McDonalds

Засмях се когато намекна за кръвта си, но щом бе толкова отровна не мисля че щях да пия от нея.Затова просто отпих от кафето си и се приближих леко към него, през навеждайки се през масата.
-Ако ги изядеш ще направя нещо което ти искаш, ако ли пък не, ти правиш нещо за мен.Съгласен?-повдигнах вежди и отново се облегнах назад, като се усмихнах заговорнически.Не знаех какво точно би поискал от мен, но аз не бих отказала определена демонстрацдия на силите му...пък и не вярвах да ги изяде.Все пак бяха десет...виждаха ми се много....но какво пък, дори да ги изяде, нямаше какво толкова да поиска че да не ми се понрави или раздразни...
-не ти личи че можех да ги изядеш, но да те предупредя че не може да ползваш магия.Стига да си дъвчаш и гълташ като мормален човек, се брои.Иначе облога ни се разваля...и ще си остана с...кафето си.-засмях се леко, припомняйки му това за кръвта ми и начина по който замени думата...Е не било чак толкова лошо, а?Да си говорим без толквоа ядни заяждания, нали?И все пак не можехме да ги оставим назад..и двамата...
Усмихнах се и отноов отпих от кафето си, проследявайки движенията на момичето което си бях набелязала преди момент...

Той май не се шегуваше с яденето и скоро му остана само един сандвич, а когато една хапка дали нароччно или без да иска го изпусна на земята.Тъкмо си помислих че няма да го изяде и се засмях че ще загуби толкова лесно, но той го вдигна и го здъфча.Е спечели честно, но тъкмо когато щях да го попитам какво иска да направя се сетих че поиска да запази желанието си за по късно.Е браво, значи сега щеше да ме направи ужасно любопитна..и все пак нямаше да се поддам толкова лесно...пък и ако задържеше желанието по дълго, на вярно нямаше да си спомни за него.
Попита ме дали искам картофки и след като се усмихнах леко взех едно картофче, като го огледах добре и отхапах половината.Не беше толкова зле и все пак не ме нахрани така, както исках.
-Е, добре, признавам ти, това там не е стомах, а бездънна яма.Как може още да си гладен?-засмях се аз и погледа ми се плъзна по момичето коетво вече ставаше от масата си.Навярно щеше да посети тоалетната и аз наистина залагах на това.След момент щях да стана и да опитам своя "сандвич" и можех да се обзаложа точно като него, че щях да изям всичко...или в случая да изпия.Понякога дори не само един човек можеше да ме засити.Не че си падах по масови убиства, но...е, аз не бях правила подобни изпълнения...или поне не сама.Макар че Том ме тормозеше, от време на време искаше да ловуваме заедно.А той не си падаше по работи на дребно.Харесваше много кръв..и дори да не я пиеше просто харесваше да се стича и да й се наслаждава...беше забавно...Усмихнах се на Джак и доядох картофчето в ръката си, като избърших пръстите си в една салфетка.

Той ме попита кой гледам и след това проследи погледа ми като подозирах че вече е видял момичето което гледах.Усмихнах се леко и отместих погледа си от нея, като го погледнах.
-Навярно виждаш онова момиче...мисля да пийна от нея.И с право ревнуваш, от теб няма как да пия.-засмях се леко, сякаш въобще не ми пукаше за какво говоря.Навярно момичето щеше да умре, но какво пък, това бе живота.Рано или късно умираш, защо да не й направя услуга и да й спестя всички сълзи и тежки мъки?
-А и така като я гледам, май ще пада викане...крясъци, страх...всичко това ми харесва.Не знам дали си убивал скоро някой, но се обзалагам че знаеш какво е чувството.А пък и тя е секси.-отново се усмихнах.не бе тайна че си падах и по жени, така какво по хубаво от това да се нахраня, а след това да се забавлявам с тялото й...или дори по време на храненето ми...хората бяха същински кукли.Внушаваш им нещо и те така сляпо ти вярват и слушат....направо жалки, нали...И все пак забавни.Забавни малко марионетки...понякога напълно съзнателно правеха това което някой друг иска, вярвайки че не са манипулиране...наистина, хората бяха толкова...нисша раса...и в същото време така издигана...
-Тя става вече...искаш да ми помогнеш?-попитах аз, осъзнавайки че няма да се отбива никъде, направо към колата си...жалко че щях да оцапам тапицерията й...

Той отказа поканата ми да я убием заедно, но това не значеше че щях да се откажа от самото убийство.Усмихнах му се и бавно станах, като тръгнах по момичето и скоро бяхме излязли на паркинга.Тя бе разбрала че я следя, но не каза нищо, докато не стигна до колата си.
Обърна се към мен и ме попита защо я следя...в гласа й се четеше гняв...страх...беше невероятно.Усмихнах се и в същия момент издължих зибъте си и в момента в който от устните й се плъзна вик, ръката ми запуши устата й, а зъбите ми се забиха в кожата й.На лицето ми бе изписана усмивка, докато отпивах на големи глътки от нея.
Наистина бе вкусна...сладко и солено...вимфония от вкусове...така го наричаше Том.Имаше няколко хора, които бях опитвала с такава кръв...наистина бяха неустоими...ни пък до сега не бях успявала да ги усетя преди това.Той го правеше...и ги запеше за себе си.Беше гадно...винаги го усещах когато ги захапя и винаги бях решила преди това да не се забавлявам дълго с тях...
усетих как прекалявам и скоро изкарах зъбите си от нея, оставяйки я да лежи на шофьорската си седалката.След няколко часа щеше да се събуди и да не помни нищо...но щеше да си запази тези толкова красиви белези от зъби на врата си...
отново се върнах при Джак и седнах срещу него довършвайки кафето си.Нямах и капка кръв по себе си...харесваше ми да работя чисто, пък така ме учеше и Том.усмихнах се на Джак и го погледнах в очите.
-Защо ми отказа?Каков те притесняваше, че не пожела да ми помогнеш?-попитах аз, впила поглед в неоивия.Какво толкова криеше?

Добре, значи го играеше на добрия господинчо...нямаше да я бъде тази.Знаех че харесва да убива, а и тази абстоненция за която говореше го доказваше...защо се мъчеше да спре?На него му харесваше...а хора имаше прекалено много.Един убиеш, друг се рожда...и без това има прекалено много от тази зган...
Отбеляза че съм работела чисто...е да вярно, така бе.както споменах понякога просто се налагаше...докато понякога, когато бе за удоволствие имаше много, наистина много кръв...
-Да си призная, на това ме научи Том.Той казва че има два вида убиство-от нужда и за забавление.Когато си гладен работиш чисто и без много доказателства че въобще си бил там.А когато е за забавление, си максимално "мръсен".Той харесва кръвта да е навсякъде...-усмихнах се леко, спомняйки си какво точно правеше той, когато се забавляваше.Може да бе гадно копеле, но знаеше как да се забавлява...издигаше кръвта в такъв култ...трябваше да има кръв навсякъде...беше забавно.
-Защо не искаш да убиваш вече?Не вярвам да си се променил толкова много.-казах аз, привеждайки се леко напред.Сякаш щеше да ми казва някаква тайна.Е аз май имах намерение да ми повери всичките си тайни днес, но на дали щеше да стане...и все пак исках да ги знам.
Той бе странен човек...имаше силата да убива колкото желаеше, а не го правеше...не се поддаваше на този така сладък порок...може би пред секса предпочитах само това...да убиеш някой и после да се къдеш в кръвта му...забавно е, но за жалост го бях правила само веднъж.Тъкмо бях станала вампир...беше забавно, Том ми проготви ваната и за мое очудване бе пълна с кръв...хареса ми, жалко че вече не го прави...

Той почна това с споделянето още при водопада, което значеше че сега имам правото да питам каквото си поискам.Аз му отговарях на въпросите, редно бе и той да го направи.
Усмихнах му се надменно и се облегнах назад, като видях че в чашата ми няма повече нищо.Или трябваше да поръчаме пак или вече да ставаме.
-Искам да знам неща точно за теб, а и ти започна пръв със споделянето.Така че ти ще си търпиш последствията.Просто ми отговори, не вярвам да е толкова трудно.Освен да е дълго, но пък аз имам време, все пак и без това не правя нищо чак толкова важно.
Отново се усмихнах арогантно, като все повече започвах да си връщам онзи вид, какъвто бе преди да се видим.надменен и агресивен...така се харесвах повече...много повече...
какво толкова криеше?какво не искаше да ми каже?Не бях любопитна, просто си намирах тема за разговор...всъщност...май наистина бях любопитна и дори да бе така, нямаше да престана.нямаше как да го направя...
-Кажи ми защо въобще си искал да се промениш?Не си толкова страшен че да бягаш от самия себе си, нали ти е ясно това?-продължих аз, осъзнавайки че се разприказвах повечко...и какво от това, нали не досаждах....е не бях сигурна дали е така, но...да се надяваме...

Изведнъж в ума ми излезна онази картинка на окървавения бар в който Том ме водеше от време на време...понякога просто му хрумваше, че трябва да му покажа че мога достатъчно да убивам.Понякога дори когато не исках да пипам никой, само за да му направя на пук завършвах с много повече убийства от предвиденото...той знаеше какво прави и защо сега да не използвам някой негов трик, а?
Погледнах го в очите като отново се усмихнах, но сега някак заговорнически, сякаш сега щях да му предложа да подпише някой от онези магически договори на дребникото човече водеще една огромна патица...
-Добре, щом не искаш, твоя си работа...но аз съм преубедена, че знам какъв си.И няма какво да се правиш на господин потаен, но твоя си работа.Ти каза че ще черпиш ти, но нека тогава аз черпя на следващото място.И дори знам кое ще е то.-казах бързо аз и станах от мястото си, като бях готова да тръгвам, но трябваше да изчакам и него.Все пак не исках да тръгвам сама, точно той ми трябваше.Току виж се отключила онази му страна на убиец...а това определено ми допадаше...
-Хайде, отиваме някъде където мога да пия.А се надявам да ми правиш компания, мисля че след убиствата пиенето е последното което ще откажеш, но...-пошегувах се и след лекия кикот последвал шегата ми станах от масата и направих няколко крачки, като след това се обърнах към него за да го видя дали идва.

П.П.Сори че чак сега пиша

Преместването се оказа добра идея,така Алекс щеше да има възможност малко да си почине и да се позабавялва.Днес следообяд пристигна със семействоот си и веднага се настаниха в новата си къща,която беше истинска приказка.
Абсолютно всичко му хареса,имаше доста екстри като басейн и малък тенис на корт,а какво можеше да се каже за прекрасната градина с рози и лалета.
След като си отдъхна малко,подреди багажа си,помогна на майка си да подредят къщата и след това реши да се отправи към мола,защото беше адски гладен.
Мястото беше огромно,луксозно и шикозно,всичко беше изпитано с много вкус и имаше всякакви магазини,кафенета,сладкарнички и още много обекти,където хората можеха да си запълнят свободното си време.
Младежът отиде до Макдоналдс,поръча си двоен бургер с картофки,домати,сирене, кола и се настани на една от свободните масички и с нескрито любопитство започна да разглежда мястото,защото преди не беше имал възможност да си позволи да ходи по заведения заради прекалената му ангажираност,както и тежките времена в който живееше семейството му.

Сега нямахме толкова за учене и се нядявах да успея да е измъкна от даскало за 2-3 часа.Отидах да се преоблека за да съм с нещо подходящо,а не с училишната униформа.Щом бях готова взех чантичката си метнах я през рамо и излязох от стаята.Тих и бавно се изнизах от училището без позволение.И разбира се знаех къде да отида,в мола.Запътих се бърза натам.След няколко минути бях там.Доста време обикалях и си купих някои неща,но тъй като се учорих реших да вляза в макдоналдс и да хапна и пийна нещо.Щом отидох забалязах че нямаше много хора.Отидох на касата и си поръчах хамбургер,големи картовки и голяма кола.Щом поръчката ми бе готова седнах на една свободна маса и започнах да се храня.

Закуската много му хареса,отдавна не беше се хранил така с голям апетит и удоволствие,така че реши да си полъчи допълнително една порция картофи и още един хамбургер.
Момчето реши да си направи поръчката,но видя едно момиче,което стоеше на близка до него маса и се хранеше сама.
Не обичаше да бъде сам и реши да я покани и да се запознаят.Имаше вид на ученичка,беше с доста небережен вид,а лицето й беше доста привлекателно и от нея се носеше някакво приятно ухание.
Бързо отиде до масата и като се изкашля леко,каза:
-Добър ден!Извинявай,че те прекъсвам,но бих искал да се запознаем и да те поканя на моята маса,нов съм в града и не познавам никога.Казвам се Александер Барис-усмихна се момчето и подаде ръка.

Докато си хапвах сладко-сладко някой се изкашла до мен.Оърнах се и видях един непознат мъж да седи до мен и започна да говори.Изслушах го след което реших да си помисля.Но какво имаше за мислене,готин пич ме кано при него.Не се замислих след това много и отговорих:
-Разбира се.-станах взех си чантата и подноса и седнах на неговата маса.Той през това време отиде до касата и с взе още ядене.Щом се върна и седна казах:
-Аз съм Венера и извинявай че преди малко не се здрависахве-след което аз подадох ръка и се здрависахме.Има наистина здрава ръка,имах чувстото че ще ми счупи моята.
-Откъде идваш?-попитах след тоето продължих да си хапвам хамбургера.

Винаги е имал усет към хората и можеше да ги прецени що за стока са и какви са по характер.Момичето излъчваше доброта,беше много мила и възпитана,така че се зарадва,че се съгласи да дойде и да му прави компания.Щом се настаниха,младежът си хапна от огромния сандвич сладко-сладко и щом преглътна,каза:
-Добре владея английски и почти нямам никакъв акцент и затова човек не може да разбере откъде съм.Родом съм от Албания,град Тирана е моят дом и днес към обяд пристинах с моето семейство.
Леле,тук парвеха наистина чудесни храни,трябва следваищят път да покани някой от семейството и да си спретнат хубаво пиршество.
-Ти от местните хора ли си или си чужденка?-попита Александер и я огледа с интерес.

Преглътнах и отприх от колата,след което казах:
-Еми подчти от месните съм.Пронципно съм от тази държава,но не и от това градче.Преместих се тук в началото на учебната година.
Надявах са да успея да го забия.
-Надявам се гаджето ти да не ме види и да ме убие че говоря с теб-казах с усмивка.

-Не се притеснявай,нямам гадже,свободен съм като птичка-отвърна младият мъж и се разсмя.
Отпи от студенаат кола,която му се отрази много добре,довърши си и втория хамбургер и като си потупа корема доволна каза:
-Тук наистина хората правят чудесни бургери,преядох с тези хамбургери,а уж щях да спазвам диета.
Александер нямаше нищо против ако хората тук се окажат такива като Венера,мтого приветливи и приятни.
-Обичам си свободата,но се надявам,че някой ден ще срещна своето момиче-тихо промълви той и като я стрена с поглед,попита:
-Не искам да бъда нахален,но ти свободна ли си или сърцето ти е заето вече?

Беше ми трудно да откъсна поглед от него и да се концентрирам в това да ям.Но все пак се опитвах.Когато попита за гаджето направо щях да падна от стола си.
-Не,нямам си гадже.-казах го с голяма усмивка и малко смях.
Та кое момче би и скала да е с такава като ме.Та аз съм пълна задръстенячка,но пък дано някой ме хареса.Нямаше да е зле да е някой като този готин пич.
-Ще е яко някой път да се видим някъде,нали?

-Идеята е повече от прекрасна,много си ми симпатична,отдавна не бях си говорил така приятно с някой-каза искренно той и малко стеснително сведе поглед от нея.
Не си падаше по флиртове и евтини познанства,но може би с нея нещата щяха да се получат.
Нямаше да бърза,имаха достатъчно време да се опознаят,все пак той е от един ден в гара и има толкова неща да опознае.
-Ще се радвам да се видим някой път,може да те запозная дори с семейството ми.
Александър вече беше приключил с храната и за съжаление установи,че няма повече време и трябва да се прибира.
-Венера,за съжаление ще трябва да се прибера,но днешният разговор с теб беше просто чудесен и искам да подържаме отношения оттук нататък.
Имаше нещо в това момиче,което го привличаше неудържимо,може би нейната естественост и притеснителност.
Стана от масата си,плати сметкаат и на двамата и преди да си търгне,написа адреса и телефона си на един лист и й го подаде:
-Ще ми се обадиш,нали?Ще те чакам с нетърпение и винаги си добре дошла у дома-завърши младежът и я изгледа изпитателно.

Той прие предложе нието ми да се видим някой път.Това ме нака ра да усмихна и дори да ми повдигне настоението.Хапвах си и последните картофки,когато той вече си тръгваше,но поне ми даде номера и адреса си.
-Със сигурност ще ти звънна някой път-казах с усмивка на уста след което прибрах лисчето в чантата си и продължих да хапвам,а той си трътна.
След доста време свърших с яденето и аз си тръгнах оттам.