Хотел "Венецианеца"

Тран протегна ръка към мен,а аз я поех.Изминахме останалото разстояние.Свещеникът ни огледа.Разтвори една книга и почна да чете проповеди.Стояхме неподвижно.След като всичко което беше доста и то объркващо минахме към свестната част.До колкото знаех първо трябваше да питат мъжът.При следващите думи на свещеникът разбрах,че наистина първо питат мъжът.
-Вие Тран Дюбос вземате ли Бони Морган за своя закона съпруга в болес и здраве,богатство и бедност докато смъртта ви раздели?-попита той и погледна Тран.На свой ред и аз погледнах Тран.



П.п:Е тас провоед докато се сетя как беше и пак не я докарах ;х

"Той каза "Да" сега е твой ред!"-изрече глас в главата ми.Моя вътрешен глас.По гърбът ми пробягаха ледени тръпки.Спомних си първата ми среща с Тран в кафенето,а после при езерото...,а сега стоях тук и трябваше да кажа "Да" и дори носех детето му.Радвах се.Бях щаслива.Може би сега бях най-щасливия човек на земята.Не знам.
-Да!-казах най-сетне и се усмихнах.Свещеникът се усмихна и разтвори ръце с думите "Може да целунете булката".

Том се хвърли към Тран,като го прегърна и го потупа по гърба.
-Честито малък братовчеде! Желая ти всичко най-хубаво.
След което се прехвърли към Бони,целуна и ръка и честити. Подаде нещо на Тран. Беше ключът за колата,която бяха купили.
-Може да я ползвате за медения месец. Това е нашият подарък за вас. Заредили сме я с гориво!-каза той и намигна.
Видя,че и Теса идва насам...

Към нас се приближиха Томас и едно момиче.Беше ми позната.Сигорно е от училището тъйкато изглеждаше на моята възраст.Те ни чиститиха,а аз не спирах да казвам "Благодаря!"Ейми ни прати мисъл,че има работа,но според мен не беше много вярно.Надявах се тя да не ме мрази.
-Благодаря ти!-прошепнах на Елинор която беше до мен.Погледнах към Джон който сияеше от щастие.Виждах толкова познати лица...,но не можех да намеря точно тези които ми трябват,а бях ги видя по-рано.

След красивата церемония започнаха поздравленията.Ейми ми остави Аксел и излезе.

"Ейми... ще се приберем колкото можем по-бързо."

С Джейк станахме от местата си и изчакахме някой от гостите да поздравят щастливата двойка за да дойде и нашия ред.

Държах Джейк с едната си ръка, а с другата придържах Аксел към тялото ми.Бях натъжена заради Ейми, но не трябваше да го показвам поне днес, не и в този момент.

Надигнах се и целунах Джейк по устните, но за много кратко.Нашият ред почти дойде.Бързо трябваше да измисля какво да кажа на Бони и Тран, но така и не се сещах, а думи като "Честито" и "Поздравления" вече ставаха банални.

Дойде и нашият ред за поздравленията.Усмихнах се широко и дръпнах Джейк да вървим към тях.Когато стигнахме го пуснах и прегърнах Бони.

-Браво, мила.Знам, че думи като "Честито" и "Поздравления" са ви омръзнали, за това аз ще ви кажа само бъдете щастливи и искам да посещавам бебето.-казах и се засмях.Пуснах Бони и прегърнах Тран с доста голяма сила.

-Браво, Тран.-казах това и го пуснах.-Това е за вас.-казах и им подадох малкото сладко хъски, което държех.-Казва се Аксел.Надявам се да мога и него да посещавам, защото доста се привързах към него.

Тран ми каза,че ме обича и аз му се усмихнах.Нямах време да му отговоря защото към нас се приближи нова тълпа от хора повтаряща "Честито" и "Поздравления" .Устата ме заболя да се усмихвам,а усмивките ми бяха истински само за някои хора.Зарадвах се,но и се притесних когато видях Морган.Последния ни разговор не беше много хубав и не исках да ми е сърдита.Тя ме прегърна.Тя ни подари едно кученце.Тран го взе,а аз го погалих.
-Естествено,че ще ги виждате.-казах и като се усмихнах.Тран се пошегува,че ще тренира с Аксел за бебето.Метнах му строх поглед,а той се засмя и почна да ме уверява,че на бебето няма да слага храна в купичка и да го разхожда на каишка.Засмях се след него.

Въздъхнах.Толкова много работа.
-Не може ли просто да избягаме.Иамеме кола...,а Том каза,че е пълна...-предложих аз и леко се засмях.Още няколко души се изредиха с думите "Честито" и "Поздравления" и накрая дойде и Джон.Той също ни поздрави.Имах чуство,че всеки момент ще ревне от щастие.Май той се радваше повече от нас.Лепнах си една усмивка на лицето,а после се обърнах към Тран с една истинсак усмивка.Елинор сигорно вече си беше тръгнала тъйкато не я мярках наоколо,но не я и задържах тук.Трябваше обаче да си поговорим много сериозно с нея щом се върна в училището.

С магия щеше да стане лесно,но все щяхме да измислим нещо,а и тази сватба не можеше да трае вечно.
-А ако ги изгоним?-пошегувах се и се усмихнах палаво.Огледах се наоколо.Наистина ли тукощо бях приела да съм жена на Тран....и вече бяхме семейство.Никога не съм мислела,че "свободата" ми ще свърши на такава възраст и,че ще имам дете някога.Е имах цяла вечност на разположение...и очаквах доста различно бъдеще,но и така ми харесва.

След още няколко поздрава тази част от сватбата приключи.Следваха още няколко неща и накрая бяхме свободни.Хората се разотидоха като още веднъж ни честитиха.Въздъхнах изморено.
-Това беше изморително.-признах си.Взех на ръце кученцето което ни бяха подарили Морган,Ейми и приятелят на Морган.Тях се радвах най-много да ги видя.Е и Елинор се радвах да видя естествено,но другите които познавах не чак толкова.
-Сега вече може да се върнем без да бягаме...

Усмихнах се.Тран ме прегърна,а помещението се изпразни.Бях наистина изморена и нямах търпение да се приберем и да си легна.
-Еее май свършихме.Ще се прибираме ли?В хотела и после в Лондон?-попитах го с усмивка.Кученцето се беше настанило и заспало на един стол.Е скоро ще се наложи да го сабудим.Огледах Тран,а после и себе си.Засмях се.Не можех да си представя,че бях прекарала толкова време в дълга бяла рокля.
-Не ми обръщай внимание...-предопредих го.