Улиците на Вегас

-Ейми не те мраза!Как можа да си го помислиш?Може понякога да не се разбираме,но ти ми спаси живота в пещерата!Как мога да те мразя кажи ми?-леко се ядосах при мисълта,че тя мисли,че я мразя.Тя спомена името Джейк.Кой ли беше този Джейк?Не,че горях от любопитство.
-Как е Морган?Аз..ние като се видяхме последния път тя ми се расърди.Кажи и,че съжалявам защото май няма да се видя скоро с нея..-казах на Ейми.Тъжна усмивак пробяга по лицеот ми и се опитах да се развеселя.
-Ам..не мисля,че ни задържаш...-имахме работа,но щеше да е гадно ей так да оставим Ейми.Все пак не бях чак толкова безчуствена колко някои мои "приятели" твърдяха.

Внушание за болка?Бях чувала за тази дарба..доста плашеща си беше.
-Спокойно.-исках да успокоя Ейми не,че с една думичка много и помагах.Държах Тран за ръката.Ейми попита дали има нещо ново около нас.Чудех се дали да и кажем.Тя харесваше и дори обичаше Тран и това правеше двете ни нещо ..хъм като съпернички и затова се карахме често.
-Ами...-не довърших,а погледнха Тран с поглед "Да и кажа или не?Я по-добре ти се оправи!"-отнов ому тропнах думите.Цял ден говори вместо мен..още малко няма да му навреди.

Ейми ни пожела всичко добро,но изглеждаше тъжна.Тя го обичаше..знаех го.Преди да кажа нещо тя вече се беше отдалечила.Погледнах Тран който не ми изглеждаше много добре,но може и аз да съм си въобразила.
-Хей добре ли си?Какво има?-попитах го като продължихме да ходим към хотела.Метнха скришом поглед назад,но пак изгубих Ейми от поглед.Сега опеделено ме мразеше...дори преди да не е.

Напазарувахме набързо, тъй като аз нищо не си купих.Ейми си купи една много сладка синя рокличка.Към рокличката добави и синьо бельо.Тя си купи и много сладки сини обувчици и една много сладурска синя чантичка.Просто искаше да бъде цялата в синжо(по-добре от колкото в черно).

След като плати, излязохме и се прибрахме в хотела.

Трябваше да побързаме,защото трябва и подарък да купим.Влязохме в първия магазин, който видях и той ме със сувенири.

-Чудесно и без това не искам да им взимаме някакъв ел. уред.По-добре нещо за спомен, което да носят ако искат.-казах аз.

Обиколих и видях едни много красиви медальони.Показах ги на Ейми и Джейк.

-Мисля този да е за Бони, а този за Тран.Какво ще кажете?

Взехме кученце.Едно сладурско хъски.Направо ме омагьоса.

-Като се приберем в Лондон и аз ще си купя.-казах и погледнах Джейк.

Взех кученцето и го гушнах.

-Аз ще го нося!!!Не го давам.-казах това и се засмях.-трябва да му сложим панделка.

Наблизо имаше цветарски магазин.Влязохме.Не знаех какъв цвят панделка да вземем затова попитах Ейми.

-Трябва да ме убиеш,за да не те последвам.-думите на Том имаха почти същата нотка като нейната.
-Трябваше да направя избор,е,направих го. И сватбата на Тран остана отзад. Може би мисля,че точно с теб трябва да съм сега.-също наблегна на последното. Имитираше я,въпреки че знаеше,че ще я ядоса още повече.
-Давай,щом си решила. Знаеш,че нито имам оръжие,нито бих ти посегнал. Убий ме,щом така искаш. Може би наистина там ще е по-добре...пък и ти сама го видя,там,долу в стаичката. То ме чака....рано или късно....а какво каза ти? Какво каза за щастието? И това ли забрави? Тези неща не изчезват така,те остават...това е смисъла... -отново наблегна на последното. Не довърши. Просто я изчака да се обърне и я погледна,след което разпери ръце. Знак,че е готов....

-По дяволите Теса,това е само сън! Знаеш,че няма да допусна да ти се случи нищо. Ти си моето щастие,в теб вижадм бъдещето си.
Том беше отчаян. Може би наистина не трябваше да се хаби..
-Може би трябва да отидеш при твоя Шон. Той със сигурност няма да ти задава такива въпроси,нито да те излага на опасност....
Обърна се и тръгна към сватбата...една сълза се стече по дясната му буза,но той бързо я изтри. Не бе плакал от 19 години.......

Том излезе от хотела,водейки Теса за ръка. Чудеше се къде да отидат,искаше да се измъкнат от навалицата и от света. Може би някъде далеч от оживения град.
-Какво ще кажеш и ние да се сдобием с едно от тези котенца?-попита Том като кимна към колата,която подариха на Тран.
-Хайде,ще си изберем нещо достатъчно добро и за двамата,може да ме повозиш малко.
Том се засмя. Това щеше да е хубаво.