Улиците на Вегас

Сладолед?Добра идея.Кимнах.
-М да.-усмихнах се на Тран.Ввегас определено беше доста шарен.Предпочитах нещо което може да нме нахрани защото бях гладна като вълк,но и сладолед нямаше да откажа.Беше топло и щеше да е добре да "погълна" един.
-После къде ще идем.Нямаме цел на скитане..освен безцелна...ще се въртим като мухи без глави?-погледнах Тран.Прижлижих се до него и го целунах страстно.Целувната обаче свърши колкото и да не ми се искаше.

-Вкусен е!-казах докато ближех от сладоледа си.Продължихме да ходим по населените улици.Казината и хотелите бяха доста срещани тук.Хората се тълпяха пред тях.Е главно пред казината,но както и да е.Вчеа вечер бях гледала през прозореца,че дори и вечер има много хора.Някои са тук ден и нищ и сигорно не спят само и само да пробват късмета си.Може би дори губеха представа за времето.Не,че ми пукаше де.
-И сега какво?-изрекох докато минавахме покрай поредното казино.

Интересен въпрос.
-Добре.Може...-казах несигорно.Това означаваше,че ще седим там доста време докато всичко си дойде на мястото му и ще правим списаци с нужните неща и гостите.Въздъхнах.
-Доста работа има около една сватба като се замисля..-изрекох несигорно...Какво веднъж бях казала-за първи път в живота ми ме е страх при мисълта за сватба.Щях да се омъжа за Тран.

С Тран излязохме от магазина.
-Аз нямах много право на мнение.Катрин решаваше.Цъкаше с език,клатеше глава..идеше ми да я..-замълчах за не кажа нещо което не трябва.Изкикотих се и той сигорно се е досетил,че ми иде да и натика мезикът където нетрябва.
-Ох..последния ни ден като гаджета.-казах.Малко страно ми звучеше "последния ни ден като гаджета",но какво да се прави.Сега и покани трябваше да правим.Не можеше ли да напишем СМС и да се свършва.

-Ммм да.-измънках.Наистина беше хитро измислоено,но какво толкова може да стане?Ох притеснявах се...ако нещо се обърка?
-Ами..ами ако нещо се обърка?Притеснявам се.-признах си аз.Той сам беше забелязал,че щом стъпихме се притесних.Затова и го улових за ръката иго стисках през цялото време и казвах по две три думички.

-Да.-съгласих се.Ние вървяхме към хотела.Тази вечер сигорно нямаше да мигна,а и поканите трябваше да пишем.Толкова много работа!
-Ъм..за поканите какво ще правим?-реших да го попитам.Горе доло бяхме избрали хората вече,но как ще им изпратим поканите в последния момент.Аз не горях и мног оот желание да ме видят един куп души докато съм облечена като...булка.

-Прав си.Няма как.Ох!-изпуфтях.Вървяхме по населената улица.Мернах познат силоет някъде пред мен,но от толкова хора го изгубих.Или ми се беше привидяло не знам.Но от всички хора намери и кой да ми се превижда-Ейми.Не я мразех.Никога не съм я мразела и се надявах и тя да не ме мрази.Просто ревнувах.И това дори не знам колко пъти си го казвах.А и Морган беше доста добра.Последния ни разговор не беше от най-хубавите и затова трябваше да говоря с нея когато мога.
-Обичам те!-казах тихичко на Тран.

-Ъ..хъм не нищо.-казах му.Малко ми беше страно изведнъж да видя Ейми,а в следващия момент да я няма.А и тя не приличаше да призрак.Не мисял,че е умряла.Надявам се ,че не е...
Замалко не се сблъсках с човека през мен.
-Опа извине...-дъхът ми секна щом видях с кой се сблъсках."Вегас е толкова малък."-помислих си.
-Ейми?!Ъъ ам здравей.-поздравих я аз учудено.

Ококорих очи.Тя от къде знаеше за бебето?И то преди катастрофата..тогава и Тран още не знаеше.
-Ах ъм...няма нищо.То..то е добре.И аз се извинявам за това,че те избутах в пещерата към скалата.Надявам се,че си добре...-бях видяла белеите по ръцете и.Имах същите малко след като с Тран се запознахме и скарахме.И той ми спаси живота.Усмихнах се на Ейми.
-Надявам се..хъм да не ме мразиш...Ние иначе се тазхождаме и сме добре,а ти?Какво те води насам?Как си?-погледнах я с поглед "Видях ръцете ти!Опитала си се да се самоубиеш!" .Не бях виновна,че и аз съм правиал подобен опит и знаех от..личен опит.