"Часът на вещиците"

Да щях да го попитам.Май ме познаваше доста добре.Стигнахме стаята си.Отключих вратата и влезнах вътре.Седнах на леглото.
-И сега какво?Ще дежурим денонощно?-той беше споменал,че няма да ме цял ден на пост,но все пак бях длъжна на попитам.Не ми беше кой знае колко приятно,че плаща всичко.Искам да му противореча,но дори не знаех какво да кажа.Стаята имаше само едно двойно легло.Идеално.Според мен.Но май нямаше да му се насладим,а юахме да гледаме кой влиза и кой излиза.

Приближих се до него.Погледнах през прозореца.
-М да.Лас Вегас.Градът който никога не спи.Нали така?-попитах.С едната си ръка хванах свободната му ръка.
-Гладен ли си?-не умех да готвая,но тук имаше румсервиз,а аз владех магия такаче..,а ако се опитвам да сготвя нещо няма да е болка за умиране нали?Е зависи.Гледах градът.Бяхме във Вегас,а стояхме в една хотелска стая.Искаше ми се поне малко алкохол,но не можех точно сега да пия.Искаше ми се да направя нещо...различно от това да шпионирам някакви хора и някой който дори не го знам какъв е.

-Аз пък не съм си представяла нищо такова..-повдигнха рамене.
-Но съм щаслива.Не съм мислила,че на 18 ще имам бебе,но съм щаслива.И определено няма да се държа като родителите ми,но рано или късно ще трябва да им кажа..-извъртях очи.Чудех се за родителите на Тран.Все пак той беше станал вампир като друг вампир го е ухапал докато аз бях родена така..и бях хибрид,но това е отделен въпрос..
-Майка ми ще откачи..-казах.Не ми пукаше,но тя сигорно щеше да направи всичко да раздели мен и Тран.Е нямаше да и се получи номера.

Засмях се.
-Може и да трябва да яда за двама,но това не означава да стана сто кила.А и ние не сме от най-яшните.-поставих ръка на коема си.Ще си имаме бебче..децата вампири се развиваха доста бързо.Чудех се кога ли ще ми порасне корема...дали още във втория месец ще приличам като някоя жена в деветия?Киманх му.С мойте дрехи можех малко да стресна хората,но на кой му пукаше.
-Добре.-целунах го.Отправих се към вратата.
-Ще те чакам в ресторанта.-отоврих вратата и излезнах.Повиках асансьора.Щом дойде влезнах и слезнах в ресторанта.Беше доста хубаво.Седнах на една маса и зачаках Тран.Беше и доста празно като се позамисля.Сигорно повечето играят някъде хазарт.Е все пак сме във Вегас.

Отидох до хотел "Часът на вещиците".реших там да направя резервацията.Влязох в фоайето и отидох до рецепцията.Трябваше да изчакам, защото нямаше кой да ме обслужи.Реших докато чакам да поразгледам ресторанта,защото бях малко гладна, но нямах време да ям.

Отидох до ресторанта.Беше доста красиво.

Той дойде в ресторанта.Усмихнах му се щом го видях.Той дойде при мен.
-Аз обаче не съм много гладна!-казах му и леко се намръщих.Сервитьорката дойде и ни даде менюта.
-Ще се върна след малко.-каза тя и изчезна на някъде.Отворих менюто.Прелистих го набързо. "Нищо интересно"-казах си.Вдигнха глава от менюто към Тран.Той беше казал,че не е гладен,но все пак толкова време...би трябвало поне малко да е гладен.

Видях Бони и Тран.

-Мамка му... не трябва да ме виждат.-казах аз и се обърнах рязко, но блъснах едната сервитьорка и подноса, който носеше падна от ръцете и.Всичко се расипа и всички се обърнаха към нас,включително Тран и Бони.

-О не...-въздъхнах.

Чухме шум и се обърнахем по посоката.Морган.Станха от мястото си.
-Морган?Какво првиш тук?-попитах я.Усмихнах се на сервитьорката и дръпнах Морган към нашата маса.Не знаех какво прави тук.Беше без Ейми което ме учуди.
-Може ли да ми върнеш ключовете от колата?-попитах я.Не бях огледала паркинга на летището за колата си и не знахе дали е там,но най-вероятно е.Все пак щом тя е тук..с кола щеше да и отнеме доста време.

Бони ме дръпна и си поиска ключовете.Бръкнах в малката си чантичка и и ги подадох.

-Ами тук съм за да направя резервация в хотела, но нямаше никого на рецепцията.-казах аз и се усмихнах плахо,защото не знаех как да прикрия Ейми.

-Ам... трябва да вървя да си направя резервация.-казах аз и се опитах да се дръпна, но...

- Ами Ейми, тя къде е?-попита Тран.

"Ох, Ейми... ами сега.Какво да му кажа?"

-Не знам.Изгубих я.Бяхме в бар "Red и малко преди да си тръгнем я изгубих от поглед.Бяхме се разбрали да дойдем първо до хотела, за да си направим резервация.Но нея просто я нямаше.Мислех, че е тук, но когато отидох до рецепцията нямаше никого.-казах аз като гледах Тран в очите.Да се надяваме, че ще ми повярват.Обърнах се към Бони.-А ти какво правиш тук?Не трябва да си тук, а трябва да си почиваш.Пътуването не е много полезно за бебето, когато е на толкова големи разстояния.-започнах да я мъмря аз.

Извъртях очи с досада.
-Морган!-изрекох.Защо ми е лекар като си имам Морган не знам.Справяше се досат добре в това да ме мъмри какво да правя и какво не.Усмихнах и се,но малко ми беше страно това,че е изгубила Ейми.Както и да е.
-Ние сме добре!-малко ми беше страно да говоря за себе си.за нас като ние..и множествено число.
-Добре върви даси направиш резервация.И се надявам колатами да е цяла.-смигнах и.

-Колата си е наред или поне като я оставих си беше наред.На паркинга на летището в Лондон е.Да се надяваме, че никой няма нищо да и направи.Мисля, че ще ми трябва малко от твоята вещерска помощ Бони.-казах и на ушенце.-Моля те помогни ми.Няма кой друг да го направи.

Заинтересува ме с последното.
-От какво имаш нужда?-попитах и повдигнха вежда.Магияна не беше шега работа,но аз си я ползвах редовно иначе..ми щеше да изригне в мен.Какво когаот стана с Адам,но това е съвсем друга история.Погледнах Морган в очакване на това което ще поиска от мен.
-Знай,че ако не съм навина няма да го направя.-казах тихо.

-Не мога сега да ти кажа.Първо трябва да си намеря стая в хотела.-замислих се и ми хрумна нещо доста добро.-Ела с мен.Така ще стане по-бързо и вие ... хм.. ще си довършите вечерята.

Погледнах я с поглед, на който просто няма как да откаже никой.

-Морган..Не не ме гледай така!-казах и.Погледнах Тран.Трябваше да и помогна.Ох!
-След малко се връщам!-целунах го и с Морган тръгнахме към рецепцията.Не ми беше приятно,че го оставям там,но това което тя каза ме позаинтересова.
-Добре.Казвай сега.-скръстих ръце пред гърдите си.
-Моля да е по-бързо,че все пак Тран ме чака..-подканих я аз.