Красивата поляна

Госпожица Монгомъри ..тоест Клеър и Ерик се отделиха и изчезнаха към дърветата.На поляната останахме само аз и Памела.Чух писък,но незнахе от кой е.Дори незнаех на къде да ида за да помогна.Не,че имаше с какво.Ерик беше с Клеър и мисля,че щеше да се справи ако има нещо пък и тя изглеждаше силна..се щеше да направи някоя магия за да се оправи.Останах на поляната,но бях на тръни.Очакавх ги всеки момент да се върнат.
-Ъм Памела..ти..не си вампир нали?-попитах я.Усещай,че няма вампиркса кръв,но надушвах вещерска..неисках а изглеждам като някое ..куче така да се изразя което надушва миризмата за да разбере повече за дадената личност и реших да си замълча.

-Не!-извиках.Болката от разкъсаните ми вени беше непоносима.Светът почна да ми се губи.Видях,че Ерик неможеше да и здържи на кръвта и му се искаше.Той изпитваше жажда.Поднесох ръката към устните си и прокарах език по нея.Кървенето спря,но болката не.Огледах се наоколо,но нямаше никой.Какво искаше този дух?Никой дух който бях виждала не беше правил такова нещо.Огледах ръката си по-внимателно.Имаше белези навсякъде по китката и малко по-нагоре.Докоснах ги и потръпнах.
-"Ела с мен" чу се глас зад гърбът ми.Обърнах се и видях духът който е бил толквоа близо до мен..през това време.Отсътпух назад и се блъснах в Ерик.С едно бързо движение ръката ми намер инеговата.Пристите ни се препелетоха.Духът още се усмихваше със самодоволна усмивка.Пиближи се към мен,но аз нямаше на къде да отстъпвам.Нямаше начин да кажа и на Ерик,че виждам дух който явно се опитва да ме убие.И иска да отива с него?!
-"Ела..иначе може да изгубиш нещо цено за теб".Думите и ми подействаха като остие забиващо се в сърцето ми.Обърнах се към Ерик.Тя стоеше зад него и се засмя злобно след което изчезна.Тялот оми се разтрепери и аз се строполих на земята треперейки.

Неразбирах какво става.Клеър падна.-Клеър!-изкрещях аз-дигнах я и я погледнах,трепереше цялата.-Мамка му,какво става!?-помислих аз.-Клеър дръж се!-казах й,не по скоро я помолих.Няма да й се случи нищо повече!!Нямаше да го допусна.Опитах се да разбера какво става и питах птиците които се бяха накачили по клоните.Те ми казаха.-Ясно значи те виждат това което не виждам аз.-помислих аз.Казах им да ми казват какво става,и те не ми отказаха.Втурнах се през поляната исках колкото се може по-бързо да отнеса клеър при лекар.

След като излезнахме от дърветата погледнах Ерик.
-Добре съм.Пусни ме!-казах му аз.Усмиханх му се.Чух мислите му за лекаря и въобще неисках да отивам на никакъв лекар.
-Мрзя лекари.-казах му и леко се намусих.В главата ми се превъртаха спомените от тези минути.Мисля,че знаех човек който може да ми даде отговорите на тези въпроси.Не човек,а демон-Елинор. "Елинор..чуваш ли ме" изкрещях в главата и.Или по-точно в ствоята и пратих мислите си към нея.

Направих това което каза,пуснах я.Погледнах я неразбиращо.И питах:-Сигурна ли си че си добре?-бях много загрижен за нея.Погледнах към дърветата,след това небето и след това Клеър.Целунах я.Ивече сериозно казах:-Какво беше това?Какво стана?-почти нищо не разбрах.Можеби защото първото което исках да направя беше да я защитя??

-Незнам.Аз видях един дух..който им каза да отида с него и ако не го направя..ще изгубя нещо скъпо за мен и имаше предвид теб..-замълчах.Бяхме на поляната пред погледите на Ванеса и Памела.
-Те май видяха,че ме целуваш.-казах тихо.-Ако искаш..да отидем някъде другаде..ако може на закрито,но неискам да съм сама.-казах му и го погледнах.

-О сигорно е хубаво.-усмиханх се срамежливо.
-Иначе да говориш с животните е невероятно.Аз доста обичам животните и се радвам,че Никс ми е дала точно тази дарба.-чух стъпки и се обърнах.Видях Ерик и Клеър.Имаше доста смесени чуства около тях-любов,старх,тъга.
-Дали междо тях има нещо?-усетих се,че съм казала мислите си на глас и се изчервих.

-Хъм незнам.Около тях има доста смесени чуства-любов,тъга,страх,желание..когато Клеър дойде няй-силни бяха тъгата и яроста.До преди малко беше любовта,а сега е страхът.Незнам..объркано е.-казах и поклатих глава след което погледнах небето.
-Хей искаш ли да сме приятели?Аз..не познавам никой освен вас двамата и Клеър тук такаче..ако искаш..-отново се притесних и почнах да ръся глупости,но наистина исках да се сприятеля с Памела.

-Нищо че са ни видяли.Да знаят че много те обичам!!!-Последните думи ги казах силно за да ги чуят и другите две момичета.-Еми незнам къде да отидем ти избираш-усмихнах се.

Сори за малко-закъснелият отговор.и трябва да тръгвам.бб.

-О Ерик!-казах и го целунах.Сега и на мен не ми пукаше,че имаме "публика".
-"Клеър ела с мен" каза глас зад мен.Замръзна хна място.
-Е..Ерик тя отново е тук.-казах с треперещ глас.Дхът докосна гърбът ми и аз стиснах зъби от болка.
-Остави ме!-извиках и тя се махна.-Да отидем в стаята ми.Моля те.-казах и го хванах за ръката.
-Момичета ние ще тръгваме.И по-полека с мислите..чувам ги.-казах им и с Ерик се запътихме към стаята ми.


П.п:Ерик пиши в стаята ми.

Кимнах.
-Да трети курс съм.Днес ми е ъм първия ден.Доста страни погледи събрах в столовата.-повдигнах рамене.Чух шум при дърветата,но невидях нищо.От там излетя някакъв гарван.
-Здравей и на теб.-казах му и се усмихнах.
-Здрасти.Какво правят момичета като вас тук?-попита гарванът,но явно само аз го разбирах.
-Разхождаме се.-усмиханх му се и той отлетя.
-Чао.Ще се видим скоро.-изграчи и изчезна.

Усмихнах и се.
-Хъм..искаш ли да се прибираме..тук не ми харесва много.Предполагам,че през денят е прекрасно,но имам чуство,че нещо ни наблюдавам.-изтръпнах.
-Ти..познаваш ли някой с който можеш да ме запознаеш?-попитах и се усмихнах.Мислех сега като се приберем да се натреса на някого и да се запознаем.

-Ами Ванеса,Ванси.-засмях се.
-Ти реши,а аз на теб?Предполагам Пам и Пами е накратко,но..незнам как харесваш.Се пак..някои хора не харесват как им казват.-повдигнах рамене.Незнам къде да идем не познавах училището.Сигорно пак щях да се изгубя.
-Ъм Ерик си тръгна..предполагам,че знаеш пътя..както споменах се изгубих.-засмях се.
-А би ли ме развела из училището?

-Ами да потегляме тогава.Заведи ме някъде Пам.-усмихнах и се.Огледах мястото сякаш го виждха за последно.Голяма,хубава поляна.Сигорно когато не вали не е толкова приятно.Дали слънцето тук..пречи на вампирите ..толкова много въпроси.
-А Пам аз ще се прибирам.-казах и и се усмихнах.
-Не искам да ти досаждам..мисля,че ще се оправя..малко може да се полутам..да се позагубя..,но ще се оправя.-прегърнах я и се сбогувах с нея като се оптавих към училището.

След като напуснах стаята на Рей.Слава на бога жив и здрав.Ходих на някъде без да знам накъде потанал изцяло в мисли.Не можех да проумея това което ми каза Сам.Или по точно го разбирах, но неможех да разбра "Защо"-този въпрос постоянно се върташе в главата ми но не можех да намеря отговорът му.Чух ръмжене, тихо но все пак го чух.Оставих мислите си на страна и се огледах.Вече беше тъмно, когато излязох дори не забелязах че беше тъмно, доста се бях замислил...Огледах се намирах се на поляна.Но, нямаше никой.Скоро някъде от тъмнината излезна момиче и ме поздрави.
-Здрасти.-отвърнах на поздрава и като се усмихнах.Не познавах момичето...Хм, когато преди няколко дена се запознах с момиче на поляна, тя ми се оказа сестра.Това момиче сега да не се окаже някоя братовчетка?Засмях се на ум.Е, надявах се че поне ще ми направи компания, все пак беше тук...Така че трябваше да започнем някак си със "запознаването"
-Как се казва младата госпожица която съвсем неочаквано излиза от "никъде"?-попитах, като я огледах.

"Джорджина"прозвуча в главата ми.Ох, добре че не ми беше за първи път, чуството когато някой говори в главата ти си беше доста странно.Хъм да се върнем към името-Джордж,Джорджи...Джо,винаги избирах най късото..."Нали знаеш, че не е много безопастно да стоиш насред поляна, сам, и то през нощта.."пак се чу глас в главата ми, ъх...
-1 не съм сам.-отбелязах-2 харесвам ноща...-"особенно луната" трябваше да добавя но не го напарвих.Като си помислих за луната се обърнах и я погледнах.Ох, луна...луна...
- А твоето име е..?-попита Джо.Обърнах си главата и погледнах момичето.
-Том.-казах и се усмихнах.Мда, странно име като за котарак...Е, вълк и котарак си приличат поне до някъде, нали?