто или поне двора му.Повечето ученици бяха вътре и се криеха от дъждът.И аз естествено като една от големи откачалки излезнах навън на дъждът.Разхождах се из гората и станах вир вода. "Супер,Клеър.Направо супер!" казах си на ум.Мислех да отида към дълбоките дебри на гората,но се спрях на една поляна.Видях Ерик,Ванеса и Памела.И тримата бяха мои ученици.Ерик и Ванеса имаха и еднаква дарба-говорена със животните.Те си говореха,а Ванеса явно се беше изгубила.Беше нова и още беше доста срамежлива.Дори се срамуваше да разговаря и с мен.Облегнах се на едно дърво което ме скриваше,но ми позвоялваше да чувакм разговора им.И от една страна ми даваше хубава гледка към Ерик.

-И аз съм вампир.-усмиханх се.Той каза,че говори с живтоните-супер!Не бях единствената.
-И аз говоря със животните и мога да усещам чуствата на хората!-казах леко засрамено.Чух шум,но щом се обърнах не видях никой.
-Тук безопасно ли е?-попитах с треперещ глас.Дъждът се усили още повече и станах още по мокра.Усмихнах се и хванах едната си ръка с другата като преместих тежеста на тялото си от единия крак на другия.Въздъхнах.
-Говориш със животните,а обичаш ли си?-попитах преди да се усетя.Аз например много ги обичах.Израснах с кучето ми Рио.Ах Рио.Щом се сетих за него леко се натъжих.

-Да безопасно е.-усмихнах се.Сигурно и Ванеса чу някакъв шум защото се обърна и аз направих така.Но не видях никой.Само сянка.-А и спокойно ако стане нещо,нищо няма да стане.-пак се изхилих.-Обичам животните,те са нещо интересно,и да ги разбираш и да говориш с тях е нещо магическо.Ъм,като самите нас.-Въздъхнах и погледнах небето.

Слушах ги какво си говорят.Говореха за еднаквата им дарба което ме накара да се усмихна.Нещо хвана ръката ми и аз веднаха изместих погледа си към нея.Нямаше никой.Само някаква сянка,бледа сянка се отдалечаваше. "Това беше страно" казах си аз.Отстипих назах и настъпих един клон.Е прикритието ми е развалено.Ванеса вдигна притеснено глава.
-Здравейте.-казах им аз и излезнах от дърветата които до преди малко ме покриваха.Огледах ги и тримата.Погледът ми се спря най-дълго над Ерик.
-Какво правите тук?-попитах ги и погледнах небето от което се сипеше силен,но ситен дъжд.

-Здрасти-казах мрачно и си наведох главата.-Какво правите тук?-пита клеър.-Това че сме по малки от теб не значи че трябва да ти казваме на къде и защо ще ходим!!!-помислих си аз но казах друго:-Разхождаме се.Ти?-Не исках да съм груб или гаден така че казах само това.Но без да глезам Клеър.Кледах тревата,или по скоро кецовете си.

-А ъм..госпожице Монгомъри здравейте.-казах малко несигорно.
-Ние просто се радваме на дъждът,а аз малко се позагубих.Ерик и Памела бяха така добри,че ми предложиха по-късно да ме върнат в училището.-усмиханх се мило.Госпожица Монгомъри на няколко пъти ми беше прявила забележки,че я наричам госпожица Монгомъри,а не Клеър,но ми беше неудобно.Тя беше по-възрастна..е добре де на 20 което означава 4 години.Но 4 години са 4 години.Усетих,че нещо я притеснява и,че е изплашена,но и притеснена и влюбена?!Понякога да усещаш чуствата на хората си има и лоша страна.Ерик май не беше много доволен от срещата с нея.Беше тъжен и ядосан.

Усмиханх се на Ванеса.
-Ванеса говорили сме за това!-намекнах и,а тя се изчерви.Мислите на Ерик стигнаха до мен.И не бяха никак приятни.
-Ерик може ли за малко?-попитах го аз.Огледах се наоколо и единственото място където можехме да останем на саме бяха дърветата където преди малко..нещо ме хвана.Потръпнах при мисълта.Повдигнах вежда чакайки отговора му.

-Ъхъм-казах толкова тихо,незнам дали Клеър ме е чула.Все още не я гледах.Опитвах се да не избухна-не не и тук.-казах си аз.След това което стана когато бяхме на боулинг.Е не беше нещо,само това че един целуна Клеър.Но за мен определено беше нещо!!!

-Добре.-въздъханх.Той не искаше да среща погледа ми.Аз бях вивновна.Сърцето ми се сви от болка.
-Последвйа ме.-казах без никакво чуство в гласът си.Двамата отидохме към дърветата.Отдалечихме се от поляната,но още я виждахме.Никой от там обаче неможеше да види нас.
-Ерик съжалявам за онова..Доминик е стар мой познат.Наистина те харесвам и искам да съм с теб.-казах тихо и се опитах да срещна погледа му.Зад него видях нещо страно,видях дух.Едва сподавих викът си.Не беше като обикновените духове които виждах с некросилата си.Замръзнах на място и опитах да се успокоя.Духът изчезна,а аз се сетих как нещо беше хванало ръката ми.Погледах ръката си,а мястото около китката им беше в белези.Ококорих очи.Опитах се да махна всички тези мисли от главата си и отново се вгледах в Ерик.

-Ерик съжалявам за онова..Доминик е стар мой познат.Наистина те харесвам и искам да съм с теб.-каза клеър.Погледнах я с тъга в очите.Усмихнах се.Прегърнах я,и след това я целунах.-Обичам те.-прошепнах на ухото й.

-И аз те обичам Ерик.-казах тихо.Прегърнах го и отново нещо ме хвана за ръката.Пуснах го моментално и очите ми се разшириха.
-"Ела с мен"-каза духът който стоеше от лявата страна на Ерик.
-Коя си ти?-попитах с рискът да изглеждам луда пред ъм..гаджето ми ако може да се нарече така.
-"Много добре знаеш коя съм" -каза жената.Неможех да видя лицето и.Беше скрито зад черната и коса.След като каза това тя изчезна.Вглеждах се в мястото,но тя не се появи.
-Ерик..-промълвих тихо.Вятърът се усили,а нетрябваше да има буря.Духът се появи и заби ноктите си във вените на ръката ми.Извиках от болка.Както се появи така и изчезна,но този път видхя лицето и.Беше ми позната,но от къде?Самодоволната и усмивка остан запечатана в съзнание ми.


П.п:Пиши по-дълги постове.Против правилата са късите..;х сори

-Клеър,какво става?-погледнах Клеър а след това се огледах нямаше никой.-Ръката ти.-ръката й кървеше.Този мирис на кръв,прекрасен е!Обърнах се с гръб към клеър,така че тялото ми да я закрива и никой и нищо не можеше да я докосне.Стоях така няколко минути но нищо не се появи.-Клеър добре ли си?-обърнах се и пак тялото ми закриляше нейното.Нямяше да дам на никой да я нарани!