McDonalds

Слушах историята на Кристиан с интерес. Разказваше наистина увлекателно.
- След този ти разказ определено не искам да се срещам с върколаци - разтреперих се, само като се сетя, че до преи няколко дни скитах из училището сама, ужас. - И казваш, че тук, в училището има върколаци. Но това е ужасно - пак се разтреперих, ама каква бъзла бях. - Съжелявам, че съм такава бъзла, но просто май не ми се умира толкова млада - засмях се и захапах голяма хапка от сандвича си.

Усмихнах и се.
- Не всички са сташни.Тези от училището са пичове... - обесних и.Сандра беше готина и приятна.Имаше и още върколаци които също бяха готини и приятни.Някои като Джером и Картър на човек му идва да ги срита яко.А и те се опитваха да убият демон.Нестига,че дмоните са си на изчезване тъйкато познавах един и мисля,че в целия град беше един.
- Както и да е...спокойно... - почнах да я успокоявам.Нямаше нужда да се притеснява от върколаците.От повечето.

Добре, след като ми обесни, че повечето върколаци или поне тези в учлището са готини се успокоих малко. Е не до степен, че да искам да се видя с някой от тях, но поне спрях да треперя. Усмихнах му се, той беше добър приятел и се радвам, че го срещнах. А и покрай него все повече започвах да се усмихвам, това беше хубаво, не знам от кога не го бях правила, определено щщях да звънна по-късно на мама.
- Хм, не знам защо но мисля, че трябва да ти го кажа, след като успях да те измоля да ми кажеш за хобито си. Ти си първият на който казвам от 11 годишна насам. Помниш ли като ти казах, че братята и баща ми са очинали - той кимна - Ами, когато бях на 11 най-големият ми брат искаше да ме бутне по стълбите, но аз... оф все още не знам как но аз го бутнах по стълбите и той... той си счупи врата. Искаше да ме бутне, защото братята ми не ме обичаха, казваха че мама не ги обича от както съм се родила аз, но вместо аз да падна, падна той... Ох, съжелявам, че те занимавам с глупости. - отклоних поглед от неговия и се загледах в нищото.

Тя ми сподели нещо което не била споделяла,а после се извини,че ме знаимава с проблемите си.Хванха ръката и.
- Спокойно.Можеш да ми споделиш.Няма и без това на кой да кажа... - усмихнах и се.Аз бях изолиран от света.Почти никой не говорише с мен,но за разлика от това чувах името си на всеки ъглъ.Не бях с добра репотация и всички странят от мен.Нямах хора на които да си излея всичко.Е може би на Скайли,но милото момиче имаше достатъчно проблеми.
- Ти си била малка.Не си била виновна.Не си знаела дори как е станало..не мисли за това... - казах и.Според мен не беше убила тя брат си,но си нямах и на идея.

П.п:Съжалявам за забавянето..и,че е кратичко.

Той беше мил и мисля, че донякъде ме разбираше. Улекна ми, когато му споделих това, сега вече го чувствах доста близък. Той хвана ръката ми и аз му се усмихнах и той ми заобенсява как съм била малка и не съм знаела какво правя. Е беше прав, но това щеше да си остане моят кошмар, да видя брат ми как се претъркаля по стълбите и да чуя ужасния пукащ звук после.
- Аз почти съм го преживяла. Но когато бях малка почти една година не говех с никого, нях в истински шок. Е сега съм много по-добре де - отново му се усмихнах. - Знаеш ли май пак започнах да се усмихвам по-често, не съм се усмихвала толкова много от амиииии доста години, та благодаря ти, че ме караш да се усмихвам и ме разсейваш - усмихнах се и почервенях цялата, защо ли му споделих това? Наитсина не знаех какво ми стана.

ПП: Споко, не се притеснявай

Засмях се.
- Радвам се. - наистина се радвах,че я карам да се усмивка.Отхапах отнов оот сандвича си.Еее детството и не е било лесно...като моето.Май имахме повече общо от колкото предполагах.Отпих от колата си.
- Та..разкажи ми малко за онази рокля... - реших да сменя темата,а и се опитвах да си я представя с роклята.Не,че нямаше да я видя.Не,че щях да си представя и правилно роклята.

П.п:Глупости пиша...;х

Засмях се когато реши да смени темата. И то на тема засягаща пазаруване. Взех си едно картофче, отпих от колата и се замислих как да му обесня роклята. Обикновено не ме бива много в обесненията, но да опитаме:
- Да знаеш, че не съм много добра в пбесненията, но ще пробвам. Да видим, роклята е в един много странен зелен цвят, не е много до къса, но е над коляното и има сравнително голямо в-образно деколте. Успях ли да се псравя добре? -попитах гледайки невинно и отпих от колата си.

ПП: Споко и аз пиша глупости.

Скайли описа роклята,но...не ми помогна много.Обикновено въображението ми беше доста добро и да си призная това което излезна в главата ми беше секси.
- Ммм да...,но трябва да я видя лично.. - засмях се.Нещо цвета обаче.Странно зелено...никак не можех да си представя зеленото.Не знаех какъв точно нюанс е,но както и да е.
- Кога ще тръгваме? - попитах я.Не,че бързках да си ходя.Напротив.Беше ми приятно.Отпих от колата си която беше на привършване.Взех си поредното картофче.И те бяха на привършване.Отхапах от сандвича.Чувствха се гладен,но не бях пил кръв от одавна...и затова бях гладен.Човешката храна нямаше да ме нахрани.

- Съжелявам, май не се справих много добре с описването. Както казах не ме бива. - той ме попита кога ще тръгваме, надявах се че не бърза, но ако беше така няма проблем. - Ако бързаш може когато привършим с храната, ако ли не, не знам, когато кажеш - отново му се усмихнах в този момент долових мислите му че е гладен, защото скоро не е пил кръв. Стана ми малко гадно, особено като се сетих за порязаната си ръка и колко трудно му е било да ме изкара от водата без да пие от мен, а знаех, че кръвта на феите е изкусителна за вампири. Е той беше червен, но предполам, чепак важи. Наведох се над масата и му казах тихо - Ако искаш мога да ти дам да пиеш от мен. Вярвам, че няма да ме нараниш, така че ако искаш... - След това сякаш не бях казала нищо важно отхапах от сандвича си и отпих една глътка кола.

ПП: Налага ми се да стана, по-късно пак ще пиша

Тя пак беше прочела мислите ми.Леко изръмжах.
- Моля те не ми чети мислите...и не няма да пия от теб. - заявих.Тя ми се беше предложила,но не...колкото и да исках нямаше да и причинявам това.Все пак това май доказваше,че е истински приятел.Кой друг би поверил живота си в ръцете на "убиец".Усмихнах и се.
- Аз иначе не бързам... - казах и.Бях приключил първия сандвич и затова почнах втория.Не знам защо,но думите за това да пия от нея не ми излизаха от ума.

Той изръмжа като споменах, че съм прочела мислите му.
- Съжелявам, просто понякога някои долитат до мен. Старая се да не ги чета, но още не съм увладяла дарбата си напълно. А за кръвта съм напълно сериозна, ако някога имаш нужда съм насреща. - усмихнах му се - Просто приятелите трябва да си помагат - намигнах му - Иначе се радвам, че не бързаш - взех си едно картофче и го сдъфках, след него си отиде и последната хапка от единия ми сандвич. - Ще ми разкажеш ли малко повече за учителите и за училището като цяло. Пристигнах едва преди няколко дни и все още не ми е ясно съвсем всичко.

Усмихнах и се.Ето,че дойде и ден в който и аз си намерих другарче.Да не повярваш.Скайли поиска да знае малко повече за училището и учителите.Еее добре.Да видим и аз какво знам.
- Та такам.Нашата Виша Жрица е Клеър Монгомъри.Тя е вампирДа ти кажа...не си пада много учителка.Като цяло е мила,но пък лесно се ядосва.Преди бях нещо като...нейната кървава курва.Така де...бяхме дружки и тя пиеше от мен.Но...в замяна на това аз правех други неща с нея.Това е друга тема.Тя преподава по социология...часовете и са като цяло приятно.Не съм внимавал много в тях.Аз попринцип не внимавам в часовете...независи дали са по социология или феховка.Не си внимавам и това си е.Та..Клеър сега ходи с един от пети курс Ерик Найт...,но дочувам,че му изневеява и ,че има раздвоние на личноста,а той го приема спокойно.Не ме гледйа така..има си блог..където се научават най-новите клюки,а доло в тунелите всичко се разнася по-бързо.Дестани е по астрономия и божества.Тя е демон,но също не си пада много учителка.Обича да се забавлява,но...и лесно се ядосва.Лично изпитах гневът и.Наръга ме в корема...,но не помня вече с какво.А аз и направих бебе...сложна работа е тази женица.Но тя се държи мило с децата...опитва се.Наташа Фицрой е зооморф.Тя е лечителката до колкото знам.Главната лечителка.Добра е и е хубава.Приятен човечец.Превръща се в планински лъв ако не се лъжа.Талия е по актьорско майсторство до колкото помня.Тя е доста мила и приятна.Свестен учител е.Отговорна е.Винаги ще помогне на някой в беда.Ферис Комън е по фехтовка.Не го познавам много..,но знам,че ходи в учителката по изобразително Силвия Томсън.И двамата като цяло са мили,но той е ангел,а тя фея.Смятай.Брейди Евънс е по литература.По прякор Ди.Пич е...той е един от най-добрите ми приятели.Макар и да е даскал.Арчър,Шон,Александра,Джесика май са само ментори до колкото знам.Кой още,кой още...а да.Доминик Торето.Бивш на Клеър...двамата доста се закачат.Но щом упре до работа той е направо...железен.По бойски изкуства.Ъъъ зоомоф е.Арчър е върколак,Шон,Александра и Джесика вампири до колко знам... - обесних набързо.Май говорих много за Клеър и Дестани,но те си бяха...около тях бяха важните клюки.Какво да се прави.
- Училището..ми за него няма какво да се каже.Има едно езеро в двора...обещай ми да не се навъташ там.Нито в кулите на замъка.Моля те...и двете места не са...приятни. - не исках да казвам,че там витае сянка с червени очи която белязва магическите същества и подобни.Както беше направила с мен.Все още имах белег на гърбът.Не знам дали тя го беше забелязала на плажа,но се наявах да не е.

П.п:Ауу глупости пиша..хД

Ихаааааааа колко много неща само за едно училище. КОгато Кристиан свърши казах:
-Лелеле тук е по-заплетено от сапунен сериал. Имам чувството, че съм изпуснала цял един сезон, ако не и повече - избухнх в смях... сапунен сериал, наистина беше като сапунки, които гледаше баба ми. След като се посмях се сетих, че Кристиан спомена да не се навъртам около кулата и някакво езеро - Добре обещавам да не се навъртам там, но защо?... Знаеш, че съм любопитна, предпочитам да разбера от теб отколкото да отида да проверя сама - извъртях невинно очи и започнах втория си сандвич.

ПП: Споко, аз пиша тъпотии

Въздъхнах.Сега щеше да ме помисли за луд който не си е пил хапчетата.
- Ами...там се навърта една...сянка с червени очи.Тя си избира хорица или в нашия случей магически същества...и ги белязва като...свои... - изрекох несигорно.Очаквах да избухне в смях като преди малко след като и разказах за училището и учителите в него.Тази сянак преди години си беше "харесала" мен,а после Али.Ъх!Сега след като станах червен не ся бях виждал със сянката,но...Бог знае.Отпих от колата си която беше на привършване.

- Сянка? Просто сянка? Е това не звучи особено опасно, нали? Смисъл една сянка с червени очи, не ми се струва по-опасно от голя глутница върколаци... Добре, добре няма да ходя там, поне не и сама. Доволен ли си? - гледах като малко детенце, на което току що са му се скарали. Какво пък това беше само една сянка. Но пък от друга страна, ако не беше опасно нямаше да ми казва да не ходя, нали? Отпих от колата си и си взех последното картофче. - А знаеш ли как белязва?

Въздъхнах.Щях да и покажа белега.Той си беше още там...дори и да не бях свързан със сянката.Не знаех дали е така обаче.
- Искаше ми се да не знам... - казах тихо когато тя попита за белязването.Беше казала,че няма да ходи там.Поне не и сама.Еее и Али не беше сама при езерото,но то я нападна.И докато аз бях с Дестани тя е отишла в кулата и всичко се е случило.Мамка му!Погледнах Скайли.
- Когато приключим с това...преди да отидем за роклята...ще ти покажа нещо в тоалетните...не не е пениса ми.... - кзах.Исках да повдигна малко настронието и затова подметнах малката шегичка за малкото ми приятелче.

Захилих се глупаво когато подметна шегата.
-Забавен си, знаеш ли? Определено знаеш как да повдигнеш духа и да оправиш настроението на хората... ъъъ... съществата. Та добре, после ще отидем до тоалетните. - когато казах това две по-възрастни жени ни изгледаха лошо и аз избуханх отново в смях. О Богиньо, какво ли си бях помислили. Отпих още една глътка от колата и реших да оставя последната след като изям сандвича си.

Ухилих се когато каза,че съм забавен.Друг не ми го беше казвал.Когато Скайли спомена тоалетните две жени ни изгледаха строго.Ние се засмяхме.Изядох сандвича си и почнах да доизяждам картофите.
- Е мерси... - казах ухилено.Отпих глътка от колата си.Бяха ми останали още няколко картофчета и малко кола.Като гледам и на Скайли не и бяха останали много.
- Обичам вредната храна... - признах си.Каза х го по-скоро на себе си.Взех още едно картофче и го изядох.

Видях, че и той се забавляваше на двете жени, които продължаваха да ни гледат лошо, че вече си и шушукаха нещо. Знаех, че ни обсъждат, за това реших да кажа:
- Е виждам, че и на теб не ти остана почти никаква храна, да побързаме и да отидем до тоалетните - смигнах му и видях как двете жени слагат възмутено ръце пред устите си, за да не извикат. Напуши ме смях, но хапнах последната си хапка от сандвича.

Жените ни гледаха сякаш гледат турски сериал.Едва не се засмях.
- Ооо да тръгваме.Нямам търпение да ти го покажа.- казах по-силно последните думи.Една от жените каза нещо на другата като "Днешното поколение...".Изпих колата си и изядох картофките си.Скайли направи същото.Взех таблите.Изхвърлих боклука и оставих отгоре таблите при останлите.Двамата тръгнахме към тоалетните.Щом влезнахме се огледах дали има някой.Беше пусто..като в пустиня.Свалих блузата си.Отстрани наистина щеше да изглежда все едно ще правим нещо нередно.Обърнах се с гръб към скайли разкривайки следите от нокти оставени ми от преди години.
- По този начин белязва сянката... - нямаше нужда да и казвам,че боли...личеше си.Макар сегада бяха по-добре.Преди бяха направо...ужасни.Плашеха всичко.Дори и мен.

Отидохме в тоалетните и той ми показа белга, беше ужасен, направо ужасяващ. Прокарах леко ръка през него.
- Само мога да предполагам колко много боли, като се сдобиеш с това. - поръпнах при мисълта. Е ако така белязваше сянката не мислех да се навъртам на двете места които спомена Кристиан - Сега наистина ме убеди да не стъпвам на тези места, изглежда ужасно... - усетих се какво съм казала и добавих - Съжелявам.

Е и на Скайли не и хареса белегът.На кой ли му харесваше.Тя спомена,че е ужасно.Въздъхнах и направих недоволна гримаса.
- Мерси... - тя се извини,но аз само поклатих глава.Облякох си отново блузата.Дано наистина да не отиде там...както казваше.Въпреки,че кулите не бяха опасни само зареди това.Али там беше получила и нова дарба...,но също така беше платила голяма цена...макар и много да не знам какво е станало.
- Хайде да отиваме за роклята... - казах и се оправих към изхода.

Засмях се на подмятанията му за среща, а след това и за целувката, не че бе толкова невъзможно, просто може би това бе първият човек или същество, ако трябваше да съм по конкретна, който издържа толкова без интимничане.До къде ли щеше да ме държи този рекорд?
На лицето ми се появяваха някакви истерични усмивки, но скоро се съсредоточих върху една проста усмивка, което не свалях, но и не бе породена от някоя моя проницателна мисъл.
Вече бяхме стигнали до McDonalds и седнахме на една маса, като се замислих какво искам..не бях гладна...е поне не за някой хамбургер, така че можех да мина просто с едно кафе.А след това може би и оново момиче, чакащо приятеля си да се върне при нея.Тя щеше да хапва тепърва, а след това аз нея...и двете заситени, добра сделка, а?
Усмихнах се отново по онзи странен начин и погледнах към Джак.
-Внимавай с поръчките нямам много пари.-пошегувах се аз и след като увладях кикота си се усмихнах сякаш му казвах че съм добре и да не се притеснява за присъпа ми..до сега трябваше да е научил едно.Настроението ми бе толкова моментно, колкото бе възможно...

Той се върна с доста храна, но явно не мислеше да я яде всичката...е жалко, аз наистин а исках само кафе...е и онова момиче от преди малко.Нямаше да ми се исмъкне...и тъй като в момента бях в настроение нямаше да я убивам...тоест...ако успеех да спра преди да я убия де..Не бях толкова лоша, но...наистина ми доставяше удоволствие да убивам..особено хора, бяха толкова...ами хора.
-Не, благодаря, ще взема само кафетоКакто вече знаеш предпочитам нещо друго да хапване.Това няма да утоли глада ми.-усмихнах се мило, сякаш в момента не му казвах че ще пия кръвта на някой и придърпах чашата с кафе към мен.Не бе особено силно, но бе добро...няколко глътки и отново го погледнах.
-Е, жалко, исках да те изненадам.-пошегувах се за това че и той знаел това място, но да си призная аз наистина не бях от тези които всеки ден са на ресторант или обядват в някое заведение.
Аз вечерях по баровете с някое надуто богаташче в тоалетните или извън бара...а понякога дори в самия бар.Не ми пречеше особено мястото, хапех и си тръгвах...
-Вярваш ли си че можеш да ги изядеш всичките?Защото аз не ти вярвам.-засмях се аз, сякаш му поставях предизвикателство...дали щеше да се справи с всичко?