Хотел "Венецианеца"

Беше доста хубаво.Изгубих да слово и явно Тран също защото нищо не каза,а просот ме поведе към един от служителите.
-Здравейте.С какво мога да ви помогна?-каза той.От устата ми излезна само мънкане и нищо не можех да кажа.Погледнах Тран с надежда да проговори.Очите ми обходиха всичко наоколо.Всичко до най-малката подробност."Определено нещо в стила на майка ми е това чудо!"-казах си.Тук определено идваха хора като нея и баща ми с разглезените си хлапета..е може би не,но не знам.

Утре?Толкова скоро.
-Толкова скоро?!-изрекох несигурно.Не знаех какво да кажа.Е трябваше да кажа "да",а и аз исках да кажа "да" ,но беше малко...доста скоро.
-Мм да.Съгласна съм.-казах и погледнха Тран като се усмихнах.Служителката ни погледна сякаш казваше "Последно?Утре ли ще се жените?".Бях на осемнайсет,а той на шеснайсет...щяхме да имаме бебче и сватбата ни най-вероятно щеше да е утре.Надавах се само да не е твръде натруфено...,а и ми трябваше и рокля...само да не е някоя с която да приличам на ходеща торта..с дънки не ставаше ли?Или нещо черно..?

Бях доста притеснена да си призная.Имах чуство,че всеки момент ще почна да треперя.Улових и стиснах силно ръката на Тран.Сигорно го болеше,но просто той ми вдъхваше увереност.Към нас се приближи висок мъж.Беше на около тридесет и пет,четиресет.Косата му беше тъмна.
-Здравейте аз съм Джон.-представи се той.Не бях проронила и дума от какво съм тук и мислех и така да си остане.

Ние го последвахме,а аз се замислих над думите му-"Как си представяте церемонята?" .Прост отговор.Представям си,че всичко ще е бяло и натруфено.А аз най-вероятно ще прилича мна ходеща торта и едва ще се движа.Ще има тук таме ревящи хора.Бели рози..и ох защо всичок трябва да е бяло.
-Ако всичко е в бяло ще откача!-измрънках си под носа и Тран май ме чу.Не бях от най-големите фенове на бялото.Предпочитах черното,а и то си личеше по външния ми вид.Бях облечена в черно с тежък грим..само черно червило ми липсва и ще стана като Смъртта.

Влезнахме в една стая където оточнихме всичко отново сватбата.
-Добре.Беше ми приятно!-каза Джон.Кимнах.Не бях говорила много.Бях казала една две,три друми и оставях повече тран да говори,а и с моя остър език бог знае какво ще кажа.Особено за роклите на булките.Няма ли булки в черно.Щом излезнахме навън още стисках Тран за ръката.Нямах намерение да го пускам докато не излезнем.
-Няма ли булки в черно?-отново говорех на себе си,но моят бъдеш съпруг с неговите свръх сетива сигорно ме е чул.

Намусих се.
-Да..добре.Хайде!-какво вече бях казала.Има толкова много неща.А ние трябва да ги свършим до утре.Минахме покрайн жената на рецепцията.
-Довиждане!-каза тя,а само кимнах и лепнах една фалшива усмивка.Хотела беше наистина хубав,но просто не си се представях в бяло.Особено като булка.
-Добре сега на къде?-попитах го.Той щеше да води.И нещо ми подсказваше,че ще отидем в магазина който Джон ни беше препоръчал.

Влезнахме в хотела и Джон ни посрещна.Отново изгубих дар слово.Ами ако и на сватбата си глътна езика и не мога да измънкам и едно "да".Побиха ме тръпки при тази мисъл и улових ръката на Тран какво и при миналото ни посещение.Отново влезнахме в кабинета на Джон.Той се настани на един стол,а ние на същото място на което бяхме и преди.Седнах по-близко до Тран,а Джон се усмихна с 24 каратова усмивка която ми идеше да му избия отлицето.

-Ти влез тук,а ти там.-той ни посочи две различни стаи."Младоженеца не трябва да вижда булката преид сватбата"-припомних си и влезнах в стаяа която той ми беше посочил.С магия роклята се озова върхо мен както и обувките.Също и воала.В стаята влезна една жена.
-Здравей.Аз хъм трябваше да ти помогна,но си се справила отлично и сама.-каза тя без да се представя.Е с магия естествено,че ще се справя добре.
-Джон булката е готова.-каза тя и Джон влезна в стаята при мен.Усмихна се.
-Страхотна си.-само кимнах.Не знаех какво да кажа.

Жената която беше с мен ме отведе на някъде.Влезнахме в просторна стая.
-Тук ще изчакаш до започването на церемонята.-каза ми тя,а аз кимнах."Дано някой да дойде по-скоро защото ми е ужасно скучно!"
-О да.Забравих да се представя аз съм Клара.-каза жената която беше на около 25.Кимнах.
-Ти си Бони нали?Май много не обичаш да говориш.-седна до мен на диванчето на което се бях настанила.
-Просто се притеснявам..-признах си.
-Няма от какво.Всичко ще е наред.-усмивката и наистина ми вдъхна сили.Всичко щеше да е наред...надявам се.

В стаята като турано влезна Елинор.Моя учителка в ShadowHood ,но и моя най-добра приятелка.Не се бяхме виждали от много време,а и тя не знаеше ,че уча в ShadowHood .
-Ели!-изписках радостно и я прегърнах.Тя беше с две години по-голяма от мен.Не знам защо се беше отдала на това да е учителка като според мен щеше да е страхотен сериен убиец.Така я базик на времето.
-Ам..е как да съм...като всяка булка.А ти?Вече остаря,а още не си ме зарадвала с някое мъниче и мъж до себе си.-сръгах я с лакът и се изкокотих,но тя не прие много добре думите ми.
-Елинор какво има?Да не би да премълчаваш нещо?Познавам те добре!-казах и строго и станах от диванчето за да я огледам.
-И дам.Изглеждаш страхотно.Знам,че този цвят не ти допада,но...-запърхах с мигли с надежда да ми се размине спорът за роклите.

Засмях се.
-Ели,Ели..ще се ожениш някога.Е стига да не вземеш на мъжът страхът.Нищо чудно някой да те обърка с сукуба.-отнов оя сръгах с лакът и се надявах да приеме това за сукубата като комплимент тъйкато сукубите бяха наистина красиви,а гърдите им бяха като на мацките от японските анимета.
-Иначе благодаря.Ох..притеснявам се!Ако нещо се обърка...-казах притеснено и направих физиономия с уста.
-Нищо няма а се обърка!-каза ми Клара,но аз се направих,че не я чувам.Е или поне не и отговорих,а само кимнах.