Улиците на Вегас

Graduates Брой мнения : 627

Том усети целувката като електричен шок,който минава през него. Беше толкова сладка,че той не можеше да и се наслади,дори тя да продължеше години.Притисна я до себе си,без да отлепя устни от нейните и зарови ръце в косата и. Можеше да остане така завинаги,не му трябваше храна,нито вода. Искаше да прегръща само нея,да целува само нея...искаше да е с нея завинаги....

Students Брой мнения : 381

Не знаех какво ми става. Когато бях с него всичко беше различно, усещах напълно нови и непознати чувства, които понякога ме плашеха. Страхувах се, че всичко ще свърши, а това ме караше да бъда предпазлива и да върша глупости. Но ръцете му, нежното му докосване, аромата , който излъчваше .. те бяха като въздуха, единствените от които се нуждаех, за да живея. Не ме интересуваше какво щяха да кажат хората за нас, просто исках да съм с него.
Сега и завинаги.

Graduates Брой мнения : 627

Том я пусна и я погледна в очите. Бяха красиви,от тях бликаше щастие.
-Хайде,любов моя.Ще затворят автокъщата.
Том се засмя,погледна Теса и отново се възхити на красотата и. Сякаш със всяка секунда ставаше все по красива. Прегърна я и закрачиха леко напред. Радваше се,че вече всичко е ясно...

Students Брой мнения : 381

Том ме пусна и ме погледна в очите , както и аз него.
В буквалния смисъл преливаха от щастие и това ме радваше безумно.
- Хайде, трябва да има с какво да се приберем. - засмях се и го прегърнах.
Тръгнахме към автокъщата, като по пътя минахме през няколко тесни улички.
Минавахме през поредната, когато чух смях зад нас .. и той не беше от човек ..

Graduates Брой мнения : 627

Смях....този смях беше много зловещ,сякаш някой ги причакваше. Том бързо се обърна и застана пред Теса. Не виждаше какво има напред.
-Дай ми ръката си и ходи плътно зад мен!
Хвана я бързо за ръка и продължи напред. Видя.....вампир. Лежащ на земята,с бяло прахче по носа. Надрусан...
-По дяволите,изкара ми ангелите.-рече Том и си отдъхна
-Мисля,че е по-добре да побързаме.
Автокъщата бе на около 200 метра пред тях....

Students Брой мнения : 381

Доста забавна гледка .. надрусан вампир. Трябва да е бил доста отчаян, за да го направи.
- Каква картинка само. - казах и се засмях.
Не си се представях в такава светлина, каквото и да се случеше с мен за напред. Хванах ръката на Том и тръгнахме малко по-бързо, а автокъщата беше наблизо. Не оставаше още много път.

Graduates Брой мнения : 627

-Виждал съм такива. Покрай арената е пълно. Същества,чиито близки са паднали в боя. Всички започват да взимат. Мислят си,че това ги измъква от тъгата и мъката. Не знаят какво си причиняват...жалка гледна.
Къщата бе пред тях. Двамата влязоха. Имаше огромно антре,където беше информационното бюро,а след него - гаража. Бяха наредени коли...много коли. Двамата отидоха директно там и започнаха да оглеждат .
-Спортна? Мисля,че малко адреналин ще ни дойде добре.
Том се засмя.

Students Брой мнения : 381

- Адреналин? Това е второто ми име .. - отврънах.
- Ъм като изключим Алварадо. - засмях се с него.
Определено трябваше да е спортна.
Нямаше да понеса да карам кола, движеща се като мравка.
Започнахме да обикаляме из гаража и да оглеждаме.
През погледите ни минаха чудесни автомобили , но окото ми се спря само на една ..

Graduates Брой мнения : 627

Спряха се само на една кола. Порше Карера.
-Отличен избор!-рече Том и се ухили.
Бързо се върнаха на информационното бюро,разбраха се за цената и Том подаде ключа на Теса.
-Хайде,иди подготви това бебче,аз ще платя и идвам!
Обърна се към служителя,подаде кредитната си карта и зачака транзакцията да бъде одобрена.

Students Брой мнения : 381

Том се съгласи с избора ми и ме зарадва още повече.
- Нямаш грижи. - смиигнах му и се ухилих.
Взех ключовете и тръгнах към колата като той се зае да оправи нещата около покупката. Качих се в колата и я изкарах от гаража.
Беше бърза и много удобна. Идеалната кола като за мен.

Graduates Брой мнения : 627

Покупката приключи,Том прибра картата си,след което бе грижливо съпроводен до изхода от служителя. Явно гледаха да се отнасят добре към клиентите,които вкарват огромни суми в магазина.Том му кимна,след което скочи в колата до Теса.
-Е,твоя е....и пътят също...
Чуваше как двигателят все едно мърка. Но мъркането на Теса му харесваше повече. Имаше чувството,че усеща адреналина,който се влива в тялото и,когато отпусна крака си върху газта. Самият той усети гъделичкащото чувство в стомаха,но реши да му се наслади. Сложи ръката си върху раменете на Теса и се облегна на седалката.
-Ооо,да...давай,може още малко....

Students Брой мнения : 381

Само от няколко минути и вече заобичах тази кола. Чуваше се двигателят, който мъркаше като глезено котенце и това предизвикваше поредица от усмивки на лицето ми.
- Да тръгваме. - казах на Том и целунах ръката му, която беше на рамото ми.
Усетих как гумите се превъртяха и нагорещиха, а след това двигателят се бе превърнал от котенце на тигрица и наддаде по-силен звук. Тръгнахме към къщи като с времето двигателя отново се успокои и започна да мърка.
А аз бях радостна като малко дете, което не може да остави новата си играчка.

Students Брой мнения : 964

След като излязох от Венецианеца се отправих към хотела. Краката страшно много ме боляха от високите обувки и ги събух. Спуснах си косата и тя падна пред лицето ми. Наведох се и взех токчетата в ръка. Изправих се и поех дълбоко въздух. С другата ръка опитах да закрепя бретона зад ухото си, но не стана както исках и го оставих така. Обърнах се назад с недеждата, че Тран може би ще се проследи, но както той каза - всичко свърши... Продължих към хотела потънала в мрачни мисли за бъдещето си...

Red Брой мнения : 221

Тео ме изнесе от бара на ръце,а после полетя.
-Тео!Пусни ме!-извиках му.Бяхме на метри от земята и се надявах да ме е разбрал правилно.Първо да кацнем,а после да ме пусне.Пък и не мисля,че щеше да ме пусне от тук.
-Къде отиваме по дяволите?Не може ли като нормалните хора да ходим...-измрънках гледайки Вегас от високо.Чудех се какво толкова намира Тео в мен.Обвих ръце около враът му здраво.
-Какво толкова намираш в мен?-прошепнах в ухото му.

Red Брой мнения : 74

Засмях се и я целунах леко по устните.
- Венера как ще ходим като хората като ние въобще не сме хора. Та ние сме умрели вампири. Не сме дори и нормални вампри.
После я погледнах със лека усмивка на лицето. И въздъхнах.
- Та какво намирам в теб? - направих за мислено изражение. И после почнах да изброявам. - Ми ти си хубава, имаш чувство за хумор, момиче с характер, знаеш какво искаш, не се оставяш да те манипулират. Да продължавам или това ти стига. А и ти какво намиращ в мен?
Зададох и същият въпрос накарая.

Red Брой мнения : 221

Засмях се.
-Може да продължиш.Аз в теб...ами...хубав си,секси си,като си наумиш нещо го правиш,имаш чуство за хумор,умре,забавен...много неща...-засмях се отново и го целунах.Не мисля,че Кати ще може да се похвали,че Зандър я е завел на разходка в небето без самолет,балон или каквото и да е.
-На къде летим?Към тунелите?-нямаше нужда да споменавам градът.Ние винаги сме живяли в един и същи тунели.От както се помня.Замислих се за бъдещето ми с Тео.Не можехме да позволим на връзката ни да излезне на яве пред никой друг освен пред Кати и Зад...и до кога ще е така?

Red Брой мнения : 74

Усмихнах се и я целунах.
- Разбирасе че към тунелите. Кати сигурно вече се побъркала и е надула главата на Зан. Толко ва се притесни за теб. Съща като мен.
Целунах я този път по-продължително. Устните й бяха топли, следки и сочни. Точно каквито ги помня. Притиснах тялото й още по-плътно към мен (ако това беше възможно де). Скоро щях ме да сме в града летях доста бързо.

Graduates Брой мнения : 208

Напоследък не се чувствах никак добре. Исках да съм сама и далеко от градчето, където бях отседнала сега. Никак не ми се искаше някой да ми се изпречква на пътя. Не разбирах защо, но почвах да ставам агресивна от време на време напоследък. Дали не бе от промяната ми или да е нещо друго. Не, не можех да го разбера какво ми ставаше точно сега. Исках само да не се забърквам в повече лоши неща. То не че се бях забърквала от много време насам, но и даже да бе така не исках да си патя от някой или да се товаря с нещо. Не можех като хората един нормален разговор да водя. Почнех да си бъбря с някой и после се правех на попарена, че съм забравила нещо и изчезвах на мига или след около десетина минути. А как да не е така като само с хора се срещах напоследък и исках да изпия кръвта им. Най-добре бе така да се отдалеча, но точно пък във Вегас ли намерих да се натреса сега аз. Тук имаше още повече хора за бога. Бях си такава от едно място, което не исках да бъда отивах на място, което още повече ме караше да не седя в него.
И така замислена вървях по улиците на Вегас. Вървях и не гледах къде отивам, докато не завих в една затънтена улица, да не повярва човек, че има такава улица във Вегас. Огледах се наоколо. Беше пусто като в някое гробище. Обърнах се да се върна и се блъснах в някакъв тип. Погледнах го и викнах насреща му.
- Разкарай се от пътя ми тъпанар такъв. Що за човек застава зад някой друг и не мърда. - така се совнах насреща му, че ако някой ми викне така щях да се стресна поне малко.
Понечих да го тикна, а той не помръдваше и си оставаше на мястото.

Graduates Брой мнения : 61

Лас Вегас - градът на греаха. Как човек да му устои? Не, не можех да не отидя там, за да се позабавлявам малко. Нямах търпение да си намеря накой за играчка и да се заниамвам с него или по ското с нея, защото докато вървях по улиците погледът м изърна едно апетитно парче. Беше много секси, а и ми изглеждаше някак си объркана точно сега. Щеше да бъде идеалната за тази роля, за която си мислех аз. Тръгнах след нея без да издавам ,че я следя, а и на дали щеше да ме забележи от толкова много хора. Тя зави в някаква уличка, а аз я последвах. Тя спря и аз спрях като бях готов да почна да говоря, н отя се обърна и се блъсна в мен като изведнъж ми се развика насреща.
- Разкарай се от пътя ми тъпанар такъв. Що за човек застава зад някой друг и не мърда? - май бе нещо ядосана, защото не се стресна, че съм я следил или нещо такова.
Опита се да ме мръдне, но не успя, защото не й дадох като хванах ръката й и я стиснах. Определено имах късмет. Попаднах на вампир, отново. Каква случайност само. Кой да предположи, че само на вампири се натъквах постоянно.
Усмихнах се насреща й държейки ръката й все още. Тя се опита да я дръпне, но аз я стиснах още по-силно.
- Аз не съм човек първото което е, драга. Второто е въпрос. За какво се бе замислила толкова, че не ме усети че те следя. - лукавата усмивка се увеличи още повече като умът ми заработи бързо и ми се заформи план веднага в главата.

Graduates Брой мнения : 208

- Боли ме... - изревах през зъби аз, когато стисна ръката ми по-силно. - И знам че не си човек. Все пак имам опит с такива като теб, макар че до сега не се бях срещала с хибрид. - мъчейки да освободя ръката си му казах със строг тон.
Но нямаше измъкване от захвата му. Все повече и повече стискаше и ако не спра щеше да ми счупи китката. Спрях да се дърпам като разбрах, че няма да ме пусне. Изгледах го доста лошо. Не ми харесваше тоя, но никак. Усещах нещо лошо, но как да не бе така. Аз привличах лошото като магнит. Нямах почивка от тези неща още от малка бях така, а сега още по зле.
- Ще ме пуснеш ли? - продължавах да го гледам кръвнишки като не исках да показвам слабост.
Ако си мислеше ,че ме страх от него, бъркаше тотално. Не ме бе страх то него ,а от мен самата, защото не знаех на какво съм способна. А особено сега, когато бях вампир и всичко ми се бе преобърнало с главата надолу.
Седяхме така и го чаках да ме пусне най-сетне. Беше по-силен от мен, виждах го и го усещах върху китката си точно сега.

Graduates Брой мнения : 61

- Ще те пусна когато отговориш на въпроса ми, а той бе. За какво се бе замислила толкова, че не ме усети че те следя?
Нямаше да я пусна, а и като каза че имала опит с такива като мен ме заинтересува още повече. Дали да не пробвам нещо върху нея като внушението ми и то под тази му форма, която ще я накара да си мисли, нещо което не е истина. Може и да опитам това. Тя не се дърпаше, но аз стиснах пак китката й, а тя ми изръмжа още по-злобно от предния път. Личеше си колко не опитна бе в това. Бе млад вампир според моите изчисления, защото ако бе живяла поне няколко години като вампир щеше да си контролира гнева точно сега и нямаше да показва болката, която изпитва от захвата ми.
- Ти си млад вампир, превърнат на скоро, нали? Не можеш да контролираш гнева си, малката. - изсмях се накрая като я дръпнах след ман по навътре в затънтената уличка.
Опитите й да се измъкне бяха неуспешни, защото контролирах тялото й сега и не й позволявах да се дърпа.

Graduates Брой мнения : 208

Какво ми направи тоя? Не можех да помръдна тялото си и ме дърпаше навътре в тази уличка, която бе доста тъмна и пуста. Какво щеше да прави с мен? Само да не реши да ме убива. Не исках да умра сега, тъкмо станах вампир, това което исках от толкова време. И да не бе страх от него толкова много, зениците ми се бяха разширили като показваха не разбиране и пека капчица уплаха. Този хибрид беше май някакъв психопат или кретен, защото бе доста странен.
- За мои проблеми си мислих. Това стига ли ти? Пусни ме веднага! Инак не отговарям за действията си. - заплаших го.
Не с какво го заплашвах като дори не знаех какви са му способностите. Едната е тази, която ме караше да не мога да мръдна. Нещо правеше на тялото ми. Дали не го контролираше чрез някоя сила? Може би е така иначе щях да се телепортирам сега, понеже се опитах да се телепортирам и да се махна от него, но нищо не ставаше.
- Това, че съм млад вампир няма нищо общо с гнева ми. Той в момента е толкова силен, защото не ме пускаш, причиняваш ми болка и контролираш тялото ми. Спри да го правиш и ще видиш, че ще изчезне.
А дали не бе прав? Напоследък бях толкова агресивна, че не можех да се позная. Променях характера си много бързо, което не ми харесваше.

Graduates Брой мнения : 61

Ау, че ме бе страх от нея. Не бях намирал толкова нападателен човек. Дори в такава ситуация, в която можех да я убия, ако искам, тя не преставаше да ми се сова, разговаря насреща и да настоява за нейното. Мй бях попаднал на човека, който щях да си го заниамвам като играчка. Да, щях да си я разигравам и нямаше да ми попречи по никакъв начин. Не можеше и да го направи. Каквито и сили да имаше, ако бяха психични щита ще ги спре веднага, ако са някакви активни пато телекинеза, пирокинеза и така нататък щях да я контролирам и да не й позволя да ги използва върху мен, най много да се наранеше сама. Но м ибе интересно какво ще ми направи.
- И ако не те пусна. Какво? Какво ще ми направиш, малката? - лукавата усмивка грейна веднага на лицето ми. - Хайде, пробвай се де! - знаех, че няма да може, защото не тя контролираше тялото си, а аз и не я пусках да мръдне на никъде.

Graduates Брой мнения : 208

Нима тоя искаше да ме дразни сега. Да, това правеше. И как да го нараня като той имаше контрол над тялото ми и ако направя нещо с пирокинезата най-вероятно да ме накара сама да се уцеля с нея.
- Няма! Ти за глупава ли ме имаш. - пак му се совнах насреща.
нямаше да му доставя удоволствието да се нараня сама. Познавах по погледа му, че искаше това, но не нямаше да направя нищо. Ако ме пусне и не ме контролира щях да се пробвам, но сега никога. Няма да ме накара да използвам силите си, всъщност пирокинезата де. погледнах го доста злобно и пробвах да му причиня болка с погледа си. Но нещо не се получаваше или аз не виждах добре? Да не би да имаше още него около него, което сега забелязвах? Ами да не мога да му причиня болка с поглед. Е, сега я закъсах. Със сигурност имаше способността Щит. Не, не може да бъде. Бях карък от всякъде. Каквото и да направя щях да съм безполезна. Ако имах други сили, може би тогава щях да имам предимство поне малко.
- Не е за вярване. Ти има "Щит". Как очакваш да ти направя нещо, а особено и като контролираш тялото ми.

Graduates Брой мнения : 61

Засмях се нареща й. Ясно, значи имаше и психични дарби, които сега не можеше да използва, защото "Щита" ми ме предпазваше от това. Бях любопитен каква ли бе способността, която блокирах така, но нямаше да я питам. Щях да разбера по късно сега не исках да си навличам още приказки като можех да се позабавлявам с нея най-накрая. Вече ми писваше да ми се разговаря малката. Не обичах приказливките и особено тези с острите езици. Да, забавлявах се да ги слушам като се мъчат и не можеха да ми направят нищо, но сега имах друго на ум и се захващах с него.
Дръпнах я към мен и най-сетне пуснах ръката й, ноо пък ръцете м исе озоваха на лицето й като го обърнах към моето. Загледах я в очите и ето че Внушението си пое работата. Много го обичах това внушение.
- Ще мислиш, че си влюбена в мен и каквото й да правя с теб няма да искаш да ме напуснеш, а още повече ще искаш да си с мен. - отделих се от нея и изчаках малко.
Сега исках да видя реакцията й. Да, това си бе тя, но като й насъдих това в главата, щеше да се обърка още повече, но какво ми пукаше за нея, аз исках просто да се позабавлявам.

» Улиците на града
» Пътя до Лас Вегас
» Казино "Лас Вегас"
» Вегас 2011
» Лас Вегас,преди няколко дни.