McDonalds

Когато каза вредна храна предположих, че говори за МакДонлдс и се оказах пава. Леле обожавах МакДоналдс. във училището нямаше бургери и пържени картофки, нито дори нормална кола. Но в МакДоналдс имаше всичко. Усмихнах се като малко дете.
- Супер най-накрая нолмабна храна.
Отидохме о касите. Доста се почудих какво да порячам. Накрая реших да си взема големи картофки един хамбуркер и едни хопки голяма кола. Това май май нямаше де ми стигне, но незнам. Погледнах Деймън който ме гледаше с присвити очи.
- Гладна съм!
Казах и свих рамене.

Стигнахме МакДонлдс.Умирах си за вредна храна.Али си поръча доста скромна поръчка по думите и за гладът.Сигоно нямаше да и стигне.Аз от своя страна си поръчах пилешки и чийз бургер.Големи картофки и голяма кола.Както винаги.Това беше любимото ми.Поръчката дойде бързо и аз платих.Взех таблата с храна и се оправих към една маса.
- Нападай! - казах и оставих поръчките на Али в едната страна на таблата.Ако искаше от мойте щях да и дам.Отпих една голяма глътка кола и си взех едно катофче.То направо се разтопи в устата ми.Не бях ял пържени картофи от сумати време,а за буркер пък да не говоря.И кола...е тя пак се намираше горе доло.

Като гледах храната почти бях сигурна че няма да ми стигне. Той плати и взе таблата и седнахме на едно маса.
- Нападай. - Каза и отпи от колата и взе едно картофче. Ам той само тов ли ще яде. Бургер, картофки и кола. Взех мой бургер и махнах опаковката.
- Защо ги правят толкова малки.
Казах и хапнах една хапка. сдъвках бавно и преглътнах. откога не съм яла бургер. После още едно хапка, още едно, още една... и той свърши. Ама те наистина са малки. Пийнах от колата исе заех с хапките.

Повдигнах рамене.Наистина защо бяха толкова малки?Сигоно не бяха правени за вампирски апетит.Но кой би предположил,че вампир ще дойде да яде МакДонлс.Взех единия си бургер и махнах опаковката.Отхапах голяма хапка,но не чак толкова голяма.Не исках да приличам на прасе,но да си призная мога да изям целия на веднъж.Надявам се.
- Да живее МакДонлс! - заявих.Отново опих от колата си.Защо по дяволите и в училище не построят един?Няма да им се счупят ръцете,а ако е с магия...още по-лесно.

Той хапна една хапка бургера си и каза.
- Да живее Макдонлдс! - и отпи от колата. А аз ме отвърнах със същото.
- Да живее...!- и отпих ото мойта кола. Всъщности хапките не бяха много почти ги бях превършила. Дали щях да разваля настроението на Деймън ако го питах нещо. Не че беше нещо лично или нещо което да навява болезнени спомени (надявам се). Както ида е щях да го питам... сега.
-Деймън ти вампир ли си роден?
Вече бях приключила с хапките. Пийнах то колата и нападнах картофките

Усмихнах и се и изядох бургера си.Взех втория.Отхапах една хапка,а Али изтреля въпрос който много не обичах.Добре,че не се задавих.Преглътнах тежко и въздъхнах.Дали съм роден вампир.Е ако и кажа,че не съм което е истината ще зададе въпроси за превръщането ми. - Не.Аз съм създаден вампир. - обесних и отпих от колата си отново.Зачудих се тя дали е създадем или роден вампир.Имаше разлика междо двете.Клеър я беше споменала в час по социология,но аз гледах нея..не слушах урока.

Аз защо си мислех че роден такъв. Както и да е. Навярно въпросът "Как?". нямаше да му е много приятен. Защото и на мен самата не ми беше. Само кимнах в знак на отговор. Хапнах още малко от картофките и пийнах от колата. Имах чувството че каквото и да го итам за минолото ще разбудя болезнени спомени.
- какви са били другите ти гаджета? - леле... това обачу кка ми си изтреля от устата. Но както и да е. Все някога щях да го питам. И предполагам че сега беше подходящото време.

Тя не попита как съм станал вампир и се поуспокоих.Взех си картофче и отпих глътка кола и тогава тя изтреля нов въпрос.Какви са били предишните ми гаджета.Придобих замислено изражение.
- Хора.. - изрекох след малко и се засмях.От както бях вампир съм нямал гадже магическо същество тъйкато момичетата ми бяха само за една нощ,но Али...Али беше нещо различно.Усмихнах и се.Знаех,че това не е отговора който очакваше,но не знаех какво да и кажа.
- Добре де...предишните ми гаджета.Не се задържаха много.Все не намирах...любовта.Иначе...бяха досадни и лигли.Даже не знам как съм бил с тях...някога... - обесних.

Любов. Тази дума ми се наби във мозъка ми. Не бях готова още за любов... имам предвид харесвам Деймън, но не знам да ли го обичам. имам чувтсвото че ми е още рано. За това казах само едно.
- Аха. - И не казах друго. Не ми се повдигаше темата за любовта. Явно нямаше да повдигам тема за семейство... Картофките ми свършиха. А исках още. пийнах от колата и казах. -Отивам за още картофки.
Станах и отидох до касата. След малкото се върнах с още картофики оставих ги на масата и почнах да ям. Като си гледах краката. Не знаех каква друга тема да повдигна.

Аха?Само едно "аха" ли ще каже?Боже!Изръмжах тихо,а тя отиде за още картофки.Този разговор не вървеше на никъде.Самата наша връзка на къде вървеше.
- Али... - почнах,но не довърших.Дори не знаех какво да кажа.Изръмжах отново и се надявах да не ме е чула,но това беше малко вероятно.Взех си няколко катофчетаи си ги набутах в устата като оправдание,че не мога да говоря.Отпих от колата и после набутах още няколко картофчета.

- Али ... - каза той но не довърши. Това не беше на добре. Господи толкова ли не мога да измисля тема. Бала... да бе пак ще напомни за брат му. Да кажа за мойте братя. Това ще му напомни пак... даже тройно. Просто не знахе... Бях кръстосала крака. За това ги олърнах. Първо беше десният върху левият, сега бяха левият върху десният. Продължавах да ям картофки. Ако продължавахме с това мълчание сигурно щях да ходя за нова порция. пийнах от колата и продържих за картофките.

Никой не каза нищо след като казах името и.Боже!Това беше също толкова мъчително колкото екзорсизмът.Набутах още няколко картофа в устата си и за хиляден път отпих от колата си.
- Имаш ли братя или сестри?Домашен любимец? - зададох два прости въпроса.Не знам от къде ми хрумнаха,но и не ми пука.Трябваше ми някаква тема за разговор.За домашен любимец...бях видял котка в стаята и..,но можеше да ми спомене нещо като името и.Аз също си имах котка и куче.Обичам животните...все пак не съм чак толкова безсърдечен.В много случей предпочитах животните пред всичко друго.Човек,вампир,зооморф,вещица или Бог знае какво още.Имах и брат преди,но тя знае това...с нея се чуствах малко по-спокоен и сигорно щях да говоря за Стефан без да реша да убия някой.

Е той повдигана темата за братя и сетри.... и домашни любимци.
- Имам коте както предполагам си видял. Казвасе Цвети. Имам и кон в конюшните в училище, което ме подсеща че трябва да го видя в скоро време- и сега дойдох на тема "братя и сестри" или при мен са само "братя".- Имам трима братя. Най-големият Александър на 19 - мягьсник. Доведен брат Джонатан, обича да му викат Джейс. На 18 и езоомрф превръща се във сибирски тигър. Осиновили саго след като се родил Алек, защото мислил че нямат да имат други деца, но ето ме мен. А и ама мабко братче Макс на 9.
Казах това не много бързо, но и не много бавно. Засмях се като видях изражението му.
- Доста народ сме, но Алек и Джейс и без това не живеят вече с неште. В други подобни училища са. А Макс не знаем какъв ще е. Това е Интерсно, защото родите ли те ми са обикновенн и хора. Но баб ми е имала нещо общо със магични същаства, но и тя е била човек до колкото знам.
Лел разказах му доста неща. е доста информация. За един ден.

Леле!Какво голямо семейство.Наще едва се опавяха с две деца,а те цели четири.Усмихнах се и хапнах още едно карфотче.
- Много -да.Иначе да виждал съм котката ти.Аз имам рижав котарак който се казва Екзейвиър и хъски - Макс... - засмях се.Не,че ме е питала,но си казах,а и кучето ми се казваше като брат и.Колко интересно.Нямаше нужда да говоря за Стефан.Тя не беше питала,а и не горях от желание да разказвам за малкото си братче.Не мога да върна времето...минало заминало.Еее може да се правя,че не ми пука,но...ако можех щях да върна времето.
- След като се наядем какво ще правим? - дарих я с една чаровна усмивка слагайки още едино картофче в устата си.

Засмях се когато каза че кучето му се кезваше Макс. Но сега и въпроса къде ще отидем. Наистина къде... еми да разбирасе. Станах бързо и пийнах от колата последна глътка. И изядах последните три кортофчета.
- Айде знам къде ще отидем. На едно любимо мое място.
Подадох ръка на Деймиън и той я пое. Тръгнах към Автокъщатата "При Боби". Може би ако го подразня още малко ще свали цената на мотора който иках.

Тя се облече и аз я поведох на някъде.Нямах конкретна посока.Не мислех да я водя в училището тъйкато там се носеха слуховете за смътта ми,а повечето новаци не знаеха за червените и не мислех да ги разкривам.Венера иначе щеше да ме изкорми.Направих нещо друго.Завесох я в мола.Усмихнах и се.Надвах се после да не ме мъкне по магазините тъйкато това беше изморително.Отидохме в McDonalds.
- Избирай каквото искаш.Аз черпя... - казах и с усмивка когато се наредихме на опашката на енда от касите.Говорихме си докато чакахме нашия ред който дойде скоро.
- Добър ден.Какво ще желаете? - попита ни жената.
- Голяма кола,средни картофки и пилешки и чийз бургер.За теб? - обърнах се към Скайли.

Вървяхме, не знаех на къде, но нямаше голямо значение. Стигнахме до мола и аз се ухилих. Знаех колко много момчетата мразят да ги мъкнат по магзините, но пък имаше една много яка рокля, която исках да си взема, не нямаше да му го причиня, по-скоро щях да вляза да си я взема и да изляза. Отидохме в McDonalds и той каза:
- Избирай каквото искаш.Аз черпя... - каа усмихвайки ми се.
- Благодрая - усмихнах му се и аз - когато стигнахмедо касите той си поръча и аз ме попита какво искам - Същото благодаря - отново у се умихнах. Взехме си нещата, той плати и отидохме да си намерим маса. Не след дълго избрахме една и седнахме. - Виж знам, че момчетата мразите да обикаляте по магазините, но има една рокля на която хвърлиш око, та по-късно мисля да мина да си я взема - видях каква физиономия направи - Спокойно, няма да се бавя, обещавам, ще влезна, ще я пробвам и ако ми седи добре ще я взема. Става ли, ако кажеш не, ще дойда някой от следващите дни, няма да те тормозя- усмихнах му се и отпих от колата.

Скайли си поръча същото.Взехем си таблите и аз платих.Седнахме на една маса.Тя спомена,че иска да си вземе една рокля,а аз направих гримаса.Скайли се заобеснява,че само ще я пробва и ако и стои добре ще я купи.Кимнах.Нямах нищо против щом няма да ме мъкне из целия мол.
- Добре.Ще минем после през магазина... - усмихнах и се.Взех едно карточе и го набутах в устата си.В училището нямаше подобна храна.Там имаше един куп диетична кола и най-различна здравословна храна.Отпих голяма глътка кола и си взех още няколко картофчета.Махнах опаковката на сандвичка и отхапах голяма хапка.

Зарадвах се че се съгласи. Започнах да се храня, обичах нездравословна храна и тази в училището ме влудяваше понякога. Добре че има мол наблизо и можем да ядем такива неща.
- Откакто съм дошла тук ям само здравословни неща, по едно време мислех, че ще откача. Благодаря, че ме доведе тук. Наистина имах нужда да хапна нещо калорично и нездравословно. - отхапах още една хапка от сандвича си и след като преглътнах казах: - С какво обичаш да се занимаваш, какво правиш обикновенно, смисъл като хоби или любимо занимание? - усмихнах му се и се заех с картофчетата си.

ПП: Е по-скучен пост нямаше накъде да извадя, сори.

Е явно и тя не обичаше много,много здравословната храна.Усмихнах се.Когато попита както обичам да правя .Тоест хобито ми повдигнах рамене.Дали трябваше да кажа "секс" .Това май правех най-много,но не исках да я плаша.Нямаше да кажа и "да подпалвам който ми падне" защото също щях да я изплаша.Но главно правех тези неща.
- Нямам хоби.Иии винаги различно,а ти?Хоби?С какво се занимаваш? - попитах я и отхапах от сандвича си.Направо да ти иде да извикаш "Да живее McDonalds!".

П.п:Оо моля те!Моя е по-зле и от...;х не знам от какво.Твоя си е добре.

Хммм, странно. Да няма хоби. Мисля, че премълчава нещо и щях да разбера, беше ми любопитно, е вярно, че с това ми любопитство съм си патила доста, но такава съм си. Все пак всеки си има някой недостатък, а на мен този ми стигаше изцяло, не че нямах и други, но все пак, този май ми беше най-големия. На свой ред ме попита за любимото ми занимание.
- Хм, ами да виим, обичам да плувам, но това вече го разбра. Иначе свиря на пиано, пиша стихове и обичам да се разхождам наляво и надясно. Май са това. Не е кой знае какво, но какво да се прави. Но ти така и не каза какво обичаш да прави, хайде де моля те, сподели поне едно от твоите любими неща, мооооооооля - погледнах го колкото мога по-мило. Надявах се да ми каже, е винаги можех да разбера, но не исках да прибягвам до четене на мисли.

ПП: Поста си ти беше добър

Интересно.Отпих от колата си,а тя се замоли да и кажа.Ох...защо в миналото си бях такъв гадняр.Не,че сега не съм.Ъх!Да я излъжа или да и кажа истината.Можех да дам малка лъжа с малка истина.Но все пак...не знам.Искаше ми се тя да ми стане дружка.Е няй-вероятно ще избяга или ще ме нарече "гадняр,копеле" или нещо породно след като чуе думите ми.
- Ами...да подпалвам всеки който ме дразни.Да се закачам в върколаци...и да спя с всяка срещната... - казах набързо и отбих поглед.Загледах се в картофките.Набутах няколко в устата си.

След като каза всичко това, той отклони поглед и натъпка устата си с картофики. Аз го гледах със запнала уста. Последното не ми хареса особено, но какво пък всеки си имаше минало, така че не можех да съдя никого, бях се научила на това, след като мен ме съдиха за неща, които съм направила без дори и да знам как.
- Да се закачах с върколаци, това звучи интересно. - замислих се, май никога не бях виждала върколак - Знаеш ли, никога не съм виждала върколак, но не съм сигурна, че искам да срещна, плашат ме. Поне това което съм чувала за тях ме плаши. Не че имам нещо простив вълците и кучетата, но върколаците са нещо съвсем друго. Ще ми разкажеш ли за срещата си с тях - усмихнах му се и отпих от колата си. - И спокойно няма да те съдя за миналото ти - за миг се дачудих дали е и настояще.

Кимнах.Скайли поиска да и разкажа за срещите с върколаците.Имал съм няколко.Когао пазех Али,а после Дестани от Картър и Джером.И когато опазих Талия преди две седмици.
- Ами...преди месеци.С едно момиче бяхме на лунната поляна...и ни нападнаха.Почна хда разпращам огнени езици по тях...спасих момичето,но тъйкато то откри елемента земя ...като своя дарба...ни закопа на двадесет метра под земята като "Благодаря" на това,че съм я спасил.После...един тип Джером и кученцето му Картър се опитха да убият Дестани с демонично стъкло...и я спасих от тези две "добри кучета".Преид две седмици пак бях на лунната поляна с една от учителките - Талия.И пак ни нападнаха.Направих кръг от огън около нас и пак почнах да "пържа" върколаците.Бяха около тридесет.Е в крайна сметка в общи усилия и няколко думи като "Лошо куче" се спасихме... - засмях се.Спомних си за Талия която вика на върколака "Ти с идобро куче".Боже!Това ще мине при някои пинчер,а те са си опасни кучета.Може да са мънички,но нападат всичко що се движи.
- Върколаците са опасни.По филмите може да изглеждат красиви..като онзи тип от Здрач,но тук...красиви са...,но и опасни... - малко се оплетох с това изречение.Сетих се за Сандра.Ммм красавица.Май трябваше да и звънна тези дни.Да я чуя как е.