Къщата на Том

-Малка промяна в плана.-рече Том.
-Тран ще се жени,покани ни на сватбата. Мислех,че няма да имаш против и се съгласих. Хайде,не бива да закъсняваме.
Не понечи да я прегърне,нито да я хване за ръката. Не знаеше как ще реагира. Вместо това,просто тръгна

Том бързо свали палтото,сабу панталона си и нахлузи черен костюм. Никога не си се представяше облечен така,но ето че сега изглеждаше като милиардер,решил да излезе на разходка.
-Е,как съм?
Видя,че Теса щеше да се засмее...
-Толкова ли е зле?

Том усети мириса и. Действаше му като негов личен тип наркотик. Такава наслада,такова блаженство. Усещаше как ръцете и си играеха,за да направят възела на врътовръзката. Усети,как ръката му се движеше сама,докосна кръста и и я придърпа по-близо. Харесваше му да усеща дъха и,и въпреки,че бе студена,той усещаше топлина от нейното тяло. С другата си ръка я погали по бузата и помести косата,закриваща малка част от лицето....

Том за момент остана със затворени очи,последва кратка пауза,след което погледна и бързо каза:
-Кхъм...ами...ъъ,да тръгваме...
Тръгна бавно напред,като се опитваше да осмисли станалото точно преди секунди. Може би все пак имаше смисъл.....

Отвори вратата и я пусна да мине. Трябваше да побързат,за да стигнат навреме...скоро щяха да започнат. И все пак,този костюм малко го дразнеше....

Пъруването не отне много време. Теса обичаше да си играе с новата играчка и след като оставиха колата в началото на гората,продължиха пеша. Къщата на Том беше в самия център. Ходеха прегърнати. Достигнаха къщата. Нямаше нищо странно. Всичко беше както го бяха оставили. Том побутна леко вратата - заключена както винаги. Нямаше време за мотаене,затова с един ритник я отвори. Ръцете му бяха стиснати в юмруци толкова силно,че чак кокълчетата бяха побелели.
-Няма никой,ела.
Нямаше време за губене,затова Том директно влезе в малката стаичка.Снимките,пръстените - всичко беше непокътнато. Капакът не бе отварян. Наведе се. Щеше да отвори нещото,което ще промени съдбата им завинаги...

Том хвана капака и го отвори. Лъхна го застоял въздух,определено не беше идвал никой. Нещо липсваше. Изведнъж се сети. Взе меча и направи разрез малко под лявата гърда,от където излезе малкото парче метал. В момента,в който го хвана с ръка,пръстенът на дясната ръка засия в рубинено червен отблясък.И тогава той видя. Там,където Том мислеше,че няма нищо,сега се появи текст. "Как е скрит само" - помисли си Том.
-Ето!-каза той и показа на Теса.
Загледа се в буквите...не бяха на никой познат за него език.
-Нищо не мога да разчета. Ами ти?
Надяваше се тя да успее да направи нещо.

Том беше озадачен. Защо по дяволите трябваше да е толкова трудно?
-Да слезем до долу,там може да има нещо.
Том тръгна напред,като стъпваше бавно. Изведнъж се сети:
-ТЕСА! НЕ СТЪПВАЙ НА ТОВА СТЪПАЛО!
Стъпалото беше капан,който Том бе направил против иманярите. Щеше моментално да те убие....

Улови я преди да падне. Изведнъж сърцето му бе забило толкова бързо,че все едно щеше да излезе през раната,от която Том бе извадил метала.
-На косъм...леле...
Продължиха напред,и когато влязоха в залата със съркофазите,нещо се случи. Преградата,която затваряше залата се затвори.
-По дяволите...току що ни изиграха много мръсно...

Очите на Том станаха кърваво червени. Кой беше успял да пробие неговата собствена къща и да я обърне срещу него? Не,това нямаше да се получи.
-Дръпни се от преградата!-нареди той на Теса и отиде да извади огромния меч,който трябваше да бъде поставен с него в съркофага. Извади огромния меч и тръгна към преградата. Щеше да разруши два уникални артефакта....

Том замахна. Ако това беше единствения начин да излязат,то той нямаше да се двоуми. Ударът беше сякаш е избухнала бомба. Мечът,който при удара се беше строшил на две,изхвърли огромна искра и в преградата се отвори голяма зееща дупка.
Том си пое дъх и погледна меча. Задържа остатъка от него за момент,след това гневно го хвърли към остатъка от вратата. Последва нова искра,нов удар и от стената нямаше и помен. Само купчина камъни...
-Хайде...

Том се обърна. И тогава ги видя. 4 същества,едно от които държеше Теса и я дърпаше назад. Бяха някакви мелези - полу върколаци,полу демони. Том не чакаше покана. С един скок се хвърли върху едно от тях и го повали. Усещаше гняв,гняв който вкарваше със всеки удар. Чуваше се хрущене на кости,а от последния удар плисна кръв. Беше свършено с него. Другите 3 същества стояха и чакаха. Защо? Том обаче не беше на тяхното мнение. Полетя към второто....

Том се нахвърли върху втория и го повали. Опита да го довърши веднага,но получи силен удар в хълбока и политна назад. Болката беша пареща,а той изпусна малкото пачрче метал. Изправи се. Трябваше да се съсредоточи. Направи няколко бързи движения за да избегне ударите на опонента си и запрати ритник директно в корема му . Погледна настрани - Теса бе ударила своя и той беше на земята. Но какво правеше тя? Търсеше метала? Нейният човек се изправи и полетя към нея.И сякаш всичко вървеше както беше съня...не,не можеше да я остави да умре..
-Теса,пази се!
Хвърли се пред нея и отблъсна съществото. Беше го ударил в гърдите и парчета кост се бяха показали отвън. Счупените кости бяха пробили белите му дробове. В този момент обаче другото същество нанесе критичен удар - цялата лява половина на Том бе раздрана от един удар. Бликна кръв от дълбоките почти 6 сантиметра прорези. Докато адреналина не го беше напуснал,Том се хвърли и захапа съществото за дясната ръка. След това хвана челюстите му и ги разкъса на две. То се строполи....

-Обещах ти,Теса! Обещах,че нищо няма да ти се случи!
Усещаше силен сърбеж по тялото. От какво? Лявата страна беше изтръпнала,не чувстваше нищо. Леко беше замаян,но се подпря на Теса и започна да ходи сам. Изглежаше като зомби - полу жив. Светлината на пръстена бързо намаляваше. Този път май нямаше да му се размине...
-Върви! Върви преди да са дошли още. Ще дойда,обещавам!