"Часът на вещиците"

-Ох... виж сега.Трябва да вземем амулета и пръстена и да се отървем веднъж завинаги от тези типове.Искам след като резервирам стая да се качим горе и да направиш някакво заклинание, та да мога да поговоря с Джейсън, за да ми помогне.Знам, че са го убили неговите "приятелчета".-казах аз и зачаках отговора на Бони.-Моля те Бони.Трябва да приключим с това най-накрая.-казах аз задъхана.

Намусих се.
-Морган колкото и да искам да ти помогна няма такова заклинание.-заявих и.Можех да се опитам да говоря с него ако ми се яви като дух,но ако той не се яви.Не знам.
-Става ли първо да прекарам малко време с Тран.Няма да се бавя много.Гледай да вземеш някоя стая около 304 там някъде...и не знам остави ми някаква бележка или..владеш телепатия до колкото помня май.Прати ми мисъл в коя стая си,а аз ще дойда и ще направя каквото мога.Може ли да се върна при Тран.Моля те!-замолих и се аз.

-Разбирам... Тран е по-важен от това, че може да попаднем под владение на чистото зло.Разбирам те...-казах аз жално и подсмръкнах.Имах "дарбата" да плача когато искам и се насилих да ми потекът сълзи.Хвърлих се на връта на Бони и заридах.-О Бони... какво да правя?Нито знам къде е Ейми, нито знам как да и помогна?Всичко толкова се обърка... а дори не искам да те замесвам, но ти си единствената вещица, която познавам, която толкова пъти беше намушкана в корема и все пак нищо и няма.-продължавах да ридая и накрая се оказа, че плача наистина...

-Моран моля те!-замолих и се аз.Тя ми се метна на вратът и почна да плаче.Прегърнах я.
-Стига не плачи!Пък и сестра ти е тази която оцела след катастрофа!Аз сигорно щях да умра..така,че..-изрекох.Искаше ми се да съм силна,а не да ме набие Каспър какт остана в пещерата.Знаех човек който можеше да ме научи да се бия.Да стана машиня за убиване,но нямаше да се навие на ме научи,а и не знаех как да се свържа с него.
-Дай ми само двадесет минутки моля те!Много те моля.Ще ти помогна с каквото мога,но само да се върна при него!-замолих се за пореден път.

-Добре... върви... все тая.-казах и се обърнах към рецепционистката.-Една стая с две легла моля.
-Един момент-каза тя.-Само стая 509 е свободна.Подпишете тук.-подписах и тя ми подаде ключа.-Приятно прекарване.
-Благодаря.-взех ключа и отидох до асансьора.Качих се горе в стая и оставих багажа.Изведнъж...

"Морган, Морган, чуваш ли ме? Трябва ми помощ! Моля те, побързай!"-това беше Ейми.

-Ейми...-дори не довърших.Излязох от стаята и се затичах.

"Моля те свръхбързина недей да ме предаваш..."-помислих си аз.

Морган май ми се расърди което не ми хареса,но просто не можех да и помогна сега.Върнах се при Тран в ресторанта.
-Съжалявам!-казах му като седнах на стола си.Сервитьорката дойде и остави една бутилка уиски.Повдигнха вежда.Той да не мислише да пие?Идеше ми да хвана бутилката и да изпие всичко на един дъх.
-Тран това..хъм за теб ли е?-попитах учудено.

Намръщих се.Станха от столаси.Избутах чашата и шишето надалеч и се настаних в скута му.
-Мило знаеш колко те обичаме нали.-говорех от мое име и от на бебето.Погледнах го с кучешка муцунка и долепих устни до неговите.Не знаех защо сега е намусен,но исках всичко да е както когато дойдохме преди Морган да се появи.
-Какво не е наред?

Бях хотелската стая, ноо ми стана тъпо и реших да отида доло в казино Лас Вегас.Облякох си други панталони и тениска и излязох от стаята.Качих се в асансиора и слязох доло.Тръгнах към вратите на хотела и излязох.Хотела беше много голям, а около него имаше много неонови светлини.Запътих се към казино "Лас Бегас".

Оставих Тран да излезне без да кажа нищо.Нямаше и какво да кажа.Качих се в стаята и легнха на леглото."Скука!"-казах си.Бях минала през стаята на Морган тъйкато бях чула номера,но нищо.Никой не ми отоври.Чесно да си призная се бях разтревожила за нея.На шеснадесет и сама в Лас Вегас..не,че Тран не беше,но все пак.Добре,че сме вампири и сме доста по-сили от хората.Включих телевизора и се зазяпах в един филм.

Стоях в стаята и гледха телевизия.Чаках Тран да се прибере ,но нищо.Никакъв го нямаше.Притеснявах се за него.Не посмях да мръдна от стаята само защото може да се разминем и аз да претърся половин Вегас,а той да си е тук.Стоях будна до към пет часа след което умората наддлея и заспах.Сутринта се сабудих рано и него още го нямаше.Не бях изключила телевизора.Беше работил цяла нощ и сега не ми се налагаше да го включвам.Реших да си взема душ.Свалих дрехите си и влезнах в банята.Хубава си беше,но аз мислех да е бърз душ и нямаше да и се наслаждавам...
Щом излезнах от банята видях Тран.
-Хей.Къде беше цяла нощ?Притеснявах се!-казах му дкато оправях кърпата овита около тялото ми.

Той ме прегърна и целуна.
-Ясно.Липсваше ми.-обвих ръце около вратът му.Кърпата около тялото ми се разйлаби и беше придържана само от тялото му притискащо се в мойто.Ако той се отдаелчи..щях да остан гола..е ако поискам.Бях достатачно бързо,че да я хвана и да се оправя преди да падне на земята.Отдъпнах се съвесем малко,но тялото ми още се притискаше в неговото.По лицето ми пробяга палава усмивка,но не знам защо.Дали беше зареди близоста ни или,че скоро ще остана гола пред него..няма да е нищо ново де,но както и да е.

-Пред телевизора и в интернет...чаках те да се прибереш,но в пет заспах-изрекох и се прозях.Отдръпнах се от него и кърпата падна.Изкисках се.
-Опа!-остнаах гола пред него,но така ли иначе трябваше да се обличам..все пак вдигнха кърпата и отново я ових около тялото си.Отидох и седнах на леглото.Само като си помисля,че тялото ми след около месец два няма да е същото..а ще имам отгоремн корем..направо не ми се мисли..
-Ще ме харесваш ли ако имам огромен корем?-попитах Тран и се намусих.

Подсмихнах се дяволито.Потупах мястото до себе си и смигнах на Тран.Не издържах да бездействам в една стая с него.Да,живота не е само секс,но..това е просто забавление към връзката.А ние дори щяхме да имаме бебе.Чудех се дали ще е извънбрачно или не..,но на този въпрос не можех да намеря отговор...или поне не от мен.Изправих се на крака.Хвлията обвита около тялото ми падна на земата.Приближих се към Тран и почнах да го целувам.

Не бях много навита той да е отгоре,но..щях да се примира.Усмихнах се дяволито.Той почна да разкопчава ризата си ,а аз му помогнах.След по-малко от минута тя беше някъде на земята.Ръцете ми зашариха по гъръбт му,а после ги обвих около вратът му.Исках не само секс..искам той да пие от мен.Само веднъж го беше правил...,а аз исках да усещам по-често това приятно усещане.Отначало може и да болеше,но после ставаше толкова приятно...,а и ние имахме пуло отпечатък.Няма да е зле да го довършим като той пие от мен. "Искам да пиеш от мен."-пратих му мисъл аз тъйкато устните ми бяха заети да целуват неговите.

Зъбите му се забиха в плътта ми.Лек писък се изтръгна от устата ми и се надигнха леко в леглото.Малко заболя,но винаги беше така.Той почна да пие от мен.Забих нокти в гърбът му.Стонове на усоволствие се изтръгваха от устата ми.Харесваше ми да пие от мен.Вампирското ухапване беше приятно колкото и страни да звучи.Пращаше те на седмото небе и те караше да забравиш за болката когато зъбите са пробили кожата ти.Той спря да пие от мен и затвори раната.Чуствах се добре макар и малко по-изтощена.Усмихнах се.Още бях забила нокти в гърбът му.Може би го болеше затова реших да го пусна и да отпусна ръцете си до тялото.Още ми се искаше да съм отгоре.